№ 69
гр. Варна, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20253001000029 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Л. С. Й. от ***** срещу решение
№62/11.10.2024 година по търг. дело № 69/2023 година на Окръжен съд - Търговище, в
частта с която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
срещу “ДаллБогг: Живот и здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище гр.София, за
горницата над 50 000 лева до 200 000 лева.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че
присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на действителния обем претърпени
болки и страдания.
Насрещната страна “ДаллБогг: Живот и здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище
гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
Постъпила е и въззивна жалба “ДаллБогг: Живот и здраве” АД, с ЕИК *********, със
седалище гр.София срещу решение № 62/11.10.2024 година по търг. дело № 69/2023 година
на Окръжен съд - Търговище, с което въззивникът е осъден да заплати на ищеца Л. С. Й.,
ЕГН **********, от *****, сумата от 50 000 лева (петдесет хиляди лева) – представляваща
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и други негативни изживявания от смъртта на С.Х.И., ЕГН **********,
настъпила на 08.05.2023 г., в резултат на ПТП на 30.04.2023 г. на път ІV-472, км 2+100 в
***** (между с. Разбойна и с. Стража), по вина на С.Б.Х. от от *****, при управление на лек
автомобил „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № *****, чиято гражданска отговорност е
застрахована в ответното дружество „ЗД Далл Богг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, на
осн.чл.432, ал. 1 вр. с чл. 52 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в необоснованост и противоречие с материалния закон – чл.52 от
ЗЗД. Оспорва се материалната легитимация на страната да търси обезщетение, тъй като
счита, че не е доказана биологичната връзка между ищеца и пострадалия в произшествието.
1
Поддържа, че присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на установената съдебна
практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Излага, че са налице основания за намаляване на обезщетението, тъй като е налице
съпричиняване на вредоносния резултат.
Насрещната страна Л. С. Й. от ***** е подала писмен отговор, в който оспорва
жалбата.
За да се произнесе по спора настоящият състав на съда съобрази следното:
Окръжен съд – Търговище е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ, предявен от Л. С. Й. от *****, ***** срещу „ЗД Далл Богг:Живот и Здраве“ АД,
със седалище гр.София, за заплащане на сумата от 200 000 лв., претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.Х.И. – негов биологичен баща,
причинена вследствие на ПТП, настъпило на 30.04.3023 г., по вина на водача на л.а. Опел
Зафира, рег. №*****, застрахован по застраховка „ГО“ при ответното дружество, ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на извънсъдебната застрахователна
претенция (21.05.2023 г.), до окончателното заплащане на сумата.
Решението на ОС – Търговище, с което осъдителният иск за неимуществени вреди е
частично уважен е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по
чл. 236 ГПК, както и допустимо. В мотивите към решението се съдържат изводи, основани
на преценка на релевантните за спора факти и доказателства в тяхната съвкупност;
извършено е и произнасяне по възраженията и доводите на страните, съдържащи се в
исковата молба и отговора на същата, както и по тези, които са израз на защитните им тези.
Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за
възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата,
посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран.
След преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, ВАпС
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение
между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска
отговорност”, както и настъпването на застрахователно събитие.
От приложеното по делото НОХД №99/2024 г. на ТОС се установява, че с присъда
№4/30.05.24 г., С.Б.Х. е призната за виновна в това, че на 30.04.2023 г., на път ІV-472, км
2+100 в общ.Търговище, при управление на лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“, с рег.
№*****, нарушила правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - като водач на
пътно превозно средство не е намалила скоростта и не е спряла, когато по пътното платно е
криволичел водачът на двуколесно превозно средство С.Х.И., чл. 42, ал. 2 , т. 1 от ЗДвП –
като водач на ППС по време на изпреварване не осигурила достатъчно странично
разстояние между управлявания от нея автомобил „Опел Зафира“ и изпреварваното от нея
двуколесно превозно средство, и по непредпазливост причинила смъртта на С.Х.И.,
настъпила на 08.05.2023 г.
Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е изключена преценката на доказателства
относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда, поради което
съдът намира, че не може да преразглежда въпросите свързани с това дали е извършено
дянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Спорните въпроси за разрешаване от въззивната инстанция се свеждат до наличието
на активната материалноправна легитимация на ищеца да претендира застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, както и размера на обезщетението за неимуществени
вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл.52 ЗЗД. Ищецът поддържа наличието
на трайна и дълбока емоционална връзка връзка с починалия в резултата на произшествието
биологичен баща, в резултат на което е претърпял значителни неимуществени вреди,
2
поради което счита, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение в пълния
предявен размер от 200 000 лева. Застрахователят, от своя страна, поддържа довода за липса
на активна материалноправна легитимация на ищеца да претендира обезщетение поради
обстоятелството, че не е доказана трайна връзка и чувства като между биологичен баща и
дете, поради което искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото
на чл. 269, изр.2 ГПК.
Съобразно разясненията дадени в Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г.
по тълк.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление №4 от 25.V.1961 г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е посочено, че с ПП
№5/24.11.1969 г. Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но
неосиновено дете, съответно на отглеждащия го. Включването на посочените лица в кръга
на правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях и
починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен
родител и дете и е справедливо, при установени действително претърпени вреди, те също да
могат да получат обезщетение. Съгласно приетото в решение №4/2019 по т.д №1168/2018, II
т.о на ВКС, решение №9/2019 г по т.д № 1380/2017 г., ТК на ВКС, решение №502/29.07.2024
г. по гр.д.2834/2023 г. на ВКС, III г.о. и решение № 309/30.01.2019 г. по т.дело N 2843/2017г.
на ВКС , II т.о., за да се признае право на обезщетение на отглежданото дете е достатъчно
отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен
родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални процедури по
осиновяване или установяване на произход. Не се поставя като условие изискване за
наличието или липсата на определени родствени връзки между отглеждащия, независимо от
възрастта му,и отглеждания в детска възраст. Единственото подчертано изискване е да са
били създадени фактически отношения, сходни с тези между законно признат родител и дете
и за създадена постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка като между родител и дете.
Наличието на особено близка житейска връзка като между родител и дете, даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по
делото.
В случая от показанията на свидетелката Светла Н.а - фактическа съпруга на
починалия, имаща непосредствени впечатления за периода от края на 2020 г. се установява,
че още при запознаването им, С. й е казал, че има син, който е на 18 г. След като
свидетелката се върнала от Холандия, двамата със С., до датата на смъртта му живеели на
семейни начала в с.Стража, в дома на бащата на починалия, като през по-голямата част от
това време с тях живеел и Л.. Свидетелката сочи, че С. се грижел за сина си, издържал го,
тъй като последният бил безработен. С. разказвал, че не успял да го припознае, тъй като
след раждането му живеел в Д.град, а по-късно се разделил с майка му, както и че бабата по
майчина линия винаги му позволявала да вижда Л., ходел в дома й в с. Васил Левски, носил
на детето подаръци, а когато имал възможност го вземал при себе си в с.Стража. Излага, че
преди ПТП-то, Л. живеел при тях, в с.Стража, че тя го е уведомила за катастрофата и заедно
отишли в болницата, че вечерта преди погребението отново бил в дома им, но тъй като имал
проблеми със сърцето, не му разрешили да присъства на самото погребение. Свидетелката
сочи, че понастоящем често се чувала по телефона с Л., той винаги плачел и споделял, че
сънува баща си и че му липсва.
От показанията на свид. В. Й.а и С.Х., съответно баба и леля на Л. се установява, че
починалият и майката на Л. са живеели за кратко на съпружески начала, но когато Л. се
3
родил, двамата се разделили, майка му се събрала с друг мъж и заминала за Холандия,
където по-късно взела и Л., когато бил на 7-8 годинки. До заминаването си в Холандия и
когато се връщал в България, Л. живеел основно при баба си, където често идвал С. да вижда
детето, да му носи подаръци и пари, както и да помага в домакинството с дребни ремонти.
Свидетелките сочат, че по времето, когато се случила катастрофата, Л. живеел при баща си в
с.Стража. Излагат, че след смъртта на баща си, Л. тъгувал за него, често плачел, тежко го
преживял и още му липсвал.
Съдът намира показанията на свидетелките за искрени и достоверни, взаимно
допълващи се, поради което ги кредитира.
Съгласно приетата в първоинстанционното производство съдебно-психологическа
експертиза, след прилагането на методики за изследване на психическите процеси експертът
заключава, че психо-емоционалното състояние на ищеца Л. Й. засвидетества усещането за
загуба на баща, която загуба е довела до промени свързани със съня (неспокоен сън, сънища
свързани с починалия), чувство за несигурност и липса на подкрепа. Според експерта,
непосредствено след смъртта на близкия е възможно да се появили соматични симптоми
като физическа болка и нарушения на съня, които с времето са намаляли и към момента на
прегледа, лицето не споделя за нарушения на съня или други изменения свързани със
здравословното му състояние.
При така събраните доказателства настоящият състав намира за установени
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на
неимуществените вреди от причинена смърт на близък, в полза на материално легитимано
лице от кръга очертан с приемането на ППВС №5/24.11.1969 г, независимо че ищецът не е
припознат от пострадалия и е лице извън кръга наследници по закон на починалия.
Той е преживял загубата на човека, с когото е поддържал отношния като с родител от
момента неговото раждане и който е възприемал и е обичал като баща, независимо, че
поради житейската ситуация на раздяла с майка му, контактите с починалия, до навършване
на 18 г. възраст на ищеца са били по-редки, но въпреки това наситени с привързаност и
бащина обич. Друга бащина фигура в неговия живот не е имало. Загубата е била
травмираща и емоционално болезнена за ищеца, свързана и със загуба на сигурност, опора и
подкрепа независимо от това, че в първите 18 години от живота си, ищецът е бил отглеждан
основно от майка си и баба си, но в нито един момент, не е прекъсвал и връзките с
биологичния си баща С..
Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на
неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,която
засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е
абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни
характеристики. Предвид социално-икономическите условия в страната и съобразявайки
като ориентир нивата на застрахователно покритие настоящият състав, отчитайки
критериите за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди и установените по делото релевантни обстоятелства –близост и
подкрепа между ищеца и починалия, съвместно съжителство прз последните три години
преди произшествието и установена бащинска грижа в предходните години, през които не са
живеели заедно, съдът намира, че към датата на увреждането справедливото обезщетение
следва да се определи в размер на сумата от 50 000 лв.
При окончателното определяне размера на обезщетението следва да бъде взето
предвид степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия не е елемент от фактическия
състав на деликта, поради което и това е обстоятелство, което рефлектира върху размера на
отговорността, в това число и когато се касае за присъждане на обезщетение по чл. 52 от
ЗЗД.
Един от елементите на фактическия състав на съпричиняването е наличието на
причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия. Доколкото доказването на
4
това възражение би довело до намаляване на обема на отговорността на ответника по
предявения иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, то по силата на чл.154,
ал.1 от ГПК същият носи доказателствената тежест за установяване на факта на
съпричиняването. В случая не се касае до насрещно доказване, което може да бъде и
непълно, а ответникът следва да установи наличието на съпричиняването при условията на
главно и пълно доказване, като изводите за наличието му не могат да почиват на
предположения или на обсъждането само на отделни факти и обстоятелства или пък само на
част от събраните в производството
доказателства.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на
вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.
В случая застрахователят е навел като основание за съпричиняване от страна на
пострадалия, че е управлявал технически неизправен велосипед, не е бил с поставена
предпазна каска и в нарушение на чл.80, т.2 от ЗДвП, не се е движил възможно най-близко
до дясната граница на платното за движение.
Поведението на велосипедистите, като участници в движението по пътищата, е
регламентирано в разпоредбите на чл.79 - чл.82 от ЗДвП. В така посочените норми, не е
въведено изискване велосипедистът да ползва предпазна каска. Следователно
неизползването не е нарушение, което да обуславя противоправност на поведението на
велосипедиста. Освен това ответникът не е установил при условията на пълно и главно
доказване, че ако ищецът е управлявал велосипеда с каска, то не би се стигнало до
увреждането – черепно-мозъчна травма. Вещото лице д-р Г. само предполага, че ако
пострадалият е бил с поставена каска на главата, уврежданията биха били по-леки. Следва да
се посочи, че няма унифицирани модели на велосипедни каски, които подобно на
мотоциклетните да обхващат цялата глава на водача, а и велосопедните каски са
проектирани да препазват от падане при управление на велосипеда, но не и при блъскане от
автомобил. Още повече, от заключението се установява, че при удара пострадалият е
получил оток и кръвонасядане в лявата теменно-тилна област на главата, а безспорно
велосипедната каска, не покрива тила на велосипедиста. С оглед на горното, съдът намира
възражението за съпричиняване поради неизползване на предпазна каска за неоснователно.
Установено е, че велосипедът е бил технически изправен, поради което и това
възражение е неоснователно.
От присъдата по наказателното дело се установява, че велосипедистът е криволичил
по пътното платно, в неговата лента за движение, което е житейски оправдано, тъй като по
този начин е преодолявал по-лесно възходящия наклон по посока за движение. Според
заключението на вещото лице по САТЕ, ударът е настъл на около 80 см. вляво от десния край
на платното за движение, което означава, че водачът на лекия автомобил не е осигурил
достатъчно странично разстояние между автомобила и изпреварваното двуколесно превозно
средство. Установява се, че широчината на платното за движение е била 6.3 метра, а дясната
лента в която се е движил велосипедиста е била 3.2 метра, поради което движението му на
около 50-80 см. от десния край, не може да се приеме като нарушение на чл.80, т.2 от ЗДвП,
още повече, че навлизането наляво е било провокирано от възходящия налкон и нуждата от
наклоняване на колелото, с оглед по-лесното преодоляване на противонаклона.
Няма спор, че произшествието е настъпило през светлата част от денонощието, при
сухо, слънчево време и добра видимост, като водачът на МПС-то е възприлел намиращия се
пред него велосипедист от повече от 100 метра преди произшествието. След като водачът на
лекия автомобил е възприел толкова отдалече криволичещия в пътната лента велосипедист,
същият е имал възможност да намали скоростта на автомобила; да подаде звуков сигнал с
клаксона и се убеди, че велосипедистът е възприел присъствието ми; да изчака
5
велосипедиста да се прибере плътно в дясно и едва тогава да предприеме изпреварване; да
преодолее наближаващия завой, движейки се зад велосипедиста; да изпревари
велосипедиста, като осигури достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното превозно средство. Вместо да стори някое от изброените по-горе действия,
водачката на автомобила е нарушила правилата за движение, което е довело до процесното
ПТП, при настъпване на което не е установено съпричиняване от страна на пострадалия.
С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до
размера от 50 000 лева, поради което обжалваното решението в осъдителната част, следва да
се потвърди.
Над този размер искът до сумата от 200 000 лева е прекомерно завишен и правилно е
отхвърлен, поради което за разликата до пълния предявен размер първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, като препраща и към мотивите на първоинстанционния
съд.
Претендираната дължима законна лихва върху сумите за обезщетенията за
неимуществени вреди съгл. разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ, следва да се изчисли от най-
ранната дата измежду следните: датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 ГПК; датата на уведомяване или
от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. В случая,
претенцията на ищеца е входирана при застрахователя на 21.05.2023 г., който не е изискал
допълнителни документи и не е изплатил обезщетение, поради което претенцията следва да
бъде уважена съобразно чл.429, ал.3 от КЗ от датата, на която е предявена застрахователна
претенция от увреденото лице – 21.05.2023 г.
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на ищеца, следва
бъде присъдено възнаграждение за защита пред въззивната инстанция размер, съобразно
обжалваем интерес в осъдителната част (50 000 лева), в размер на 2880 лева с включен ДДС.
Възнаграждението се определя съоразно обжалваемия интерес, фактическата и правна
сложност на делото и факта, че производството пред въззивната инстанция е протекло в
едно съдебно заседание. С оглед задължителния характер на даденото с решение на СЕС по
дело С - 432/2022 г. тълкуване, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. за възнаграждения
за адвокатса работа възнаграждения не са задължителни и не обвързват съда.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът Л. С. Й., следва да бъде осъден да заплати
на „ЗД Далл Богг:Живот и Здраве“ АД, със седалище гр.София, възнаграждение за защита от
юрисконсулт, в размер на 300 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №62 от 11.10.2024 г., постановено по т.д.№69/2023 г. на
Окръжен съд – Търговище.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ж.к.
„Дианабад“, бул. „Г. М. Д.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. Д., адвокат при ШАК, служ. адрес
гр.София, пл.“Позитано“ 2, сграда „Перформ Бизнес Център“, ет.3, като пълномощник на Л.
Й., сумата от 2880 (две хиляди осемстотин и осемдесет) лева с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото, на
основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Л. С. Й., с ЕГН **********, от *****, ***** ДА ЗАПЛАТИ на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М.
Д.“ № 1, възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 300 (триста) лева, на осн.
чл.78, ал.3 и 8 от ГПК.
6
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7