Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 01.04.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, пети
състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и шести февруари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 2563/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. Х от
АПК .
Образувано е по жалба на „Тийм Пауър
Европа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ № 81, ет.1, представлявано от управителя В К чрез адвокат М.Т. и адвокат Т Х , член на
адвокатска колегия Бранденбург-Германия, вписан в регистъра на чуждестранните
адвокати, воден от Адвокатска колегия – Варна под № ********** срещу Решение за
отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство №
30088320595 издадено от главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Варна,
потвърдено с Решение №129/12.07.2018г. на Директора на Териториална дирекция на
Националната агенция за приходите гр. Варна.
Жалбоподателят намира оспореното решение за неправилно
и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на производствените
правила, необосновано и в противоречие с материалния закон. Според
жалбоподателя изводите на административния орган относно връзката между
жалбоподателя и командированото лице и относно твърдението, че жалбоподателят
не осъществява съществена дейност на територията на Република България са
неправилни. Счита, че административния орган не е подложил на преценка, поотделно и в тяхната
съвкупност, всички критерии, съответни на характера за извършваната от
жалбоподателя дейност като предприятие, което осигурява временна работа. Според
жалбоподателя приложените от административния орган критерии не отговарят на
специфичните характеристики и на действителния характер на тази дейност. Направено
е искане за отмяна на акта. С жалбата се претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът по делото чрез процесуалния
представител главен юрисконсулт Х Ал , представя писмени бележки, оспорва
жалбата и иска съдът да потвърди оспореното решение като правилно.
Административен съд-Варна, след като
прецени законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед заявените
с жалбата основания и в изпълнение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК във
връзка с чл. 146 от АПК и доводите на страните, след преценка поотделно и в
тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Подадено е искане „Тийм Пауър Европа“ ЕООД за издаване
на Удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице с
вх. № 30088320595 от 28.05.2018г. за Д А Д , ЕГН **********. Основната дейност
на предприятието вписана в Търговския регистър е: „Извършване на дейност като
предприятие, което осигурява временна работа, както и осъществяване на
посредническа дейност по наемане на работа в Република България и други
държави.“
Димитров е поел
задължението да изпълнява длъжността „сервитьор“ с месторабота Валдхотел/92286
Риден, съгласно декларирано в НАП НКПД 2011: 51312004 и предвид представено
копие на трудов договор. Срокът на изпращане не е определен в акта за
изпращане, а е посочен прогнозен срок на заетостта: 21.01.2018г. – 21.07.2018г.
Мястото на работа на Димитров съгласно представения трудов договор е само на
територията на Германия. Констатирано е, че последното от лицата, с които
предприятието има сключен действащ трудов договор към 28.05.2018г. е Т Н Р ,
ЕГН: **********, назначена на длъжност с код по НКПД 41202006 – технически
секретар. Т.е. на територията на Република България не остават лица заети в основната
дейност на предприятието. Освен това в искането дружеството е декларирало, че
няма лица / 0 /нула/ лица/ осъществяващи трудова дейност изключително на
територията на Република България.
С Решение за
отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство №
30088320595/13.06.2018г., административният орган с оглед установената
фактическа обстановка е приел, че лицето за което е подадено искане за издаване
на удостоверение за приложимо осигурително законодателство не може да остане
подчинено на българското осигурително законодателство и за периода на изпращане
/работа в предприятие ползвател/ за него приложимо ще бъде осигурителното
законодателство на ФРГ на основание чл.11, ал.3 от Регламент 883/2004г.
Постановеният с решението резултат е оспорен пред
директора на ТД на НАП гр. Варна, който с Решение № 129/12.07.2018г. е оставил
без уважение жалбата на дружеството.
При така установената фактическо обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Оспореният акт е издаден от материално компетентен
орган на приходната администрация, постановен в предписаната от закона форма.
Жалбата е подадена в срока по чл.95, ал.1 от ДОПК, от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Спорът в настоящото производство касае приложението на
материалния закон.
За предотвратяване едновременното прилагане на
осигурителните законодателства от една държава-членка спрямо трудово активните
лица, които се движат в рамките на Общността, а така също и за елиминирането на
случаи, при които не се прилага законодателството на нито една от
държавите-членки, със сега действащите Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета и Регламент /ЕО/ № 987/2009г. на Европейския парламент и
на Съвета са въведени основните материалноправни и процесуалноправни разпоредби
в сферата на координиране на системите за социална сигурност на държавите-членки
и процедурните правила. Принципът, утвърден от регламентите, е да се прилага
законодателството само на една единствена държава, в какъвто смисъл е и
разпоредбата на чл. 11, пар.1 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, като основното
правило е да се определя за приложимо законодателството на държавата-членка, в
която лицето осъществява дейност като заето или самостоятелно заето лице.
Изключенията от общото правило, при които се предвижда запазване на приложимото
законодателство на изпращащата държава, са строго ограничени и като такива са
разписани в разпоредбите на чл.12 и чл.13, т.1 от Регламент /ЕО/ № 883/2004. В
чл.12, пар.1 се предвижда, че лице, което осъществява дейност като заето лице в
държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си
в нея и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да
осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е
подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие, че
предвиденото времетраене за тази работа, не превишава двадесет и четири месеца
и че не е изпратено да замества друго лице. С разпоредбата на чл.14, пар.1 от
Регламент /ЕО/ № 987/2009 е уточнено, че за целите на прилагането на чл.12,
пар.1 от Регламент № 883/2004, „лице, което осъществява дейност като заето лице
в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността
си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка“
включва лице, което е наето с цел да бъде командировано в друга държава-членка,
при условие, че непосредствено преди да започне работа, спрямо съответното лице
вече се е прилагало законодателството на държавата-членка, в която е установен
неговият работодател. Съгласно чл.14, пар.2 от Регламент /ЕО/ № 987/2009г., за
целите за прилагането на чл.12, пар.1 от Регламент № 883/2004 е дадено
разяснение, че изразът „което обичайно осъществява дейността си в нея“ се
отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности,
различни от чисто вътрешни управленски дейности на територията на
държавата-членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички
критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие.
Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на
всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности. За да се
определи при необходимост дали даден работодател извършва обикновено съществена
част от дейността си на територията на държавата-членка в която е установен,
компетентната институция в посочената държава трябва да провери критериите,
характеризиращи дейността на този работодател – място, на което се намират седалището и управлението
на предприятието, броят на административния персонал, работещ в
държавата-членка, в която е установено, както и в другата държава-членка,
мястото, където са наети командированите работници и мястото, където са
сключени по-голяма част от договорите с клиенти, законодателството, приложимо
по отношение на договорите, сключени между предприятието и неговите работници
от една страна и договорите с клиенти – от друга, оборот за типичен период от
време във всяка от съответните държави-членки и броят на договорите, изпълнени
в изпращащата държава.
При извършената проверка административният орган е
констатирал, че към 11.06.2018г. няма издадени действащи удостоверения за
приложимо законодателство за заети лица,
работещи в „Тийм Пауър Европа“ ЕООД. При положение, че шест от седем лица,
наети в предприятието са изпратени за извършване на работа в Германия, то с
дейности на територията на Република България ще е заето само едно лице.
Т.е. от този индикативен критерий не се установява работодателят
обичайно да осъществява дейността си на територията на Република България.
Освен това от представените доказателства се установява, че дружеството е
регистрирано по ЗДДС на 20.11.2017г., като за периода 22.05.2017г. –
31.10.2017г. няма издавани приходни фактури към или получавани плащания от
клиенти. При извършена проверка на декларираните в СД по ЗДДС и дневниците за
покупки и продажби данни за периода от Ноември 2017г. до Май 2018г. е
установено следното: Дружеството е издало 10 приходни фактури с общ размер на
данъчните основи 30265.01 лева без ДДС; Всички доставки са декларирани в СД по
ЗДДС, като доставки на услуги с място на изпълнение на територията на друга
държава-членка; Всички фактурирани доставки са извършени към четири немски
контрагенти; Няма извършени доставки към български контрагенти; За периода от
регистрацията до 06.06.2018г. единственият материален актив на дружеството е
компютър „Lenovo s 200“ заприходен на 07.10.2017г.
Пред органа по приходите в срока за представяне на документи не са представени
копия на договори между българското предприятие и контрагенти извършващи
дейност съответно на територията на Република България и на територията на
други държави-членки и обяснения за обстоятелството извършвали ли са дейност
изпратените лица на територията на Република България преди изпращането им на
територията на Германия.
С оглед изложеното съдът намира, че в настоящия случай
работодателят не е доказал, че обичайно осъществява дейността си на територията
на страната, чието законодателство претендира да е приложимо. Жалбоподателят,
който носи доказателствената тежест, не е доказал по пътя на пълно насрещно
доказване, че са налице законоустановените предпоставки за издаване на исканото
удостоверение, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Водим от гореизложеното, и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, Административен съд –Варна, пети
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Тийм Пауър
Европа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ № 81, ет.1, представлявано от управителя В К срещу Решение за отказ за издаване на
удостоверение относно приложимо законодателство № 30088320595 издадено от
главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Варна, потвърдено с Решение
№129/12.07.2018г. на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция
за приходите гр. Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Съдия: