№ 266
гр. Варна , 19.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500309 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от М. Л. АНДР., чрез адв. Б.Ж.,
срещу определение № 1461/22.04.2021 год., постановено по гр. д. № 877/2021
год. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, с което е прекратено
производството по делото. По съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на определението, частният жалбоподател моли за неговата
отмяна и връщане на делото на Окръжен съд Варна за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съобразно разпоредбата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК не е връчван
препис от частната жалба.
Съставът на Апелативен съд – гр. Варна намира, че частната жалба е
подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Пред Окръжен съд – гр. Варна са били подадени искове от М. Л. АНДР.
срещу В.П.Б. и М.Д.Б. за прогласяване на нищожността на договор за
1
продажба, сключен на 20.10.2014 г., обективиран в НА № 48, т. III, рег. №
7460, дело № 448 по описа за 2014 г. ВН № 480, основан на твърдения, че
същият прикрива уговорка, съгласно която при неизпълнение на
задължението за връщане на заем, кредиторът ще остане собственик на
имота, евентуално за разваляне, поради неизпълнение задължението за
заплащане на цената.
След служебно извършена проверка първоинстанционният съд е
констатирал, че така предявеният иск е недопустим, поради наличието на
сила на пресъдено нещо като отрицателна процесуална предпоставка.
Действително с решение № 98 от 21.05.2019 г., постановено по гр. д. №
2853/2018 г. по описа на ВКС РБ, III г. о., съдът е обезсилил решение № 37 от
27.03.2018 г., постановено по в. гр. д. № 71/2018 г. по описа на Апелативен
съд – гр. Варна и решение № 1742 от 20.11.2017 г. по гр. д. № 835/2016 г. по
описа на Окръжен съд – гр. Варна, с оглед на наличието на сила на пресъдено
нещо като пречка за разглеждане на предявения иск за нищожност. Предмет
на разглеждане пред двете инстанции е бил предявен от М. Л. АНДР. иск
срещу В.П.Б. и М.Д.Б. за прогласяване нищожността на договор за продажба
с нот. акт № 48, том III, peг. № 7460, дело № 448/2014 г. на ВН № 480, вписан
на 20.10.2014 г. с вх. peг. № 23357, том LXI, пор. № 83 на СВ - Варна, чрез
който ищцата е прехвърлила на ответника по време на брака му с ответницата
недвижим имот, и понастоящем представляващ самостоятелен обект в сграда,
ид. 10135.2560.400.1.70 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-92 от
14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, ул. "Васил Друмев" №
40, вход "Ж", етаж 5, апартамент № 70, със застроена площ 98.36 кв. м, с
принадлежащите изба № 7 с площ 8.44 кв. м, таванска стая № 1 с площ 4.20
кв. м и 1.4410 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
10135.2560.400.1.69, под обекта - 10135.2560.400.1.56 и над обекта - няма,
основан на твърдения, че прикрива договор за прехвърляне на имота за
предварително уговорено удовлетворение на ответника по договор за заем от
30.06.2014г, по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД и чл. 152 от ЗЗД с присъждане на
разноски.
Касационната инстанция е констатирала, излагайки подробни мотиви,
2
че правото на ищцата да претендира нищожност на покупко-продажбата е
преклудирано със сила на пресъдено нещо на решение № 69 от 25.01.2017 г.,
постановено по гр. д. № 1195/2016 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна. С
цитираното решение е било установено вече по съдебен ред, че договорът е
възпроизвел действие, респективно, че същият е действителен и дългът по
него е частично погасен, посредством даване вместо изпълнение. Съдът
изрично е посочил, че зачитането на факта на даване вместо изпълнение е
обхванат от силата на пресъдено нещо, но това не означава, че се придава
такава сила на мотивите.
В този смисъл е и постановеното определение № 820 от 02.03.2020 г. по
гр. д. № 1443/2019 г. на Окръжен съд – гр. Варна.
Съгласно т. 18 от ТР № 1/4.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1/2000 г. на ВКС
ОСГК "Със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение
на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска
като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната
норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват
със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението представлява
източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението не са част
от него." Мотивите обаче се ползват с доказателствена сила.
Съдебната практика приема, че с такава сила се ползва констатацията
относно спорното материално право с белезите, които го индивидуализират –
правопораждащи юридически факти, съдържание, субекти и правно естество;
спорното материално право, по което съдът се е произнесъл и на предявеното
основание; спорното материално право, въведено с основанието и петитума
на иска като предмет на делото, съответно предмет на решението /в този
смисъл Решение № 472 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1712/2010 г., IV г.
о.; Решение № 133 от 26.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 133/2011 г., II т. о.;
Решение № 58 от 26.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5180/2015 г., I г. о. и др./.
Предвид гореиложеното, обжалваното определение е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1461/22.04.2021 год. по гр. д. №
877/2021 год. на Окръжен съд – гр. Варна, с което исковата молба е върната и
производството по делото е прекратено.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщението при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4