Решение по адм. дело №276/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КС0/.

 

Образувано е жалба на А. Н. Л.-Х. от [населено място] и Н. А. Н. от [населено място], чрез адв. Ц. С. Д., срещу Решение № 1040-04-18/13.03.2025г. на Директора на ТД на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата им като неоснователна и недоказана срещу Разпореждане № РО-5-04-01842515/06.02.2025г. на оправомощеното лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, с което на двамата жалбоподатели е определено да внесат сума в общ размер от 2 961,27 лв. главница и лихви по Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01834921/22.01.2025 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Велико Търново.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане поради постановяването им при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби на закона и необоснованост. Жалбоподателите считат, че не са посочени фактически и правни основания за събиране на посочените в акта суми, като такъв не може да представлява само цитираният РА за начет. С влязло в сила решение на НЕЛК са отменени решения на ТЕЛК, като изплатената по тях пенсия подлъжи на възстановяване заедно със законната лихва, но отговорността на жалбоподателите е ангажирана без правно основание, поради което се претендира отмяна в цялост на оспорения акт. В представено по делото писмено становище процесуалният представител поддържа оспорването и претендира присъждане на разноски. Подробни съображения за отмяна на решението развива в Писмена защита вх. № 2995/01.07.2025 година от адв. Ц. С.. Претендира се цялостна отмяна на оспорения акт и заплащане на направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

 

Ответник жалба - Директорът на ТП на НОИ гр. В.Търново, в депозираното по делото становище вх. № 2980/30.06.2025 г., чрез юрисконсулт В., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана по съображения, съдържащи се в обжалвания административен акт. Претендира присъждането на разноски в размер на 150,00 лева за процесуално представителство. Алтернативно, прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателите, като се позовава на решение от 25.01.2024 по дело С – 2438/2022 година на СЕС с искане да бъдат намалени разноските на претендираното адвокатско възнаграждение.

 

Административен съд - Велико Търново, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Експертно решение /ЕР/ № 90275 от заседание № 32 от 14.02.2023г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, чиито членове са д-р А. Л.-Х., д-р Н. Н. и д-р Р. Р. (починал), на Т. Т. Д. е определена оценка на работоспособността 74% трайно намалена работоспособност /ТНР/ по причини „Общо заболяване“ със срок на определения процент ТНР 3 (три) години до 01.02.2026 г. и дата на инвалидизиране 15.03.2006 г. Водещата диагноза е „Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“, като в мотивите е записано, че за същата по част I, р.4, т.5.2 от НМЕ се следват 50 % ТНР, а за придружаващите заболявания „хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност 3 степен“ по ч.V,р.1, т.2.1 се следват 40 % ТНР, за „първична гонартроза “ по ч.I, р.9,т.30.2.2 се следват 30% ТНР и за „ограничени и болезнени движения на ЛКС по ч.I, р.9,т.30.1 са определени 10 % ТНР, а за „дифузната варикоза“ на двата крайника“ по ч. VIII, р.3,т.1.3.2.1 се следват 40 % ТНР. Решението е връчено на 14.02.2023 г. Двамата жалбоподатели са били членове на ТЕЛК, постановила експертното решение.

Посоченото ЕР на ТЕЛК от 14.02.2023г. е разгледано от медицинска комисия в ТП на НОИ - Велико Търново, която с Решение № 1495 от заседание № 012 от 29.03.2023 г. е приела експертното решение да бъде обжалвано пред НЕЛК по отношение на оценката на трайно намалената работоспособност /вида и степента на увреждане/ по отношение на водещото заболяване с отправна точка по част 1, р.4, т. 5.2 от НМЕ с мотиви, че не бил описан функционален дефицит, неразбираем консулт с ортопед и рентгенова разчетка като органът се позовава на чл. 62 от НМЕ.

След обжалване от ТП на НОИ – В. Търново по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето ЕР на ТЕЛК – Павликени от 14.02.2023г. е отменено с ЕР на НЕЛК - специализиран състав по Нервни, Очни болести и ССЗ № 91427 от заседание № 103 от 04.08.2023 г. и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване от друг състав на ТЕЛК. В това отменително решение на НЕЛК от 04.08.2023г. е посочено, че водещата диагноза е „Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“, а в мотивите на ЕР на ТЕЛК в частта по отправна точка част 1, р. 4, т. 5.2 е вписала и наличие на „Дискова протрузия на нива Л4-Л5, парамедианна дискова херния на нива Л5-Ес1“, което заболяване не било оценено по част VII, т.15, от НМЕ. Според НЕЛК гръбначните увреждания се оценяват част I само по доказан ортопедичен функционален дефицит и рентгенографии, като в МЕД на пациента нямало данни за извършени функционални проби на От и Шобер, чрез които да се установят наличните функционални нарушения. Използваната отправна точка касаела тежки деформации на гръбначния стълб, каквито не се виждали на приложеното образно изследване. НЕЛК е отрекла наличието на хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност поради липса на достатъчно изследвания. Потвърдила е определения процентът ТНР по част 1, р.9,т.30.2.2 от НМЕ (30% ТНР за дясна колянна става) и по част 1, р.9,т.30.1 от НМЕ (10 % ТНР за лява колянна става), както и 40 % ТНР за заболяването ХВБ IV ст. по част 8, р.3, т.1.3.2.1 от НМЕ, но е отбелязала, че за рецедивни варикозни вени на левия долен крайник, без оток и трофични изменения, Хронична венозна болест (ХВБ) II клас по СЕАР - следва оценка 10 % ТНР по ч. 8, р.3, т. 1.1.1 от НМЕ с препоръка за актуална консултация със съдов хирург. ЕР на ТЕЛК е отменено и върнато на друг състав на ТЕЛК – Павликени на основание чл.63, ал.1 от НМЕ.

Последвало е ново освидетелстване с ЕР № 90560 от заседание № 157 от 15.11.2023г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД / вече в друг състав/, на Т. Т. Д. е определена оценка на работоспособността 70% ТНР по причини „Общо заболяване“ със срок на определения процент ТНР – 3 години до 01.11.2026 г. и дата на инвалидизиране 15.03.2006 г. В новото ЕР на ТЕЛК – Павликени за водещата диагноза „Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“ в мотивите е записано, че се следват 30% по отправна точка по част I, р.4, т.4.2 от НМЕ, за диагноза „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“ е определена 40% ТНР по част 4, р.6, т.За във връзка с ч.4, р.1, т.2.1 от НМЕ ; за „дегенеративни промени на ГС с трайни функционални нарушения - сколиоза с ръбови остеофити и дискови протрузии“ е определена 30% ТНР по ч.1, р.4, т.4.2 от НМЕ; за ограничените движения в дясна колянна става и за лява колянна състава са определени съответно 30 % ТНР по ч.1, р.9, т.30.2.2, и 10% по отправна точка ч.1, р.9, т.30.1 от НМЕ. Допълнително този състав на ТЕЛК – Павликени е определил за ХВБ IV Б клас по СЕАР за десен крайник 40% ТНР по ч.8, р.З, т.1.3.2.1 и за ХВН II клас по СЕАР за ляв долен крайник 10% ТНР по ч.8, р.З, т.1.1.1 от НМЕ (верикозни вени на долните крайници). Това ЕР на ТЕЛК е обжалвано изцяло от освидетелстваното лице.

С ЕР №90814 от заседание №43 от 17.05.2024г. на НЕЛК, специализиран състав по Нервни, Очни болести и ССЗ отново е отменено решението на ТЕЛК от 15.11.2023г. и е определена нова оценка на трайна намалена работоспособност 68% със срок от 3 години до 01.11.2026г. и дата на инвалидизиране 15.03.2006г. Поради техническа грешка в това експертно решение в частта по т.14 и при изчисляване на крайния процент ТНР, НЕЛК издава ново ЕР №91431/06.08.2024 г., с което отменя експертно решение на ТЕЛК - № 90560/15.11.2023 г., и определя 62% ТНР. В мотивите на последното отменително ЕР на НЕЛК В отменителното решение на НЕЛК от 06.08.2024г. на практика са потвърдени определените от ТЕЛК – Павликени проценти за ТНР за водещата диагноза „Увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели с радикулопатия“ на освидетелстваното лице от 30 % по ч.7, т.15.2 от НМЕ, и за сърдечното заболяване 40 % ТНР, но същото е подведено под друга отправна точка – по ч. 4, р.1, т.2.1 от НМЕ (както е било по първоначалното ЕР на НЕЛК от 14.02.2023г. с членове настоящите жалбоподатели). Поради липса на данни и доказателства за венозна клапна инсуфициенция и дерамтолипосклероза и пигментация, за диагнозата ХВБ на двата долни крайници, НЕЛК е определил 30 % по отправна точка част 8 раздел 3, т. 1.2.2 от НМЕ. Позовавайки се на приложената в МЕД консултация с ортопед от 02.02.2023г. (затруднена походка,накуцваща.Болезнени и ограничени движения в двете коленни стави), и Етапна епикриза от ортопед от 04.10.2023г. (с разчетена рентгенография -стеснени /почти липсващи/ медиални ставни цепки на двете коленни стави), определеният от ТЕЛК процент вид и степен на увреждане за диагнозата „гонартроза“ на дясна колянна става е потвърден – 30% по част 1,р.9, т.30.2.2 от НМЕ, но НЕЛК е определил по – висок такъв за лява колянна става – 20% по част 1,р.9, т.30.2.1 от НМЕ (вместо 10% ТНР по част 1,р.9, т.30.1). След прилагане на т.3 от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалена работоспособност в проценти от Приложение №2 към чл.63, ал.З от НМЕ, определеният краен процент ТНР е 62%. Това решение на НЕЛК не е обжалвано.

Междувременно, на Т. Т. Д. е била отпусната лична социална пенсия за инвалидност по реда на чл. 98, ал. 7 от КСО с разпореждане [номер]/12.04.2023г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново, считано от 02.12.2022г. Пенсията на Д. е спряна с разпореждане [номер]-04-4545#1/23.08.2023г. на оправомощено лице за ръководителя „Пенсионно осигуряване“, на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО, /ЕР на ТЕЛК е отменено от HEЛK/, считано от 16.08.2023г.Впоследствие с разпореждане [номер]-04-5208#1/13.09.2024 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“, личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Т. Т. Д. е прекратена, считано от 02.12.2022 г., тъй като лицето не отговаря на условията по чл. 90а от КСО да е определена повече от 71 % ТНР. Няма данни посочените разпореждания на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико Търново, да са били обжалвани. Съгласно съдържащите се в административната преписка сметка за надвзета пенсия по вина на ТЕЛК, размерът на изплатените пенсии на Т. Т. Д. за периода от 02.12.2022 г. до 31.08.2023г. е общо 2 414,31 лв. главница, и лихви в размер на 546,96 лв.

Със Заповед №ЗР-5-04-01766502/04.12.2024г. на ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново на основание чл. 107 от КСО е възложена частична ревизия по разходите на ДОО на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД.

След приключване на ревизията е издаден ревизионен акт за начет №РМ-5-04-01834921/22.01.2025г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново, с който на основание чл. 110, ал. 1 от КСО на жалбоподателите е определен начет за сумата от 2961,27 лв. /главница и лихви/, представляваща сумарно стойността от неправилно отпуснатата пенсия за инвалидност на лицето Т. Т. Д.. Към ревизионният акт е изготвен анализ, в който подробно са изложени фактите по развилите се процедури по издаването и отмяната на ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, отпускането, спирането и прекратяването въз основа на същите, на пенсии за инвалидност на Т. Т. Д.. Изложени са и съображенията на контролния орган относно допуснати нарушения на чл. 62 от НМЕ при издаването на тези експертни решения.

Срещу акта за начет е било подадено възражение от жалбоподателите в срока по чл. 110, ал. 2 от КСО. По това възражение има произнасяне от контролния орган с мотивирано заключение от 07.02.2025г. за потвърждаване на констатациите в акта за начет.

Последвало е Разпореждане №РО-5-04-01842515/06.02.2025г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО на А. Л. – Хубанова и Н. Н., в качеството им на членове на ТЕЛК, постановил отмененото ЕР е разпоредено да възстановят солидарно сумата по акта за начет.

Разпореждането е връчено на лицата, чрез пълномощника им на 12.02.2025г., и обжалвано е по реда на чл. 117 от АПК.

С Решение № 1040-04-18/13.03.2025 г. на директор на ТП на НОИ - Велико Търново, жалбата е била отхвърлена. Органът е изложил съображения, че при освидетелстването на Т. Д. членовете на ТЕЛК - Павликени са действали в нарушение на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, като е налице и причинно-следствена връзка между отмененото ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ-Павликени" ЕООД и неправилно изплатените пенсии въз основа на установения процент на намалена работоспособност.

Това решение е връчено на адресатите на 26.03.2025 г. (л.9 от делото), жалбата срещу него пред съда е подадена чрез административния орган по електронен път на дата 26.03.2025г. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото производство.

 

Като писмени доказателства по делото са приети тези, съдържащи се в административната преписка изх. № 2103-04-20#1 от 31.03.2025 г. от ТП на НОИ – Велико Търново, подробно описана в съпроводителното писмо.

По искане на жалбоподателите, от трето неучастващо лице - РЗИ-Велико Търново, Регионалната картотека на Медицинската експертиза при РЗИ Велико Търново е изискано и приложено Медицинското експертно досие на Т. Т. Д., изпратено с писмо изх. № 05-23-1/29.05.2025 г. от РЗИ - Велико Търново.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена от правоимащи лица, срещу подлежащ на оспорване административен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. С процесното решение е извършен административен контрол за законосъобразност на разпореждане, издадено на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, която норма предвижда, че за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждания. Предвид на това, съставеният РА за начет и анализ към същия изпълняват функциите на мотиви за издаване на разпореждането по чл. 110, ал. 3 от КСО за събирането на сумите, установени с РА като неправомерни изплатени разходи от фондовете на ДОО. В тази връзка в приложения като неразделна част от РА анализ са изложени подробно фактическите констатации и изводи на контролния орган, обосноваващи издаването на процесното разпореждане.

От представените по делото доказателства се установява, че извършената ревизия по разходите на ДОО, отговаря на нормативните изисквания за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ, предвидени в инструкцията по чл. 107, ал. 3 от КСО, респ. настоящия съдебен състав не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да водят до самостоятелна отмяна на разпореждането, респ. решението на това основание.

Относно приложението на материалния закон, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл.110, ал.1, т.1 от КСО предвижда издаване на РА за начет за реализиране на отговорността на физически лица за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им, каквито в случая са твърденията на ответника в оспореното решение. За реализирането на тази отговорност по специалния закон следва да е осъществен фактическият състав, включващ отменен акт на медицинската експертиза, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му, с този акт на МЕ да е причинена щета на фондовете на ДОО и пряка причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО. Това означава, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е основание за търсене на отговорност поради неправомерно изплатени суми от ДОО, а само това, което е отменено по причина нарушения на императивна правна норма правила и материални предпоставки. И не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му, а следва да е налице причинна връзка между поведението на издалите го лекари и настъпилия вредоносен резултат за ДОО, дължаща се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза. Конкретният случай обаче не е такъв, поради което отговорността на членовете на състава на ТЕЛК, издал отмененото ЕР №90275 от 14.02.2023 г. не е следвало да бъде ангажирана.

Критериите и правилата за извършване на медицинската експертиза са определени в Наредбата за медицинска експертиза/НМЕ/, като в Г. Ч. от НМЕ са разписани нормативните правила и общо предписание на начина на определяне на трайно намалената работоспособност. Определянето на процента ТНР е регламентирано в разпоредбите на чл. 62 и чл. 63 от НМЕ. Съгласно цитираната нормативна уредба, при формиране на извода за ТНР решенията на ТЕЛК/НЕЛК следва да се базират на представената медицинската документация, при необходимост преглед на лицето и на всички относими за здравословното му състояние доказателства, в т.ч лабораторни и функционални изследвания. Същевременно, следващият чл. 63 от НМЕ предвижда, че установено увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение № 1, а при липса на такава за това увреждане при значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка. При наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на ТНР (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР (вида и степента на увреждане) в проценти, съгласно Приложение № 2. Анализът на цитираната уредба дава основание за правен извод, че в решенията си както членовете на ТЕЛК, така и тези на НЕЛК, в качеството си на специалисти с медицинско образование, са натоварени със задача да извършват оценка на здравословното състояние на освидетелстваните лица към определен момент, с която оценка се свързват определени законови последици.

В случая с постановеното ЕР № 90275 от 14.02.2023 г. от ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, членове на който са били настоящите жалбоподатели, на Т. Т. Д. е определена оценка на работоспособността 74 % ТНР без чужда помощ с водеща диагноза „увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“, като за тази диагноза са определени 50 % трайна неработоспособност, за придружаващо заболяване хипертонично сърце със /застойна/ сърдечна недостатъчност са определени 40 % трайна неработоспособност, за гонартрозата на десен крайник са определени 30% ТНР и 10% ТНР за ляв крайник, и за верикозни вени на долните крайници без язва или възпаление са определени 40 % ТНР. С първото отменително решение на НЕЛК от 04.08.2023г. за водещото гръбначно увреждане са изложени мотиви, че липсват изследвания за налични функционални нарушения, за да бъде отнесен към отправна точка по част първа, както и че ТЕЛК е вписала наличие на заболяване „Дискова протрузия на нива Л4-Л5, парамедианна дискова херния на нива Л5-Ес1“, за което изобщо липсва определена трайна неработоспособност по част VII, т.15, от НМЕ, и недоказаност на хипертонично сърце със сърдечна недостатъчност. Дадени са указания за събиране на първичната медицинска документация относно сърдечното заболяване, за актуална консултация със съдов хирург относно верикозните вени на двата крайника и коректно стадиране на ХВБ по СЕАР. В това експертно решение НЕЛК се позовава на чл. 63, ал. 1 от НМЕ и на чл.45, ал. 2 от ПУОРОМЕ. В последвалото ново ЕР на ТЕЛК от 15.11.2023г. (вече в друг състав) на освидетелстваното лице са определени 70 % ТНР като са събирани допълнително доказателства от специалист – невролог за степента на увреда на неврологичното заболяване и от ортопед за гръбначното заболяване, както и изследвания от кардиолог за сърдечното заболяване, определил е и отделен процент ТНР за заболяването на лява и дясна колянна става. Изпълнени са препоръките за определяне на процент ТНР и стадиране на ХВБ по СЕАП. В последвалото окончателно ЕР на НЕЛК от 06.08.2024г. това ЕР на ТЕЛК от 15.11.2023г. е отново отменено и с определен нов 62 % ТНР, за който не се следва социална пенсия за инвалидност по чл.90а от КСО. НЕЛК е определил аналогичен процент ТНР като в проверяваното ЕР на ТЕЛК за водещата диагноза /30% ТНР по част VII, т.15, от НМЕ/ и за сърдечното заболяване /40% по част 4, р.1,т.2.1 от НМЕ/, така и за гонартрозата на дясна колянна става /30% ТНР по ч.1,р.9,т.30.2.2/, но е увеличил за лява колянна става на 20% ТНР по ч.1,р.9,т.30.2.1 от НМЕ, игнорирайки и неопределяйки ТНР за гръбначното заболяване по ч.1,р.4,т.4.2 (за което в ЕР на ТЕЛК са определени 30% ТНР). За ХВБ на двата долни крайника е определен само 30% ТНР по ч.8,р.3,т.1.2.2 от НМЕ. Тези обстоятелство обаче не водят до извод за нарушение на нормативните разпоредби, а се дължат на разлики в преценката на наличната документация и изводите, формирани въз основа на нея относно здравословното състояние на освидетелстваното лице.

В мотивите на обжалваното решение на административния орган се твърди, че е причинена щета на ДОО от отменен акт на медицинската експертиза, имайки предвид очевидно първоначалното ЕР на ТЕЛК №90275 от 14.02.2023г. с оценена 74 % ТНР на освидетелстваното лице, довело до неправомерно отпускане на пенсия на лицето. Но нито в решението на НЕЛК от 04.08.2023г. (с което отменя и връща), нито в това от 06.08.2024г., с което от НЕЛК е определен този по–нисък процент ТНР от 62%, за който освидетелстваният няма право на пенсия за инвалидност, е посочен да е нарушен чл. 62 от НМЕ или конкретни нормативни разпоредби при издаване на ЕР на ТЕЛК (като, например, да не е взета предвид изобщо представената медицинска документация или да е нарушена процедурата по издаване на решението), поради което следва да се приеме, че същите не констатират такива нарушения.

Медицинска документация на преосвиделстваното лице е била налична в МЕД, същата не е игнорирана от членовете на ТЕЛК, като им е била достатъчна да оценят здравословното му състояние. Както се каза, отмяната на Експертно решение № 90275 от 14.02.2023 г. е обусловена от необходимост от прецизиране на неврологичен дефицит, консултация с ортопед и кардиолог за ЕхоКГ, ЕКГ, холтер ЕКГ и BNP, със съдов хирург за подробен ангиологичен статус и УЗ доплер на долни крайници и за оценка на гръбначното заболяване, вписано в мотивите на ЕР, за което не е определен процент ТНР. Очевидно както НЕЛК, така и ТЕЛК, действат в рамките на своята професионална компетентност при определяне на % трайна неработоспособност и очевидно при интерпретация на наличната документация са имали различия в професионалните мнения относно оценката на здравословното състояние на преосвидетелстваното лице и неговите заболявания.

Отделно от това, предмет на проверка пред НЕЛК, постановил ЕР с 62 % ТНР, е било ЕР на ТЕЛК от 15.11.2023г. (вече в друг състав при повторното разглеждане), с което е бил определен 70 % ТНР, а не ЕР на ТЕЛК от 14.02.2023г. в състав настоящите жалбоподатели – д-р А. Л.-Х. и д-р Н. Н.. Така, например, в решенето си от 06.08.2024г. НЕЛК изобщо е игнорирал и не е оценил гръбначното заболяване (сколиоза) по част първа от НМЕ, а водещото неврологично заболяване е подвел под различна отправна точка в сравнение с издаденото от жалбоподателите ЕР. В предходното отменително ЕР от 04.08.2023г., с което е и върнато ЕР на ТЕЛК от 14.02.2023г. за ново освидетелстване, НЕЛК изобщо игнорира водещото заболяване, което носи 50 % трайна неработоспособност, а се фокусира върху заболяване, което изобщо не е взето предвид от ТЕЛК при определяне на процента трайна неработоспособност. Отмяната на решение на ТЕЛК и връщане за ново произнасяне единствено за попълване на преписката със съществуваща медицинска документация освен формализъм показва и разминаване между двете решения на НЕЛК.

След като причината за отмяната е само дължаща се в поставянето на точната диагноза, без да са цитирани нарушени отправни точки и показатели в приложимата методика, това не може да бъде квалифицирано като "нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза", и съответно да обуслови ангажирането на отговорността на лекарите, постановили отмененото решение на ТЕЛК от 14.02.2023г. Не са посочени нарушения на нормативни разпоредби при издаването на отмененото експертно решение само защото ТЕЛК има различна преценка от НЕЛК на представената документация. Субективната преценка, извършвана в рамките на определените медицински знания и в зависимост от професионалната подготовка на членовете на ТЕЛК, може да бъде различна от професионалната преценка на друг състав на ТЕЛК, или пък на НЕЛК, както е в случая, който е в позиция инстанционно да контролира правилността на професионалните изводи и може да ги променя, без да са налице нарушения на нормативни разпоредби по издаването на решението. Членовете на ТЕЛК към „МБАЛ –Павликени“ – д-р Л. и д-р Н. са установили фактите според професионалната си подготовка и не следва да носят отговорност за своята професионална дейност, изразена като заключение относно трайната неработоспособност на освиделстваното лице в медицинската експертиза. Цялата дейност на експертна оценка, макар да следва правилата за медицинската експертиза в НМЕ, в своята дейност ТЕЛК (а и на НЕЛК) разполага с пълна свобода да преценява представените клинични данни и документация за съответното заболяване, въз основа на които по вътрешно убеждение да формира изводи в рамките на медицинските знания и опит на своите членове за степента на увреждането, обусловеният функционален дефицит.

Разликата в констатациите и различните мнения на ТЕЛК и НЕЛК в производството по медицинска експертиза, основани на едни и същи доказателства, не може да е скрепено с имуществена санкция за членовете на ТЕЛК, само за това, че при формиране на своето вътрешно убеждение и мнение са възприели и оценили едни и същи доказателства по различен начин от НЕЛК. Правната гаранция за обоснованост на изводите е предвиденият в КСО инстанционен контрол. Противното би довело под страх от търсене на имуществена отговорност, членовете на ТЕЛК да определят по-нисък процент, за да се избегне отпускането на пенсии на инвалидизираните лица, които средства биха подлежали на възстановяване.

По друг начин щеше да стои въпросът, ако експертно решение на ТЕЛК – Павликени беше отменено поради несъответствие на фиксирания такъв в цитираната в него отправна точка за съответното установено заболяване, но случаят не е такъв и подобни мотиви не се съдържат в нито едно от постановените ЕР на НЕЛК. В своята практика ВАС също приема, че несъгласието на експертите от НЕЛК с медицинското мнение на тези от ТЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация, не може да обуслови ангажиране отговорността на членовете на ТЕЛК, постановила ЕР с по – високия процент трайна неработоспособност. /В този смисъл са Решение № 2189 от 23.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9/2024 г., VI о., Решение № 1732 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9714/2021 г., VI о.).

При липса на такова съдържание в мотивите на решението на НЕЛК няма основание други лица или органи извън състава на ТЕЛК и НЕЛК да преценяват отмяната на решение на ТЕЛК при какви условия е отменено, още по малко, че това е извършено при недоказано нарушаване на нормативни разпоредби. Административният орган не е доказал конкретни нарушения на двамата лекари-членове на ТЕЛК, даващи основание за реализиране на имуществената отговорност на членовете от състава му. Целта на закона и на чл.110, ал.1 КСО е да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън рамките на професионално вътрешно убеждение на членовете на ТЕЛК, а именно при умишлено неглижиране на доказателства или отбелязване на неверни данни в медицинската документация (В този смисъл са Решение № 13060 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3991/2023 г., VI о., Решение № 4265/05.04.2017 г. по адм. д. № 3895/2016 г. на ВАС, VI о. и решение № 6672/29.05.2017г по адм. дело № 2169/2016г на ВАС, VI о.). В такъв случай ревизионният акт за начет не може да установи причинна връзка с поведението на лекарите от състав на ТЕЛК с вреди за ДОО, както и че е налице отговорност за тези вреди.

Достатъчно е да се посочи, че процентът на ТНР на Т. Д., дадена в отмененото ЕР на ТЕЛК от 14.02.2023г. за всяко едно от заболяванията му, съответства на посочения процент по приетата за приложима отправна точка, съгласно Приложение № 1, а с оглед установените множество заболявания, в съответствие с чл. 63, ал. 3 от НМЕ, ТЕЛК е приложила т. III. от Методиката - Приложение №2 към НМЕ, като правилно е определена оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане/. Тоест, оцененият функционален дефицит, обусловен от заболяването, е подведен от органите на медицинската експертиза под правилната отправна точка от приложението, правилно е определена ТНР при множество заболявания и няма нарушение на разпоредби на НМЕ.

Административният орган в своето решение не е разграничил отделните хипотези от дейността на медицинските експерти, а се е задоволил да отчете факта на отменени решения на ТЕЛК, като е свързал формално този факт с хипотезата на нарушение на нормативни разпоредби по издаването им, позовавайки без фактическа конкретика на разпоредбата на чл. 62 от НМЕ. Тази връзка не е автоматична и следва да бъде установявана във всеки един конкретен случай.

След като не са допуснали нарушения на нормативните изисквания при издаване на решението на ТЕЛК и при липса на такова съдържание в мотивите на решението на НЕЛК, няма основание други лица или органи извън състава на ТЕЛК и НЕЛК да преценяват отмяната на решение на ТЕЛК при какви условия е отменено, още по малко да се твърди, че тази отмяна е извършена при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването им. Административният орган не е доказал и виновно поведение на двамата лекари-членове на ТЕЛК, даващи основание за реализиране на имуществената отговорност на членовете от състава му. Целта на закона и на чл. 110, ал. 1 КСО е да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън рамките на професионално вътрешно убеждение на членовете на ТЕЛК, а именно при умишлено неглижиране на доказателства или отбелязване на неверни данни в медицинската документация (В този смисъл Решение № 13060 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3991/2023 г., VI о., Решение № 4265/05.04.2017 г. по адм. д. № 3895/2016 г. на ВАС, VI о. и решение № 6672/29.05.2017 г по адм. дело № 2169/2016 г на ВАС, VI о.).

На следващо място, за да са причинени щети на държавното обществено осигуряване, означава тези щети да са в следствие от неправилно извършени осигурителни разходи. В случая няма спор, че са направени осигурителни разходи, но тези разходи са направени на основание на законовата разпоредба на чл. 98, ал. 7 от КСО, която предвижда, че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Т. е. предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт е предвидено в закона, а изплащането на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в определен размер е осъществено на правно основание, поради което следва, че осигурителните разходи за изплатената пенсия, не са причинени пряко от отменените експертни решения на органа на медицинската експертиза – ТЕЛК. В този смисъл Решение № 7434 от 26.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 855/2022 г., VI о.; Решение № 2192 от 5.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6178/2024 г., VI о.

С оглед гореизложеното, в случая не е осъществен съставът на чл. 110, ал. 1 от КСО и не са налице условия за ангажиране на имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК, в частност на А. Л.-Х. и на Н. А. Н.. (В този смисъл Решение № 1732 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9714/2021 г., VI о., Решение № 1690 от 09.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2256/2016 г., VI о., Решение № 9108 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9170/2015 г., VI о., Решение № 4297 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2015 г., VI о., Решение № 12735/ 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8492/ 2016 г., VI о., Решение № 4265/ 05.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3895/ 2016 г., VI о. Решение № 13161 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6923/2021 г., VI о., , VI о., Решение № 7434 от 26.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 855/2022 г., VI о., Решение № 13161 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6923/2021 г., VI о., Решение № 2189 от 23.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9/2024 г., Решение №4082 от 16.04.2025г. по адм.дело № 314/2025г.на ВАС и др.)

Изложените съображения обосновават крайния извод за незаконосъобразност на Решение № 1040-04-18/13.03.2025г. на Директора на ТД на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицата като неоснователна и недоказана срещу Разпореждане № РО-5-04-01842515/06.02.2025г. на оправомощеното лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, поради което същото ще следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателите имат право на разноски. Претендираните разноски са в размер на по 500 лв., изплатено от всеки един от тях адвокатско възнаграждение по два договора за правна защита и съдействие от 11.04.2025г., приложени към молбата по хода на делото на техния пълномощник, и по 10 лв. за държавна такса за образуване на делото, които разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати така, както са поискани. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение при съобразяване на разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 /2004г. за възнагражденията за адвокатската работа.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, пети състав на Административен съд Велико Търново

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на А. Н. Л.-Х. от [населено място] и Н. А. Н. от [населено място], Решение № 1040-04-18/13.03.2025г. на Директора на ТД на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата им срещу Разпореждане № РО-5-04-01842515/06.02.2025г. на оправомощеното лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт [населено място] да заплати на А. Н. Л.-Х. с [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 6, ап. 23, разноски по делото в размер на 510,00 (петстотин и десет) лева.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт [населено място] да заплати на Н. А. Н., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 510,00 (петстотин и десет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.