РЕШЕНИЕ

№ 260 034

гр. Русе, 25.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

БОЯН ВОЙКОВ – мл. съдия

при участието на секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Войков в.гр. дело № 323 по описа за 2020 год., за се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Р.М.Х., ЕГН: **********,***, чрез адв. С.З. от ВАК, със съдебен адрес ***, против Решение № 314/26.02.2020 г. по гр. д. № 1110/2018 г. на РС – Русе, постановено в производство за съдебна делба във фазата по извършване, с което е бил изнесен на публична продан недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № **, находящ се в гр. Р., ж.к. „Д. *“, ул. „Н. Й. В*“ № **, бл. **, вх. *, ет. *, представляващ по схема на АГКК самостоятелен обект с идентификатор 63427.4.603.4.14.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че същият незаконосъобразно е постановен, без да бъде отчетено, че с Решение № 417/10.03.2020 г. по гр. д. № 4410/2019 г. на РС – Русе правата на ищеца И.Г. върху процесния апартамент са били отречени. Моли се за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на иска за делба. Прави искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна И.В.Г., ЕГН: **********, чрез адв. И.П. от РАК, със съдебен адрес ***, в законоустановения двуседмичен срок е подала отговор, в който счита жалбата за неоснователна. За настоящото производство е без правно значение заведеното дело между трето лице и въззиваемия. Налице е влязло в сила съдебно решение по допускане на делбата. Моли за присъждането на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника адв. З. заявява, че не поддържа въззивната жалба в частта относно искането по сметките. Поддържа искането за възлагане на неподеляемия недвижим имот, своевременно направено в първоинстанционното производство.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно назначената повторна съдебна експертиза процесният недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № **, находящ се в гр. Р., ж.к. „Д. *“, ул. „Н. Й. В.“ № **, бл. *, вх.*, ет.*, представляващ по схема на АГКК самостоятелен обект с идентификатор 63427.4.603.4.14, е реално неподеляем в архитектурно и конструктивно състояние. В проведеното на 18.12.2019 г. заседание пред първата инстанция ответникът е направил искане за възлагане на апартамента, при условие че същият се окаже неподеляем, без да сочи обстоятелства, които обуславят правото му да иска възлагането.

Между страните не е спорен фактът, че децата, родени по време на брака, са навършили пълнолетие, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че не е налице хипотезата на чл. 349, ал. 1 ГПК. В задължителната практика на ВКС и по-конкретно Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. ОСГК на ВКС е прието, че непълнолетието на родените от брака деца като материалноправна предпоставка за възлагане по чл. 349, ал. 1 ГПК следва да е налице към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция. Правилно районният съд е приел, че тази хипотеза е неприложима, защото децата на страните отдавна са навършили пълнолетие.

Не е налице и правната възможност за възлагане на неподеляемия апартамент на основание чл. 349, ал. 2, тъй като съсобствеността не произтича от наследяването като юридически факт. Предвид липсата на елементите от фактическия състав на чл. 349, ал. 2 ГПК, както и липсата на други делбени недвижими имоти, делбата следва да се извърши по реда на  чл. 348 от ГПК – чрез изнасяне на имота на публична продан. В конкретния случай е налице неподеляем имот, тъй като предмет на делбата е единствен недвижим имот, който не може реално да се подели между съделителите.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че визираното от въззивника Решение № 417/10.03.2020 г. по гр. д. № 4410/2019 г. на РС – Русе, с което е било признато за установено в отношенията между В. И.Г. – с. на ищеца по настоящото производство, и б. му И.В.Г., че първият е собственик на 1/2 ид. ч. от недвижимия имот, предмет на делбата, не може да бъде взето предвид в така развилото се производство по делба. Въпреки че е налице идентитет по отношение на спорния предмет в двете производства, а именно – правото на собственост върху АПАРТАМЕНТ № **, находящ се в гр. Р., ж.к. „Дружба *“, ул. „Н. Й. В.“ № **, бл. **, вх. *, ет. *, представляващ по схема на АГКК самостоятелен обект с идентификатор 63427.4.603.4.14, соченото решение е постановено между различни страни и дори и да имаше данни същото да е влязло в сила то не би се ползвало със сила на пресъдено нещо пред настоящата инстанция. Освен това е налице влязло в сила решение на Русенския окръжен съд, с което делбата е била допусната при квоти от процесния апартамент 1/2 за всеки от съделителите, като същото има установителен характер по отношение правото на собственост върху апартамента между И.Г. и Р.Х.. Колкото до твърденията на въззивника, че евентуалното провеждане на публичната продан като избран от съда способ за ликвидиране на съсобствеността би накърнило правата на трето лице, признати с Решение № 417/10.03.2020 г. по гр. д. № 4410/2019 г. на РС – Русе, следва да се отбележи, че от друга страна същото е непротивопоставимо на страните по настоящото производство, защото исковата молба по гр. д. № 1110/2018 г. е била вписана на 19.02.2018 г. и явяващият се трето спрямо съсобствеността лице В. Г., който претендира в отделно производство самостоятелни права, е могъл да се осведоми за висящността на делбения процес.

По изложените съображения решението на Русенския районен съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Според изхода на делото въззиваемият има право на разноски. Предвид осъщественото процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 2, което е вписано в представения договор за правна защита и съдействие, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото пред настоящата инстанция и явяването на процесуалния представител на въззиваемия само в едно заседание, на последния се дължат разноски за един адвокат в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/01.07.2004 г. на ВАдвС – 600 лв.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 314/26.02.2020 г. по гр. д. № 1110/2018 г. на РС – Русе, постановено в производство за съдебна делба във фазата по извършване, В ЧАСТТА, с която е бил изнесен на публична продан недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № **, находящ се в гр. Р*, ж.к. „Д* *“, ул. „Н. Й. В.“ № **, бл. *, вх. *, ет. *, представляващ по схема на АГКК самостоятелен обект с идентификатор 63427.4.603.4.14.

ОСЪЖДА Р.М.Х., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Г., ЕГН: **********, сумата от 600 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

В частта, с която И.Г. е осъден да заплати сумата от 111,97 лв., представляваща половината от заплатените местни данъци за делбения имот за периода 2016-2019 г. РЕШЕНИЕТО е необжалвано и е влязло в сила.

Председател:

Членове: 1)

2)