О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 550
гр.Кюстендил, 18.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на шестнадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря Р. С.
като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНЧД № 456
по описа за 2019 г. на КнОС и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част
VII- „Особени проиводства“,
глава XХXIV, раздел I от НПК- „Прилагане на принудителни медицински мерки“, вр. глава XXl НПК „Въззивно производство”- чл. 313 и сл. НПК.
Олга Смилянова-
прокурор при Дупнишката районна прокуратура
протестира протоколно определение №408/ 19.08.2019 г. на Дупнишкия
районен съд по ЧНД № 456/19 г. на ДнРС, с което е прекратено производството по делото поради
неявяване на лицето М.А.Р.. Релевират се съображения за незаконосъобразност на
постановеното определение, иска се неговата отмяна и връщане на делото на ДнРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Въззиваемата
страна по жалбата М.А.Р. се явява пред окръжния съд. КнОС
констатира, че същата се придвижва с помощта на придружител майка Е. Б. Р. и е в неадекватно състояние. Делото
се разглежда с участието на служебния защитник на въззиваемата
страна- адв. М.Д..
Становището на адв. М.Д. е за
потвърждаване на определението на ДнРС.
КнОС,
в настоящия съдебен състав, намира частния протест за допустим, доколкото е
предявен в срока по чл.319, ал.1 НПК. Разгледан по същество при условията и при пределите на въззивната
проверка по чл.313 и чл.314 НПК, същият е основателен по следните съображения:
НЧД № 924/2019 г. по описа на ДнРС е било образувано по предложение на ДнРП на основание
чл.427 от НПК за определяне на принудителни медицински мерки по чл. 89,
б. „В“ НК- принудително лекуване в специализирано психиатрично заведение.
Пред ДнРС
са проведени две съдебни заседания.
Първото се е състояло на
15.08.2019 г., на което заинтересованата страна не се е явила. Явила се е майка й, която е уведомила съда, че дъщеря
й М.Р. обитава жилище в гр. Б.. ДнРС е
назначил адв. Д. за служебен защитник. Делото е отложено поради неосигуряване
на М.Р. от прокурора и неявяване на
вещото лице.
На 19.08.2019г. е проведено
второ съдебно заседание. Отново се е явила майката Е. Р. и адв. Д., както и
вещото лице. М.Р. не се явила, като представителят на прокуратурата депозирал
докладна записка относно връчване на призовка от представител на РУ на МВР
Рила, от която се установява, че същата
е в гр. Б. с неизвестен адрес. ДнРС е прекратил
производството с мотиви, че поради неосигуряване на лицето от страна на
прокуратурата, процедура по чл.427 от НПК не може да бъде проведена.
В протеста си ДнРП сочи, че разпоредбата на чл.430 от НПК не вменява задължение на
прокурора да осигури присъствие на лицето, чието настаняване се иска, а
единствено да го призове. ДнРП счита, че
производството по делото е неправилно прекратено и съдопроизводствените
действия спрямо Р. следва да продължат.
Постановеното
определение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила за
разглеждане на делото, които не могат да бъдат отстранени от страна на въззивния съд, което налага неговата отмяна и връщането на
делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия на осн. чл.335, ал.2 НПК вр.
чл. 348 , ал.1, т.2 НПК. Съображенията за това са следните:
Производството по чл.427 от НПК е особено наказателно производство, което може да
приключи с настаняване в психиатрично заведение на лице, представляващо
опасност за обществото. То се прилага само в случаите
на чл.89 НК- когато лицето е извършило
престъпление в условията на невменяемост или е изпаднало в такава преди
постановяване на присъдата или по време на изтърпяване на наказание. Поради
особения характер на това производство законодателят е предвидил в разп. на чл.428-430 НПК особени правила за разглеждането на предложението и кратки срокове за
протичане на съдопроизводството, целящи гаранция и защита правата на
засегнатото лице и на обществото като цяло.
В настоящия случай ДнРС неправилно е приложил нормата на чл.430
ал.1 НПК. Същата сочи, че призоваването на лицето се извършва от
прокурора, а ал.2- че участието на прокурор и защитник е задължително.
Участието на самото лице не е задължително- ал.3 на чл.430 от НПК, когато здравословното му
състояние е пречка за това. В случая
прокурорът е извършил призоваване на лицето, което обаче не е намерено на
адреса. Прокуратурата обаче няма задължение да осигури присъствието на лицето,
а единствено да го призове- чл.430, ал.1 НПК. Същото е сторено, макар и
неуспешно, доколкото лицето не е намерено на адреса. Оттук нататък при така
стартиралото производство прокуратурата няма ангажименти по последващите
осигурявания на лицето, чието
присъствие в съдебно заседание освен това не е задължително при наличие на
здравословни проблеми. /както е в настоящия случай, доколкото видно от
констатацията на окръжния съд в съдебно заседание е, че лицето е неадекватно/.
При преценка на необходимост от страна на ДнРС за
придобиване на лични впечатления, то
тогава същият разполага с процесуалния
инструментариум на НПК за осигуряване на неговото явяване.
Съобразявайки вида и характера на процесното производство, целящо от една
страна охраняване правата и интересите на лицето, спрямо
което се иска прилагането на принудителни медицински мерки, а от друга страна
– правата и интересите на останалите членове
на обществото, следва да се
акцентира върху правилото за провеждане
на производството своевременно. Поради това, настоящият въззивен състав счита, че районният
съд неправилно е прекратил образуваното по предложението на районния прокурор
производство с правно основание чл. 427
от НПК за прилагане на
принудителни медицински мерки по чл. 89
от НК. ДнРП няма ангажимент за
осигуряване на лицето в с.з., а единствено има задължения за призоваването му,
както и на лицата посочени в чл.430,
ал.1 НПК. Задължение на съда е да осигури явяването на останалите участници в
производството.
Ето защо прекратяването на производството поради неявяване на лицето,
спрямо което се иска прилагането на принудителни медицински мерки, е
постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила- чл.430, ал.1 НПК. Атакуваното определение се явява неправилно и следва
да бъде отменено. Поради липса на произнасяне по същество, е невъзможно да се
приложи разпоредбата на чл.431, ал.3 НПК, поради което делото
следва да се върне на същия състав на ДнРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от гореизложеното и на осн.чл. чл.431,
ал.2 НПК вр. чл.335, ал.2 НПК