О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
І-344
град Бургас ,29.01. 2020
година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
...............29.01.................
през
две
хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Пламена
Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря.................................................,като разгледа
докладваното
от..........................съдията Карастанчева….....ч.гр.д. № 227 по описа
за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 248 ал. 3 вр. чл. 274 от ГПК и е образувано по повод частната жалба на процесуалния представител на И.В.И. -ищец по гр.д. № 6441/2019 г. по описа на
Бургаския районен съд против определение № 1109/27.12.2019 г. постановено по
същото дело ,с което е оставено без уважение искането на ищеца-частен
жалбаподател за изменение на решение №
3368/04.12.2019 г. по същото дело в
частта ме за разноските .
В
частната жалба се навеждат съображения за незаконосъобразност на атакуваното
определение .Мотивира се твърдение ,че не е налице хипотезата на чл. 78 ал. 2
от ГПК ,тъй като с поведението си ответникът
е дал повод за образуване на делото .Освен това не е налице според
частния жалбоподател основание за евентуално присъждане на разноски в полза на
ответника ,тъй като делото не е завършило с определение за цялостното му
прекратяване ,а с решение по същество на спора.Подчертава се и че става дума за
трудов спор и всички разноски следва да са за сметка на бюджета на съда.
Частната
жалба е подадена в срока по чл. 248 ал. 3 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството
по делото е било образувано пред
районния съд по повод искова молба на И.В.И.
от гр. *** против ОД на МВР-Бургас за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1716 лв.-представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за сочен период , ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
В
хода на производството,в първото по делото съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител е
направил изменение на иска си ,като е
намалил претенцията си от 1716 лв. на 1572,82 лв. и за разликата е направил отказ от иска .С оглед направения
частичен отказ от иска на осн.чл. 214
ал. 1 изр.посл. ГПК първоинстанционният
съд е прекратил производството по делото по отношение на сумата от 136,18 лв.
–разликата между предявения размер и
изменения размер на иска ,като определението
за прекратяване е влязло в сила .С постановеното решение по делото от
04.12.2019 г. исковата претенция в изменение размер от 1572,82 лв. е била
изцяло уважена .
И
двете страни своевременно са претендирали заплащане на разноски,направени по
делото пред първоинстанционния съд ,като в съдебно заседание от 19.11.2019 г. предстявителят на ответника
изрично е поискал присъждане на разноски съразмерно с прекратената част от иска
.
При
това положение и на осн.чл. 78ал. 4 от ГПК районният съд ,като е взел предвид
,че са налице предпоставките за уважаване на искането за присъждане на
разноски съразмерно прекратената част от
иска –а именно да е направено
искане за присъждане на такива и те да
са реално понесени, ,е присъдил в полза на ответника разноски в размер на 15,87
лв. –юрисконсултстко възнаграждение
-съразмерно частта от исковете
,за която делото е било прекратено .
Решението
е правилно в тази част и няма основание да се иска изменението му относно
разноските ,поради което правилно е оставено без уважение това искане /с
атакуваното определение/.
Наведените
в жалбата на ищеца доводи относно това
дали ответникът е дал повод или не е дал
повод за завеждане на делото ,са ирелевантни в случая ,тъй като не сме
изправени пред хипотезата на чл. 78 ал. 2 от ГПК /не е налице и признание на
иска /.Напротив ,ответникът не отрича,че оспорва искането на ищеца ,поради което и съдът се е
произнесъл с решение по спора.Касае се до частично прекратяване на делото поради частичен отказ от иска
,направен от ищеца,при което и на оснчл. 78 ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с
прекратената част от иска.
„Съгласно чл. 78, ал.4 ГПК ответникът има
право на разноски при прекратяване на делото. Подлежат на присъждане всички
разноски на ответника, направени по повод водене на делото, за чието установяване
той е представил надлежни доказателства. Според чл. 81 ГПК във всеки акт, с
който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски. Когато основанието за прекратяване е по причина, извън
поведението на ответника /оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба,
връщане на жалба/, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено
от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за
прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК за изменение на
решението /в случая на определението/ в частта за разноските.“/вж. опр.№
455/12.11.2010 г. по гр.д. № 405/2010 на ВКС.
В разпоредбите на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК
законодателят е уредил правото на разноски на ответника по иска като
своеобразна санкция в тежест на ищеца поради неоправдано заведеното дело срещу
него, станало причина последният да извърши разноски за организиране и
провеждане на правната си защита по спора. Посочените разпоредби не
разграничават хипотезите на първоинстанционно и въззивно производство, поради
което намират приложение и в двете съдебни производства. Правната норма
на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда правото на ответника на разноски и при прекратяване
на делото, без да установява краен срок, до изтичането на който искането за
присъждане на разноски следва да бъде предявено пред съда. Доколкото в
разпоредбите на ГПК не е установен краен срок за предявяване на искането за
присъждане на разноски /нито чл. 78, ал. 4 ГПК, нито чл. 81 ГПК или други правни норми/, приложение следва да намери общото
правило, съгласно което страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални
искания до приключване на устните състезания пред съответната инстанция, като в
същия срок следва да бъдат представени и доказателствата за извършените
разноски. Ответникът не е длъжен да включи подобно искане в отговора на
исковата молба, нито въззиваемият във въззивното производство има задължение да
претендира присъждане на разноски в отговора на въззивната жалба. Допустимо е
разноските да бъдат направени в хода на първоинстанционното, респективно
въззивното производство след подаване на отговорите, поради което
доказателствата за разноските могат да бъдат представени в същия срок – до
приключване на устните състезания пред съответната инстанция.Разноски могат да
се претендират както при частично прекратяване на делото ,така и при цялостното
му прекратяване ,поради което възраженията в тази връзка са несъстоятелни .
Що
се касае до цитираната в частната жалба съдебна практика относно отпадането на отговорността за разноски за
ищеца при прекратяване на делото ,следва да се посочи ,че същата не касае
настоящия казус:
В чл.78 ал.4 ГПК е предвидено право на ответника на разноски при прекратяване на делото. При прекратяване
поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска,
предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в
т.ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В случаите на отказ от иска,
обаче, което процесуално действие е предприето от ищеца поради новонастъпили след предявяването му
независещи от него, а от ответника, обстоятелства, погасяващи заявеното за
защита спорно право, отговорен за разноските е ответникът. Този извод се налага
по аргумент, изведен от чл.78 ал.2 ГПК, с оглед на обстоятелството, че и в
такъв случай извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането
на делото, необходимостта от съдебна намеса по което отпада с погасяване от
него на задължението, предмет на търсената с иска защита. Преценката в тази
насока се основава само на предприетото от ответника действие, индициращо
отпадане на задължението, а тя не представлява изследване на отношенията между
страните по съществото на спора.В
съдебната практика се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на
делото и този повод отпадне в хода на
висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил
отказ или е оттеглил предявения иск. В този смисъл е определение №98 от
20.02.2009г. по гр.д.№91/09г. на ВКС, ІV ГО; определение №518 от 15.06.12г.по
ч.т.д.№156/11г. на ВКС, ІІ ТО; определение №1176 от 28.12.12г. по
ч.т.д.№560/2012г. на ІІ ТО; определение №767/05.09.12г. по ч.т.д.№251/12г. на
ІІ ТО, които са постановени в хипотеза на отказ от иска поради настъпило
плащане от ответника в хода на висящия процес. В случая обаче не сме изправени
пред хипотезата поводът за завеждане на делото /заплащане на допълнително
възнаграждение за нощен труд /да е отпаднал в хода на производството по делото
–поради погасяването му по давност ;поради плащане или други ,независими от
ищеца , а зависими от ответника причини .Направен е частичен отказ от част от исковата претенция след депозиране
заключението на вещото лице по назначената експертиза ,при което е счел ,че
част от претендираната сума не му се дължи .Но това не е причина ,възникнала в
хода на процеса ,за която ответникът носи отговорност,нито пък с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на иска в тази му част .Затова и наведените
в този смисъл аргументи са неоснователни .
Ща
се касае до възраженията ,че се касае до трудов спор и работникът
/респ.служителят /е освободен от такси и разноски трябва да посочи следното: В трайната практика на
ВКС е разяснено, че съгласно разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 359 от КТ, ищците - работници и служители са освободени и не
заплащат такси и разноски по трудови дела. С тези разпоредби те са освободени
от заплащането на такси и разноски, които се дължат към бюджета на съответния
съд. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, при отхвърляне на исковете им, тези ищци на общо
основание дължат заплащането на всички разноски, направени от насрещната страна
по делото - работодателя, включително за заплатени от него държавни такси по
делото. Това е така, защото макар и освободен по трудовото дело от заплащането
на такси и разноски към бюджета на съда, ищецът - работник или служител с
предявяването на неоснователния си иск, който е отхвърлен от съда, причинява
вреда на работодателя, изразяваща се в заплатените от последния такси и
разноски в производството, която вреда следва да бъде обезщетена. Обратното би
било в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в частните
правоотношения и в гражданското съдопроизводство/ в този см. опр. по ч.гр.д.
№3175/14 г. на четвърто г.о., по ч.гр.д. №6162/14 г. на трето г.о., по ч.гр.д.
№1350/16 г. на трето г.о. на ВКС и др./
Предвид
на изложените съображения жалбата
следва да бъде оставена без уважение ,а атакуваното определение-потвърдено
,поради което Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 11009/27.12.2019 г. постановено
по гр.д. № 6441/2019 г. по описа на Бургаския районен съд,с което е оставена
без уважение молбата на процесуалния представител на И.В.И. ,ЕГН **********,съдебен
адрес гр.Бургас ,ул.“Раковски „ № 2 –чрез адв. Златина Кралева за изменение на решение № 3368/04.12.2019 г.
постановено по гр.д. № 6441/2019 г. по описа на БРС в частта му за разноските .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.