Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 13.11.
2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
НО, ХІІ-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на седми
октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на секретаря Гергана Цветкова
в присъствието на прокурора Ч. Пастованов, след като
разгледа докладваното от съдия Захариева ВНЧХД № 3300 по описа за 2019 година,
намери за установено следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда от 14.03.2019 г. по НЧХД № 8862/2017г. на
СРС, НО, 7-ми състав, подсъдимият С.М.Ч. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лв.
С присъдата подсъдимият Ч. е осъден да заплати на М. А.З.
сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението
неимуществени вреди, ведно с законната лихва от датата на инкриминираното
деяние до окончателното изплащане на сумата, като предявеният граждански иск е
отхвърлен като недоказан до размера в останалата му част от 19 000лв.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати разноските
по делото.
Срещу първоинстанционния съдебен акт, в срока по чл. 319,
ал. 1 от НПК, е постъпила жалба от защитата на подсъдимия, с искане за отмяната
й като неправилна и несправедлива и постановяване на нова от въззивната
инстанция, с която подсъдимият Ч. да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му с частната тъжба обвинение, както и да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения
граждански иск. В жалбата е посочено, че от доказателствата по делото е установено
безспорно, че тъжителката на инкриминираната датата е получила телесни
увреждания, но не са налице доказателства, че именно подсъдимият Ч. й е
причинил телесните повреди.
В разпоредително заседание на 17.09.2019 г. въззивният
съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК прецени, че обжалваната присъда е от
категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред,
поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Прие, че за изясняване
на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на
подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.
Преди разглеждане делото в открито съдебно заседание е
постъпило писмено възражение срещу въззивната жалба от адв. В. – повереник на тъжителката З., в което се оспорва подадената
жалба и се иска присъдата да бъде потвърдена като правилна. Във възражението се
излагат подробни съображения в подкрепа на изводите на районния съд за
безспорно доказано авторство и нанесена телесна повреда на частната тъжителка, прави
искане разноските пред въззивна инстанция да бъдат присъдени в тяхна полза.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд подсъдимият Ч. се явява лично и със защитника си адв. Х., който поддържа
жалбата. Излагат се доводи относно недоказаност на авторството по категоричен
начин, какъвто изисква закона, за да бъде постановена осъдителна присъда.
Твърди се, че крайният извод за авторството почива на предположения, изведени
въз основа влошените отношения между подсъдимия и тъжителката, както и на
обстоятелствата, че подсъдимият се е намирал на инкриминираното място в
инкриминираното време. Оспорва се анализът на свидетелските показания на
съседите на подсъдимия Ч.. Твърди се, че е налице очевидец, който е видял
подсъдимият и частната тъжителка да се разминават без физическо съприкосновение,
което по категоричен начин опровергавало обвинението. На следващо място, се
навеждат доводи, че мотивите представляват препис на тъжбата, като изцяло е
пренебрегната защитната версия. Твърди се, че нито един от свидетелите не
излага данни относно външния вид на частната тъжителка, които да бъдат индиция за нанесен побой. Акцентира се, че свидетелят Р.е
възприел необичайно лошия външен вид на пострадалата – „рошава“, но неговото
изказване не съдържало никаква информация относно кръв, охлузвания и друга,
която да съдържа косвени данни относно нанесен побой. На следващо място, се
оспорва решението на съда да не кредитира показанията на свидетелката Л.и се
излагат подробни съображения в обратния смисъл.
Адв. Х. оспорва първоинстанционния акт и в частта
относно гражданския иск, като твърди, че липсват конкретни мотиви, защо същият
е уважен в размер от 5000 лева. Прави се възражение относно неспазване на чл.
52 ЗЗД.
Излагат се съображения, че първоинстанционният съд не
е отговорил и на възражението на защитата за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от обвинението.
В заключение се отправя искане за отмяна на присъдата
и постановяване на нова, с която подсъдимият Ч. да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение, както и да бъде отхвърлен гражданският иск в цялост
като неоснователен, недоказан и прекомерен.
Подсъдимият Ч. поддържа изложеното от защитника си.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд частния
тъжител и граждански ищец М.З. не се явява. Представлява се от адв. В., които
оспорва въззивната жалба и изложеното от адв. Х. пред въззивната инстанция.
Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение по съображения, подробно
изложени в депозираното възражение. Претендира разноските, направени пред
настоящия съд.
В правото си на последна дума подсъдимият Ч. споделя,
че познава частната тъжителка, потвърждава, че са имали спорове, но никога не я
е удрял. Заявява, че щетите, причинени от теча, са му изплатени от
застрахователното дружество.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в
протеста и допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно заседание и
след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната
отмяна, като съображенията за това са следните:
След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен
акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна и
законосъобразна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на
достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е
стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние,
авторството и виновността. При самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства въззивната инстанция не намери основания за съществена промяна на
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият С.М.Ч. е роден на *** г. в гр. Девин,
български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, живущ ***, с ЕГН: **********.
Подсъдимият Ч. бил касиер на етажната собственост на
входа. Негова съседка била частната тъжителка М.З., която живеела със съпруга
си (починал преди даване ход на съдебното следствие) в гр.София, жк.*******. Апартаментът ѝ се намирал точно над този
на подсъдимия Ч..
Между тъжителката З. и подсъдимия Ч. съществували
обтегнати междусъседски отношения. Повод за това бил теч в банята на
апартамента на подсъдимия, който наводнявал долните етажи. Битовият проблем създал
негативни настроения към частната тъжителка З. от страна на живущите във входа,
тъй като те обвинявали нея за този проблем.
На 14.04.2016 г. на частната тъжителка е бил нанесен
побой от познат по лице мъж – неин съсед, който й нанесъл удари с юмруци и
ритници. Тъжителката З. посетила УМБАЛ „Александровска“,
където на 20.04.2016 г. ѝ било издадено СМУ №228/16г., в което се посочва
информация относно нанесения побой. По този повод З. подала жалба срещу
подсъдимия Ч. до 09 РУ-СДВР. С постановление от 27.06.2016 г. прокурор при СРП
отказал да образува досъдебно производство по подадения сигнал, тъй като
констатирал, че се касаело за престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия.
На 19.04.2016 г. било проведено общо събрание на
собствениците и наемателите на етажната собственост на бл. 4Б, вх. Г. Било
взето решение да бъде събрана подписка срещу обитателката на ап.47, ет.4, за
отстраняването ѝ, тъй като същата не се съобразявала с вътрешния ред на
етажната собственост и заплашвала системно живущите във входа със саморазправа.
Сред лицата, подписали протокола, били подсъдимият Ч., в качеството на
новоизбран касиер, както и свидетелите А.Р., К.Н.и Д.Л..
На 06.06.2016 г. бил издаден
протокол от ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ по
повод подадено заявление за застрахователно събитие от 03.06.2016 г. В
заявлението подсъдимият Ч. се оплаквал от злоумишлени действия на съседите,
живущи над него, които умишлено предизвиквали теч в банята на подсъдимия и
разрушавали мазилката, след като пробили дупка в плочата на тавана.
На 25.02.2017г., около 08.00 часа, частната тъжителка З.
излизала от входа на жилищния блок, когато била пресрещната от подсъдимия Ч..
Без конкретен повод, но в резултат на натрупаната с времето неприязън към
съседката си, подсъдимият Ч. се нахвърлил върху З. и й нанесъл множество удари
с ръце и крака по главата и тялото. В резултат на ударите й нанесъл следните
травматични увреждания: контузия на главата със седем разкъсно-контузни
рани (три в тилно теменната област, две в дясна теменна област и две в областта
на челото в ляво), подкожен хематом и кръвонасядане по горната повърхност на
дланта на дясната ръка и контузия на гръдния кош в дясната гръдна половина със
счупване на 6 и 7 десни ребра по аксиларната линия,
причинили поотделно и в съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Били причинени още лицева травма с ограничени по площ охлузвания на
долния ръб на лявата очница, вътрешно и по лявата
буза в средна трета и ограничени по площ кръвонасядания,
които са били с характер да причинят болка и страдание.
Частната тъжителка З. успяла да се отскубне от
подсъдимия и хукнала обратно по стълбите нагоре. Тя започнала да звъни на съседа
си от първия етаж – свидетеля А.Р. – домоуправител на етажната собственост,
който веднага отворил. Той видял, че частната тъжителка З. е рошава и мръсна, а
тя му се развикала: „пребиха ме, убиха ме“. Свидетелят Р.се обадил на тел. 112
и съобщил за инцидента, така както му било предадено от пострадалата.
Скоро на място пристигнал полицейски патрул от 09
РУ-СДВР, който установил подсъдимия Ч.. Последният бил транспортиран с
полицейски автомобил до районното управление. В сградата на 09 РУ-СДВР
свидетелят З.Ф.– старши инспектор,
съставил протокол за предупреждение от 25.02.2017 г. на основание чл.65 ал.1 и
2 от ЗМВР срещу подсъдимия С.Ч., с който го предупреждавал да не нарушава
обществения ред; да не се саморазправя с М.З.А. и да спазва законите в
Република България.
Междувременно, непосредствено след инцидента, частната
тъжителка З. посетила УМБАЛС „Пирогов“. В 08.55 ч. била приета в неврологичен
кабинет, а в 09.45 ч. – в хирургически кабинет, където били установени
травматични увреди на вътрегръдни и коремни органи. В
листа за преглед при постъпване било отбелязано, че частната тъжителка съобщила
за нанесен побой във входа на жилищен блок. В 10.40 часа на пострадалата била
извършена рентгенография на гръден кош, установила фрактури на 6-то и 7-мо
ребра вдясно, по аксиларна линия. По-късно същия ден,
25.02.2017г. в 12.10 часа З. посетила и съдебен медик в КСМ и на база изготвената
в УМБАЛС „Пирогов“ медицинска документация й било издадено СМУ №С-41/2017г.
Видно от изготвена за нуждите на съдебното следствие
писмена справка рег.№ 338400-10685/07.12.2017г. на началника на 09 РУ-СДВР, в
деловодния регистър на 09 РУ-СДВР не било установено наличие на подадени жалби
срещу частната тъжителка М.З..
От заключението на СМЕ се установяват травмите,
причинили временно разстройство на пострадалата, неопасно за живота, и тези с
характер да причинят болка и страдание. Установените травматични увреждания
били причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизъм на удари с
или върху такива.
Пред настоящата съдебна инстанция не бяха представени
и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Изложената фактическа
обстановка въззивната инстанция прие за установена след анализ на събраните в
хода на първоинстанционното съдебното следствие гласни доказателствени
средства: показания на
свидетелите А.Р., К.Н., Д.Л., Н.С., Й.М., В.В., З.Ф.;
писмени доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост, СМУ №
С-41/2017г., постановление за отказа от образуване на досъдебно производство от
04.05.2017г., протокол от Общо събрание на собствениците и наемателите на ЕС от
19.04.2016 г., журнали, водени в 105-ти хирургичен, 108-ми травматологичен и
111-ти неврохирургичен кабинет, медицински документи от
посещението в УМБАЛСМ „Пирогов“, касаещи частната тъжителка; протокол за
предупреждение по ЗМВР от 25.02.2017г.; СМУ №228/2016 г.; постановление за отказ
от образуване на досъдебно производство от 27.06.2016 г.; трудов договор №
03/01.07.2015 г., сключен от подсъдимия Ч.; характеристични данни за подсъдимия
от работодателя му; заявление за настъпило застрахователно събитие от
03.06.2016 г.; протокол от 06.06.2016 г., съставен от представители на ЗАД
Булстрад Виена Иншурънс Груп; както и заключението на
изготвената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза.
Интерпретацията на доказателствените
източници, направена в мотивите на първоинстанционната присъда, е вярна и се
споделя от настоящата въззивна инстанция. Контролираният съд е положил
старателни процесуални усилия да селектира достоверните части на гласните
доказателствени средства, като в тази насока изискванията на чл. 14 и чл. 107,
ал. 5 от НПК са изпълнени в максимална степен. Контролът за достоверност на
свидетелските показания е осъществен на базата на обективна съпоставка помежду
им и с оглед цялостната доказателствена съвкупност, както и въз основа на
внимателно изследваната тяхна вътрешнологическа
последователност. Не може да бъде споделено виждането, че районният съд е
преписал тъжбата, дискредитирайки защитната версия изцяло. Напротив, контролираният
съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК при противоречиви
доказателства да отговори на въпросите, защо дава вярна на едни от тях, а други
отхвърля. В мотивите към атакувания акт решаващият съд по ясен и убедителен
начин е обективиран процеса на формиране на
вътрешното убеждение на съда чрез съдържащия се доказателствен
анализ. В заключение може да се обобщи, че СРС е извършил внимателен анализ на
събрания доказателствен материал, интерпретирал го е според действителното му
съдържание, обсъдил е обстойно въпроса за авторството на деянието, поради което
в процесуалната дейност на съда няма никакви пропуски. Настоящият
въззивен състав, като напълно се съгласява с изложените съображения на първата инстанция, намира,
че е безпредметно преповтарянето им в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се
отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният
съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012г. по н.д. №
1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Във
връзка с горното и с оглед изложеното пред въззивната
инстанция възражения, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че в случаи като настоящия, когато са налице
взаимоизключващите се твърдения, изясняването на обективната истина по делото
налага събирането на доказателства за множество контролни по отношение на
главния факт на процеса обстоятелства. Подобен подход е необходим с оглед
извършването на преценка за достоверност на противостоящите версии в
свидетелските показания, респ. обяснения на подсъдимия, като а приори не може да бъде изключена правдивостта на което и да
било от тях. Предвид изложеното, съдът счете за нужно да изследва както
характерът на взаимоотношенията между подсъдимия, частната тъжителка и свидетелите
към инкриминираната дата, така и тези предхождащи деянието. На анализ следва да
бъде подложено и съответствието на застъпените версии с останалия събран по
делото доказателствен материал, житейската им правдивост и вътрешна
убедителност, произтичаща от последователността и логичността им.
Установяването на факти е дейност, строго индивидуална за всеки субект, която
зависи от обективни и субективни фактори – възраст; състояние на даващия
обяснения/показания при извършване на престъплението; наблюдателност; умение за
точно възпроизвеждане; интелектуални възможности; добросъвестност и желанието
за съдействие на компетентните органи при разкриване на обективната истина.
Изброените предпоставки, обуславящи правилното възприемане и коректно
пресъздаване на обстоятелствата, неизбежно рефлектират върху пълноценното и
точно съдържание на гласните доказателствени източници. Затова при оценка на
обясненията и свидетелските показания, те следва да се анализират обстойно и
прецизно, поотделно и в съвкупност с останалите доказателства, което е спазено
от районния съд в разглеждания казус.
В светлината на гореизложеното настоящата съдебна
инстанция постави в основата на своя доказателствен анализ показанията на
свидетеля Р.и използва същите като отправна точка относно изследване
достоверността на останалите гласни доказателствени средства. Този подход съдът
намира за правилен, тъй като Р.е единствения незаинтересован от изхода на
делото свидетел, който обективно, без емоция и оценка на споделя своите
субективни възприятия относно инкриминираното деяние. Съображения за липсата на
заинтересованост съдът извлича от взаимоотношенията на свидетеля с частната
тъжителка и с подсъдимия. Р.като домоуправител на блока познава и двете страни. Относно частната
тъжителка споделя, че е агресивна личност и цялата етажна собственост има
влошени отношения с нея. От друга страна, контактите му с подсъдимия са на ниво
домоуправител-касиер, т.е. двамата разговаряли единствено по теми, свързани с
функциите, които осъществявали в етажната собственост. Неутралното отношение,
което свидетелят има към подсъдимия, и негативното мнение за частната тъжителка
водят до единствения верен извод, че свидетелят не е предубеден в своите
показания. Последният не се опитва да изгради защитна версия в полза на
подсъдимия. От друга страна, въпреки негативното си мнение към тъжителката, не
представя Ч. в негативна светлина, подкрепяйки нейните твърденията. Ето защо,
съдът намира, че свидетелят Р.добросъвестно е споделил субективните си
възприятия относно развилата се ситуация на инкриминирания ден. В допълнение
неговите показания кореспондират с останалия доказателствен материал. Той е
категоричен в своите показания относно дата и времето, когато частната
тъжителка е позвъняла на звънеца му, както и външния ѝ вид. В
действителност същият не посочва белези по тъжителката, които пряко да сочат,
че е извършен побой над същата. Описанието „като рошава и мръсна“, което дава
за частната тъжителка, в същото време индикира за
непосредствено преживяна от З. неблагоприятна за нея ситуация, в подкрепа на
което са и възприетите от него думи на пострадалата „Убиха ме, пребиха ме“.
Даденото описание разгледано съвкупно с издаденото съдебномедицинско
удостоверение № Ц-41/2017 г., което удостоверява нанесен побой върху частната
тъжителка доказват по категоричен начин, че непосредствено преди да е звъннала
на звънеца на домоуправителя частната тъжителка е била нападната. На следващо
място, твърдението на свидетеля, че е подал сигнал на тел. 112, очевидно е било
вследствие на състоянието, в което е пострадалата, налагащо оказване на помощ.
Пристигането на полицейски екип и Бърза помощ, намира подкрепа в показанията на
свидетелките Н.и Л.и в писмените доказателства – протокол за предупреждение.
Последните са видели, как подсъдимият се качва в полицейски автомобил. Предвид
изложеното субективните възприятия на свидетеля Р.търпят надлежна проверка при
съпоставката им с останалия доказателствен материал, въз основа на която и
настоящата инстанция достигна до извода за достоверност на анализираните гласни
доказателствени средства. Въпреки че свидетелят споделя за влошени отношения на
цялата етажна собственост с частната тъжителка, неговите показания се отличават
с логичност и последователност, както и с обективност, поради което съдът им се
довери напълно. Предвид изложеното въззивната инстанция намира възраженията на
защитата относно показанията на свидетеля Р.за неоснователни.
Във връзка с по-горе обсъжданите показания настоящият
съдебен състав намира за необходимо да обсъди показанията на свидетеля Ф.с
оглед доказателственото значение на съставения от
свидетеля протокол за предупреждение. Действително свидетелят не дава конкретна информация
относно инкриминираното деяние, но същият потвърждава, че именно той е изготвил
протокола за предупреждение в сградата на районното. Протоколът съдържа всички
необходими реквизити, въпреки това не е съставен по реда и правилата на НПК,
поради което настоящата инстанция ценни същия като писмено доказателство. С
оглед възраженията на защитата относно протокола, съдът акцентира, че същият
служи като доказателство за влошени отношения между частната тъжителка и подсъдимия,
както и за обстоятелството, че последният на инкриминирания ден е бил
транспортиран в сградата на 09 РУ СДВР.
На следващо място, настоящата инстанция констатира, че
доказателственият материал е еднопосочен относно факта, че частната тъжителка З.
се е намирала в изключително влошени взаимоотношения със своите съседи. Данни
за неразбирателството ѝ с тях се съдържат в показанията на всички
свидетели, живеещи в същия блок, а именно Н., Л.и Р. Техните показания намират
подкрепа в съставения протокол от Общо събрание на собствениците и наемателите
на ЕС от 19.04.2016 г., по време на
което е взето решение за отстраняване на частната тъжителка от имота, който
ползвала под наем. Всеки един от тях дава сведения относно различни проблемни
ситуации, в които частната тъжителка е реагирала остро, неприемливо и
агресивно. От посочените гласни доказателствени средства се извличат данни и
относно влошените взаимоотношения между частната тъжителка З. и подсъдимия Ч.,
породени от теч в банята на подсъдимия, находяща се под тази на частната
тъжителка. Посочените обстоятелства намират подкрепа в писмените доказателства
по делото, а именно заявление за настъпило застрахователно събитие от
03.06.2016 г.; протокол от 06.06.2016 г. и съставен от представители на ЗАД
Булстрад Виена Иншурънс Груп. Информацията, която
свидетелите споделят относно личността на частната тъжителка, както и по
отношение на изключително влошените взаимоотношения със същата, настоящият
състав намира за вярна и отговаряща на обективната истина, поради което
кредитира показанията на свидетелите в тези части.
Изключително влошените отношения на съседите с
частната тъжителка дават основания за поставяне под съмнение достоверността на
показанията на Н.и Л.. Въпреки че последните нямат роднински връзки с
подсъдимия, и двете споделят за много добри взаимоотношения с него, от една
страна, както и нетърпимостта им към З.. Влошените отношения с тъжителката
датират още от преди 19.04.2016 г., когато на Общо събрание е взето решение за
отстраняването ѝ от обитавания апартамент. За да се достигне до толкова
крайни мерки, съжителството с конкретно лице в етажната собственост трябва да е
било придружено с множество неразрешими по друг начин проблеми. Инкриминираното
деяние е осъществено на 25.02.2017 г., към който момент З. все още е живяла в
бл. 4Б, вх. Г, ж.к. „Обеля“. Следователно 10 месеца след взимане на решението
за нейното отстраняване живущите в блока не са успели да осъществят взетото
решение. В резултат на това отношенията с частната тъжителка продължавали да се
влошават, като всички от разпитаните свидетели изпитвали нетърпимост към нея.
Различното отношение на свидетелките към частната тъжителка и към подсъдимия,
което е в двете крайности, обуславя и тяхната заинтересованост от крайния изход
на делото. Споделеното от свидетелките Н.и Л.в частта относно разминаването
между подсъдимия и частната тъжителка и липсата на физическо съприкосновение не
намира подкрепа в останалия доказателствен материал. Свидетелката Н.дава
информация, че около 8 часа подсъдимият е излязъл от блока и отишъл до
магазина, за да купи бонбони да почерпи за новороденото му дете. В този момент
частната тъжителка се прибрала с мъжа си. Към 8:30 твърди, че подсъдимият се е върнал и
я почерпил, в който момент З. слязла по стълбите, последвана от мъжа си, което
потвърждава и свидетелката Л.. Н.и Л.заявяват, че 15-20 минути по-късно са видели
патрулка, в която се качил подсъдимият Ч.. През цялото това време свидетелката Н.отрича
да е видяла свидетеля Р. Основните противоречия на показанията на Н.и Л.с
останалия доказателствен материал са относно
темпоралното развитие на събитията от сутринта на инкриминираната дата и
относно обстоятелството, че Н.не е видяла свидетеля Р. Н.и Р.са съседи, живеещи
на първия етаж. Свидетелят Р.споделя, че частната тъжителка е крещяла „убиха
ме, пребиха ме“, което се е случило пред неговия апартамент. Апартаментът на
свидетелката Н.се намира на същия етаж и тя твърди пред първоинстанционния съд,
че във входа е тихо и би чула побой, дори и да не е на същия етаж. При това
положение основателен е въпросът, как свидетелката не е чула крясъците на
частната тъжителка. На следващо място, свидетелката Н.твърди, че около 8:30
подсъдимият Ч. е бил пред нейния вход и е черпел с бонбони, а 15 минути
по-късно е видяла патрулка, в какъвто смисъл са и показанията на Л.. В същото
време свидетелят Р.споделя, че след като се е обадил на тел. 112, полицията се
е отзовала бързо, а той самият е чакал отвън. Следователно след като около 8:45
часа свидетелката Н.е видяла полицейската кола и как вече качват подсъдимия Ч.,
то полицейските органи към този момент вече са били на мястото, констатирали са
проблема и са установили лицата, между които е имало конфликт. Качването на
подсъдимия в колата изисква извършването на действия по неговото установяване,
поради което съдът намира, че полицията е дошла преди 8:45 часа. В подкрепа на
този извод е обстоятелството, че частната тъжителка е била приета в 08.55 ч. в
неврологичен кабинет в УМБАЛСМ „Пирогов“. Свидетелят Р.споделя, че е извикал и
Бърза помощ, която е дошла след полицаите. Следователно, ако полицейските
органи са дошли към 8:45, а след тях и Бърза помощ, то обективно невъзможно е
пострадалата не само да стигне, но и да бъде регистрирана в 08:55 часа в
болницата. От изложеното следва, че свидетелят Р.се е обадил на тел. 112 около
8:30 часа, дори и преди този час, за да са пристигнали полицейските органи
преди 8:45 часа. Следователно свидетелката Н., ако в действителност е била на
прага на вратата, разговаряйки с подсъдимия Ч. в посочения от нея час (което
потвърждава и Л.), е трябвало да види не само свидетеля Р, но и частната
тъжителка, която е търсела помощ. Предвид изложените противоречия настоящата
въззивна инстанция намира, че свидетелките Н.и Л.не са изложили добросъвестно
възприятията си от инкриминираната дата и час, опитвайки се да изградят защитна
версия на подсъдимия. Най-подходящият начин да се депозират свидетелски
показания, съдържащи обективно несъществуващи обстоятелства, е тяхното
преплитане с обективно съществуващи такива, за да се придаде достоверност на
първите и да се затрудни процеса на отсяване на едните от другите. Именно такъв
подход е предприет от свидетелите Н.и Л., което налага и частично кредитиране
на техните показания. Поради изложените съображения съдът не се довери на
показанията относно липсата на физическо съприкосновение при разминаването
между подсъдимия и частната тъжителка, както и по отношение изложеното от тях,
че не са видели следи от побой върху З.. В същото време обстоятелството, че те
са видели подсъдимия да се качва в полицейски автомобил намира подкрепа в показанията
на свидетеля Р, който потвърждава че полиция е дошла, и в съставения по-късно
на същия ден протокол за предупреждение на подсъдимия. Съдът се довери на
показанията на свидетелките относно последното посоченото обстоятелство. С
оглед гореизложения анализ настоящата инстанция намира за правилно решението на
контролирания съд да кредитира частично показанията на свидетелите Н.и Л..
Възраженията на защитата предвид оценката на въззивния съд досежно обсъжданите
гласни доказателствени средства следва да се разглеждат като неоснователни.
Недостоверността на доказателствените източници в посочените части води до
извода за неверност на изложените обстоятелства, поради което и настоящата инстанция
намира твърдението на защитата, че е налице очевидец (в лицето на свидетелката Н.),
която опровергава изцяло обвинителната теза, за неоснователно.
С необходимата задълбоченост и
внимателен прочит трябва да се подходи към показанията на свидетелите М.и В.,
които като близки приятелки на дъщерята на частната тъжителка са заинтересовани
от изхода на делото лица. И двете споделят впечатленията си от З. и я определят
като мила, възпитана, добра, гостоприемна, интелигентна, спокойна, тиха и
скромна личност, която никога не проявявала агресивност. Профилът, който те
изграждат, напълно противоречи с този, за който споделят свидетелите съседи на
частната тъжителка. Въпреки че настоящата инстанция не изключва възможността
тъжителката да е имала различно отношение към приятелките на дъщеря си, то това
обстоятелство не намира подкрепа в останалия доказателствен материал. Същото
остава изолирано, поради което съдът не кредитира показанията на свидетелките в
тези им части. От друга страна, видно от протокола от съдебното заседание те са
разпитвани около година след инкриминираното деяние. Свидетелките М.и В.
споделят за психическото състояние на частната тъжителка след инкриминираното деяние, която
живеела в страх от съседа под нея. Техните показания са източник и на
производни доказателства относно инкриминираното деяние, намиращи подкрепа в
останалия доказателствен материал. Пострадалата е споделила относно
инкриминирания случай на двете свидетелки, както и изразила страха си от
съседа, живеещ под нея. Макар и като производни доказателства да пресъздават впечатленията
и субективни възприятия на други лица, то тези данни не се опровергават от събраната
доказателствена съвкупност, а кореспондират с нея – с показанията на свидетеля Р,
съдебномедицинакта експертиза, протокол за
предупреждение, поради което съдът им се довери напълно. На следващо място, и
двете споделят, че след деянието са се видели с частната тъжителка и са
установили белези по лицето ѝ. Във връзка с техните показания следва да
се обсъди възражението на защитата, че свидетелката М.потвърждава, че частната
тъжителка не се е засичала с подсъдимия в инкриминирания ден, тъй като те двете
са се срещнали, когато З. се е връщала от магазина. При внимателен анализ на
показанията на свидетелката е видно, че същата споделя, че са ѝ известни два
случая, когато частната тъжителка е била нападната. За втория случай разбрала,
когато срещнала случайно подсъдимата (срещата, за която говори и защитата). Следователно
частната тъжителка е споделила за случилото се или на същия ден, но по-късно
през деня, или през следващите дни. В резултат на стреса и притеснението, което
е видяла, свидетелката М.по молба на частната тъжителка я е изпратила до дома
ѝ. Обективно невъзможно е това да се е случило на инкриминираната дата, в
инкриминираното време, тъй като нито един от другите свидетели не посочва
тъжителката да е била придружавана от лице от
женски пол. Нито в показанията на свидетеля Р.се съдържат подобни данни.
Единственият възможен и логичен извод е, че свидетелката и частната тъжителка
са се срещнали след инкриминираното деяние, поради което възражението на
защитата следва да се разглежда като неоснователно.
На следващо място, за безспорно доказано съдът намира
нанесените телесни увреждания на частната тъжителка. Последните се установяват
с категоричност посредством назначената съдебномедицинска експертиза. Вещото
лице се е позовало изяло на събрания по делото доказателствен материал –
свидетелски показания и медицинска документация, издадена при прегледа на
частната тъжителка в УМБАЛС „Пирогов“, както и на издаденото съдебномедицинското
удостоверение № С-41/2017г. Първоинстанционният
съд е положил всички необходими усилия, за да установи, дали съдебномедицинското
удостоверение № С-41/2017г. е издадено от д-р С.. По делото е изискано и
приложено заверено копие на посоченото СМУ от УМБАЛ „Александровска“,
от което се установява идентичност на представеното с частната тъжба СМУ
С-41/2017г. По отношение приложените по делото писмени документи – медицинска
документация и съдебномедицински удостоверения, не са налице съмнения относно
истинността и верността на удостоверената информация. Следователно вещото лице,
използвайки всички налични доказателства, е дало обоснован отговор на
поставените въпроси. Убедително е защитил и заключението си пред
първоинстанционния съд, поради което правилно контролираният съд се е доверил
напълно на изготвеното заключение.
Резонно показанията на свидетелката Л.не
са кредитирани от първоинстанционния съд. Свидетелката дава информация относно
обстоятелства, извън предмета на доказване, които не подлежат на установяване в
настоящия процес. Още повече, че събитията, за които споделя тя, се развиват
няколко месеца след инкриминираното деяния.
В заключение въззивният съд намира възраженията на
защитата срещу анализа направен от първостепенния съд на събраните по делото
гласни доказателства за напълно неоснователни.
Въззивната инстанция намира, че при правилно
установена фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, първостепенният съд е направил и правилни правни
изводи досежно съставомерността на поведението на
подсъдимия както от обективна, така и от субективна страна именно по реда на
чл. 130, ал. 1 от НК.
Обект на защита са здравето и телесната
неприкосновеност на гражданите, а посегателството върху тях се изразява в
различни по характер и степен увреждания, засягащи анатомичната цялост и
физиологичните функции на органи и тъкани на човешкия организъм, а в най-леките
случай причиняване на болка и страдание.
Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в
увреждане на здравето, което може да бъде причинено както чрез действие, така и
чрез бездействие. Престъпният резултат по чл. 130, ал. 1 от НК се изразява в
разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна телесна повреда.
Такова ще бъде налице, когато уврежданията на организма са довели до болестно
състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за
живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в
леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и до
леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието (ППВС
№3/79 г.).
От субективна страна нанасянето на лека телесна
повреда е умишлено деяние и може да бъде осъществено при форма на вината пряк
или евентуален умисъл.
В конкретния случай доказателствената съвкупност по
делото категорично и безсъмнено обезпечава единствения възможен и правилен
извод, че подсъдимият Ч. на 25.02.2017г., около 08.00 часа, в гр.София, ж.к.********,
чрез нанасяне на удари е ръце и крака, причинил на М.А.З. лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на главата със седем разкъсно-контузни
рани (три в тилно теменната област, две в дясна теменна област и две в областта
на челото в ляво), подкожен хематом и кръвонасядане по горната повърхност на
дланта на дясната ръка и контузия на гръдния кош в дясната гръдна половина със
счупване на 6 и 7 десни ребра по аксиларната линия,
причинили поотделно и в съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
Авторството на деянието е безспорно доказано. С оглед
гореизложения доказателствен анализ настоящата инстанция споделя извода на
контролирания съд, че е налице непротиворечива верига от косвени доказателства,
които доказват авторството на деянието по един категоричен и безпротиворечив
начин. Предкриминалните отношения на частната
тъжителка и подсъдимия обуславят изключително влошените отношения помежду им.
Подсъдимият постоянно имал проблеми с течове в банята, за които смятал, че са
умишлено причинени от частната тъжителка. Свидетелките Н.и Л.потвърждават, че
на инкриминираното място и около инкриминираното време са видели единствено и
само подсъдимия Ч.. Свидетелят Р.е възприел частната тъжителка непосредствено
след побоя с необичаен външен вид, както и призивът ѝ за помощ, тъй като
са я пребили. Именно той се обадил на тел. 112 и повикал полицията и спешна
помощ, които се отзовали на сигнала. След пристигането им подсъдимият Ч. бил
задържан и транспортиран до сградата н 09 РУ-СДВР, където му бил съставен
протокол за предупреждение да не се саморазправя с частната тъжителка. На
следващо място, свидетелките М.и В. потвърждават, че пострадалата им е
споделила за подобен инцидент, като дълго време след побоя още изпитвала страх
от съседа, живеещ под нея. Именно подсъдимият Ч. е съседът, живеещ под
апартамента, обитаван от частната тъжителка. Нанесеният побой и травматичните
увреждания са безспорно установени по делото, като частната тъжителка
непосредствено след побоя веднага е бил транспортирана до УМБАЛС „Пирогов“,
където ѝ било оказано медицинска помощ. Всички посочени обстоятелства
изграждат една непротиворечива верига от косвени доказателства, които сочат, че
именно подсъдимият Ч. е извършил вмененото му деяние. В тази връзка съдът
намира възражението на защитата, че първоинстанционният съд е достигнал до
крайния си извод по метода на изключването за неоснователен. Съдебната практика
е константа, че обстоятелства от главния предмет на доказване могат да бъдат
установявани чрез непротиворечива и последователна верига от косвени
доказателства, каквато безсъмнено е налице досежно авторството на
деянието.
Във връзка с възражението за недоказаност на
авторството следва да се отговори и на възражението на защитата, че подсъдимият
с оглед неговите характеристични данни не е способен да извърши вмененото му
престъпление. В действителност по делото са налице добри характеристични данни за подсъдимия,
изводими от показанията на свидетелите Н.и Л., както и тези предоставени от
работодателя на подсъдимия – „Г.“ ООД. Тези характеристични данни,обаче, не
могат да оборят косвената верига от доказателства, която обективно установява
авторството на деянието.
От обективна страна са налице всички необходими
елементи. Изпълнителното деяние на така вмененото му престъпление подсъдимият е
осъществил чрез удари с ръце и крака в областта на главата, горните крайници и
торса на частната тъжителка. Установените увреждания сочат към кои области от
тялото на пострадалата са били насочени ударите. От друга страна, заключението
на експертизата е категорично, че констатираните увреждания са причинени от
действието на тъпи предмети по механизма на удари с или върху такива, каквито
са ударите с ръце и крака.
Причинените телесни увреждания – контузия на главата
със седем разкъсно-контузни рани, подкожен хематом на
дланта на дясната ръка и контузия на
гръдния кош със счупване на две ребра реализират медико-биологичния критерии
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Видно от заключението
възстановителният период е от порядъка на 3-4 седмици. Счупването на две от
ребрата не е довело до трайно затруднение на движението на снагата. С оглед
нанесените телесни увреждания и техния медико-биологичен характер, както и с
оглед възстановителния процес, настоящата инстанция намира, че престъпният
резултат не може да се субсумира под съставите на
средна или тежка телесна повреда, а под този на леката телесна повреда по чл.
130, ал. 1 от НК.
Видно от заключението на съдебномедицинската
експертиза на частната тъжителка са нанесени и лицева травма с ограничени по
площ охлузвания, кръвонасядания по горната повърхност
на дясната длан и на ограничена по площ долна половина, по предна повърхност на
дясната подмишница, по горната повърхност на лявата длан, в основата на
пръстите. Посочените увреждания са от характер да причинят болка и страдание на
пострадалото лице. Съгласно ППВС № 3/79 г. при лека телесна повреда по чл. 130,
ал. 2 от НК не е необходимо във всеки конкретен случай да се доказва, че
пострадалият е претърпял болка или страдание, а е достатъчно извършеното
посегателство да е от такова естество, че да предизвика такива последици при
нормални условия. В конкретния случай на пострадалата са причинени и леки
телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, за които е било повдигнато
обвинение с частната тъжба, но първоинстанционният съд не се е произнесъл по
посоченото обвинение. Доколкото обаче частната тъжителка и нейният повереник не
са атакували първоинстанционния акт, действа забраната reformation
in pejus, поради което настоящата инстанция не може да влоши
положението на подсъдимия. Посочените увреждания следва да бъдат отчетени при
индивидуализацията на наказанието.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл. Деецът е осъзнавал, че чрез нанасянето на удари с ръце и
крака по тялото на частната тъжителка ще причини престъпния резултат. Предкриминалните отношения с тъжителка са ескалирали в
причиняването на телесното увреждане. В съзнанието на подсъдимия Ч. категорично
е намерило отражение обществено опасният характер на деянието му, но въпреки
това същият е искал настъпването на вредните последици. Влошените им
взаимоотношения, които повече от година се изостряли до степен, в която
подсъдимият вече е предприел действия по физическа саморазправа с нея.
Въззивната инстанция се съгласява и с изводите
на първоинстанционния съд относно наложеното наказание и неговата
индивидуализация. Съдът споделя изводът, че са налице предпоставките на чл. 78а
от НК. За престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до две години или пробация, поради което е налице първата
предпоставка по чл. 78а, ал.1, б. „а“ от НК. Видно от справката за съдимост
лицето не е осъждано, нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл. 78а от НК. В същото време с деянието не са причинени имуществени вреди.
Съдът не констатира наличие на пречките, регламентирани в чл. 78а, ал. 7 от НК,
наличието на които изключват прилагане на чл. 78а НК.
Настоящата инстанция не може да се съгласи изцяло с
отчетените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Като смекчаващо обстоятелство
контролираният съд неправилно е отчел още веднъж чистото съдебно минало.
Въззивният съд намира като такива добрите характеристични данни на подсъдимия,
както и трудовата му ангажираност. Видно от приложените по делото документи
подсъдимият Ч. е сключил трудов договор на 01.07.2016 г., които не е бил
прекратен към момента на извършване на деянието. Работодателят му го описва
като добър и способен служител. Като смекчаващо обстоятелство съдът отчете и
факта, че подсъдимият е родител на невръстно дете и като такъв неговото
присъствие и грижи са от изключително важно значение за семейството му.
Настоящата инстанция не споделя и отчетените от първия съд отегчаващи
обстоятелства, а като такива намира телесните травми – ограничените по площ кръвонасядания и охлузвания, които са с характер да
причинят болка и страдания. Последните не попадат в състава по ал. 1 от чл. 130 НК, поради което трябва да се отчетат като отегчаващи. От друга страна, не са
налице достатъчно доказателства, въз основа на които да се приеме, че деянието
е извършено с подчертана упоритост и жестокост. Изразеното несъгласие с
отчетените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства не променя крайния извод
относно наложеното наказание. При превес на смекчаващите обстоятелства
наказание в неговия минимален размер е справедливо. Наложената глоба в размер
от 1000 лева отговаря изцяло на обществената опасност на извършеното деяние и
тази на дееца. В същото време така индивидуализираното наказание е от характер
да постигне главната поправително-корекционна цел на наказанието, предвидена в
чл. 36 от НК, както и индивидуалната и генерална превенция.
Настоящата инстанция споделя съображенията на
първоинстанционния съд за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия за
причинени неимуществени вреди на гражданския ищец З.. Гражданският иск в
наказателното производство има акцесорен характер и следва съдбата на
обвинението. За да бъде осъществен фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД относно
гражданска отговорност при непозволено увреждане е необходимо да бъдат налице
следните елементи – противоправно деяние, вреда, причинно-следствена връзка
между двете и вина. В процесния случай по категоричен начин се доказа
извършеното деяние и съпричастността на подсъдимия към него. Налице е
противоправното деяние, тъй като всяко престъпление е противоправна проява. В
резултат на поведението на подсъдимия, субсумиращо
признаците от обективна и субективна страна на престъплението по чл.130, ал.1
от НК, е причинена неимуществена вреда на гражданския ищец З.. На същата са
причинени описаните по-горе травматични увреждания. От показанията на
свидетелките М.и В. се установява, че гражданският ищец освен уврежданията, в
продължение на дълго време след инкриминираното деяние е изпитвала страх от
подсъдимия всеки път, когато се прибирала. Преживеният стрес, както и
нанесените телесни повреди обуславят безпротиворечивия
извод за причинени неимуществени вреди на З.. Настъпилата неимуществена вреда е
в пряка причинно-следствена връзка с неправомерните действия на подсъдимия.
Вината в гражданското производство се предполага, но в настоящия случай същата
е доказана. Подсъдимият Ч. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл,
каквито съображения бяха изложени по-горе. Предвид изложеното настоящият
съдебен състав намира, че е осъществен съставът на чл. 45 от ЗЗД, поради което
законосъобразно е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия.
По отношение на уважения размер – същият напълно
отговаря на причинената от деянието вреда, поради което е правилно определен.
Съдът определя размера на обезщетението по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно константната практика понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това могат да
бъдат характерът и тежестта на уврежданията, продължителността на търпените
болки и страдания, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр.
Неимуществените вреди включват
всички телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от
него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и
емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт
за определен период от време.
В конкретния
случай от приетата съдебномедицинска експертиза по категоричен начин се
установяват причинените телесни увреждания, подробно описани по-горе.
Травматичните увреждания са засегнали различни части от тялото – главата,
гръдния кош, дясната ръка, и са с различен интензитет. Ищцата е изпитвала силна
болка, тъй като при установените наранявания най-често се приемали и
обезболяващи. Нараняванията на главата били превързани, бил е извършен шев на
раните и е била поставена противотетанична ваксина.
Възстановителният период според СМЕ е от порядъка на 3-4 седмици за всички
телесни увреждания. Освен физическите наранявания по делото безспорно се
доказа, че дълго след инкриминираното деяние ищцата е изпитвала силен страх от
подсъдимия, когато се прибирала вкъщи. При тези данни правилно контролираният
съд не е уважил изцяло предявеният граждански иск, а до размера от 5000 лева,
който съответства на причинените телесни и психични увреждания.
Предвид крайния изход на делото и с
оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, законосъобразно направените по делото
разноски са възложени в тежест на подсъдимия Ч.. По отношение възражението за
прекомерност на адвокатството възнаграждение, присъдено за оказана адвокатска
помощ в хода на първоинстанционното следствие, настоящата инстанция намира за
неоснователно. По мнение на настоящият съдебен състав подхода за намаляване на
адвокатското възнаграждение е недопустим /в този смисъл е и Решението на Общото
събрание на Наказателна колегия на ВКС
от 11.02.2016г./ Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от НПК задължава съдът да
определи размера на разноските. В НПК липсва разпоредба, предоставяща
възможност на съдилищата да направят преценка за прекомерност , като не може да
намери приложение в подобни хипотези чл. 78, ал. 5 от ГПК, предвиждащ изрично
възможността за присъждане в по-нисък размер от претендираните и доказани от
страните разноски (в частност адвокатското възнаграждение) при прекомерност с
оглед фактическата и правна сложност на делото. Въпреки всичко, съдът намира,
че в отговор на възражението за прекомерност, следва да вземе отношение.В
конкретния случай между частната тъжителка и повереника ѝ адв. В. е
сключен договор за правна защита и съдействие на 18.05.2017 г., в който е
отбелязано, че е платено в брой адвокатско възнаграждение в размер 2000 лева.
Договорът е сключен преди депозиране на частната тъжба, за изготвянето на която
адв. В. е оказал съдействие. Предметът на делото не се отличава с изключителна
фактическа и правна сложност, но производството пред първоинстанционния съд се
е развило и приключило в рамките на близо 2 години, през които повереникът е
взел участие в девет открити съдебни заседания. Посоченото води до извода, че
производството е ангажирало за значителен период от време съдействието и
правната помощ на упълномощения повереник. С оглед изложеното и съгласно чл.
13, ал. 1, т. 2 и чл. 14 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения съдът не намира претендираното възнаграждение за
прекомерно. Следва да се отбележи, че за да е налице прекомерност трябва да има
драстично разминаване между възнаграждението и извършеното от адвоката, което
да определя явната необоснованост и несправедливост на заплатеното, налагаща намесата
на съда. Подобно несъответствие в конкретния случай не е налице.
По отношение претендираното
възнаграждение от повереника на частната тъжителка пред настоящият състав,
съдът намира, че произнасяне дължи първоинстанционния съд по реда на чл. 306,
ал. 1, т. 4 от НПК. Въззивното решение не подлежи на обжалване, поради което се
отнема възможността на страните да обжалват същото в частта за разноските, ако
те останат недоволни. Възможност да защитят своите права и интереси се
предоставя именно в производството по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй
като определението на първоинстанционният съд е обжалваемо.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема,
че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа
обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно
съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр.
чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен
акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата
отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а
въззивната жалба – да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338
от НПК Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от 14.03.2019 г. по
НЧХД № 8862/2017г. на СРС, НО, 7-ми състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.