№ 55
гр. Бургас, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. А.
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20242001000076 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 36 от 08.02.2024 г., постановено по т.д. № 238/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, на осн. чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК е обявена за
недействителна по отношение на Държавата сделката, сключена с нотариален
акт № ***, с която “М.” ООД продало на М. В. Х. и Е. С. Х.с свой собствен
недвижим имот: магазин, представляващ СОС с идентификатор *** за сумата
9900 лв. Присъдени са разноски в полза на ищеца Национална агенция за
приходите.
Срещу решението е подадена обща въззивна жалба от ответниците
“М.” ООД (неправилно посочено в жалбата като “М.” ООД) и М. В. Х.
(неправилно посочена в жалбата с фамилно име “Х.). Поддържа се в жалбата,
че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и
нарушения на процесуалните правила, довели до невъзможност да се
установи фактическата обстановка в цялост.
Неправилно окръжният съд не допуснал разпит на свидетел, както
поискала ответницата М. Х., обосновайки се с това, че по делото били
събрани достатъчно доказателства. Съдът не можело да е сигурен дали
събраните доказателства са достатъчни преди да се даде ход по същество и
поради този мотив въззивниците намират, че са налице индиции за
предубеденост на състава. С отговора на исковата молба било ясно посочено
какви факти ще се установяват с гласни доказателства и за тези конкретни
1
факти не били събрани доказателства. Отказвайки да допусне разпит на
свидетел, съдът нарушил правото на защита на въззивниците.
Съдът неправилно приел, че разпоредбата на чл. 216, ал. 3 ДОПК
предполага субсидиарно приложение на разпоредбите на чл. 134 и чл. 135
ЗЗД. Всички аргументи на съда относно прилагането на разпоредбите на ЗЗД
били незаконосъобразни, доколкото искът на НАП бил с правно основание
чл. 216, ал. 1, т. 4, респ. т. 2 ДОПК.
Съдът уважил искът на осн. чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, без да е ясно въз
основа на какви факти е прието, че е доказано намерение за увреждане при
сключването на сделката.
По делото не било установено нито реално увреждане на кредитора от
процесната сделка, нито намерение за увреждане, поради което неправилно
бил приложен материалния закон. В жалбата се посочват конкретни факти,
които според въззивниците показвали липса на намерение за увреждане.
Не били налице и основания за уважаване на евентуалния иск по чл.
216, ал. 1, т. 2 ДОПК. Ищецът не ангажирал доказателства за пазарната
стойност на процесния имот, а ответникът-продавач представил
доказателства, че продажната е станала на цена над отчетната стойност на
имота.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
исковете. Иска се на осн. чл. 266, ал. 3 ГПК да се допусне разпит на свидетел
в режим на довеждане, с показанията на който да се установи защо
процесният имот е закупен на цената, посочена в нотариалния акт и имало ли
е данни за други кандидат-купувачи.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия ищец
Национална агенция за приходите. Въззиваемият оспорва въззивната жалба
като неоснователна и иска да се потвърди обжалваното решение. Излагат се в
отговора аргументи за това, че са налице всички изисквания на закона за
обявяване относителна недействителност на сделката, както на осн. чл. 216,
ал. 1, т. 4 ДОПК, така и на осн. чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК.
Необжалвалият решението ответник Е. С. Х.с, който е конституиран
служебно като въззивник на осн. чл. 265, ал. 2 ГПК, не е изразил становище.
Апелативен съд – Бургас, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 08.05.2024 г. е приета за
разглеждане по същество.
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искова молба от главния
публичен изпълнител при ТД на НАП – София, против “М.” ООД, М. В. Х. и
2
Е. С. Х.с. Ищецът поддържал, че ответникът “М.” ООД ЕООД имал към
17.06.2022 г. непогасени публични задължения по ЗДДС, установени с два
ревизионни акта, в общ размер от 487 047,09 лв. След издаването на първия
РА от 26.05.2016 г. и в хода на производството по издаване на втория
ревизионен акт от 19.03.2018 г. задълженото лице “М.” ООД продало на
ответниците-съпрузи М. Х. и Е. Х.с с нотариален акт № *** свой собствен
недвижим имот: СОС с идентификатор *** срещу продажна цена в размер на
9900 лв. при данъчна оценка 45 344 лв. Сделката увреждала публичния
взискател, защото намалявала имуществото на длъжника. Тя била сключена с
намерение за увреждане. В условия на евентуалност се поддържа, че е
нарушен принципа на еквивалентност на престациите, т.е. че даденото по
сделката от задълженото лице значително надхвърля по стойност полученото
от него. Ищецът поискал на осн. чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 2 ДОПК сделката
между ответниците да бъде обявена за недействителна по отношение на
държавата.
Ответникът “М.” ООД оспорил иска. Възразил, че непогасените
публични задължения са в по-малък размер от посочения от ищеца; че
задълженията са били обезпечени чрез възбрана върху негови имоти; че не е
налице нееквивалентност на престациите по сделката; че липсва намерение за
увреждане.
Ответниците М. Х. и Е. Х.с също оспорили иска с възражения, че на са
налице предпоставките по чл. 216, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК. Изложили твърдения,
че те били собственици на магазин, съседен на закупения с процесната сделка
и че нямало интерес от трети лица за закупуването на процесния магазин.
Оспорили данъчната оценка на имота, намерението за увреждане и изобщо
вредата от сделката за ищеца.
С обжалваното решение окръжният съд уважил заявения като първи по
ред иск на осн. чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и не разгледал евентуално
съединената претенция по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК.
При служебна проверка на осн. чл. 269 ГПК съдът констатира, че
решението е валидно и допустимо. По същество решението е правилно и на
осн. чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите му. В допълнение и
по повод конкретните оплаквания във въззивната жалба следва да се съобрази
следното:
Във въззивното производство не се поддържа спор относно част от
предпоставките за уважаване на иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК: наличието
на непогасени публични задължения на дружеството-продавач и продажба на
недвижим имот след установяване на задълженията с ревизионен акт, респ.
след започване на производството по съставяне на втория по ред ревизионен
акт. Видно от оплакванията на въззивниците те продължават да оспорват
наличието на увреждане от сделката за взискателя, както и наличие на
намерение за увреждане у продавача по отношение на иска на осн. чл. 216, ал.
1, т. 4 ДОПК и неравностойността на престациите по отношение на
3
евентуално съединения иск на осн. чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК.
По повод оплакването на въззивниците, че неправилно
първоинстанционният съд не допуснал по искане на ответницата М. Х. разпит
на свидетел за установяване на факти и обстоятелства, свързани с начина на
определяне на продажната цена по сделката, въззивният съд с определението
си на осн. чл. 267 ГПК допусна събиране на гласни доказателства във
въззивното производство в условията на довеждане на свидетеля от страната,
която е поискала разпита. Препис от определението е връчен на процесуалния
представител на въззивниците своевременно. В насроченото открито съдебно
заседание не се е явил представител за въззивниците и не е доведен
поисканият свидетел, поради което определението за допускането му е
отменено.
Неоснователно е оплакването за незаконосъобразност на аргументите
на първоинстанционния съд относно прилагането на разпоредбите на ЗЗД,
респ. субсидиарното приложение на чл. 134 и чл. 135 ЗЗД. Решаващите
мотиви на съда за уважаване на иска се основават на анализ за наличието на
предпоставките по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. Правилата на общото гражданско
законодателство са коментирани само в светлината на правната природа на
иска по чл. 216 ДОПК и за обосноваване, че в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4
ДОПК е без значение знанието на приобретателя на имота за увреждането.
Неоснователно се поддържа от въззивниците, че атакуваната сделка не
уврежда кредитора. С процесната сделка длъжникът се е разпоредил със свое
вещно право на собственост в полза на ответниците-съпрузи. По този начин
той е намалил имуществото си, което на осн. чл. 133 ЗЗД служи за общо
обезпечение на неговите кредитори. Получената като продажна цена парична
сума не гарантира удовлетворяване на кредитора, което се потвърждава и от
обстоятелството, че никаква част от получената продажна цена не е
послужила за погасяване на публичните задължения. Имотът е излязъл от
патримониума на длъжника и срещу него не може да се насочи принудително
изпълнение с цел осребряването му. Такава сделка е винаги увреждаща
кредитора.
Неоснователно е оплакването за необоснованост на извода за наличие
на намерение за увреждане у продавача. Този извод, който настоящата
инстанция споделя, е направен въз основа на констатацията, че към момента
на сключване на сделката продавачът е бил несъмнено и в пълнота
информиран за това, че са в ход две ревизионни производства и че по първото
от тях е съставен вече ревизионен акт с констатирани публични задължения.
Заедно с това следва да се съобрази и обстоятелството, че след сключването
на сделката никаква част от получената продажна цена не е използване за
погасяване на задълженията по двата ревизионни акта. Тези две
обстоятелства, съобразени в съвкупност, както и хронологията на събитията,
водят до обоснован извод, че продавачът се е разпоредил с имота с намерение
да увреди кредитора си.
4
Предпоставките за уважаване на иска на осн. чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК
са налице. След като крайните изводи на инстанциите съвпадат,
първоинстанционното решение, с което този иск е уважен, следва да се
потвърди. Оплакванията в жалбата във връзка с фактическия състав по
евентуално съединения иск следва да се оставят без разглеждане.
Поради изхода на делото
Поради изхода на делото въззивниците дължат на въззиваемия ищец
сумата 200 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивната
инстанция.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 36 от 08.02.2024 г., постановено по т.д. №
238/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА “М.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
грБ., и М. В. Х., ЕГН **********, от гр. С., с общ съдебен адрес: гр. С., чрез
адв. Р. С., да заплатят на Националната агенция за приходите сумата 200 лв. –
разноски за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5