№ 218
гр. Оряхово, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.В.К.С.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц
като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100567
по описа за 2024 година
От П. Н. С., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Оряхово, ул.“6 септември“ №
22,вх.Б, ет.3, ап.18 чрез пълномощника си адв. Л. И. А. - САК, против "СТИК - КРЕДИТ"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл."Оборище" №13 Б
представлявано от Изпълнителния директор - С.Н.Т. са предявени обективно съединени
искове - за прогласяване нищожността на клаузата в чл.29 в Договор за потребителски
кредит под формата на кредитна линия № 936146 от 10.03.2023г, предвиждаща заплащане
на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение на осн. чл.26 ал.1 от ЗЗД и за
осъждане на ответника на осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 108.00 лв.,
платена без основание по нищожна клауза за заплащане на неустойка в Договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия № 936146 от 10.03.2023г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 10.03.2023г. между ищецът и ответника "СТИК -
КРЕДИТ" АД, ЕИК ********* е подписан договор за потребителски кредит под формата на
кредитна линия, предоставен от разстояние №936146 от 10.03.2023г. за сума в размер на 800
/осемстотин/ лева за 1 вноска и срок за погасяване на първи транш 15 дни, който е погасен
изцяло от ищеца, като е заплатил общо сумата в размер на 920 лева.
Сочи се също, че в договора е уговорено, че в срок от три дни, кредитът ще бъде
обезпечен с банкова гаранция или поръчител.В случай на непредставяне на обезпечение е
предвидено начисляване на неустойка.
Посочено е и, че уговорената в Договора неустойка противоречи на множество
императивни правни норми на ЗПК и ЗЗП, поради което на осн.чл.26 от ЗЗД е нищожна.
На първо място се сочи, че уговорената неустойка цели да се заобиколи предвиденият
максимален размер на ГПР - чл.19 ал.4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като
1
обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при
изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница от 50%.
Действително обаче същото отговаря на всички критерии, посочени в пар.1 т.1 от ЗПК. То
представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на
кредитора и следва да се заплати от потребителя. Това се потвърждава и от сами
погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с
подписването на договора. Сочи се, че договарянето на този разход като неустойка, има
единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия
размер, поради което на осн.чл.21 от ЗПК, тази клауза е недействителна, а дадената на
потребителя възможност да осигури обезпечение в тридневен срок, не може да обоснове
обратния извод.
На следващо място се сочи, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщите и
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на осн.чл.26 ал.1 от ЗЗД е нищожна.
Същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на
предвидената в чл.9 от ЗЗД договорна свобода. Нарушават се основни принципи за
справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор.
Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заетата сума.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника чрез пълномощника му Христо Н. -
АК - Разград, е постъпил писмен такъв. В отговора ответника оспорва предявения иск, като
неоснователен.Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от
разстояние №936146 от 10.03.2023г. за сума в размер на 800 лева, която сума същият е бил
длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен
план. Сочи, че ответникът е изпълнил задълженията си по договора и на на същата дата
дружеството е предоставило на разположение на ищеца заемната сума, съгласно изразеното
от ищеца желание за изплащане в брой на каса на Изипей. С отговорът ответника, оспорва
твърденията на ищеца, че договорената неустойка в договора е нищожна на основание чл.
26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, като сочи, че е уговорена за
неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е
обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали
заемателят по договора изпълни в някакъв момент своето задължение. С оглед на което и
размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума, като същата се
начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависи изцяло от волята на
заемателя. Сочи се , че така договореният размер на неустойката, като определен процент
съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за
потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на
договора изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно
разместване на блага. В случая уговорената неустойка не излиза извън присъщите и
функции. Неустойката има стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията
2
си, тъй като в противен случай ще носи отговорност, без кредиторът да трябва да доказва
настъпването на вредите и техният размер. При неустойката настъпването на вредите е
предполагаемо, макар и кредиторът да не трябва да доказва техният.В отговора се твърди, че
от неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение са настъпили вреди за
кредитора, тъй като същият е лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде
удовлетворено, което безспорно засяга неговия интерес.Основната цел на уговорената
неустойка е да репарира причинените от неизпълнение в срок вреди. Останалите цели
предвидени с неустойката целят да реализират точното изпълнение и ако не се постигна - да
санкционират за неизпълнение. С оглед на това ответникът, счита, че задължението на
заемателя да предостави обезпечение, както и неблагоприятните за него последици от
неизпълнение на това негово задължение - заплащането на неустойка са валидни и не
противоречащи на добрите нрави, поради което счита предявеният иск за неоснователен.
Към отговора са приложени писмени доказателства копие от СЕФ и искане № 0577869
за сключване на Договор за потребителски кредит от 01.03.2021г. С отговора ответникът
оспорва искането на ищеца за допускане на ССчЕ, като неоснователно, тъй като не оспорва
твърденията в исковата молба че неустойката предвидена в договора не е включена в ГПР на
потребителския кредит.
С отговора на ИМ се претендират направените по делото разноски.
В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се
представлява. С молба пълномощникът на ищеца – адв. Л. И. А.-САК, поддържа
предявените искове. Направено е искане делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие
За ответникът „Стик-Кредит“ АД, редовно призован, не се явява представител.С
писмено становище оспорва предявените искове,като неоснователни и поддържа отговора си
на исковата молба.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза със задача, вещото лице
след като се запознае с материалите по делото и направи необходимите проверки в
счетоводството на ответника, да даде заключение погасен ли е от ищеца процесния договор
за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №
936146 от 10.03.2023г. - кога, в какъв размер и с всяка вноска какви вземания са погасени?
Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че на 10.03.2023 г. между „Стик-Кредит“ АД и П. Н. С., е сключен Договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия № 936146 от 10.03.2023г., по силата
на който му е предадена главница в размер на 800 лв., при условия посочени в договора.
От приетия Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия №
936146 от 10.03.2023 г., е видно, че ищецът се е задължил да върне заема на 12 месечни
вноски, като срока за всеки транш е 15 дни по погасителен план и при падеж на първа
вноска 25.03.2023 г. и краен срок 10.03.2024 г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 36 %. В чл.1 ал. 9 на договора е посочено, че годишният процент на
разходите по кредита е 42.95%. Също така е видно, че към вноската от 812.00 лв. включваща
3
главница и договорна лихва, е добавена вноска неустойка по чл. 46 от ОУ, от договора в
размер на 108.00 лв., което е дължима неустойка за непредоставяне на обезпечение по заема,
при което крайната вноска е посочена в размер на 920.00 лв. за целия срок на заема. При
това положение вместо ищецът да дължи връщане на сумата от 812.00 лв., той дължи сумата
от общо 920.00 лв.
В чл. 19 от договора е уговорено, че заемателят се задължава, в срок от три след
сключването на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими
погасителни вноски,главница, лихви, разходи, неустойки и други обезщетения, такси и
други или представена банкова гаранция съдържаща безусловно и неотменимо изявление на
банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по процесния договор в
срок от един работен ден,считано от датата на която банката е получила писмено искане от
страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на
гаранцията да бъде най малко 30 дни след падежа на последната вноска. Третото
лице/поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на
Заемодателя в страна и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг/договор
за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно със заемателя за
връщането на всички дължими суми по настоящия договор. Третото лице /поръчител/
подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя с оглед на неговата
възможност да поеме посочения солидарен дълг. Третото лице – поръчител следва да
отговаря кумулативно на минимум следните условия: 1. да бъде дееспособно физическо
лице; 2. навършена възраст: 21 години; 3. да притежава българско гражданство, 4. да има
постоянно местоживеене в България, 5. Да е с непрекъснати осигурителни права, през
последните 12 месеца, преди датата на подаване на заявката за кредит,6. да полага труд по
трудово правоотношение по безсрочен ТД, 7. да е получавало редовно трудово
възнаграждение през последните 12 месеца преди подаване на заявката за кредит, 8. Да е с
минимален осигурителен брутен доход: 1500 лева на месец; 9. Да има валидно трудово
правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключването на договора; 10. стабилна
кредитна история; 11. предложенията поръчител не е активен потребител на заемните
продукти на дружеството и/или не поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от
заемодателя и още много други условия.
С клаузата на чл. 29 от договора, страните са уговорили, че в случай, че Заемателят в
определения срок не изпълни задължението си, посочено в чл. 19, за представяне на
обезпечение, дължи на Заемодателя неустойка в размер на 108 лева,която се начислява
ежемесечно. Страните се съгласяват, че посочената в ал. 29 неустойка се заплаща на части,
съгласно погасителния план.
Страните не спорят, а и от приетата по делото ССчЕ се установява, че ищецът е
изпълнил задълженията си по договора за заем и е погасил изцяло сумата от общо 920.00 лв.
включваща главница 800, договорна лихва – 12.00 лева и неустойка – 108.00 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
4
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата в чл.29 в Договор за потребителски кредит под
формата на кредитна линия № 936146 от 10.03.2023г, предвиждаща заплащане на неустойка
в случай на непредставяне на обезпечение и за осъждане на ответника на осн. чл.55 ал.1 от
ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 108.00 лв., платена без основание по нищожна клауза за
заплащане на неустойка в Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия
№ 936146 от 10.03.2023г.
След извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият съдебен състав
приема, че договорът е за паричен заем, чиято правна регулация се съдържа в Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а
от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова
институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства.Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като
кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на ищеца като физическо лице, представлява предоставяне на
финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и същата има качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение на него са
приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК
и в ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на
този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а
според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК целият договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 ЗЗП.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са
задължителните указания, дадени с т.1 на ТР №1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а
5
според действащата към момента на сключване на процесния договор редакция на чл.22 от
ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и
чл.12, ал.1,т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е
посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗЗП.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави заемните
средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя.
Неустойката съставлява установена отговорност на длъжника за неизпълнение на
задълженията си. Една от нейните цели съгласно чл.92 от ЗЗД е да гарантира точното
изпълнение на задължението, като с оглед уговорения размер, неустойката мотивира
длъжника да изпълни точно и качествено. Също така неустойката обуславя и заплащане на
обезщетение на кредитора без доказване на вредите за него.
В случая страните са уговорили неустойка при неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на
договора за заем. Така уговорена тази неустойка не е обоснована от вредите за кредитора
при неизпълнение на задължението за връщане на дълга от размера на насрещната
престация, от която кредитора би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо
за договора за кредит задължение на длъжника, като заплащането й не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от
липса на представено обезпечение с една от двата вида гаранция. В тази връзка съдът
намира, че предвидената неустойка в чл.29 от процесния договор, произтича от
неравноправна клауза съдържаща се в чл.19 от договора, съгласно чл.143 от ЗЗП, поради
което е и нищожна, включително и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.В случая страните са
уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение на
кредитора в тридневен срок от подписване на договора, като при неизпълнение са
предвидили неустойка, във фиксиран размер от 108.00 лева, ежемесечно. Уговорената
неустойка в случая е във вреда на потребителя, същата не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитодателя и потребителя, тъй като кредиторът е прехвърлил отговорността си за
дължимата професионална грижа по чл.16 от ЗПК на потребителя. От своя страна
потребителя е задължен в необосновано кратък срок да осигури обезпечение, което да
отговаря на многобройни условия, изпълнението на които от своя страна изискват време и
съдействие от трети лица, което прави обективно невъзможно спазването на този срок, а и
изобщо. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.Съдът
намира, че задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия, както и, че
непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който
би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска
по предоставянето на заем към датата на сключването на договора, с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия.Също така, макар и да е уговорена като
6
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е
включена в погасителните вноски и води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по
съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на
договора.Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, тъй като ще
увеличи подлежаща на връщане сума.В този смисъл е и константната съдебна практика.
В случая, уговорена по този начин, неустойката излиза извън присъщите функции на
неустойката – обезпечителна, обезщетителна и санкционна, и цели само неоснователно
обогатяване. Именно поради всичко изложено, съдът намира че клаузата в чл.29 от
процесния договор, са неравноправни по см. на чл.143, т.9 от ЗЗП и противоречащи на
добрите нрави, поради което са нищожни– чл.26, ал.1 от ЗЗД. Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР №1 от
15.06.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС, а именно – такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
От изложеното предявеният иск с пр. осн. чл.26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на чл.29 от Договор за потребителски кредит под формата на
кредитна линия № 936146 от 10.03.2023г се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
Страните не спорят, а и от заключението на вещото лице по приетата по делото ССчЕ
се установява, че предвидената в процесния договор неустойка е платена в размер на 108.00
лева на дружеството ответник от ищеца, поради което предвид установената нищожност на
клаузата на чл.29 предвиждаща заплащането й, в случай непредставяне на обезпечение от
Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 936146 от 10.03.2023г,
същата е платена на ответника без основание, поради което подлежи на връщане.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният осъдителен иск с пр. осн.
чл.55 ал.1 пр. 1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 108.00
лв. представляваща недължимо платена сума по нищожна клауза предвиждащи заплащане
на неустойка, в случай непредставяне на обезпечение по Договор за потребителски кредит
под формата на кредитна линия № 936146 от 10.03.2023г, ведно със законната лихва върху
сумата считано от завеждане на иска до окончателното й изплащане е основателен и доказан
следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че искането от страна на ищецът за
присъждане на сторените от него разноски следва да се уважи на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. В полза на ищецът следва да се присъдят заплатените от него разноски за платена
държавна такса в размер на 100.00 лева, платено възнаграждение за вещо лице в размер на
200.00 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК. Адвокатското възнаграждение платено от ищецът е в
минимален размер, поради което не подлежи да корекция.
Мотивиран от горното, Съдът
7
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, нищожността на клаузата на
чл.29 от Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 936146 от
10.03.2023г., предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредставяне на
обезпечение, сключен между П. Н. С., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Оряхово,
ул.“6-ти септември“ № 22, вх.Б, ет.3, ап.18 и "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.Шумен, пл."Оборище" №13 Б представлявано от
Изпълнителния директор - С.Н.Т., като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, пл."Оборище" №13 Б представлявано от Изпълнителния директор -
С.Н.Т., ДА ЗАПЛАТИ НА П. Н. С., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Оряхово, ул.“6-
ти септември“ № 22, вх.Б, ет.3, ап.18, сумата в размер на 108.00 лв., представляваща
платена без основание сума по нищожна клауза на чл.29 от Договор за потребителски
кредит под формата на кредитна линия № 936146 от 10.03.2023г. предвиждаща заплащане на
неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение.
ОСЪЖДА "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, пл."Оборище" №13 Б представлявано от Изпълнителния директор -
С.Н.Т. ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. С., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Оряхово, ул.“6-ти
септември“ № 22, вх.Б, ет.3, ап.18, сумата от 700.00 лв. /седемстотин лева/ – деловодни
разноски .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
срок, от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
8