№ 2132
гр. Варна, 02.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20233100501155 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби срещу Решение № 1081/31.03.2023
год., постановено по гр. дело № 511/2023 год. по описа на РС-Варна, както
следва:
I. Въззивна жалба от Ц. В. Н. от гр. Търговище, подадена чрез
процесуален представител, срещу горното решнеие в частта му, с която е
отхвърлен предявения от него против „Енерго-Про Варна“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище гр. Варна иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ в частта му за разликата над 11389, 80 лева до претендираните 17223, 60
лева (т. е., е отхвърлен за сумата от 5833, 80 лева) съставляваща обезщетение
за оставането му без работа в периода 20.03.2023 – 19.05.2023 год., в резултат
на незаконното му уволнение, извършено със Заповед № 52/18.11.2022 г. на
Робърт Шима - член на УС на „Енерго-Про Варна“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна и Светлана Пейчева Стойнева – упълномощен
представител на дружеството;
II. Въззивна жалба от „Енерго-Про Варна“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, подадена чрез процесуален представител срещу горното
решение в частите, с които са уважени предявените от Ц. В. Н. от гр.
Търговище срещу дружеството обективно кумулативно съединени искове по
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като е признато за
незаконно и е отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението
ищеца Ц. В. Н. от гр. Търговище извършено със Заповед № 52/18.11.2022 г. на
Робърт Шима - член на УС на „Енерго-Про Варна“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна и Светлана Пейчева Стойнева-упълномощен
представител на дружеството; Ц. В. Н. от гр. Търговище е възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „Началник отдел“ в Отдел „Център за
обслужване на клиенти – Запад“, Дирекция „Обслужване на клиенти“ към
„Енерго-Про Варна“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 344,у ал. 1, т. 2
1
КТ и ответното дружество е осъдено да заплати на Ц. В. Н. от гр. Търговище,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, аал. 1 КТ сумата от 11 389, 80
лева, представляваща обезщетение за времето, през което служителят е
останал без работа поради незаконното уволнение, а именно: за периода от
19.11.2022 г. до 19.03.2023 г., включително, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от подаването на
исковата молба до окончателното й изплащане.
В жалбата на ищеца Ц. В. Н. от гр. Търговище се твърди, че и след
19.03.2023 год. същият продължава да е без работа и понастоящем е изтекъл
пълният шестмесечен срок от незаконното му уволнение, поради което счита,
че искът му следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Отправено е искане за отмяна на решението в атакуваната от него част
и за постановяване на друго, с което искът му по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ да бъде уважен в пълния предявен размер и за пълния
шестмесечен срок от незаконното му уволнение. Претендира присъждане на
разноски.
В писмен отговор, насрещната страна – ответникът по исковете
„Енерго-Про Варна“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, оспорва
въззивната жалба на ищеца, счита, че е неоснователна, а решението в
обжалваната от ищеца част – правилно и настоява да бъде потвърдено в тази
част. Претендира присъждане на разноски.
В жалбата на ответника против първоинстанционното решение са
наведени оплаквания че същото е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения
на процесуалните правила. Неправилни са изводите на районния съд, че
ищецът не е изпълнявал ръководна функция в дружеството и че не е и налице
второто кумулативно изискване на нормата на чл. 328, ал. 2 КТ относно
сключения договор за управление на предприятието, тъй като договорът за
управление имал бланкетен характер и не съдържал конкретни стопански
задачи, които да са били възложени в тежест на новоизбрания член на
управителния съвет на дружеството, с който е сключен и договорът за
управление и които да оправдават правото му да извършва едностранни
промени в подчинените му екипи с ръководни функции.
Твърдят се в жалбата и допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения във връзка с доклада на делото и разпределението на
доказателствената тежест и по конкретно – на ответника не е указано, че не
сочи доказателства относно факта на кого е бил подчинен прекия
ръководител на ищеца – дали на УС на дружеството или на друг служител в
организационната структура на дружеството, в резултат на което ответникът е
бил лишен от възможността да докаже, че ищецът действително е бил част от
ръководството на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от
ответника части и за постановяване на друго, с което исковете по чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ да се отхвърлят, ведно с присъждане на
разноските за двете инстанции.
С въззивната жалба е представено щатното разписание на дружеството,
в сила от 01.01.2022 год., с искане за приемането му като доказателство по
делото. Искането се обосновава с допуснатите от първоинстанционния съд
процесуални нарушения във връзка с доклада на делото и разпределението на
доказателствената тежест, описани по – горе, в резултат на което ответникът е
бил лишен от възможността да докаже, че ищецът действително е бил част от
ръководството на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ.
2
В писмен отговор насрещната страна – ищецът по исковете Ц. Н. от гр.
Търговище, чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба на
ответника, счита, че е неоснователна, а решението в обжалваните части –
правилно и настоява да бъде потвърдено в тези части. Претендира разноски.
Не изразява конкретно становище по направеното с жалбата на ответника
доказателствено искане.
Съдът като се запозна с делото намира, че искането на ответника,
съдържащо се във въззивната му жалба за приемане като доказателство по
делото на щатното разписание на дружеството в сила от 01.01.2022 год. е
основателно. Видно е от доклада на делото, че в тежест на ответното
дружество е било възложено да установи, че ищецът е бил служител от
ръководството на предприятието. В подкрепа на тези си твърдения ответникът
е представил личното трудово досие на ищеца, в което се съдържа и
длъжностната характеристика за изпълняваната от ищеца длъжност
„Началник отдел“ в Отдел „Център за обслужване на клиенти – Запад“,
Дирекция „Обслужване на клиенти“ към „Енерго-Про Варна“ ЕАД. В
решението си съдът е приел, че според длъжностната характеристика на
ищеца са му възложени ръководни функции в центровете за обслужване в
посочените градове, както и че е пряко подчинен на директора на Дирекция
„Обслужване на клиенти“. Липсвали доказателства обаче на кого бил пряко
подчинен прекият ръководител на ищеца – дали на УС или на друг служител
(един или няколко) в организационно[1]йерархическата структура на
дружеството, при което и не може да се изведе извод дали опосредяването
между ищеца и новоизбрания управител е само с една длъжност (директор на
Дирекция „Обслужване на клиенти“) или с повече такива, респ. дали ищецът е
бил част от ръководството на предприятието по смисъла на легалната
дефиниция в § 1, т. 3 от ДР на КТ. Тъй като доказателствената тежест за
установяване на посоченото качество на ищеца била на ответника и той не е
установил горното качество, същият следвало да понесе и последиците при
недоказването на релевантния за спора факт.
При това положение настоящият състав намира, че действително
докладът по делото е некоректен. При положение, че ответникът не е
представил, нито е посочил доказателства, от които да се установи кому е бил
пряко подчинен прекият ръководител на ищеца – дали на УС или на друг
служител (един или няколко) в организационно[1]йерархическата структура
на дружеството, и след като този факт е счетен за релевантен от
първоинстанционния съд, той е дължал указания към ответника, че не сочи
доказателства за горния факт, съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК, което не е сторено.
По изложените съображения представеното с въззивната жалба на
ответника щатно разписание на дружеството следва да бъде прието като
доказателство по делото - арг. от обратното от чл. 266, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Цветомир В. Н. от гр.
Търговище, въззивна жалба срещу Решение № 1081/31.03.2023 год.,
постановено по гр. дело № 511/2023 год. по описа на РС-Варна;
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „Енерго-Про Варна“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна, въззивна жалба срещу
3
Решение № 1081/31.03.2023 год., постановено по гр. дело № 511/2023 год. по
описа на РС-Варна;
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като доказателство по делото,
представеното с въззивната жалба на „Енерго-Про Варна“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище гр. Варна писмено доказателство – щатното
разписание на дружеството „Енерго-Про Варна“ ЕАД, с ЕИК *********, в
сила от 01.01.2022 год.;
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца Цветомир В. Н. от гр. Търговище да
представи в срок най-късно в съдебното заседание заверен препис от
трудовата си книжка, както и да представи оригинала на същата в съдебното
заседание;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
19.06.2023 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните,
чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4