Решение по дело №4887/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1261
Дата: 26 март 2018 г. (в сила от 11 юни 2019 г.)
Съдия: Евгения Димитрова Мечева
Дело: 20173110104887
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

1261/26.03.2018 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА

 

при участието на секретаря Ани Динкова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 4887 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от Ил. И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу З.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Д.Здр. М., ЕГН **********, на майката; определяне местоживеенето на детето при нея; определяне режим на лични отношения на бащата с детето; ответникът да бъде осъден да заплаща в полза на детето, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.04.2017 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска; ответникът да бъде осъден да заплати в полза на детето, чрез неговата майка и законен представител, издръжка за минало време в общ размер от 2000 лв. за периода 10.04.2016 г. – 09.04.2017 г. вкл. /по 200 лв. на месец за период от 10 м. в рамките на процесния едногодишен период/.

В исковата си молба ищцата Ил.И.Ц. излага, че двамата с ответника са живели заедно на съпружески начала в периода 2007 г. – 2009 г. и от съжителството им се родило детето Д.Здр. М., родено на *** г., малолетно към настоящия момент. Твърди, че от раздялата между родителите дъщеря й живее при нея и тя полага грижите за отглеждането й. Поддържа, че ответникът притежава недвижими имоти, като в последните няколко години е извършвал множество сделки, от които е реализирал доходи. Посочва, че с порастването на детето нарастват и нуждите му от повече средства за заплащане на разноските по подготовката и посещението на училище и извънучилищна дейност. Счита, че следва да бъде определен стеснен режим на лични контакти между бащата и детето, доколкото през годините с поведението си той неведнъж е поставял в опасност нейното здраве и е бил непоследователен в грижите и отношението си към Дара. По изложените в исковата молба подробни съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответникът З.И.М., редовно уведомен, е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му представител – адв. М. Кр. Поддържа становище за частична неоснователност на предявените искове. Не възразява родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на майката, както и да бъде определено местоживеенето на детето при нея. По отношение на издръжката счита, че същата следва да бъде определена в размер на 150 лв., като претендираната такава от 250 лв. е прекомерна с оглед неговите възможности и нуждите на малолетната. Твърди, че майка му /бабата на момичето по бащина линия/ от негово име е подпомагала финансово детето, поради което счита предявения иск за заплащане на издръжка за минало време за неоснователен. Възразява срещу предложения от ищцата режим на лични отношения между него и детето и желае да му бъде определен такъв, който да му дава реална възможност да се вижда с детето, предвид и обстоятелството, че живее в чужбина. Оспорва твърденията, че е поставял детето в риск, съответно че не е полагал достатъчно грижи за неговата безопасност и здраве. Твърди, че действията на майката след раздялата между тях целят ограничаване на срещите и контактите му с детето.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК предявява иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на майката, детето да пътува, придружавано от своя баща, до страни-членки на Европейския съюз, до навършване на пълнолетие на детето.

Ответникът посочва, че от началото на 2017 г. е трайно установен на територията на Република Фр. Ето защо счита, че е в интерес на Дара да пътува и през лятната ваканция да може да се запознае със социалния му кръг, да види и да опознае начинът му на живот. Поддържа, че едно пътуване само би обогатило малолетната, като това ще й даде възможност както за забавления, така и за разширяване на мирогледа. Твърди, че момичето не разполага с валиден международен паспорт. По изложените съображения моли предявения иск да бъде уважен.

Насрещната страна Ил.И.Ц. е депозирала писмен отговор по така предявения иск в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния й представител – адв. Т. Ан.-В. Възразява срещу искането на бащата за постановяване на заместващо волята съгласие на майката за даване на разрешение на момичето да пътува в чужбина. Посочва, че същото има валиден задграничен паспорт. Счита, че това искане е необосновано и не е в интерес на детето. Поддържа, че даването на такова разрешение би поставило здравето и живота на детето в изключителен риск, като съществува опасност същото да не бъде върнато в Република Б. По изложените съображения моли този иск да бъде отхвърлен.

В проведеното по делото на 26.02.2018 г. открито съдебно заседание ищцата лично и с процесуалния си представител – адв. Т. Ан. поддържа подадената искова молба и моли предявените от нея искове да бъдат уважени.

Ответникът се явява лично и с адв. М.Кр., която поддържа становище за частична неоснователност на иска относно определянето на режима на лични контакти между бащата и детето и моли да бъде определен разширен режим на лични отношения. Моли да бъде уважен предявеният иск за даване на разрешение на детето да пътува в чужбина.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

********************************

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Зд. М., ЕГН **********, на майката Ил. И.Ц., ЕГН **********, на основание чл. 127, ал. 2 СК.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д. Здр. М., ЕГН **********, при майката Ил. И.Ц., ЕГН **********, на адрес: ***, на основание чл. 127, ал. 2 СК.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата З.И.М., ЕГН **********, с детето Д.Здр.М., ЕГН **********, на основание чл. 127, ал. 2 СК, както следва:

-                   всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 19:00 часа в петък до 17:00 часа в неделя, с преспиване /за месеците октомври, декември, януари, февруари, април, май и юни/;

-                   всяка първа седмица от месеца за времето от 19:00 часа в петък до 17:00 часа в неделя на следващата седмица /или за период от 10 дни/, с преспиване /за м. септември, м. ноември и м. март/, като през м. септември детето следва да бъде връщано при майката не по-късно от 12.09. на съответната година с оглед подготовката му за училище, а през месеците ноември и март бащата следва да води детето в училището, което то посещава в гр. Варна;

-                   всяка четна година по време Новогодишните празници;

-                   всяка нечетна година по време на Коледните празници;

-                   всяка четна година – през първата половина на пролетната ваканция, а всяка нечетна година – през втората половина на пролетната ваканция, както и

-                   един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, с преспиване.

ОСЪЖДА З.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща в полза на детето Д.Здр.М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ил.И.Ц., ЕГН **********, и двете с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 200 лв. /двеста лева/, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.04.2017 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143 СК.

ОСЪЖДА З.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на детето Д. Здр. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ил.И.Ц., ЕГН **********, и двете с адрес: ***, сумата 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща дължима издръжка за минало време за периода 10.04.2016 г. – 09.04.2017 г. вкл. /по 200 лв. на месец за период от 10 м. в рамките на процесния едногодишен период/, на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 149 СК.

 

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на майката Илияна И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, детето Д.Здр.М., ЕГН **********, придружавано от своя баща З.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да пътува до държави-членки на Европейския съюз по един път годишно за период не по-дълъг от 15 дни, с правото да преминава през държави-членки на ЕС, което разрешение важи за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане в сила на настоящото решение, като пътуването следва да бъде извършвано през лятната ваканция на детето Дара Здравкова Минчева и в режима на лични отношения на бащата З.И.М., на основание чл. 127а, ал. 2 СК.

 

ОСЪЖДА З.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския районен съд сумата 194 лв. /сто деветдесет и четири лева/, представляваща дължимата държавна такса по присъдената издръжка /144 лв. – по иска за издръжка за в бъдеще и 50 лв. – по иска за издръжка за минало време/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с изключение на частта му относно присъдената издръжка, в която същото не подлежи на обжалване.

                                                     

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: