Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 23.01.2020г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав
на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното
от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1859 по описа за
2019г. и като
обсъди:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 240
от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът “А.С.В.”
ЕАД твърди, че между „И.А.М.“ АД и ответника е сключен договор за паричен заем
№3185823 от 26,03,2018г., по силата на който на Н.С. е предоставена в заем
сумата от 2500 лева, която е следвало да бъде върната в срок до 24,03,2019г. на
12 равни месечни вноски в размер на 249,91 лева, в които е включена и
уговорената договорна лихва от 498,92 лева. Общо дължимата сума е 2998,92 лева.
В случай на забава в плащането на погасителна вноска повече от 30 дни е
уговорено заплащане на такса разходи от 9 лева за всеки 30 дневен период, но не
повече от 45 лева. Освен това ответникът се е задължил в тридневен срок да
представи обезпечение на задължението му – поръчителство от две физически лица,
а в случай на неизпълнение – да заплати неустойка в размер на 2243,16 лева,
която също се дължи на 12 вноски по 186,93 лева, платими на съответните дати в
погасителния план. Кредитополучателят е платил част от дължимите суми в размер
на 874 лева, с която са погасени 374,18 неустойка, 140,68 лева договорна лихва
и 359,14 лева главница, като първата неплатена вноска от него е от 28,06,2018г.
Ето защо от тази дата се дължи 2140,86 лева главница, 358,24 лева договорна
лихва, ведно със законната лихва върху тези суми, 1868,98 лева неустойка, обезщетение
за забава, което е в размер на 137,99 лева за периода до датата на подаване на
заявлението в съда, както и 45 лева такса разходи. За събиране на горните суми
е издадената заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение. Ето защо
моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи същите. Претендира направените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
Ответницата оспорва предявения иск.
Твърди, че така сключеният
договор за кредит е потребителски и е недействителен на няколко основания,
визирани в ЗПК – в него не се съдържат условията за прилагане на договорения
лихвен процент, не е посочен размерът на възнаградителната
лихва и как тя се разпределя във времето с изплащане на всяка една от вноските;
уговорената в договора възнаградителна лихва от 35%
надхвърля трикратния размер на законната лихва, поради което клаузата за
заплащане на такава е нищожна, а това води до наличие на предходното основание
за недействителност на договора; не е посочен начинът на изчисляване на
годишния процент на разходите и липсва яснота по какъв начин е формиран същия,
респективно общо дължимата сума, в погасителния план няма разпределение между
дължимите суми за главница, възнаградителна лихва и
неустойка, включени във всяка една вноска, не е подписала общите условия към
договора на всяка страница. След като договорът е недействителен, то исковете
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Твръди, че не дължи договорна лихва, тъй като уговорката за
заплащане на такава е нищожна, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва и поради това противоречи на добрите нрави.
Твърди, че не дължи такса разходи, тъй като съгласно чл.
10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът няма право да събира такси, свързани с усвояване и
управление на кредита. Поради това клаузата в договора, предвиждаща събиране на
тези разходи е недействителна. Освен това няма доказателства за извършване на
такива.
Уговорената в договора неустойка е нищожна, тъй като
противоречи на добрите нрави и е прекомерна. Срокът за представяне на
обезпечение е твърде кратък и на практика е невъзможно това задължение да бъде
изпълнено. Освен това няма предвидени никакви правила, по които да се определи
кои вреди ще бъдат претърпени при непредставяне на обезпечение. Всички преки
или косвени разходи, възникнали от изпълнението на задълженията на страните по
договора, са покрити от ГПР - за това неустойката е начислена за покриване именно
на тези разходи. Ето защо тя е недействителна. Освен това с нея се създават
задължения, които п о своето същество се покриват от ГПР и по този начин се
надвишава изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК – ГПР не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва. Клаузата за неустойка противоречи и на
материалния закон, тъй като чл. 71 от ЗЗД предвижда, че когато длъжникът не
представи исканите от кредитора обезпечения, той може да иска изпълнение на
всички задължения по договора предсрочно. В случай се иска натоварване на
длъжника с допълнителни финансови разходи. Освен това тя противоречи и на чл.
33 от ЗПК, съгласно който при забава, кредиторът има право на лихва върху
неплатената сума, което е и единствената санкция при неизпълнение на договорни задължения,
предвидена в закона.
Прави възражение за прихващане със заплатените от нея
суми за договорна лихва в размер на 140,68 лева и неустойка в размерна 374,18
лева, тъй като за заплатени по нищожни клаузи и не се дължат, съответно
подлежат на връщане.
Претендира
направените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
От приложеното ч.гр.д. №1416/2019г. по описа на Районен
съд – Асеновград е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено ответникът да заплати на кредитора
„А.С.В.“ ЕАД описаните в исковата молба суми, както и че длъжникът е подал
възражение срещу нея. Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок
от съобщаване на това обстоятелство на заявителя, поради което е допустим.
На 26,03,2018г. между “И.А.М.” АД и ответника е сключен
договор за паричен заем №3185823, по силата на който на Н.С. е предоставена
сумата от 2500 лева, а тя се е задължила да я върне в срок до 24,03,2019г. на 12
месечни вноски от 249,91 лева, в които е включена главница и договорна лихва в
размер на 35% годишно, като общо дължимата сума е 2998,92 лева, а годишния
процент на разходите – 41,09%. Освен това кредитополучателят е поел за
задължение в тридневен срок от подписване на договора да предостави
обезпечение, но не е направил това. В този случай е предвидено, че се дължи
неустойка в размер на 2243,16 лева, като страните са постигнали съгласие да
бъде заплатена на 12 равни вноски по 186,93 лева, заедно с погасителните
вноски.
Ответникът не
твърди и не сочи доказателства, че е изпълнил изцяло поетите с него задължения
за връщане на главницата и за заплащане на уговорената договорна лихва, като не
оспорва твърденията, че е заплатил общо 874 лева.
Възражението му е
за недействителност на договора на няколко основания. Същото е неоснователно,
тъй като изложените доводи в тази насока са неправилни. Вярно е, че договорът е
потребителски и следва да отговаря на изискванията на ЗПК. В същия обаче, няма
изискване, в договора да се съдържат условията за прилагане на договорения
лихвен процент, съответно как възнаградителната лихва
се разпределя във времето, начинът на изчисляване на годишния лихвен процент,
разпределяне в погасителния план между дължимите суми за главница и лихва. От
друга страна в него се съдържа размерът на възнградителната
лихва, както и на годишния процент на разходите. Евентуалната нищожност на
съответните клаузи за определянето им не
води до недействителност на целия договор, а до недължимост
на същите. Общите условия на договора се съдържат в индивидуалния договор,
поради което изискването същите да бъдат подписани на всяка страница е спазено.
По така изложените
съображения договорът за заем е действителен, поради което следва да се
разгледат останалите възражения на ответника, касаещи нищожност на отделни
негови клаузи.
При преценката дали
договорената между страните лихва е в съответствие или в противоречие с добрите
нрави следва да се отчетат естеството и размера на задължението, за
изпълнението на което е уговорена лихвата, дали то е обезпечено с други правни
способи – поръчителство, залог, ипотека и др., съотношението между размера на
уговорената лихва и възможността на кредитора да се обедни от предоставянето в
заем на пари или други вещи, изразени чрез ръста на нарастване на цените на
основните материални ценности /златото и недвижимите имоти/ през конкретния
период от време, курсът на основния лихвен процент на БНБ. В настоящия случай
заемът не е обезпечен, поради което съгласно възприетото в практиката на
Върховния касационен съд /решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г.,
ІІ г.о./ противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Основният лихвен
процент на БНБ за лева към този момент от 0,0 %,
съответно размерът на законната лихва е +10 пункта или 10%, а уговореният – 35%.
Предвид
характера на предоставяната по договора услуга, следва да се
приеме, че процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по договора. В този смисъл клаузата за договорната
лихва противоречи на добрите нарави,
тъй като надхвърля трикратния размер на законната
лихва при необезпечени кредити. Поради това
възражението, че клаузата, с която е уговорен този размер, е нищожна е
основателно.
Възражението за
нищожност на уговорката за заплащане на неустойка при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение също е основателно. В чл. 4, ал. 1
от договора е предвидено, че заемателят се задължава
в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения – две физически лица или банкова
гаранция. На първо място следва да се отбележи, че нито едното, нито другото
съставлява обезпечение само по себе си по смисъла на закона. В първата хипотеза
вероятно се има предвид поръчителство, което е договор между кредитора и трето
лице, което отговаря за изпълнение на задълженията на длъжника. Поради това
няма как заемателят да носи отговорност за
сключването или не на такъв договор. Сключването на договор за банкова гаранция
по принцип зависи от волята на ответника, но той не съставлява обезпечение на
вземанията, тъй като уредбата му не е посочена в глава VІІ от ЗЗД. По така изложените съображения се налага изводът, че всъщност уговорената неустойка е част
от възнаграждението за предоставения кредит, но е обособена отделно с цел заобикаляне ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК,
установяващ лимит на годишния процент
на разходите. Поради това съдът намира, че уговорката за заплащане на неустойка е
нищожна.
По изложените съображения искът за признаване на установено, че се дължи
сумата от 358,24 лева договорна лихва и сумата от 1868,98 лева неустойка за периода е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Основателно е и
възражението, че не се дължи сумата от 45 лева, представляваща такса разходи.
Това е така, тъй като страните не са постигнали съгласие за заплащане на
такава. В сключения договор ответникът е декларирал единствено, че е запознат с
Тарифа за таксите. Това не може да бъде приравнено на съгласие за заплащане на
посочените в нея разходи и такси. Ето защо и доколкото липсва друго основание
за заплащане на сумата от 45 лева, то такава не се дължи.
Поради горното
ответникът дължи само главницата, посочена в договора или сумата от 2500 лева.
Не е спорно между страните, че е погасена част от нея или 359,14 лева, като
остатъкът е 2140,86 лева. Не е спорно също така, че ответницата е заплатила
част от неустойката от 374,18 лева и от договорната лихва от 140,68 лева. Тъй
като тя не дължи същите, възражението за прихващане е основателно, вследствие
на което размерът на задължението й за главница е 1626 лева. Ето защо и доколкото
не е спорно между страните, че вземанията, произтичащи от описания договор, са
прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 16.11.2010г. и приложение към него
от 01,12,2018г., предявеният иск е частично основателен, като следва да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1626 лева
главница, ведно с обезщетение за забава в размер на 137,99 лева за периода от 28,06,2018г.
до датата на подаване на заявлението в съда – 03,07,2019г. и в размер на
законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на вземането. Искът
следва да бъде отхвърлен до пълния размер на претендираната
главница от 2140,86 лева, както и за сумата от 358,24 лева договорна лихва за
периода от 27,06,2018г. до 24,03,2019г., 1868,98 лева неустойка за периода от 27,06,2018г.
до 24,03,2019г. и за сумата от 45 лева, такса разходи за извънсъдебно събиране
на вземането.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ищецът имат право на разноски, направени в настоящото и в
заповедното производство, по съразмерност или от общо 241,02 лева (91,02 лева
държавна такса и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение) ответникът дължи 96,34 лева, а от общо 141,02 лева разноски в
заповедното производство се дължат 56,37 лева.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на разноски, но само в настоящото производство,
доколкото такива не се дължат за подаване на възражение в заповедното. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че е
уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В
случаите, когато адвокатската защита се предоставя на лица от кръга на тези по
чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание за присъждане на деловодни разноски в
полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя от съда съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7,
ал. 2 от същата определя минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията. Или с нея се има предвид интереса по делото общо, а не цената на всеки
отделен иск, както се твърди от ищеца. Тъй като общият размер на претендираните суми е 4413,08 лева, то минималният размер
на адвокатското възнаграждение е 538,92 лева, от които страната има право на
323,50 лева съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ето защо и по
компенсация съдът присъжда на ищеца сумата от 170,79 лева.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Н.Т.С., ЕГН ********** ***, дължи на “А.С.В.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к.“Люлин 10“, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б.Б. – изпълнителен директор, сумата от 1626 лева (хиляда шестстотин двадесет и шест лева),
представляваща главница, дължима по договор за паричен заем №3185823 от 26,03,2018г.,
сключен с „И.А.М.“ АД, ведно с обезщетение за забава в размер на 137,99 лева
(сто тридесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки) за периода от 28,06,2018г.
до датата на подаване на заявлението в съда – 03,07,2019г., и в размер на
законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение №826 от 09,07,2019г. по ч.гр.д.№ 1416/2019г.
по описа на АРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер от 2140,86 лева (две
хиляди сто и четиридесет лева и осемдесет и шест стотинки) главница, както и
исковете за признаване на установено, че Н.Т.С., ЕГН ********** ***, дължи на “А.С.В.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к.“Люлин 10“, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б.Б. – изпълнителен директор, сумата от 358,24 лева (триста петдесет и осем
лева и двадесет и четири стотинки), представляваща договорна лихва за периода
от 27,06,2018г. до 24,03,2019г., сумата от 1868,98 лева
(хиляда осемстотин шестдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки) неустойка
за периода от 27,06,2018г. до 24,03,2019г. и сумата от 45 лева (четиридесет и
пет лева) такса разходи за извънсъдебно събиране на вземането, дължими по договор за паричен заем №3185823 от 26,03,2018г., сключен с „И.А.М.“
АД, за събиране на които е издадена заповед за изпълнение №826 от 09,07,2019г.
по ч.гр.д.№ 1416/2019г. по описа на АРС.
ОСЪЖДА “А.С.В.” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к.“Люлин 10“, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б.Б. – изпълнителен директор, да заплати на Н.Т.С., ЕГН ********** ***, сумата от 170,79 лева (сто и седемдесет лева и
седемдесет и девет стотинки), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: