РЕШЕНИЕ
№
град
Сливен,19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд
Сливен, Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Толева гражданско дело № 605 по описа на Окръжен съд
Сливен за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
- чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на Община
Сливен, ЕИК: , ********** на изпълнително
дело № 20117680400203 по описа на ЧСИ М.М.с рег. №
768 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд Сливен.
Жалбоподателят намира процесното
постановление за незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита, че съдебният
изпълнител неправилно е приел, че е настъпила перемпция и на това основание е
прекратил изпълнителното дело. Твърди, че длъжникът по изпълнителното дело е
извършвал периодични доброволни плащания. Сочи, че последната заплатена от
длъжника сума е от 17.12.2018г. Жалбоподателят твърди, че именно поради
бездействието на длъжника от края на 2018г., той е подал молба от 11.11.2019г.
до ЧСИ за насрочване на опис, оценка и публична продан на недвижим имот,
собственост на длъжника.
Препис от жалбата и приложенията към
нея са връчени на длъжника З.В.К., ЕГН: **********, адрес: *** и на
Териториална дирекция на НАП град Сливен на 28.11.2019г.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е
постъпило писмено възражение от длъжника, действащ чрез процесуален представител
адвокат Е.П.. Длъжникът намира постановлението за прекратяване за правилно и
законосъобразно, а жалбата за неоснователна. Твърди, че последното плащане по
изпълнителното дело е извършено на 06.03.2017г., като след това действие са
изминали две години, през които длъжникът не е извършил плащане, а взискателят
не е поискал извършването на никакви изпълнителни действия по делото. Намира,
че са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради „перемпция“. Излага съображения,
че прекратяването на изпълнителното дело на процесното основание настъпва по
силата на закона, а с постановлението за прекратяване съдебният изпълнител само
констатира вече настъпило прекратяване. В подкрепа на горното твърдение цитира
съдебна практика. Претендира присъждане на разноски. Представя договор за
правна защита и съдействие.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е
постъпило писмено възражение от ТД на НАП Сливен.
В мотивите си ЧСИ М.М.прави хронологично изложение на всички извършени действия
по изпълнителното дело от момента на образуването му до момента на настоящото
съдебно производство. Посочва, че по изпълнителното дело са постъпвали
доброволни вноски от длъжника от 2011 година до 2017 година, включително.
Посочва, че длъжникът е извършил доброволни вноски директно към взискателя,
както следва: през 2017г. – сума в размер на 400,00 лева и през 2018г. – сума в
размер на 500,00 лева.
След като се запозна с
изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя, възражението на длъжника и
мотивите на частния съдебен изпълнител, настоящият състав намира следното:
Изпълнително дело № 20117680400203
по описа на ЧСИ М.М.с рег. № 768 в КЧСИ е образувано
по молба на Община Сливен въз основа на Акт за установяване на задължения по
декларация № 12/04.04.2011г., издаден на З.В.К., с който е констатирано
задължение за заплащане на публични общински вземания - местни данъци и такси -
в размер на 7651,03 лева. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е
приложена покана за доброволно изпълнение от община Сливен на основание чл.
182, ал. 1 ДОПК с изх. №
1329/29.03.2011г., връчена лично на З.В.К. на 31.03.2011г. С молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил извършване на всички
действия по изпълнителното дело съгласно чл. 18 ЗЧСИ.
На 31.05.2011г. взискателят лично е
получил покана за доброволно изпълнение с изх. № 1878/18.05.2011г. Съгласно
изискването на разпоредбата на чл. 458 ГПК е изпратено искане с изх. №
1879/18.05.2011г. до Териториална дирекция на НАП Сливен за издаване на
удостоверение по чл. 191, ал. 4 ДОПК за наличие или липса на публични
задължения на длъжника към държавата. Извършена е справка за наличие или липса
на трудови договори на длъжника, от която е видно, че длъжникът няма
регистрирани трудови договори.
ЧСИ е изпратил запорно съобщение с
изх. № 2267 от 08.06.2011г. до „ТБ Инвестбанк“ АД, с което е наложил запор на
сметки на длъжника в процесната банка до размера на вземането по изпълнителното
дело. Запорното съобщение е получено на 13.06.2011г. С писмо с изх. №
29-000094/16.06.2011г. „ТБ Инвестбанк“ уведомява ЧСИ, че длъжникът има банкови
сметки в тази банка, върху които няма наложени запори по други изпълнителни
дела, вземането се признава за основателно и сметките са блокирани.
От удостоверение oт ТД на НАП София с изх. № 04-71-02-9/01.07.2011г.
за наличие или липса на задължения се установява, че длъжникът има публични
задължения към държавата в размер на 4613,38 лева. С резолюция на ЧСИ от
05.07.2011г. държавата е присъединена като взискател по делото за горната сума.
С писмо с изх. № 1880/18.05.2011г.
ЧСИ е изискал информация от ОДМВР Сливен, сектор „Пътна полиция“ какви пътни
превозни средства притежава длъжникът по изпълнителното дело. На 21.07.2011г. е
постъпил отговор, че длъжникът не притежава МПС.
На 12.10.2011г. е вписана възбрана в
Служба по вписванията, град Сливен върху собствен на длъжника недвижим имот с
идентификатор № 67338.550.47.1.6, находящ се в град Сливен, ул. ******, обект № **.
От приложените към изпълнителното
дело извлечения за движения по сметката на съдебния изпълнител е видно, че
длъжникът е погасявал чрез плащане дължимите по изпълнителното дело суми на
вноски в периода 2011г. – 2017г. Като последният превод от длъжника по сметка
на ЧСИ е извършен на 06.03.2017г.
С писмо с изх. №
МДТ-624/30.11.2017г. община Сливен информира съдебния изпълнител, че длъжникът е
заплатил директно към взискателя част от вземането по изпълнителното дело в
размер на 400,00 лева, представляващи данък превозни средства. С писмо с изх. №
МДТ-816/14.12.2018г. взискателят уведомява ЧСИ М., че с квитанция № 70033161994/12.12.2018г.
длъжникът е заплатил директно на общината част от дължимата по изпълнителното
дело сума в размер на 500,00 лева, представляваща такса битови отпадъци.
На 08.01.2018г. е изпратено
съобщение с изх. № 331/08.01.2018г. до длъжника за дължимите разноски по
изпълнителното дело, което е получено на 22.01.2018г. от Н. Г. - съпруга. На
18.12.2018г. е изпратено съобщение с изх. № 9480/18.12.2018г. до длъжника за
дължимите разноски по изпълнителното дело. Съобщението е изпратено с Български
пощи с обратна разписка и не е потърсено от длъжника.
По
делото е постъпила молба с вх. № 07011/11.11.2019г.
от взискателя, с която същият моли съдебния изпълнител да насрочи извършване на
опис и оценка на възбранения недвижим имот.
На
14.11.2019г. съдебният изпълнител е издал постановление за прекратяване на
изпълнително дело № 20117680400203 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като
в мотивната част на постановлението е посочил, че взискателят община Сливен в
продължение на две години не е поискал извършване на изпълнителни действия, като
ЧСИ е отбелязал, че последното изпълнително действие е извършено на 12.10.2011г.
До
страните по изпълнителното дело са изпратени уведомления за изготвеното
постановление за прекратяване, както следва: съобщение с изх. №
10306/14.11.2019г. до взискателя община Сливен, връчено на 19.11.2019г. и
съобщение с изх. № 10307/14.11.2019г. до длъжника З.В.К., връчено на
20.11.2019г. на Н. Б. Г..
С
писмо с изх. № 10340/14.11.2019г. ЧСИ е уведомил длъжника, че по изпълнителното
дело има дължими разноски, детайлно описани в писмото. Същото е получено на
20.11.2019г. от Н.Б. Г..
При така възприетата фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.
436, ал. 1 ГПК от легитимиран правен субект срещу акт на съдебния изпълнител,
който подлежи на обжалване, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
Основание за прекратяване на изпълнителното
производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е изтичането на период от две години,
в които взискателят по изпълнителното дело не е поискал извършването на
изпълнителни действия и това му бездействие законодателят приравнява по
последици на десезирането на съдебния изпълнител поради житейски обоснованото
предположение, че всискателят е загубил интерес от продължаването на процеса. Прекратяването
на изпълнителното производство поради „перемпция“ настъпва по силата на закона
– ex lege, а съдебният изпълнител, след като
установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти чрез своя акт –
постановление - прогласява прекратяването на изпълнителното дело,
тоест актът на съдебния изпълнител има декларативен, а не конститутивен ефект.
В този смисъл са и мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г на ОСГТК на ВКС. Бездействието на
взискателя има правно значение за развитието на процеса, тъй като ако
взискателят не посочва изпълнителни способи изпълнителният процес няма да
приключи никога. Такава правна несигурност, както за длъжника, така и за
гражданския оборот е необоснована, поради което законодателят е скрепил
бездействието на взискателя със санкция, така както и бездействието на
кредитора е скрепено със санкцията на погасителната давност.
В процесния случай последното
изпълнително действие е налагането на възбрана на недвижим имот, собственост на
длъжника, на 12.10.2011г., а последното плащане от длъжника по сметка на съдебния
изпълнител е извършено на 06.03.2017г. Невярно е твърдението на жалбоподателя,
че последното плащане от длъжника е извършено на 17.12.2018г. На 17.12.2018г.
съдебният изпълнител е получил съобщение от взискателя, с което последният уведомява
съдебния изпълнител, че длъжникът по изпълнителното дело е направил доброволно
плащане директно към взискателя в размер на 500,00 лева и на същата дата ЧСИ е
отразил това плащане в изпълнителното основание. Молбата на взискателя за
извършване на опис и оценка на възбранения имот, макар и да представлява искане
за извършване на изпълнително действие, също е подадена след изтичане на повече
от две години от последното плащане по изпълнителното дело, последната е от
дата 11.11.2019г.
Действително с молбата за образуване
на изпълнително дело от 04.05.2011г. взискателят е възложил на основание чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ извършването на всички изпълнителни действия на съдебния
изпълнител. Обстоятелството, че при възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ
органът на съдебното изпълнение следва служебно да движи производството, в това
число и да определи изпълнителен способ за събиране на вземането и да
предприеме действия по осъществяването му, не означава, че при бездействие на
взискателя за период от две години изпълнителното производство не се прекратява
поради перемпция. В хода на развитие на производството възникват различни
хипотези, които налагат, ако не изрични волеизявления, то поне извършване на
одобрение от страна на взискателя на предприети действия от съдебния изпълнител
за реализацията на изпълнителния способ.
На следващо място извършените на
30.11.2017г. и на 12.12.2018г. плащания от длъжника на две вноски, съответно
400,00 лева и 500,00 лева директно към взискателя, а не по сметка на съдебния
изпълнител, са доброволни плащания и не могат да се приравняват на действия по
реализиране на предприетия способ за принудително изпълнение. Действително разпоредбата
на чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК (отм.) е въвеждала като изключение от приложното
поле на перемпцията плащания, които взискателят признава, че получава доброволно
директно от длъжника, но при приемането на сега действащия ГПК, чиито
разпоредби са приложими по процесния казус, това изключение е отпаднало.
Неоснователен е аргументът на
жалбоподателя, че последното плащане на длъжника, което е извършено директно
към взискателя, е прекъснало давността за вземането и от този момент започва да
тече нова две годишна погасителна давност. Неправилно жалбоподателят смесва
института на погасителната давност и с кои действия в изпълнителното
производство същата се прекъсва с този на перемпцията, като неоснователно слага
знак за равенство между тях. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се квалифицира
като процесуален, преклузивен, а не давностен и съответно не се отразява върху
съществуването на самото материално право на вземане, а само на упражненото по
съответното изпълнително дело сезиране от страна на взискателя да иска извършване
на изпълнителни действия.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав
намира, че по процесното изпълнително дело е изтекъл период по-дълъг от две
години от последното извършено действие по изпълнението, през който взискателят
- община Сливен - не е поискал извършване на изпълнителни действия. Предвид
горното съдебният изпълнител правилно е констатирал настъпилото еx lege прекратяване на производството и законосъобразно е
издал своя акт. Обжалваното постановление е законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено, а жалбата на взискателя следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
По
разноските:
С оглед извода на съда за неоснователност
на жалбата, право на разноски възниква за длъжника по делото, който е подал
възражение. Същият претендира присъждане на съдебни разноски в размер на 100,00
лева и представя доказателства за извършването им – договор за правна защита и
съдействие от 29.11.2019г., в който изрично е записано, че претендираното
възнаграждение е заплатено в брой, като в тази част договорът има характера на
разписка съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 на ОСГТК
на ВКС и представлява доказателство за заплащане на адвокатското възнаграждение
Предвид извода на съда за доказаност на претенцията за разноски следва да се
осъди жалбоподателя да заплати сторените от длъжника разноски в размер на
100,00 лева.
На основание чл. 437, ал. 4 ГПК
решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран Окръжен съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на
Община Сливен ЕИК: **********, адрес: град Сливен, бул. ********,
представлявана от Стефан Радев – кмет срещу Постановление от 14.11.2019г. за
прекратяване на изпълнително дело № 20117680400203 по описа на ЧСИ М.М.с рег. № 768 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд
Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Община Сливен
ЕИК: *********, адрес: град Сливен, бул. ***********, представлявана от Стефан
Радев – кмет да заплати на З.В.К., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 100,00
лева, представляваща сторените в производството съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: