Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна ..................2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Мария Даскалова
при
секретаря Деница Кръстева и с участието на прокурор при Окръжна
прокуратура – гр. Варна – Александър Атанасов, като разгледа докладваното от
съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №19/2021 г. на Административен съд - Варна,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба от М.М.М., ЕГН **********, чрез адв. М.Й., срещу Решение № 260449/23.11.2020
г., постановено по НАХД № 4243/2020 г. по описа на РС - Варна, с което е
потвърдено наказателно постановление /НП/ № 273/25.06.2020 г. на Зам. - кмета
на Община Варна, с което на М.М.М. на
основание чл. 178е от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 50
(петдесет) лева за нарушение на чл. 15,
ал. 7 от ЗДвП.
Касаторът твърди,
че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и неправилно
приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и необоснованост. Навеждат се доводи, че в АУАН и НП
нарушението е описано по различен начин. Посочва, че въззивният съд не е
изследвал понятията парк и градина, от което е щяло да се установи, че където е
паркирал касатора няма озеленени площи. Изложени са доводи, че за да е
осъществено нарушение по чл.178е, следва да е налице умишлено поведение от
лицето, че паркира в градина или парк. Твърди се че, касатора е бил пропуснат да
премине към заведението от служители на Общинска полиция, като не е имало
обозначение, че се намира в парк или градина, или пък забранителен знак. Навеждат
се доводи, че въззивният съд не е обсъдил възраженията в жалбата срещу
наказателното постановление, във връзка с мястото на нарушението. На основание
изложените доводи моли решението на РС – Варна да бъде отменено, ведно с
потвърденото с него НП.
В съдебно
заседание касаторът, чрез адв. Й. поддържа изложеното в касационната жалба.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответникът по
касация – Община Варна, в отговор на касационната жалба, оспорва същата, като
неоснователна и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в
сила. Твърди, че безспорно е установено мястото на извършване на нарушението,
както и че административнонаказващия орган е индивидуализирал същото в
наказателното постановление. В условията на евентуалност се твърди, че ако се
приеме, че са допуснати процесуални нарушения, то са налице предпоставките при
условията на чл.53 от ЗАНН. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият в
съдебното производство представител на Окръжна прокуратура – Варна намира
касационната жалба за основателна. Изразява становище, че решението е
постановено при допуснато нарушение на материалния закон.
След като
обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд
е установил следната фактическа обстановка: На 14.06.2020 г. около 03.40 ч. И.И.–
полицейски служител при Общинска полиция-Варна установил, че М. е паркирал л. а.
„***“ с рег. №*****на крайбрежната алея „К.Г.Г.“ в гр. Варна, пред бар „***“, като
паркирането било извън обозначените за паркиране места. На М. е съставен АУАН
за извършено нарушение на 15, ал.7 от
ЗДвП, въз основа на който по-късно Зам. - кметът на Община Варна издал
обжалваното НП. С него на основание чл. 178е от ЗДвП на М.М. е наложено
административно наказание глоба
в размер на 50 (петдесет) лева.
Районен съд –
Варна е приел от правна страна следното:
АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за
безспорно установено, че санкционираният М. е осъществил състав на описаното в
НП административно нарушение на чл. 15, ал.7 от ЗДвП, доколкото на посочената в
НП дата и място автомобилът на наказаното лице е бил паркиран в градина,
находяща се в гр. Варна, пред бар „***“, което е извън обозначените за
паркиране места. Съдът е приел, че разпоредбата на чл.178е от ЗДвП предвижда
пет различни хипотези, като административнонаказващия орган не е посочил коя
конкретно е нарушена. Предвид това, че фактическата обстановка изложена в
наказателното постановление, сочи че паркирането е осъществено в градина, то
липсата на посочване цифром на конкретно предложение не нарушава правото на
защита на санкционираното лице. Приел е за ирелевантен факта, че М. е бил
пропуснат да премине в района на басейн „Приморски“, което не влияе върху
съставомерността на нарушението. Въззивният съд е приел за неоснователни
възраженията в жалбата – паркиране пред барове, не е посочено, като нарушение
на закона както и че от описанието в АУАН и НП не може да се направи еднозначен
извод къде е осъществено паркирането. Съдът е съобразил, че в санкционната
норма законодателят е предвидил наказанието за този вид административни
нарушения да е в размер – 50 лв., поради което не са налице предпоставки за
намаляването му. М. е осъден да заплати на ответника – Община Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.
Решението е
правилно и законосъобразно.
Изводите на
РС – Варна изцяло се споделят от касационната инстанция.
В НП е
посочено, че автомобила е паркиран в градина на гр. Варна на Крайбрежна алея, ул.
„К.Г.Г.“, пред бар „***“. Няма спор, че автомобилът е бил на въпросното място.
Спорен е според касатора въпроса дали процесното място - гр. Варна на
Крайбрежна алея, ул. „К.Г.Г.“, пред бар „***“, представлява
градина или парк. Съдът установява, че описанието в АУАН и НП – гр. Варна, на Крайбрежна алея „К.Г.Г.“ пред бар „***“
много точно и ясно идентифицира мястото, където е паркирал касатора. Според
справка в https://kais.cadastre.bg/bg/Map /която е със свободен
достъп/ въпросното място е с идентификатор
№10135.1509.12 и представлява Морски плаж "Варна-централен", Общинска
публична, вид територия Урбанизирана, НТП За алея, площ. Описанието в
наказателното постановление – Крайбрежна алея „К.Г.Г.“ и предназначението на
имота според справката – Морски плаж „Варна-централен“, сочи на извода, че
административнонаказващия орган правилно е идентифицирал мястото на нарушението.
Дали ще се посочи в наказателното постановление – Крайбрежна алея или Морски
плаж „Варна-централен“, е въпрос на формулировка и достъп до актуална
информация, което по никакъв начин не може да доведе до неяснота къде е
извършено нарушението. Именно посочването в наказателното постановление – пред
бар „***“ индивидуализира къде именно на Крайбрежната алея, е паркирал
касатора. Безспорно въпросното място – Морски плаж „Варна-централен“ не е
свободна зона за придвижване с автомобили, а представлява зона за пешеходци, за
велосипеди. В непосредствена близост до Морски плаж „Варна-централен“ се намира
"Историческо ядро на морската градина“. Допълнителното уточнение в АУАН –
„в парк“, и в наказателното постановление – „в градина“, посочено от актосъставителя
и административно-наказващия орган, има за цел да внесе яснота къде е паркирал М..
Не следва да се приема, както твърди касатора, че мястото представлява градина
или парк, защото преди да бъдат посочени тези наименования, много точно и ясно
е посочено къде е паркирал М. – в гр. Варна на Крайбрежна алея „К.Г.Г.“ пред
бар „***“, което съответства на предназначението на имота и начина на трайно
ползване.
Съгласно
справка от https://kais.cadastre.bg/bg/Map се
установява, че въпросният имот, където е паркирал касатора представлява
Общинска публична територия, с което се опровергават твърденията в касационната
жалба.
Твърдението в
касационната жалба, че според АУАН касатора е паркирал в парк, а според
наказателното постановление е паркирал в градина, като въззивният съд не е
изследвал двете понятия, с което е щял да установи, че на въпросното място няма
озеленени площи, е неоснователно. След като процесното място според справката е
с начин на трайно ползване за алея, то безспорно паркирането в нея е абсолютно
забранено. Въпросната алея се намира в непосредствена близост до
"Историческо ядро на морската градина“.
Неоснователни
са твърденията в касационната жалба, че след като М. е бил пропуснат от
служители на Общинска полиция да премине към процесното заведение, то не следва
да се вменява нарушение по ЗДвП. Фактическата обстановка за преминаване на М.
през служители на Общинска полиция няма отношение с хипотезата на чл.15, ал.7
от ЗДвП.
Твърденията,
че не е посочена посока на паркиране, се опровергава от факта, че Морски плаж
„Варна-централен/Крайбрежната алея, в случая пред бар „***“, е абсолютно
забранено паркирането, защото именно територията представлява алея, „парк“,
предвидена за пешеходци, велосипедисти и др. В случая не е било необходимо да
се установява посока на паркиране, както и къде точно пред бар „***“ е паркирал
касатора, защото цялата алея - Морски плаж „Варна-централен, е забранено
паркирането. В този смисъл правилно е санкциониран касатора според разпоредбата
на чл.15, ал.7 от ЗДвП забранено е преминаването и паркирането на пътни
превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места. Посока
на паркиране, къде точно е паркиран автомобила имат значение за неправилно
паркиране в жилищна зона, по чл.98 от ЗДвП и др. случаи, където трябва да се
установят елементи на съставомерност на нарушението, докато в случая в цялата
алея, зона, паркирането е забранено.
Твърдението в
касационната жалба, че въззивният съд, като не е изследвал понятията парк и
градина, съответно не е установил, че мястото, където е паркирал М. няма
озеленени площи, е неоснователно. Както се изясни по-горе въпросната територия представлява
публична общинска собственост, Урбанизирана територия с начин на трайно
ползване - за алея. Предвид функционирането на алеята, в нея са създадени алея
за пешеходци, зелени площи, каквито в действителност има. Фактът, че в тази
територия има и асфалтиран път, това не означава, че той служи за придвижване
на автомобил, още по-малко за паркиране. Именно начина на трайно ползване и
предназначението на процесен имот определят неговото функциониране, а не
фактическото изграждане на асфалтиран път. В този смисъл, дори и действително
на мястото, където е паркирал касатора да няма озеленена площ, това е нормално
предвид факта, че пространството пред заведението „***“ представлява асфалтиран
път/алея, като в непосредствена близост има озеленени площи. Релевантно в
случая е предназначението и начина на трайно ползване на имота, а не конкретно
дали е паркирал върху път, зелена площ или др., като е забранено паркирането
навсякъде.
Разпоредбата
на ч.178е от ЗДвП гласи, че се наказва лице, което паркира пътно превозно
средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за
пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места.
Именно процесната площ – територия е предназначена само за пешеходци.
Касаторът е
преминал в територия, която представлява алея за пешеходци, в която има
асфалтиран път, зелени площи. Същият е паркирал на асфалтиран път, който е част
от алеята и не е предназначен за паркиране, поради което той е съзнавал, че с
движението на автомобила и паркирането му в този район, не се движи по отворен
път за движение, съответно паркира на нерагламентирано за това място.
В процесния
участък, където е установено, че касатора е паркирал, няма обозначени места за
паркиране, поради което съдът не намира за необходимо да изследва възражението
в касационната жалба, че алея „К.Г.Г.“ е достатъчно дълга и в голяма част от
същата има обозначени места за паркиране.
Предвид
изхода на спора и своевременно направеното искане на процесуалният представител
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото е
основателно, съгласно чл. 63, ал.5 от ЗАНН. Настоящото производство не се
отличава с фактическа и правна сложност, процесуалният представител на
ответника е депозирал писмен отговор на касационна жалба, не е осъществил
реално представителство в съдебно заседание, поради което възнаграждението следва
да бъде в минимален размер. Следва да бъде осъден касатора да заплати на Община
Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева в предвидения размер по
чл.27е от НЗПП, вр. чл. 37 от ЗПП.
Предвид изложеното,
настоящият състав приема, че решението на районния съд като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260449/23.11.2020 г., постановено по НАХД № 4243/2020 г. по
описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА М.М.М.,
ЕГН ********** *** сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение
за юрисконсулт.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.