Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../10.08.2017 г.
гр. *
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на десети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2189 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявени от Т.И.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу П.П.О., ЕГН **********, с адрес: ***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59,
ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено, че ищцата е собственик на сграда с
идентификатор */барака, баня/ със ЗП 4 кв. м. и сграда – тоалет /без
идентификатор/ със ЗП 2 кв. м. , построени в поземлен имот с идентификатор *по
КККР, одобрени със заповед № * г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. *, с площ по скица 141 кв. м., а по
документ за собственост – 149 кв. м., по силата на сключен на 17.12.2009 г.
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *г., вписан в СВп – гр. *, вх. рег. № *г., евентуално по силата на
изтекла в нейна полза петгодишна придобивна давност –
упражняване на необезпокоявано и непрекъснато добросъвестно владение за периода
17.12.2009 г. – 17.12.2014 г., евентуално при присъединяване на владението на праводателите на ищцата, и да бъде осъдена ответницата да
предаде на ищцата владението върху посочените сгради, както и ответницата да
бъде осъдена да заплати на ищцата сумата 1260 лв. /след допуснато изменение в
размера на предявения иск по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК вместо първоначално
заявения – 1050 лв./, представляваща обезщетение за периода 01.05.2015 г. –
01.02.2017 г. за лишаването на Т.И.И. от ползването
на сграда с идентификатор */барака, баня/ със ЗП 4 кв. м., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 17.02.2017 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба
ищцата Т.И.И. твърди, че е собственик на
самостоятелен обект със ЗП 50 кв. м., с идентификатор *.1, находящ
се на ет. 1, с предназначение – офис, на жилище със ЗП 50 кв. м., с
идентификатор *.2, на избено помещение с площ 5 кв. м. и таванско помещение с
площ 45.10 кв. м., разположени в сграда с идентификатор * по КККР на гр. *, на
сграда /барака/ с идентификатор *със ЗП 4 кв. м. и тоалет /без идентификатор/ в
двора със ЗП 2 кв. м., ведно с 99/149 кв. м. ид. ч.
от поземления имот с идентификатор *, в който са построени сградите, с площ на
имота по скица 141 кв. м., а по документи за собственост – 149 кв. м., находящ се в гр. *, ведно с всички подобрения и приращения към имота. Посочва, че е придобила собствеността
върху сградите на 17.12.2009 г. от предходните собственици *, *и „*” ООД чрез прехвърлително правоприемство по
сключени два договора за покупко-продажба, обективирани
в НА № *г. В условията на евентуалност поддържа, че е придобила собствеността
върху горепосочените обекти по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност при упражняване на необезпокоявано и
непрекъснато добросъвестно владение в периода 17.12.2009 г. – 17.12.2014 г. В
случай че се приеме, че е налице противопоставяне на нейното владение, моли да
се счита, че е присъединила владението и на нейните праводатели.
Излага, че ответницата П.П.О. е собственик на жилищна сграда, състояща се от покрит
вход, антре, коридор, стая, килер, ведно с 50/149 ид.
ч. от поземления имот с идентификатор *, по силата на договор за замяна от
08.09.1993 г., обективиран в НА № *г. и решение № * г., постановено по гр. д. № * г. по описа на ВРС, ХVІІІ състав. В хронологичен ред
описва как страните са придобили собствеността върху посочените обекти,
съответно какви са титулите за собственост относно правата на страните върху
сградите и в частност върху тоалета и бараката в дворното място. Твърди, че е
собственик на сградата, посочена в НА № 131/2009 г. като „бараката в двора, до
тоалета”, като всъщност в момента посещението се използва като баня. Посочва,
че и двете помещения /баня и тоалет/ се намират в дворното място и са външни за
двете жилищни сгради, като представляват самостоятелни обекти, защото всяка от
жилищните сгради има минимален брой помещения по смисъла на благоустройствения
закон. Счита, че след като тези сгради са отделни самостоятелни обекти върху
тях може да бъде упражнявана фактическа власт и да бъдат обект на право на
собственост. Излага, че в миналото процесните сгради
са били принадлежност към жилищните сгради, доколкото е имало само една
тоалетна /клозет/, обслужваща и двата жилищни обекта. В условията на евентуалност,
ако съдът приеме, че процесните постройки не са
самостоятелен обект, върху който може да се упражнява право на собственост,
моли да се приеме, че същите са принадлежност към жилищната й сграда.
Твърди, че от началото
на 2015 г. до настоящия момент ответницата й пречи да упражнява правото си на
собственост върху банята и тоалетната в дворното място, като на няколко пъти
същата сменила ключалките на вратите и поставила в помещенията свои вещи.
Поддържа, че за периода 01.05.2015 г. – 01.02.2017 г. е била лишена от
ползването на помещението – баня, поради което претендира сумата 1050 лв. /по
50 лв. на месец/, която сума е определила чрез изпратена до ответницата покана.
По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира
разноски.
Ответницата П.П.О., редовно уведомена, е депозирала писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния й представител
– адв. Красимира Стефанова. Оспорва твърденията на ищцата, че същата е
собственик на процесните сгради. Твърди, че барака е
съществувала в имота преди 1993 г., когато тя е закупила сграда в имота, като
тази постройка е била долепена до друга баня-тоалет, която в момента е с
идентификатор *.7, с площ 4 кв. м. Твърди, че сграда – барака не съществува в
дворното място. Посочва, че външна тоалетна е била изградена в имота още през
1926 г., а впоследствие е извършен ремонт и преустройство, като е разширена
постройката и е обособена баня. Оспорва констатациите, отразени в НА № * г., а именно, че е прехвърлена собственост върху барака.
Такава сграда не е съществувала към този момент и не е могла да бъде предмет на
прехвърлителна сделка. Твърди, че праводателката
П. Попова не е била собственик на 50/149 кв. м. ид.
ч. от дворното място, поради което оспорва прехвърлителния
ефект на сделките, обективирани в НА № * г. Описва в хронологичен ред правните сделки, от които
черпи правото си на собственост върху притежавания от нея имот. Излага, че
правата й върху придобитите от нея 50 кв. м. ид. ч.
от дворното място, както и върху жилищната сграда, не се оспорват от ищцата. В
случай че съдът приеме, че недвижим имот с идентификатор *представлява
самостоятелен обект, заявява, че е придобила правото на собственост върху
½ ид. ч. от тази постройка по силата на придобивна сделка, описана в НА № * г. и давностно владение,
продължило от * г. до настоящия момент. В условията на евентуалност моли
да бъде прието, че тази сграда е част от собствения й самостоятелен жилищен
имот. Твърди, че не препятства ползването от страна на ищцата на банята-тоалет,
когато това е необходимо. По изложените съображения моли предявените искове да
бъдат отхвърлени.
В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание от 10.07.2017
г. ищцата лично и с адв. * поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да
бъдат уважени.
Ответницата се явява лично и с адв. *. Поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите
да бъдат отхвърлени.
В предоставения от съда срок всяка от страните представя писмена защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС:
От представените в производството нотариални
актове се установява следното:
С нотариален акт № * от 04.03.1914 г. на варненски нотариус * придобива чрез покупко-продажба
собствеността върху дворно място с площ 250 кв. м., находящо
се в гр. *, ул. „*.
Наследниците на * са се спогодили за подялба на имотите,
оставени след смъртта на общия им наследодател, видно от протокола от
14.04.1958 г. по гр. д. № * по описа
на ВНС, като релевантно в настоящото производство е, че в дял на * е поставен следният имот: 100/251 кв. м. ид. ч. от дворното място, находящо
се в гр. *, ул. „*, цялото
с площ 251 кв. м., представляващо парцел VІ, в кв. 379 по плана на гр. *,
заедно с етажа над сутерена от сградата в същия парцел и пристройката към
сградата от стая и салон, както и помещението-маза под стълбището за първи етаж
и ползване на клозета в двора. В дял на П. * /по
баща Попова/ е поставен в дял следният имот: * кв. м. ид. ч. от дворното място, находящо се на ул. „*,
цялото с площ 251 кв. м., представляващо парцел VІ в кв. 379 по плана на гр. *,
заедно със сутеренния етаж от две стаи и антре от сградата в същия парцел,
заедно с бараката в двора, долепена до банята-клозет, с правото да преустрои и
разшири същата барака и премести вратата от сегашното й място към улицата,
както и да ползва общо клозета в двора.
Тоест, към датата на извършената делба –
14.04.1958 г. в процесния имот е съществувала само
една сграда, състояща се от сутерен и етаж над сутерена и съществуващата външна
тоалетна в двора е обслужвала именно тази сграда. Такъв е бил и характерът на
посочената пристройка към сградата, състояща се от стая и салон. Това обяснява
и обстоятелството защо при подялбата клозетът в двора е оставен за общо
ползване на страните.
Индикация, че към този момент сградата е била
само една дава и вещото лице Ш.Х. в приетата по делото СТЕ. Съгласно
заключението, по КП-* г.
постройката с идентификатор *.7, с площ от 4.27 кв. м. по КК, попада в имот пл.
№ * по плана на гр. – *, от който имот след
регулацията по заповед № * г. се
формират няколко парцела. Процесният имот попада в
парцел V-* и видно от плана и
отразената дворищна регулация преминава през отразена постройка с обърната
Г-образна конфигурация, с надпис – Н /нужник/. Същият е обслужвал едноетажната
жилищна сграда, отразена в имот пл. № *
по кадастралния план от * г.
В проведеното на * г. открито съдебно заседание по делото
вещото лице Х. обяснява, че през *
г. имотът е един голям и обхваща три парцела, като има една жилищна сграда,
която е ситуирана и е заснета в западна част на имот
№ * г. Нужникът е обслужвал именно тази жилищна
сграда.
Не е спорно, че към настоящия момент сградите
в имота са две – на ищцата и на ответницата, поради което е от съществено
значение за настоящия спор кога и как е изградена в имота втората жилищна
сграда.
По отношение сградата на ответницата съдът
установи следното:
С нотариален акт за покупко-продажба от
01.08.1959 г. на варненски нотариус * е
прехвърлила на * собствеността върху пристройката към сградата
/въпреки че към този момент тази постройка не е имала самостоятелен характер/,
състояща се от една стая, антре и салон, заедно с правото на ползване на
клозета в двора и 50/251 кв. м. ид. ч. от дворното
място. Същата тази пристройка към къщата в гр. *, ул. „* е прехвърлена от * по силата на нотариален акт за
покупко-продажба № * от
04.08.1960 г. на варненски нотариус.
Видно от нотариален акт за дарение на
недвижим имот № */30.03.1966г.,
* дарява на * следния недвижим имот: къща, състояща се от
покрит вход, входно антре, коридор, стая, килер, ид. ч. от клозет, заедно с 50/251 кв.
м. ид. ч. от дворното място. С последващ
нотариален акт за дарение на недвижим имот от * г. * дарява ½ ид. ч. от така описания имот на
дъщеря си *, като по силата на решение
от 27.10.1987 г., постановено по гр. д. № *. така оформената вече жилищна сграда,
състояща се от покрит вход, коридор, стая, килер, ид.
ч. от тоалет, ведно с */251 кв. м. ид. ч. от дворното
място е поставен в дял на * /с
фамилно име по баща */.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № * от
20.05.1992 г. на варненски нотариус * и
* са прехвърлили на * М.
следния свой собствен недвижим имот: дворно място от 50 кв. м. ид. ч., цялото с площ 251 кв. м., находящо
се в гр. *, ул. „* в кв. *, пл. № *, ведно с построената в имота жилищна сграда,
състояща се от покрит вход, антре, коридор, стая, килер и ид. ч. от тоалет.
Не е спорно, а и от представения нотариален
акт за собственост на недвижими имоти, придобити по замяна, се установява, че П.П.О. и * са
придобили от * М. и *
собствеността върху същия този имот, описан по идентичен начин, както и в НА от
* г.
По отношение на сградата на ищцата съдът
установи следното:
След извършената делба през * г. П. * по
силата на договор за издръжка и гледане, обективиран
в нотариален акт № * от 04.11.1993 г. прехвърля на дъщеря си * собствеността
върху поставения й в дял недвижим имот, а именно: жилищна сграда, състояща се
от сутеренен етаж от две стаи и антре, заедно с бараката в двора до клозета,
при общо ползване на клозета, заедно с 49/251 кв. м. ид.
ч. от дворното място, в което е построена сградата.
На 08.07.1994 г. с Договор за доброволна
делба ответницата П.П.О., нейният съпруг *, *, * и П. *
получават в общ дял следния недвижим имот – Дворно място 149 кв. м.,
съставляващо парцел *, в кв. * по плана на * подрайон на гр. *,
ул. „* представляващ дял втори по
заключението на вещото лице. Изрично е посочено, че съсобствениците получават
имота при съотношение на частите си, както следва: 50/149 ид.
ч. общо за съпрузите П.О. и *;
49/149 ид. ч. общо за съпрузите * и * и
50/149 ид. ч. за П. *. Макар да не е изрично посочено, следва да
се приеме, че в дял на П. * Попова е
поставен и етажа над сутерена от сградата в същия парцел, притежаван от * /съгласно делбата от 1958 г. и предвид
обстоятелството, че впоследствие същата се е разпоредила само с пристройката
към сградата, но не и с етажа над сутерена/. В тази връзка законосъобразни са и следващите извършени сделки – с нотариален
акт № */11.07.1994 г. П. * продава
на дъщеря си * съсобствените
си 50/149 кв. м. ид. ч. от процесното
дворно място. По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот от
23.03.2007 г. * дарява на дъщеря си * следния недвижим имот: жилищен етаж,
разположен над сутерена в сградата, находяща се в гр.
*, ул. „*, заедно с избено
помещение, ведно с */149 кв. м. ид.
ч. от дворното място. Същият имот е прехвърлен в
последствие от * на *с нотариален акт № */21.07.2008 г. и придобит от ищцата Т.И.И. по силата на сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № */17.12.2009 г.
Неоснователни в този смисъл са възраженията
на ответницата, че е недействителна сделката, с която П. Попова е прехвърлила с
НА от * г. */149 кв. м. ид. ч. от дворното място и последващите сделки, описани по-горе в изложението. Както
се посочи, ответницата П.О. лично е сключила коментирания договор за доброволна
делба от 08.07.1994 г., съгласно който П. * е посочена като собственик на процесните 50/149 кв. м. ид. ч.
от имота.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № */23.11.2006 г* и съпругът й * продават на „*” ООД следния
недвижим имот: сутеренен етаж от жилищна сграда, разположена към уличната
регулационна линия, който етаж се състои от две стаи и антре, заедно с бараката
в двора до клозета, при общо ползване на клозета, ведно с 49/149 ид. ч. от дворното място. Същият този имот е придобит от ищцата,
съгласно сключен договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № */17.12.2009 г.
След съвкупния анализ на коментираните
по-горе сделки съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че
ищцата е придобила собствеността върху построената в имота къща, състояща се от
сутеренен етаж и етаж над сутерена, съществуваща в този си вид още към 1950 г.,
съгласно заключението по приетата СТЕ, предмет на извършената съдебна делба
през 1958 г., заедно с бараката в двора до клозета, както и самия клозет,
обслужващ именно тази жилищна сграда /в тази връзка е обяснимо и защо при
делбата от 1958 г. клозетът е предоставен за общо ползване – сградата е една,
но етажите са 2/.
От своя страна ответницата е придобила
собствеността върху съществуващата към 1958 г. пристройка към сградата,
очевидно обособена в последствие като самостоятелен жилищен имот /за първи път
думата къща се споменава в посочения нотариален акт от 1966 г/.
В обясненията си, дадени по реда на чл. 176,
ал. 1 ГПК в проведеното на 19.06.2017 г. открито съдебно заседание по делото,
ответницата признава, че когато е закупила имота си през 1993 г. в нейната
сграда е имало изградена баня и тоалет на първия етаж, а в сградата на ищцата е
нямало изградена такава баня и тоалет.
Ето защо и доколкото т. нар. клозет е имал
обслужващо значение по отношение на сградата, собственост на ищцата към
настоящия момент, съдът намира, че същият не е имал такова значение по
отношение на пристройката към къщата /също изначално имаща несамостоятелен
характер/, превърната в последствие в отделна къща и понастоящем собственост на
ответницата. Ето защо и посочването в нотариалните актове, че е прехвърлена ид. ч. от клозета не е основание да се приеме, че ответната
страна се легитимира като собственик или като съсобственик на тази вещ или на ид. ч. от нея.
Релевантно в случая е какво е
предназначението на вещта. Безспорно установено е, че тоалетната е
принадлежност към къщата, състояща се от сутеренен етаж и етаж над сутерена.
Доколкото тази сграда е собственост на ищцата и доколкото преди да я придобие в
нея не е имало изграден санитарен възел /едва в последствие в имота ищцата
обособява вътрешна баня и тоалетна/ следва да се приеме, че принадлежността
следва главната вещ, тоест, че тоалетната е собственост на ищцата.
По отношение на постройката, която
понастоящем представлява баня, на ответницата по реда на чл. 176 ГПК е зададен
следният въпрос: Вярно ли е, че * е изградила чрез преустройство на бараката процесната баня и тоалет? На същият страната отговаря, че *
й е споделяла, че е направила уширението или през
1972 г. или през 1992 г., като в тази баня *, дъщеря й и внучето са се къпали.
От коментираните по-горе доказателства се
установява, че последователно още от делбата от 1958 г. заедно със сутеренния
етаж е прехвърляна собствеността и върху „бараката в двора, залепена до
клозета”. Както се установява и от заключението по допуснатата СТЕ, процесната баня към настоящия момент се намира в двора и е
залепена до тоалета. Ето защо в случая може да бъде направен обоснован извод,
че тази барака е преустроена в баня, като без значение е обстоятелството в кой
момент е станало това – дали през 1972 г. или през 1992 г. Още повече, че още
при делбата от 1958 г. е предвидена възможността за преустройство и разширение
на обекта. Тази постройка също е собственост на ищцата, съгласно сключения от
нея договор за покупко-продажба, обективиран в НА № *,
като правно ирелевантно в случая е обстоятелството,
че посочената в договора „барака” реално е обособена в санитарно помещение –
баня.
Предвид направените изводи, че ищцата се
легитимира като собственик на процесните помещения –
баня и тоалетна по силата на сключените от нея договори за покупко-продажба, не
следва да бъдат коментирани свидетелските показания, с която същата цели да
установи, че е собственик въз основа на упражнявано давностно
владение.
От страна на ответницата е въведено
възражение, че е собственик на ½ ид. ч. от
сграда с идентификатор *по силата на давностно
владение. В същото време в нито един момент от производството тя не посочи, че
е упражнявала фактическа власт върху помещенията с намерение за своене. Това не се установи и от ангажираните от нея гласни
доказателствени средства. През цялото време защитната й позиция се основаваше
на обстоятелството, че от придобиване на нейната къща през 1993 г. банята и тоалетната
са ползвани общо от съсобствениците. Следва да се отбележи обаче, че общото
ползване на една вещ не създава права на собственост.
От съвкупния анализ на показанията на
водените и от двете страни свидетели се установи по категоричен начин, че
банята към настоящия момент се ползва еднолично от ответницата. Двете страни са
имали нееднократни спорове по отношение на този обект, като П.О. препятства
достъпа на ищцата до помещението /заключила го е и не е предоставила ключ на Т.И./,
водена от мотива, че в нейната жилищна сграда, в която тя допълнително е
изградила втори етаж, на същия този етаж няма баня и тоалетна. Не е спорно, че
тя отдава първия етаж под наем, като в него има собствен санитарен възел.
Ответницата не установи, че ползва вещта на
валидно правно основание, съответно, че не е създавала пречки ищцата също да
ползва помещението. Ето защо съдът приема, че искът с правно основание чл. 108
ЗС по отношение на процесната баня е основателен и
следва да бъде уважен.
По отношение на тоалетната събраните в
производството доказателства по един несъмнен начин установяват, че същата
никога не е била заключвана, не е заключена и към настоящия момент. Ето защо
независимо от обстоятелството, че ответницата не оспорва, че ползва тази вещ,
не може да се приеме, че ищцата е лишена от възможността също да ползва вещта –
достъпът й до помещението не е ограничен. В случай че ответницата й пречи да
реализира в пълен обем правата си, ищцата разполага с друг иск за защита – по
чл. 109 ЗС. Ето защо следва да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищцата е собственик на помещението – тоалетна, но по отношение
искането да й бъде предадено владението върху вещта искът е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
За успешното провеждане на иска в
тежест на ищцата при условията на пълно
и главно доказване е да установи, че е собственик
на процесната сграда – баня, че през периода 01.05.2015 г. – 01.02.2017 г. сградата
е ползвана само и единствено от ответницата, съответно, че през същия този
период тя е била лишена от възможността да го ползва, както и размера на претендираното обезщетение за лишаване от ползването.
В случая съдът намира за нужно да
отбележи, че приема, че в случая ищцата е заявила претенцията само по отношение
на постройката-баня, а не и за постройката – тоалетна. Това се установява още
от съдържанието на исковата молба, където изрично в иска по 108 ЗС е посочена и
сграда – тоалетна, докато в иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се претендира обезщетение
за ползването само на сградата – баня. По този начин е докладван и предявения
иск, като страната не е възразила срещу приетия за окончателен доклад по
делото. В тази връзка е и разпределената от съда доказателствена
тежест в процеса. Недопустимо е произнасянето по нещо различно от посоченото.
От направените по-горе изводи се
установи наличието на първата изискуема предпоставка, а именно, че ищцата е
собственик на постройката-баня по силата на сключен договор за покупко-продажба
от 17.12.2009 г.
От съвкупния анализ на показанията на
свидетеля Светлана Стоянова Янакиева и писмо-покана, изпратено по Телепоща и получено от ответницата на 28.04.2015 г., се
установява, че през 2015 г. между страните е възникнал скандал, тъй като
ответницата е отказала да освободи помещението, находящо
се до тоалета в двора. Ето защо и ищцата е изпратила покана с искане П.О. да
изнесе личните си вещи от посоченото помещение, като в противен случай следва
да й дължи наем за ползването на обекта. Свидетелят * посочва, че подобна била
ситуацията и през 2011 г.
Ответницата в производството не
ангажира доказателства, че не създава пречки на ищцата да ползва сградата-баня.
Дори водените от нея свидетели * и * потвърдиха, че тя ползва помещението, като
първият от посочените свидетели дори заяви, че в последно време само тя ползва
банята и тоалетната.
Предвид посоченото, съдът приема, че в
случая може да бъде направен обоснован извод, че считано от скандала между
страните през 2015 г. и съответно от датата на изпращане на телеграмата –
28.04.2015 г. до настоящия момент /в това число и през исковия период 01.05.2015 г. – 01.02.2017 г./ постройката-баня е използвана
само и единствено от ответницата, като същата е ограничила достъпа на ищцата до
обекта – заключила го е и не е предоставила ключ на ищцата. В тази връзка
вещото лице Ш.Х. изрази несигурност кой й е оказал съдействие, за да извърши
оглед на постройките, поради което възраженията на процесуалния представител на
ответницата, че ищцата разполага с достъп до банята, изложени в писмената
защита, са неоснователни. Показателно е обстоятелството, че ответницата не
отрече, че ползва процесната баня и не прояви
готовност в хода на производството да освободи
помещението и да предостави ключ от него на ищцата.
За установяване на размера на претендираното обезщетение е изслушано заключението на вещото
лице П.М., според което средният размер на месечния пазарен наем на сграда с
идентификатор *е 60 лв. В случая оценката включва и двете помещения-баня и
тоалетна, съставляващи цялата посочена сграда. Доколкото, както се посочи
по-горе в изложението, се претендира обезщетение само за ползването на
постройката-баня, а не и на тоалетната /по отношения на която се установи, че е
отключена и съответно може да бъде ползвана от ищцата по всяко време/ съдът
приема, че средният месечен пазарен наем на това помещение е 40 лв. /банята е
два пъти по-голяма от тоалетната, както се установи и от заключението по
допуснатата СТЕ/. Или в случая дължимото от ответницата обезщетение за периода
01.05.2015 г. – 01.02.2017 г. възлиза на сумата 840 лв. /40 лв. х 21 месеца/,
до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен. Основателна е и
претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 17.02.2017 г. до окончателното й изплащане.
За разликата над 840 лв. до претендираните 1260 лв.
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на
спора, отговорността за разноски следва да бъде разпределена, както следва:
Ищцата представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива, както
следва: държавна такса и такса превод за водене на делото – 104.40 лв.;
държавна такса и такса превод за заверени преписи – 38 лв.; държавна такса за
вписване на исковата молба – 10 лв.; държавна такса и такса превод за СТЕ и ССчЕ – 352 лв. Не са представени доказателства за претендираната сума 100 лв. – такса за удостоверение за
данъчна оценка, 2 бр. скици и 2 бр. схеми. Съдът приема, че по иска с правно
основание чл. 108 ГПК общо сторените от ищцата разноски са в размер на 302 лв.
/52 лв. – държавна такса и такса превод + 38 лв. – за заверени преписи + 10 лв.
– за вписване на исковата молба + 202 лв. – държавна такса и такса превод за
СТЕ/. Съразмерно с уважената част от иска, в полза на страната следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 226.50 лв. Съдът намира, че по иска с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД ищцата е направила разноски в общ размер от 202.40
лв. /52.40 лв. – държавна такса и такса превод + 150 лв. – депозит вещо лице за
ССчЕ/. Съразмерно с уважената част от иска, следва да
й бъдат присъдени разноски в размер на 134.93 лв. Или общо в полза на страната
следва да бъдат присъдени разноски за сумата 361.43 лв. /226.50 лв. + 134.93
лв./, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от
предявените искове.
В настоящото производство ищцата се представлява от адв. *,
която изрично посочва, че желае присъждането на адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като в случая е осъществена безплатна адвокатска
защита и съдействие в полза на друг юрист, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА при осъществяване на безплатна адвокатска защита и
съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В този случай съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да
го заплати. Предвид посоченото, съдът приема, че по иска с правно основание чл.
108 ЗС минимално дължимото адвокатско възнаграждение е 300 лв., изчислено
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съразмерно с уважената част
от предявения иск в полза на адв. Лазарова следва да бъде присъдена сумата 225
лв. По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД минимално дължимото адвокатско
възнаграждение е 318.20 лв., изчислено съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съразмерно с уважената част от така предявения иск, в полза на
адв. Лазарова следва да бъде присъдена сумата 212.13 лв. Или общо дължимата на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА от ответницата в полза на адв. Лазарова сума възлиза
на 437.13 лв. /225 лв. + 212.13 лв./.
Ответницата
представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира сумата 400 лв. –
платено в брой адвокатско възнаграждение. Доколкото в договора за правна защита
и съдействие от 21.03.2017 г. не е посочено друго, съдът приема, че за всеки от
двата обективно кумулативно съединени иска ответницата е сторила разноски в
размер на по 200 лв. /за правна защита и съдействие/. Съразмерно с отхвърлената
част от иска с правно основание чл. 108 ЗС, в полза на страната следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 50 лв., а по иска с правно основание чл. 59, ал.
1 ЗЗД – 66.67 лв. Или общо следва да й бъде присъдена сумата 116.67 лв. /50 лв.
+ 66.67 лв./, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от
предявените искове.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.И.И., ЕГН **********,
с адрес: *** е собственик на сграда с идентификатор *.7, с площ по скица №
15-24837/20.01.2016 г., презаверена на 15.08.2016 г.,
4 кв.м., а съгласно заключението по допуснатата по делото СТЕ – с площ 5.46 кв.
м. /към настоящия момент сградата е с площ 4.27 кв. м., отразена в действащата
КК на административен район Одесос, гр. */, състояща се от две помещения –
вътрешно помещение към дъното на имота, което представлява тоалетна, а второто
– баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня, с размери 1.57 м на 3.48
м, построена в поземлен имот с идентификатор *по КККР, одобрени със заповед № *
г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
гр. *, с площ по скица 141 кв. м., а по документ за собственост – 149 кв. м.,
по силата на сключени на 17.12.2009 г. договори за покупко-продажба на недвижим
имот, обективирани в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот *г., вписан в СВп –
гр. *, вх. рег. № *г., и нотариален акт № * г., вписан в СВп
– гр. *, вх. рег. № */* г., акт № *, том *, дело * г., и
ОСЪЖДА П.П.О., ЕГН **********, с адрес: ***, да предаде на Т.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, владението
върху помещението – баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня,
представляващо
част от сграда с идентификатор *.7, с площ по скица № * г., презаверена на 15.08.2016 г., 4 кв.м., а съгласно
заключението по допуснатата по делото СТЕ – с площ 5.46 кв. м. /към настоящия
момент сградата е с площ 4.27 кв. м., отразена в действащата КК на
административен район Одесос, гр. */, построена в поземлен имот с идентификатор
*по КККР, одобрени със заповед № * г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. *, с площ по скица 141 кв. м., а по
документ за собственост – 149 кв. м., на основание чл. 108 ЗС, като ОТХВЪРЛЯ иска за предаване на
владението върху вътрешното помещението към дъното на имота, което представлява
тоалетна, представляващо част от сграда с идентификатор *по КККР – гр. *.
ОСЪЖДА П.П.О.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на Т.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 840 лв. /осемстотин и четиридесет лева/, представляваща обезщетение за
периода 01.05.2015 г. – 01.02.2017 г. за лишаване на Т.И.И.
от ползването на следния недвижим имот, а именно: помещение – баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня,
представляващо
част от сграда с идентификатор *.7, с площ по скица № *., презаверена на 15.08.2016 г., 4 кв.м., а съгласно
заключението по допуснатата по делото СТЕ – с площ 5.46 кв. м. /към настоящия
момент сградата е с площ 4.27 кв. м., отразена в действащата КК на
административен район Одесос, гр. */, построена в поземлен имот с идентификатор
*по КККР, одобрени със заповед № * г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. *, с площ по скица 141 кв. м., а по
документ за собственост – 149 кв. м., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 17.02.2017 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 840 лв. до претендираните 1260 лв.
ОСЪЖДА П.П.О., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на Т.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 361.43 лв. /триста
шестдесет и един лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА П.П.О.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на адв. *, Адвокатска колегия – гр. *, със съдебен адрес:***, офис 5, сумата 437.13 лв. /четиристотин тридесет и седем лева и тринадесет стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и
съдействие в настоящото производство на ищцата Т.И.И.,
ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Т.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на П.П.О.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 116.67
лв. /сто и шестнадесет лева и
шестдесет и седем стотинки/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: