РЕШЕНИЕ
№126/23.7.2018г.
Гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Девненският
районен съд - II-ри състав, в публичното заседание на 27.06.2018г., в състав:
Районен
съдия: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
секретаря Петя Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1313 по описа за 2017 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от ***, със седалище и адрес на управление: ***срещу Н.Я.С., ЕГН **********, с адрес ***, искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, ДА БЪДЕ ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ОТВЕТНИКА, ЧЕ ДЪЛЖИ сумите в размер на 867,80 лв главница по договор за кредит
„ Бяла карта“ с №425650 от 24.12.2014г., 86,35лв договорна лихва за
периода от 11.01.2015г. до 06.10.2016г.
, 175, 28 лв неустойка за периода от 06.02.2015г. до 06.10.2016г. , резходи и
такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение размер на 190 лв за периода от 06.02.2015г.
до 06.10.2016г., лихва за забава / законна лихва / върху непогасената главница
в размер на 72, 41лв за периода от 06.10.2016г. – датата на настъпване и
респективно обявяване на предсрочната изискуемост, до 31.08.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират
се с исковата молба и разноските, сторени в настоящото и в заповедното производство.
В
исковата си молба ищецът ***твърди, че на 24.12.2014 год. Н.Я.С. с ЕГН **********,
е сключил договор за кредит „ Бяла карта“ с №425650 с ***, което дружество се е задължило да
предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер на 900 лева под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта Access Finance/iCard/Visa, а кредитополучателят се задължава да го ползва
и върне съгласно условията на договора. Подписвайки договора кредитополучателят
е удостоверил, че е получил и че е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия,
приложими към него, както и че е получил от кредитодателя Стандартен европейски
формуляр по чл. 5 ЗПК със съдържание съгласно Приложение №2 от ЗПК, посочващ
индивидуалните условия по кредита. Заедно с подписване на договора кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя платежен инструмент -
кредитна карта , издадена от ***ведно
със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата
и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на
задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са
подписали и Приложение № 2 към договора
за кредит – Условия за ползване на международна платежна карта Access
Finance/iCard/Visa, които съдържат
Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access
Finance/iCard/Visa. Съгласно договореното от страните в случай, че
кредитополучателя извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия
му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер
на кредитния лимит. Ответникът дължи
договорна лихва в размер, посочен
в договора, която се начислява ежедневно. В случай че кредитополучателят не
заплати текущото си задължение на падежа, страните са договорили задължение за
ответника да представи на кредитодателя в срок 3 дни след падежа обезпечение
чрез поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва
договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане
текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение от страна на кредитополучателя, същият дължи на кредитора
неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена
в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко
отделно неизпълнение на задължението, на 6- то число на месеца, в който не е
погасено, до 5 –то число на следващия месец текущото задължение. Разпоредбите
на договора за кредит предвиждат, че ако кредитополучателят не погаси текущото
си задължение на падежа, посочен в договора, същият е длъжен да предостави на
кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в
размер на 15 % от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично
погасяване на задължението му в 3 –дневен срок
до представяне на обезпечението. При забава за плащане на тази сума в
размер на 15 % от максималния кредитен лимит кредитополучателят дължи на
кредитодателя разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2, 50 лв за всеки ден до
заплащане на сумите, както и такса в размер на 120 лв, включваща разходите на
кредитодателя за дейността на лицето служител, което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.
Съгласно клаузите на сключения договор ако кредитополучателят не е заплатил
минимум 15 % от одобрения си кредитен лимит в рамките на два последователни
месеца, като поне в един месец да бъдат внесени общо 15 % от сумата по
одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за кредит става
автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили, че
кредитодателят не е длъжен да уведомява кредитополучателя за това
обстоятелство. Предсрочна изискуемост е настъпила на 06.10.2016г., като
оттогава до датата на предявяване заявлението за издаване заповед за изпълнение
и изпълнителен лист сроковете на всички задължения са отдавна изтекли, а
длъжника продължава виновно да не изпълнява същите. На 11.11.2016 год. между
ищеца и ***, е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /
цесия / от 11.11.2016 год. и Приложение №1 към него от 13.07.2017г., с което
вземането по сключения договор за кредит е прехвърлено на ***Н.Я.С. е усвоил
сума в общ размер на 900 лв , от която дължи към датата на исковота молба
главница в размер на 867, 60 лв , договорна лихва в размер на 86,35 лв за
периода 11.01.2015г. / първата
транзакция по кредитната карта / до
06.10.2016г., когато е настъпила предсрочната изискуемост, неустойка за
неизпълнение на договорни задължения в
размер на 175, 28 лв за периода от 06.02.2015г. до 06.10.2016г., разходи и
такса за извънсъдебно събиране на просроченото вземане в размер на 190 лв за периода от 06.02.2015г.
до 06.10.2016г. Също от датата на предсрочната изискуемост – 06.10.2016г.
ответника дължи и обещетение за забава върху непогасената главница в размер на
72, 41 лв за периода от датата на настъпване предсрочната изискуемост на
кредита – 06.10.2016г., до 31.08.2017г., както и законната лихва от момента на
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение на дължимите суми.
В
о.с.з. ищецът редовно уведомен, не се явява, чрез писмено становище моли, съда
да уважи така предявените искове.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответната страна не е депозирала отговор на исковата
молба
Ответникът,
редовно уведомен, не се явява в о.с.з., не изразява становище.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Със
заповед № 585/08.09.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ДРС, ІІ състав по ч.гр.д. № 894/2017 год., е разпоредил длъжникът Н.Я.С.,
ЕГН **********, да заплати на ***, суми в размер на 867,80 лв - главница до погасяване на кредита по
Договор за кредит “ Бяла карта “ с №425650 от 24.12.2014г. , сключен между ***и
Н.Я.С., вземанията по който са цедирани в полза на ***по силата на Приложение
№1/13.07.2017г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия /
от 11.11.2016г., 86,35лв договорна лихва за периода от 11.01.2015г. до 06.10.2016г. , 175, 28 лв
неустойка за периода от 06.02.2015г. до 06.10.2016г., разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 190 лв за периода от 06.02.2015г.
до 06.10.2016г., лихва за забава / законна лихва / върху непогасената главница
в размер на 72, 41лв за периода от 06.10.2016г. – датата на настъпване и
респективно обявяване на предсрочната изискуемост, до 31.08.2017г. – датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението -07.09.2017г.,
до окончателното изплащане на дължимите суми. В срока по чл. 414 ГПК, длъжникът
Н.Я.С. е възразил срещу издадената заповед за изпълнение.
Видно
от приложеното на л. 7-23 от делото заверено от страната копие на договор за
кредит „Бяла карта”, че на 24.12.2014 год. ***и Н.Я.С. са сключили договор за
кредит, по силата на който ***се е задължило да предостави на ответника револвиращ
кредит в максимален размер на 900 лева под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa. От
своя страна ответникът се е задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца
текущото си задължение, дължимо за предходния месец, което съобразно чл. 3, ал.
3 от договора се определя към всяко последно число на месеца като сбор от
следните суми: усвоена и непогасена главница между 1-во и 19-то число на
текущия месец, усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число на
предходния месец, начислена непогасена договорна лихва върху горните две суми -
0.12% върху усвоения размер на кредита /чл. 4, ал. 1, т. 2 /; неустойка за
неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай че такива са
начислени през текущия месец. В чл. 12, ал. 1 е предвидено, че при непогасяване
на текущото задължение на уговорения падеж, кредитополучателят, в 3-дневен срок
от датата, следваща падежа на текущото задължение, дължи да заплати сума в
размер на 15% от максималния кредит лимит, като наред с това съгласно чл. 15,
ал.1 от договора в срок от три дни след
падежа представи допълнително обезпечение – поръчител, който да отговаря
едновременно на следните условия: да е лице над 21 години с минимален осигурителен
доход от 2000 лева, да работи минимум от 6 месеца по трудово правоотношение по
силата на безсрочен трудов договор, да няма кредитна история в Централния
кредитен регистър или да има кредитна история със статус 401 „Редовен”, да не е
поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с ***/чл.
15/. Предвидено в чл. 15, ал. 4 е, че задължението на кредитополучателя за
предоставяне на допълнително обезпечение възниква при всеки отделен случай на
забава за плащане на текущото задължение на падежа. Според предвиденото в чл.
20 от договора, в случай, че кредитополучателят не предостави допълнително
обезпечение в 3-дневен срок от датата, следваща падежа на текущото задължение,
дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е
включена в текущото задължение за съответния месец, като неустойката се
начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Уговорено в чл. 21,
ал. 2 от договора е, че в случай на неплащане на минимум 15% от одобрения кредитен
лимит в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат
внесени общо 15% от сумата от одобрения кредитен лимит, цялото задължение по
договора става автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили
кредиторът да не дължи уведомяване на кредитополучателя за това обстоятелство.
При настъпила предсрочна изискуемост договорна лихва не се начислява – чл. 21,
ал. 3, но кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на
120 лева, включваща разходите на кредитора за дейността на лице, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
/чл. 21, ал. 5/. Във всеки случай на забава, кредитополучателят дължи лихва за
забава /чл. 21, ал. 4/. Наред с това в ал. 5 на чл. 21 е предвиден задължение
на кредитополучателя да заплаща и такса разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на текущото
задължение или на сумата от 15% от максималния кредит лимит, като задължението
за заплащане на такса разходи отпада, в случая, че кредитополучателят заплати
до 5-то число на текущия месец 15% от максималния кредит лимит.
Видно
от представения договор за прехвърляне на вземания от 11.11.2016 год., че ***прехвърля
на ***, вземанията, произтичащи от договори за заем, описани в Приложение № 1
срещу определена покупна цена.
Представено
е и извлечение от Приложение № 1/13.07.2017 год., в което процесното вземане е
индивидуализирано чрез трите имена на ответника, ЕГН, номера на сключения
договор, размера на отпуснатия кредит и задължението по него.
По
силата на пар. 4, т. 4.5 от договора от 07.11.2014 год., ***е упълномощила ***,
да изпраща писмени уведомления до длъжниците по вземанията, предмет на договора,
от името на първото дружество, с които да ги уведомява за прехвърлянето на
техните задължения.
Представено
по делото / л.34 / е пълномощно от ***за ***, за упълномощаване да уведоми от името
на ***всички длъжници по вземанията на
дружеството, които са цедирани с Рамков договор за продажба и прехвърляне на
взамения, сключен на 11.11.2016г. и
включени в подписаното Приложение 01 към този договор, съставляващо неразделна
част от него, по смисъл на чл. 99 ЗЗД.
Представено по делото е уведомление от ***/
л. 6 / , по силата на което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне,
представляващо приложение към исковата молба.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. От него се установява, че по
кредитната карта има общо изтеглени 2200 лв, от които са възстановени 1332,40
лв. Вещото лице излага, че по кредита са извършени плащания в общ размер на
3600 лв С тях ***е погасило следните задължения: 1332, 40 лв главница, 536, 72
лв договорна лихва, 1478,38 лв неустойка по чл. 20 от доовора и 252,50 лв
разходи за събиране по чл.21, ал. 5 от договора. Съобразявайки така извършените
плащания вещото лице сочи, че дългът по кредита възлиза в размер на 867,60 лева
– главница, 86,35 лева – договорна лихва по чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора,
начислена за периода от 16.07.2016 г. до 06.10.2016 г.; 175,28 лева –неустойка
по чл. 20 от договора, 70 лева – незаплатен остатък от разходите за събиране по
чл. 21, ал. 5 от договора, 120 лева – такса по чл. 21, ал. 6 от договора и 72,41
лева – законна лихва за забава, начислена за периода от 07.10.2016 год. до 13.07.2017
г.
Предвид
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съдът
намира така предявените искове за допустими като подадени от заявителя в
производството по чл. 410 ГПК в предвидения от закона едномесечен срок.
След
анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че по
силата на Договор за кредит „Бяла карта” от 24.12.2014 г. между***и
ответника Н.Я.С. са възникнали
облигационни правоотношения, които валидно обвързват страните. Съдът приема за
доказан факта, че кредитодателя е изпълнил задължението си по договора, да
предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 900
лева под формата на разрешен кредитен лимит. От заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза
се установява, че ответника е усвоявал
суми по договора, поради което за същия е възникнало задължение да погаси до
2-ро число на месеца текущото си задължение, формирано от усвоената в периода
по чл.3, ал.3 от договора сума и начислената и непогасена договорна лихва върху
горните суми в размер съгласно чл.4, ал.1, т.2 от договора.
От събраните по делото доказателства безспорно
се установи, че***валидно е прехвърлил вземанията си по процесния договор за
кредит на ищцовото дружество със сключването на договора за цесия от
11.11.2016г. и подписване на приложение № 1 от 13.07.2017г. Цесията е надлежно съобщена на длъжника, тъй
като изходящото от ищеца като пълномощник на цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор цесионер е
предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане – в този смисъл и Решение
№ 78/ 09.07.2014 год. по търг. дело № 2352/ 2013 год. на ВКС.
В
така подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и
в исковата молба ищецът се позовава само на уредената в чл.21, ал.2 от договора
за кредит при неплащане на минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на
два последователни месеца, автоматична предсрочна изискуемост, за да обоснове
изискуемостта на процесните вземания. Независимо от така постигнатата
договореност между страните, съдът счита, че тази клауза не е породила
действие, тъй като липсват представени доказателства волеизявлението за
обявяваване кредита за предсрочно изискуем, да е достигнало до
длъжника-кредитополучател преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по
смисъла на т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. След като претенцията за
установяване на заявените вземания за главница, лихви, неустойка и такси е
основана единствено и само на предсрочна изискуемост на кредита, а фактите
относими към обявяването й не е доказано да са се осъществили преди образуване
на заповедното производство, следва, че процесните вземания не са възникнали на
предявеното от ищеца основание - предсрочна изискуемост. Ето защо, поради
неангажиране на доказателства, че кредиторът е изпълнил задължението си да
уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да се приеме за
установена изискуемостта на претендираните вземания по договора за кредит по
смисъла на т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д №4/2013
г. Макар кредиторът не е банка, то същият е финансова институция по смисъла на
чл. 3 ЗКИ, която предоставя по занятие кредити и приложението на разпоредбите
на ЗКИ по отношение на нея не е изключено по силата на разпореденото в чл. 4 от
ЗКИ. Дори и да се възприеме становището, че разясненията на т. 18 от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д №4/2013 г. се отнасят само до банките, а
не и към договорите за заем, сключени с финансова институция, поради което при
уговорена в тях автоматична предсрочна изискуемост не е необходимо
уведомяването на длъжниците за волята на кредитора, да счита кредита за
предсрочно изискуем, исковете по чл. 422 ГПК отново подлежат на отхвърляне по
следните съображения:
От
ответникът освен вземанията за главница, договорна лихва и обезщетение за
забава, се претендират и вземания за неустойка за непредоставено обезпечение по
чл. 20 ал. 1 от договора, такса разходи за събиране и такса разходи за дейност
на служител. По отношение на последните три вземания, съдът намира, че за
ответника няма валидно възникнало задължение за тяхното заплащане, тъй като
клаузите, които ги уреждат са нищожни. Съдът следи служебно дори при липсата на
възражение за нищожност и следва да зачете последиците на тази нищожност,
когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква
събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и
когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при
които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради
изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В
подобен смисъл са Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, Решение
№ 198/10.08.2015г. по гр.д. № 5252/2014г. на IV гр. отд., Решение №
229/21.01.2013г/ по т.д. № 1050/2011г. на II т. отд .,ВКС и др.
Процесният
договор за кредит „Бяла карта” от 24.12.2014 г. е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010 г./. Съгласно чл. 9,
ал. 1 ЗПК договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне
на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Процесният договор не попада в обхвата на действие на чл. 4, ал. 1 ЗПК, който
изключва от приложното поле на този закон договори за кредит с конкретни
особености, изброени изчерпателно в законовата разпоредба. Съгласно
разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Според ал.2 на същия текст, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Съдът счита, че отговорността за
разноски, предвидена с клаузите на чл.21, ал.5 и 6, както и неустойката по
чл.20 от договора по същество
представляват неустойка, дължима при
забава на изпълнението за заплащане на текущите задължения по договора, а не
плащане за покриване на разходи по събиране на вземането и за дейност на
служител, респ. неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
и с въвеждането им в договора се цели
заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло обусловена от допуснатата от длъжника
забава. По смисъла на чл.21 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Допълнително 24 от
ЗПК сочи за приложението на потребителската защита по чл.143–чл.148 ЗЗП по отношение на потребителските кредити, а
чл. 143 т. 5 ЗЗП гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. Настоящият съдебен състав счита, че клаузите
на чл. 20 и чл. 21, ал. 5 и 6 от процесния договор за кредит попадат и в приложното
поле на тази норма. Неустойката по чл. 20 от договора в размер на 10 % от
усвоената и непогасена главница не е еднократна по своя характер, а се
начислява при неплащането на всяко отделно неизпълнение, с което се излиза
извън присъщите й по закон функции, тъй като създава предпоставки за
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя. Начинът, по
който е уговорена неустоечната клауза относно изискванията за допълнителното
обезпечение и относно срока за представянето му създава значителни затруднения
при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Вземането по клаузата
на чл. 21, ал. 5 от договора е само по
себе си завишено с оглед липсата на краен срок, до който да се начислява
ежедневната такса от 2,50 лв. и след който извършването на действия по
извънсъдебно събиране на дълга не би имало практически смисъл. То както и
клаузата на чл.21, ал. 6 от договора обезпечават един и същ риск на кредитора, като
общия им сбор формират сума, която е крайно несъразмерна с евентуалните вреди
от неизпълнението, които е уговорено да компенсира. Нарушено е изискването за
добросъвестност от страна на търговеца, при сключването на договора и е налице значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по него, което предполага
неравноправност на посочените три договорни клаузи, които на основание чл. 146,
ал. 1 ЗЗП се явяват нищожни и като такива не пораждат права и задължения за
страните по заемното правоотношение.
Според
твърденията в исковата молба и приетото
по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза ответникът е извършил
плащания по договора в общ размер на 3600 лв – т. 2 от съдебната експертиза.
При тези данни, с оглед размера на
усвоената главница от 2200 лв,
начислените лихви по чл. 4, ал.1 т. 2 от договора в общ размер на 622,59 лв /
приложение №1 към съдебната експертиза / и претендираната законна лихва за
забава в размер на 74,41 лв, предвид направения извод за недължимостта на
начислените такси разходи и неустойка, съдът приема, че претендираното от ищеца
вземане за главница, договорна лихва и обещетение за забава е погасено изцяло.
При
този изход на делото на претенцията за разноски на ищцовата страна се явява неоснователна.
Ответникът не е претендирал разноски, поради което съдът не дължи произнасяне
по този въпрос.
Мотивиран
от горното съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, със седалище и адрес
на управление: ***срещу Н.Я.С., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, за приемане на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 867.60 лв.
/осемстотин шестдесет и седем лева и 60 ст./, представляваща главница до
погасяване на кредита по Договор за кредит „Бяла карта” с №425650 от
24.12.2014г., сключен между ***и Н.Я.С., вземанията по който са прехвърлени от
страна на ***в полза на ***по силата на Приложение №1/13.07.2017г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г., сумата
86.35 лв. /осемдесет и шест лева и 35 ст./, представляваща договорна лихва за
периода от 11.01.2015г. до 06.10.2016г., сумата 175.28 лв. /сто седемдесет и
пет лева и 28 ст./, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за
периода от 06.02.2015г. до 06.10.2016г., сумата 190.00 лв. /сто и деветдесет
лева и 00 ст./, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране за
периода от 06.02.2015г. до 06.10.2016г., сумата 72.41 лв. /седемдесет и два
лева и 41 ст./, представляваща законна лихва за забава върху непогасената
главница за периода от 06.10.2016г. до 31.08.2017г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението в съда – 07.09.2017г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед №
585/08.09.2017 г. по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 894/2017 г. на РС Девня
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно
със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................