РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 795
гр.Пловдив,
27 . 03 . 2023г.
Административен
съд – Пловдив, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март през две
хиляди двадесет и трета година, XXIV състав:
Председател :
Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана Методиева
разгледа
докладваното от съдия Диева ч.к.адм.д.
№ 774/2023г. и съобрази следното:
Производство по реда на чл.66 ал.3
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и глава
XIII - чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Г.Н.Й., лишен от свобода, изтърпяващ
наказание в Затвора – Пловдив, обжалва Определение № 461/20.02.2023г.,
постановено по адм.д.№ 446/2023г. на АС-Пловдив, с
което на основание чл.159 т.1 АПК е оставена без разглеждане жалбата на Г.Й.
против отказ на началника на затвора – Пловдив да бъде връчена на Й. заповед, с
която е отказано да бъде допусната до разглеждане молба с вх.№ М-46 от
07.02.2023г. на Й. за замяна на първоначалния режим за изтърпяване на наложеното
му наказание със следващия по-лек и е прекратено производството по адм.д.№ 446/2023г., АС – Пловдив.
Определение № 461/20.02.2023г.,
постановено по адм.д.№ 446/2023г. на АС -Пловдив е
обжалвано като незаконосъобразно с искане за отмяна на съдебния акт. Жалбоподателят
моли да бъде отменен отказа да му бъде връчена заповедта, с която не се допуска
до разглеждане молбата му за преминаване към по-лек режим за изтърпяване на
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“. Счита, че тълкуванието на съда
на чл.66 ал.1 ЗИНЗС е формално и незаконосъобразно, тъй като не е обжалван
отказ за преминаване към по-лек режим за изтърпяване на наложеното наказание.
Заявено е, че „С жалбата си срещу отказ да ми бъде връчена заповедта на
Началника на затвора – Пловдив, аз съм поискал този отказ да бъде отменен, за
да мога да се запозная с мотивите изложени в заповедта !“. Поддържа се, че
вместо да се произнесе по искането, съдът се е произнесъл плюс петитум, обсъждайки хипотезата на чл.66 ал.1 ЗИНЗС за
предпоставките за преминаването към по – лек режим. Изразено е несъгласие с
извода на съда – по подадената молба на жалбоподателя началникът на затвора –
Пловдив не дължи произнасяне, тъй като замяната на режима може да се извърши
само по негова преценка и без наличието на сезиране. Счита, че е отказано
правосъдие. Твърди, че в нормата на чл.66 ал.1 ЗИНЗС няма забрана за искане за
издаване на индивидуален административен акт, каквато е молбата от лишения от
свобода и началникът на затвора няма оперативна самостоятелност, тъй като в
чл.66 ал.2 ЗИНЗС е посочено, че началникът на затвора се произнася с мотивирана
заповед. Посочено е, че в случая има становища на посочените в определението
лица – „т.е. налице е заповед, но същата не ми е връчвана и това е очертаният
от мен, с жалбата ми, предмет на спора!“.
Началникът на Затвора – Пловдив
оспорва частната жалба в писмен отговор. Поискано е същата да бъде оставена без
уважение като неоснователна и да бъде оставено в сила Определение №
461/20.02.2023г., постановено по адм.д.№ 446/2023г.
на АС-Пловдив. Поддържа, че по подадената молба на Г.Й.,*** не дължи
произнасяне, тъй като замяната на режима може да се извърши само по негова
преценка и без наличието на сезиране. В случая не се формира мълчалив отказ за
замяна на режима, тъй като за Началника на затвора – Пловдив не е налице
задължение за произнасяне. Изтъкнато е, че в случая няма издаден
административен акт по чл.66 ал.2 ЗИНЗС и началникът на затвора – Пловдив не се
е произнесъл със заповед. Отбелязано
е още, че л.св. Й. е запознат / уведомен с отрицателното становище за промяна
на режима. С позоваване на съдебни актове на ВАС / Определение № 2954/2019г. по
адм.д.№ 1160/2019г.; Определение № 111/2019г. по адм.д.№ 15247/2018г. / е посочено, че в текстовете на чл.66
ал.1 и ал.2 ЗИНЗС липсва предвидена възможност за оспорване на заповедите за
отказ за замяна на първоначалния режим от страна на осъденото лице, като
нормите са специални и дерогират общото правило на
чл.147 ал.1 АПК. Препращането към АПК е само относно реда за разглеждане на
протеста, но не и относно легитимираните за оспорването лица. Посочено е, че
отказвайки замяна на първоначално определения режим, началникът на затвора не
внася промяна в правния мир, поради което и отказът му не засяга ничии законни
интереси. Отказът не нарушава и не застрашава правата на осъденото лице и не
поражда за него други, нови задължения, различни от вече определените с влязла
в сила присъда, с която тоз режим е определени, поради което правното положение
на жалбоподателя като осъдено лице не е утежнено или променено по какъвто и да
било начин.
Частната жалба е подадена в срок от
страна с право и интерес от обжалване на съдебен акт от характера на прекратителните - съобщение за Определение № 461/20.02.2023г.,
постановено по адм.д.№ 446/2023г. на АС-Пловдив е
получено на 22.02.2023г. лично от Г.Й.; частната жалба е подадена на 27.02.2023г.
– в 7 дн.срок. Същата е допустима и неоснователна.
1. В жалбата, по която е образувано адм.д.№ 446/2023г., АС - Пловдив е посочено, че е против
отказ на началника на Затвора – Пловдив и е вписано правно основание : чл.145
ал.2 т.1 АПК вр. с чл.66 ал.1 ЗИНЗС вр. с чл.146 АПК. В обстоятелствената част от жалбата е
отразено, че на 07.02.2023г. Й. внесъл молба до Началника на Затвора Пловдив,
основана на чл.66 ал.1 ЗИНЗС, за замяна на определения с присъдата „строг“
режим за изтърпяване на наказанието със следващия по-лек. Вписано е, че на
14.02.2023г. отрядният Чорлев показал „някаква
заповед“ на Й., за която посочил, че молбата за по-лек режим не се допуска до
разглеждане. Жалбоподателят поискал да му бъде връчена тази заповед, на което
искане било отказано.
С жалбата /наименувана тъжба/ до съда е
поискано образуване на дело „и в съответствие с допуснатите и събрани
доказателства, да приемете решение, с което да отмените отказа да ми бъде
връчена заповедта, с която не се допуска до разглеждане молбата ми за
преминаване към по-лек режим за изтърпяване на наложеното ми наказание
„Лишаване от свобода“.
АС – Пловдив се е произнесъл по
конкретно заявения обхват в жалбата, конкретизиран в искането до съда.
Според данните от преписката : В
съпроводителното писмо до АС – Пловдив, началникът на затвора – Пловдив е
посочил, че във вр. с молбата на л.св.Й. от
07.02.2023г., е удостоверено с дата и подпис на същия – запознаване /
уведомяване със становищата на длъжностните лица от администрацията. Според
становищата на длъжностни лица : л.св. Й. е поставен на строг режим на 12.12.2022г. и датата за добиване на формалните предпоставки
по чл.66 ал.1 ЗИНЗС е 12.06.2023г.; в проведен разговор при депозиране на
молбата, Й. бил уведомен за правата му по режим; към дата на подаване на
молбата л.св. Й. не е придобил право за замяна на режима в следващ по-лек –
формалните предпоставки на чл.66 ал.1 ЗИНЗС ще бъдат изпълнени на 12.06.2023г. Върху
молбата на Й. /л. 10а/ е обективиран текст “Оведомен 13.02.2023г.“ и е положен подпис от Й..
2. При описаните данни АС-Пловдив е
цитирал нормата на чл.66 ал.1 и ал.2 ЗИНЗС и произтичащите от нея правомощия на
Началника на затвора в конкретното административно производство, не защото е
приел, че пред съда е обжалвана заповед на началника на затвора, с която е
отказано уважаване на молбата от 07.02.2023г. Предвид характера на
производството по реда на чл.66 ЗИНЗС съдът е пояснил, че не е налице мълчалив
отказ на началника на затвора – Пловдив.
В съответствие с информацията от
преписката, правилно АС – Пловдив е посочил, че в случая няма издаден
административен акт по чл.66 ал.2 ЗИНЗС и началникът на затвора – Пловдив не се
е произнесъл със заповед на основание чл.66 ал.2 ЗИНЗС. В случая не е налице и
заповед, с която началникът на затвора – Пловдив е отказал да бъде допусната до
разглеждане молбата на Й. от 07.02.2023г. Както бе посочено, с частната жалба е
поискана отмяна на отказа за връчване на заповедта, с която не се допуска до
разглеждане молбата на Й. за преминаване към по-лек режим, но такъв акт не е
налице в представената преписка. При отсъствие на заповед, с която не е
допусната молбата до разглеждане, тя не би могла да бъде връчена. Дори да бъде
прието оспорване на бездействие, изразяващо се в невръчване на заповед, с която
не се допуска до разглеждане молбата на Й. за преминаване към по-лек режим,
след като не е издадена такава заповед, не би могло да има бездействие,
изразяващо се в отказ за връчването й. Следователно, законосъобразно АС –
Пловдив е приел, че в случая отсъства административен акт, подлежащ на съдебно
оспорване – основание за недопустимост на жалбата с прекратяване на съдебното производство
по см. на чл.159 т.1 АПК.
В допълнение се отбелязва, че в
частната жалба е отразено, че в случая има становища на посочените в
определението лица – „т.е. налице е заповед, но същата не ми е връчвана и това
е очертаният от мен, с жалбата ми, предмет на спора!“. Становищата на
длъжностните лица от затворническата администрация са приложени по делото, но
те са идентични със заповед, която да бъде връчена на Й..*** е разяснил
характера на административното производство по чл.66 ЗИНЗС, в което е
предвидено – чл.66 ал.2 ЗИНЗС, че началникът на затвора се произнася с
мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението
за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по
режимно-охранителната дейност или на началника на съответното затворническо
общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. Цитираният текст разграничава заповед и становища, като
становищата съдържат необходима информация за произнасяне на компетентния
административен орган – началника на затвора. Тоест, в посоченото
административно производство не е предвидено запознаване на молителя със
становищата на посочените в закона длъжностни лица, като в случая е поддържано
от ответника запознаване от страна на л.св.Й. със становищата, вкл. уведомяване
за правата по режима.
Според данните от преписката изводът
на АС – Пловдив е законосъобразен и диспозитивът на
съдебния акт е в съответствие с фактическата установеност и заявеният обхват на
жалбата – оставена е без разглеждане жалбата против отказ на началника на
Затвора – Пловдив да бъде връчена на Й. заповед, с която е отказано да бъде
допусната до разглеждане молба с Вх.№М-46 от 07.02.2023г. на Й. за замяна на
първоначалния режим за изтърпяване на наложеното му наказание със следващия
по-лек. Жалбата е разгледана по заявения от лицето обхват и не е налице отказ
от правосъдие.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.66 ал.3 ЗИНЗС, АС - Пловдив XXIV състав
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя в сила Определение №
461/20.02.2023г., постановено по адм.д.№ 446/2023г.
на АС-Пловдив.
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател :
Членове :