№ 8756
гр. С., 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110156060 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Ищецът ХР. СТ. П. твърди, че на 01.07.2021 г. в гр. С. на бул. „...“, водачът на
моторно превозно средство с рег. № ..., чиято „Гражданска отговорност“ била застрахована
при ответника, несъобразявайки скоростта си спрямо разположението на останалите
участници и интензитета на движението, реализирал пътнотранспортно произшествие
(ПТП) със спрелия на светофарна уредба, управляван от ищеца, лек автомобил с рег. № СВ
2858 РМ. Твърди, че в резултат на настъпилото произшествие започнал да чувства силна
болка в областта на шията, поради което посетил спешния кабинет в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов” на 01.07.2021 г., където след консултативни прегледи и образни изследвания било
установено, че пациентът има навяхване и разтягане на шийния отдел на гръбначния стълб.
Препоръчали му да носи яка в продължение на 7 до 10 дни, а така също и временно да се
преустанови трудовата дейност. Предвид обстоятелството, че болката, която ищецът
изпитвал, не отшумявала, на 08.07.2021 г. същият посетил „Диагностично-консултативен
център-Света С.“ ЕООД. При прегледа му били установени различни разстояния между
денса и атласа, съответно отдясно - 4 мм, а отляво - 9 мм, като в тази връзка го насочили към
скенер в спешен порядък, ЛФК и ФЗТ. От извършеното образно-диагностично изследване от
отделението по образна диагностика на „Многопрофилна болница за активно лечение -
Света С.“ ЕООД били установени медианни дискови протрузии на нива С4-С5- С6.
Нараняванията на ищеца довели до болки и страдания за продължителен период от време.
При така изложените фактически твърдения претендира присъждането на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие на ПТП в размер на 3000 лв. - частичен иск
от иск в общ размер на 5000 лв. /съгласно изменение на иска, допуснато с Протоколно
1
определение от дата 12.07.2022 г./, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 15 лева за
периода от 04.08.2021 г. до 28.09.2021 г. Претендира и разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват по основание и по размер. Прави възражение, че не е
налице причинно-следствена връзка между инцидента и описаните травматични
увреждания, оспорва наличието на вина у водача на автомобил с рег. № ..., чиято
„Гражданска отговорност“ е застрахована при него; твърди, че не е налице противоправност
на поведението на водача на автомобил с рег. № ..., както и прави възражение относно
справедливостта на претендирания размер на обезщетението за обезвреда. Ответникът
твърди, че вината за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие е
изключително на ищеца, който предприел рязко спиране. Евентуално прави и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. Ответникът твърди, че към момента на настъпване
на процесното пътнотранспортно произшествие ищецът не е бил с поставен предпазен
колан. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва по аргумент за неоснователност на
главния иск и недоказаност на началния момент, от който се претендира. Оспорва
представения двустранен констативен протокол за ПТП от 01.07.2021 г. Претендира
разноски
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна и страна:
По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Нормата на чл. 429, ал. 1 КЗ установява, че с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл. 380 КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
"Гражданска отговорност" и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ – 3 месеца, считано от
предявяване на претенцията пред застрахователя.
С Определение № 7712 от дата 26.03.2022 г. съдът е отделил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че между
ответника и водача на лек автомобил с рег. № ... е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на
процесното ПТП.
Формираният правен спор е концентриран върху въпросите за вида и характера на
2
получените от ищеца травматични увреждания, наличието на причинно-следствена връзка
между първите и процесното ПТП и справедливият размер на обезщетението за търпените
болки и страдания, включително наличието на изключителна вина у ищеца за настъпването
на инцидента, а евентуално – на съпричиняване.
От събраните по делото доказателства - писмени, гласни и заключения на вещи лица,
несъмнено се установява, че на 01.07.2021 г. в град С. водачът на МПС марка „...“ с рег. №
..., се е движел по бул. „...“ с посока на движението към бул. „...“. По същото време пред
него в същата посока се движел и водачът на МПС марка „...“, модел „...“, с рег. № .... На
кръстовището с бул. „...“ при маневра на десен завой в процес на застигане водачът на МПС
марка „...“, с рег. № ..., с предната габаритна част на автомобила реализира удар в задната
габаритна част на спрелия пред него в същата посока на светофарната уредба МПС марка
„...“, модел „...“, с рег. № .... В резултат на настъпилото произшествие ищецът е пострадал
като от допуснатата съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като
обоснована и професионално изготвена, се установява, че е с навехната шия, породила
необходимостта от носене на шийна яка в рамките от 7 до 10 дни. Вещото лице по съдебно-
медицинската експертизата констатира, че е напълно възможно получените травми да са
резултат от твърдения от ищеца механизъм на ПТП, като при такъв вид увреждания болките
са с нисък до среден интензитет и периодът на възстановяване е от 20 до 25 дни.
Медицинската експертиза допуска, че сочените от ищеца увреждания могат да бъдат
получени и при обстоятелства, различни от ПТП, като например: спорт, трудови злополуки
и др. дейности, в каквато посока е и релевираното от ответника възражение за липса на
причинно-следствена връзка между уврежданията на ищеца и процесното ПТП, което,
обаче, съдът счита за недоказано и от тук за неоснователно.
От приетите по делото писмени доказателства, както и от кредитираните заключения
на изготвените съдебно – медицинска и съдебно-техническа експертизи, категорично се
установява, че уврежданията са в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП.
От крдитираното заключение на вещото лице по излушаната съдебно-техническа
експертиза се установява, че пострадалият водач на МПС марка „...“, модел „...“, с рег. № ...,
не е имал възможност за предотвратяване на процесното ПТП, като вещото лице не е
направило извод за рязко намаляване на скоростта от увредения преди настъпване на ПТП,
както и че при зелен сигнал на светофарната уредба същият не е предприел потегляне. С
оглед на това възражението на ответника за наличие на изключителна вина у ищеца за
настъпване на процесното застрахователно събитие е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо когото застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на
последния за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен
договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него
вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите (Решение №
3
6 от 28.01.2010 г. на ІІ т.о. на ВКС на РБ по т. д. № 705/2009 г.).
От приобщените по делото като писмени доказателства Покана от ищеца ХР. СТ. П. с
изх. № 3162/04.08.2021 г. /л. 10 по делото/ и Уведомление – отказ с изх. № 4245/25.08.2021
г., изпратено от ответника ... / л. 19 по делото/ се установява, че е изпълнено изискването,
залегнало в нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена е писмена претенция от ищеца до
застрахователя по риска "Гражданска отговорност" – ответник в настоящото производство,
в отговор на която застрахователят се е произнесъл с отказ за изплащане на претендираното
обезщетение, което поражда и правото да се предяви настоящата искова претенция.
Съдът намира, че предпоставките за възникване отговорността на застрахователя са
налице: налице е деликт при съответното авторство, противоправност на поведението и
вина, наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество, както и е настъпило застрахователно събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Ответникът не доказа при условията на пълно и главно доказване възраженията си,
обективирани в отговора на исковата молба, поради което съдът приема, че предявеният иск
се явява доказан в своето основание.
При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва
да съобрази характера и тежестта на причинените вреди, техния интензитет и
продължителност на проявление и всички конкретни обстоятелства, в това число и
наличието или липсата на съпричиняване от страна на ищеца, които имат значение за
репариране на вредите и прилагане на критерия „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, поради което за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства, които в случая са следните:
За състоянието на ищеца след инцидента говорят показанията на свидетеля Й. С. П. –
брат на ищеца, и свидетелят Ш. – водач на увреждащия лек автомобил с рег. № .... Същите
еднопосочно установяват, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил увреждания в
шийната област, в резултат на които му се наложило да носи яка за период от около
десетина-дванадесет дни.
Свидетелят Й. С. П., сочи, че след инцидента ищецът е излязъл в болничен и не е
ходил на работа, като провел курс по рехабилитация, а през месец януари му споделил, че
поради сковаване във врата започнал да ходи и на масажи. Изяснява, че пострадалият е
изпитвал неразположение, притеснения, смущения в съня и страх от шофиране след
инцидента.
Свидетелят Ш. признава, че е реализирал удар с лек автомобил марка „...“, модел „...“,
с рег. № ..., като показанията му относно механизма на процесното ПТП напълно
съответстват на обективираното в подписания от двамата водачи Двустранен констативен
протокол от 01.07.2021 г., както и от констатираното от вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, с оглед на което съдът им се доверява. Доизяснява, че
4
непосредствено преди удара се обърнал наляво и не видял намиращия се пред него лек
автомобил. Свидетелят Ш. твърди, че след като се срещнал с ищеца два дни след
произшествието за да дооформят двустранния протокол, забелязал, че същият е с яка, поради
което му предложил и финансова помощ, която ХР. СТ. П. отказал. Не е констатирал други
видими наранявания, освен поставената на ищеца шийна яка.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Ш. с висока доказателствена стойност,
доколкото на първо място, същият излага неизгодни за него факти, и на следващо място
споделя придобитите си лични възприятия от процесното произшествие, в качеството си на
участник в него. По отношение на показанията на свидетеля П. – брат на ищеца, след
дължимата се внимателна преценка по арг. от чл. 172 ГПК и отчитайки евентуалната им
заинтересованост, съдът ги кредитира като последователни, логични и безпротиворечиви.
Кредитираната съдебно-медицинска експертиза установява, че по време на
оздравителния процес не са констатирани данни за настъпили усложнения през периода на
възстановяване, като описаните в резултат от образното изследване дискови протурзии на
нива С4-С5 и С5-С6 са дегенеративни и нямат връзка с процесното ПТП. Вещото лице
разяснява, че травматичният инцидент е изиграл катализираща роля при изявата на болковия
синдром в шийната област.
При всичко изложено по-горе съдът приема за установено, че в следствие на
процесното ПТП ищецът на възраст от 29 години е претърпял навяхване на шията, което е
катализирало болковият синдром от увреждането на междупрешленни дискове, при което е
изпитвал болка с нисък до среден интензитет, която не е отшумяла напълно за период от
около шест месеца, носел е шийна яка, при обичаен възстановителен период от около 20-25
дни. При така установеното, съдът приема, че справедливото обезщетение на вредите е 3000
лв.
За да определи този размер на обезщетението съдът съобрази възрастта, на която
ищецът е претърпял травмата, продължителния период на възстановяване, но и сравнително
краткия период на по-интензивните болки, стресогенният характер на вредите, типичната за
такъв тип травми ограниченост на движението в областта на шията, както и
обстоятелството, че претърпеният камшичен удар е довел до изпитването на болки от
съществуващите дегенеративни заболявания. При определяне на размер на обезщетението,
обаче, съдът съобрази също така, че страданията и болките се дължат не само на
уврежданията от процесното ПТП, но и на съществуващите дегенеративни заболявания на
ищеца преди процесното ПТП, че процесните увреждания са послужили само като
катализатор на болките от дегенеративните заболявания на ищеца, но не са причинили тези
заболявания на ищеца, тоест процесните увреждания не са единствената причина за по-
продължителните страдания на ищеца.
По отношение на възражението за съпричиняване:
Въпреки вменената му доказателствена тежест, ответникът не установи
съпричиняване от страна на ищеца, поради което съдът намира, че възражението в тази
5
насока е неоснователно.
С оглед гореизложеното и доколкото ответникът не установи плащане, съдът намира
иска, предявен като частичен за сумата от 3000 лв., за изцяло основателен.
Върху уважения размер на иска следва да бъде присъдена и законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.09.2021 г. до окончателното й
изплащане.
По искова с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника
в забава и размера на обезщетението за забава.
Доколкото съдът достигна до извод за основателност на предявената главна искова
претенция за сумата от 3000 лева, то акцесорната претенция за лихва също се явява
основателна и възлиза на 46,67 лева за периода от 04.08.2021 г. до 28.09.2021 г. С оглед на
диспозитивното начало в процеса предявеният иск за сумата от 15 лв. следва да се уважи
изцяло.
По разноските:
С този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само
ищецът. Същият е направил такива за държавна такса – 130 лв., за депозит за вещи лица –
500 лв. и за адвокатско възнаграждение – 440 лв., определено съгласно чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от
За... за адвокатурата, които са в общ размер от 1070 лв. Ответникът е възразил за
прекомерност на размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което
съдът, след като взе предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира за неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ "..." АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ..., да заплати на ХР. СТ. П., ЕГН **********, с адрес: ..., сумата от 3 000 лв.,
предявена като частична претенция от иск за сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.07.2021 г.,
причинено виновно от лице, чиято отговорност е застрахована от ответника по силата на
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за МПС „...”, с рег. № ...,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда - 29.09.2021 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 15 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 04.08.2021 г.
до 28.09.2021 г. и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 630 лева за разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от ЗА "..." АД, ЕИК ..., със
6
седалище и адрес на управление: ..., да заплати на адв. Б.Д. К. от Софийска адвокатска
колегия, със служебен адрес: ..., сумата от 440 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ХР. СТ.
П., ЕГН ********** по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7