№ 1451
гр. София, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110166785 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от “*****” ЕАД против П. В. В.
и И. С. С. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца при равни квоти от по 1/2, както следва: сумата от 2 208,20 лв. –
главница за доставена от дружеството топлинна енергия до имот с адрес: *****, аб. №
****, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. , както и сумата от 357,37 лв. –
лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 04.11.2021 г., сумата от 21,27 лв. – такса за
дялово разпределение за периода м. 10.2018 г. – 30.04.2018 г. и сумата от 4,49 лв. –
лихва за забава за периода 01.12.2018 г. – 04.11.2021 г. Претендира и законната лихва
върху главниците считано от входиране на исковата молба в съда – 24.11.2021 г., до
погасяване на вземанията. Претендира разноски.
В исковата молба и уточнителна молба от 25.01.2022 г. ищецът сочи, че
ответниците като наследници на П. И. С.а, починала на 21.12.2013 г., са собственици
на топлоснабден имот с адрес: *****, аб. № ****, до който през исковия период е
доставяна ТЕ за битови нужди. Претендира се и такса за дялово разпределение.
Подаден е писмен отговор в срок от ответника И. С. С.. В него искът се оспорва
по основание и размер. Ответникът оспорва имотът да е бил собственост на П. И. С.а;
той да е нейн наследник; имотът да е топлоснабден. Оспорва количеството доставена
ТЕ в исковия период; ОУ да са надлежно публикувани. Позовава се на погасителна
давност.
Подаден е писмен отговор в срок от ответника П. В. В.. В него искът се оспорва
по основание и размер. Ответникът оспорва имотът да е бил собственост на П. И. С.а;
имотът да е топлоснабден. Оспорва количеството доставена ТЕ в исковия период.
Позовава се на погасителна давност.
1
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
По предявените искове в тежест на ищеца е възложено да докаже, че между него
и П. И. С.а считано до 2013 г., а след това – между него и ответниците, в процесния
период е съществувало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия до
имот с адрес: *****, аб. № ****; че ответниците и П. И. С.а имат/ е имала качеството
на потребител на ТЕ – собственик или позвател на имота; че ищецът е доставял в
исковия период топлинна енергия с уговореното качество, количество и цена; че
ответниците са наследници на П. И. С.а при посочените квоти; размерът на вземанията
за главници и лихви.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди.
Според чл. 14 от КРБ /Обн., ДВ, бр. 39 от 18.05.1971 г., отм., бр. 56 от
13.07.1991 г./ собствеността в Република Б. е: държавна, общинска, кооперативна,
собственост на обществени организации, на други юридически лица, частна и лична
собственост на граждани и смесена. Видно от договор за замяна на държавен имот с
имот собственост на граждани от 20.06.1986 г. /л. 150/ по реда на чл. 18 ЗС /ред. бр. 19
от 8.03.1985 г./ с писмен договор – предвидена в закона форма за валидност, по силата
на договор за замяна Л.П.П. е станала собственик на процесния топлоснабден имот с
адрес: *****. Същият е с площ 48 кв.м. Видно от удостоверение за наследници от
11.10.2001 г. на л. 12 Л.П.П. е починала като разведена на 02.02.1996 г. и нейн
единствен наследник е дъщеря й П. И. С.а. По този начин по наследство П. И. С.а е
придобила имота. Тя е подала на 15.10.2001 г. декларация при ищеца за открИ.е на
партида на нейно име /л. 10/. Установява се от удостоверение за наследници от
16.12.2021 г. на л. 56, че П. И. С.а е починала на 31.12.2013 г. – преди началото на
процесния период на доставка на ТЕ. Нейни наследници са ответникът П. В. –
преживял съпруг, и баща И. С. /вторият ответник/. Видно от удостоверение за сключен
брак на л. 68 бракът между П. И. С.а и П. В. е сключен през 2008 г., т.е. по-малко от 10
г. преди открИ.е на наследството. Според чл. 9, ал. 2 ЗН когато съпругът наследява
заедно с възходящи и наследството е открито преди навършването на 10 г. от
сключване на брака, той получава половината от наследството. Поради това П. В. е
собственик на ½ ид.ч. от имота, а И. С. – също на ½ ид.ч. от имота, в исковия период.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото не се установява наследодателят на ответника или ответникът да се е
възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между ищеца и
ответниците за процесния период е действал договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни ОУ. Служебно известно е на съда, че ОУ са
2
надлежно публикувани.
Ищецът претендира суми за топлинна енергия, лихва за забава върху главницата
за доставена топлинна енергия, сума за дялово разпределение и мораторната лихва
върху тях.
От заключението на изслушаната СТЕ се установява начисляваната от ищеца за
имота топлинна енергия да е за отопление на имот, за битово горещо водоснабдяване и
енергия, отдадена от сграданата инсталация. В имота има 2 бр. отоплителни тела с
ИРРО и 1 бр. водомер. Видно от акт за изключване на отопление от 01.12.1996 г. на л.
9, а и в този смисъл е заключението на в.л., на тази дата е изключено отоплението на
стълбището на сградата. Отопляемият обем на жилището без общите части според в.л.
е 87 куб.м. Този обем се извлича от списък на живущите от 1965 г. А отопляемият
обем на жилището ведно с общите части е 110 м3. За процесния период са начислени
служебни количества ТЕ поради неосигурен достъп за снемане показанията на уредите
според протоколи от 01.06.2019 г. на л. 128. В т. 3 е посочен процесният апартамент.
Начислени са количества за 1 потребител.
Според СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба № **** за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение
на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към Наредба №****, а
монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно
установените изисквания, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали
количествата топлинна енергия. Количествата потребена топлинна енергия са
начислявани при спазване поднормативната уредба. Отдадената от сградната
инсталация ТЕ е изчислена коректно по формулата от Приложение № 1 към Наредба №
****.
Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за доставена ТЕ за
процесния период за целия имот по партидата е 2 145,88 лв.
Ответниците са се позовали на давност. ОУ са одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. Исковата молба е входирана на 24.11.2021 г. и са погасени по давност
всички задължения, станали изискуеми преди 24.11.2018 г. Към тази дата са действали
новите ОУ на ищеца от 27.06.2016 г.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Според задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на
„*****” ЕАД за доставка на топлинна енергия съставляват периодични плащания по
см. на чл. 111, б. „В” ЗЗД и се погасяват с изтичането на период от три години. Според
чл. 32, ал. 1 ОУ за месечната дължима сума при избран метод на плащане по чл. 31, ал.
1, т. 2 ОУ се издава ежемесечно фактура. Клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми /т.е. същите са изискуеми/ в 45-дневен срок след изтичане за периода, за
който се отнасят. Следователно изискуемостта на сумите за потребената през даден
месец ТЕ настъпва 45 дни след края на този месец. В случая исковата молба е подадена
на 24.11.2021 г. и са погасени по давност сумите, станали изискуеми преди 24.11.2018
г.
Ответникът дължи суми за доставена ТЕ за периода 24.11.2018 г. – 30.04.2020 г.
За този период видно СТЕ за целия имот са дължими 1 823,93 лв., за която сума
исковете са основателни. Всеки от ответниците дължи по ½ от тази сума или 911,96 лв.
Ищецът претендира за периода м. 10.2018 г. – 30.04.2018 г. такса за дялово
3
разпределение за имота в размер на 21,27 лв. Съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение. Как продавачът и
ФДР уреждат отношенията си не е предмет на изследвание по настоящото дело.
Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази услуга се заплаща на ищцовото
дружество. Според справката по аб. номер на л. 21 таксата за целия имот е в размер на
19,04 лв. От тази сума погасени по давност са сумите за м. 10.2018 г. За периода
01.11.2018 г. - 30.04.2020 г. дължимата сума за главница е 17,92 лв., от която всеки
ответник дължи по 8,96 лв.
Претендира се и законната лихва върху главницата за ТЕ. Ответникът оспорва
това вземане. Съгласно ОУ в сила от 27.06.2016 г. потребителите дължат законна лихва
и не е необходимо публикуване на фактурите в интернет страницата на продавача.
Всеки ответник дължи сумата от 147,15 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019
г. – 04.11.2021 г. върху главницата от 911,96 лв., който размер съдът определи на осн.
чл. 162 ГПК с он лайн калкулатор.
Претендира се и лихва върху таксата за дялово разпределение. В ОУ на ищеца
не е предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана. Искът следва да бъде отхвърлен за
сумата от 4,49 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение,
спрямо двамата ответници.
По разноските. На ищеца се дължат разноски. Ищецът е сторил разноски в
размер на 139,17 лв. дт, 10 лв. за съд. удостоверения, 300 лв. депозит за експертиза,
дължат се и 200 лв. юрк възнаграждение според чл. 78 ГПК. С оглед уважената част от
исковете на ищеца се дължат 535,14 лв. разноски в исковото производство.
Ответникът П. В. претендира сумата от 550 лв. разноски – заплатен в брой адв.
хонорар според договор от 15.03.2022 г.а на л. 91. Според отхвърлената част на
исковете срещу него се дължат 96,61 Лв.
Ответникът И. С. претендира сумата от 350 лв. разноски – заплатен в брой адв.
хонорар според договор от 11.03.2022 г.а на л. 91. Според отхвърлената част на
исковете срещу него се дължат 61,47 Лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. В. В. **********, с адрес: ****“, да заплати на „*****” ЕАД ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: *****, по предявените искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:
сума в размер на 911,96 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода 24.11.2018 г. – 30.04.2020 г. относно топлоснабден имот с адрес:
*****, аб. № ****, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на исковата молба в съда /24.11.2021 г./ до окончателното й погасяване,
сумата от 147,15 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2019 г. –
04.11.2021 г. и сумата 8,96 лв. – главница за дялово разпределение за периода
01.11.2018 г. - 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва за периода от 24.11.2021 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете с пр. осн. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за доставена топлинна енергия за
4
горницата над 911,96 лв. до пълния предявен размер и за периода 01.05.2018 г. –
23.11.2018 г., иска за главница за дялово разпределение за горницата над 8,96 лв. до
пълния предявен размер и за периода 01.10.2018 г. – 31.10.2018 г., иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за горницата
над 147,15 лв. до пълния предявен размер, а иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за сумата от 2,24 лв. за периода
01.12.2018 г. – 04.11.2021 г. - изцяло.
ОСЪЖДА И. С. С. ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на „*****” ЕАД
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, по предявените искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както
следва: сума в размер на 911,96 лв. – главница за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода 24.11.2018 г. – 30.04.2020 г. относно топлоснабден
имот с адрес: *****, аб. № ****, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /24.11.2021 г./ до
окончателното й погасяване, сумата от 147,15 лв. - лихва за забава върху главницата
за периода 15.09.2019 г. – 04.11.2021 г. и сумата 8,96 лв. – главница за дялово
разпределение за периода 01.11.2018 г. - 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва за
периода от 24.11.2021 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете с пр. осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за
доставена топлинна енергия за горницата над 911,96 лв. до пълния предявен размер и
за периода 01.05.2018 г. – 23.11.2018 г., иска за главница за дялово разпределение за
горницата над 8,96 лв. до пълния предявен размер и за периода 01.10.2018 г. –
31.10.2018 г., иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия за горницата над 147,15 лв. до пълния предявен размер, а иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за сумата
от 2,24 лв. за периода 01.12.2018 г. – 04.11.2021 г. - изцяло.
ОСЪЖДА П. В. В. **********, с адрес: ****“ и И. С. С. ЕГН **********, с адрес:
*****, да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „*****” ЕАД ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *****, сумата от 535,14 лв. – разноски.
ОСЪЖДА „*****” ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на П. В. В. **********, с адрес: ****“,
сумата от 96,61 лв. – разноски.
ОСЪЖДА „*****” ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на И. С. С. ЕГН **********, с адрес: *****,
сумата от 61,47 лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„*** Б.“ ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5