О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Гр.София, 30.03.2020 г.

 

         АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, първи  състав, в закрито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. УШЕВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ТОНЕВ

                                                                             НИКОЛАЙ Д.                                                                            

 

след като разгледа докладваното от съдия Ушев ВНЧД № 149 по описа на АСНС за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

        

         Производството е по реда на чл.345, вр. с чл.270, ал.4 от НПК.

 

         Делото е образувано по жалби на защитника на подсъдимите по НОХД 939/2020 г. на СНС, 16 състав Г.В. и Б.Д., както и на подсъдимия В.П., против протоколно определение от 18.03.2020г., с което в производство по чл.270 НПК е оставено без уважение искането за изменение на мерките за неотклонение на подсъдимите от „Задържане под стража“ в по-леки.

С жалбите се иска отмяна на определението, с което е отказано изменение на мерките за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-леки, като се излагат аргументи против изводите на първоинстанционния съд за наличие на опасност от извършване на престъпление от подсъдимите, като се посочва и изтеклият продължителен срок на задържане.

         Въззивният съд, като се запозна с жалбите, както и с приложените по делото материали счита, че жалбите са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

         Първоинстанционното производство е образувано по внесен Обвинителен акт против девет лица, сред които и тримата посочени подсъдими, на които са повдигнати обвинения, както следва: на подсъдимия Б.Д. за престъпление по чл.321, ал.3, вр.ал.1 НК и за престъпление по чл.211, вр.чл.210, ал.1, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29, ал.1 НК;  на подсъдимия Г.В. за престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал 2 НК; на подсъдимия В.П. за престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 НК и за престъпление по чл.211, вр.чл.210, ал.1, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.чл.26, ал.1 НК.

Всяко от тези престъпления е наказуемо с „лишаване от свобода“.

Безспорно според ЕКЗПЧОС, както и според вътрешното  ни законодателство, за да е налице мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на подсъдим, следва да е налице обосновано предположение за авторството на престъпленията, за които е обвинен. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че това обосновано предположение е налице за всеки един от подсъдимите, за всяко едно от престъпленията, за които са им повдигнати обвинения. То е налице „на пръв поглед“ и към настоящия момент. То може да бъде различно във всеки един момент на съдебното следствие, като за подсъдимите в пълна степен продължава да важи презумпцията за невиновност.

Въззивният съд намира за верен и изводът на първоинстанционния, че по делото липсват данни, от които може да бъде формиран извод за опасност от укриване на подсъдимите.

Този състав, се съгласява и със заключението на първоинстанционния, че може да бъде направен извод за наличие на реална опасност от извършване на престъпление от подсъдимите. В тази насока СНС правилно е посочил тежестта на престъпленията, за които са повдигнати обвинения. Тук следва да се добавят и аргументи за продължителността на описаната в обвинението противозаконна дейност, сложният механизъм на последната и големите размери на претендираните вреди. На подсъдимия Б.Д. е повдигнато обвинение за престъпление, при условията на опасен рецидив.

Въззивният състав се солидаризира и с извода на първостепенния съд за това, че срокът на задържане на подсъдимите до настоящия момент, който е под една година, не може да бъде определен като неразумен, предвид сложността на делото. Безспорно разумността на срока на задържане се преценява с оглед фактическата и правна сложност на делото, а и с фазата, в която се намира то. При тази преценка следва да бъдат взети предвид и тежестта, а и степента на обществена опасност на престъпленията, за които е повдигнато обвинение. Видно е, че делото, което се води срещу девет подсъдими, сред които и такива с повече от едно обвинение, за тежки умишлени престъпления с продължителен инкриминиран период, може да бъде преценено като такова с фактическа и правна сложност. Правилен е и изводът на СНС, че в досъдебното производство не е превишен максимално допустимият срок на задържане, след като се приспадне времето, през което делото е било в съдебна фаза.

         Поради изложените съображения СНС законосъобразно е счел, че искането на подсъдимите следва да бъде оставено без уважение.          Предвид горното, жалбите срещу него следва да бъде оставени без уважение, а атакуваното с тях определение – потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Апелативният специализиран наказателен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 18.03.2020 г. по НОХД № 939/2020 г. на СНС, 16 състав.

            Определението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: