Присъда по дело №367/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 14
Дата: 22 ноември 2021 г. (в сила от 13 юли 2022 г.)
Съдия: Мартин Данчев Данчев
Дело: 20212200200367
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 14
гр. С., 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и втори ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
СъдебниАлексей Бойчев Бойчев

заседатели:Виолета Миткова Алексиева
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
и прокурора Диана Иванова Стоева (ОП-С.)
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Наказателно дело от общ
характер № 20212200200367 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия ХР. СТ. М. - роден на ******* г. в гр.Т., с
постоянен адрес с.М., общ.С., настоящ адрес гр.С., ул. „Ц.Б. III“ № 61,
български гражданин, ромска етническа принадлежност, неграмотен,
неженен, работи, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че
21.04.2021г. в с.М., общ.С., причинил по непредпазливост смъртта на В.Р.В.,
настъпила на 24.04.2021г. вследствие на умишлено нанесена тежка телесна
повреда, изразяваща се в „Загуба на слезка“ и „Постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота“, поради което и на основание чл.124 ал.1
предл.1, вр. чл.128 ал.2 от НК, вр. чл.58а ал.1 и чл.54 от НК го ОСЪЖДА на
ТРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да
изтърпи при първоначален ОБЩ режим.

На основание чл.59 ал.1 от НК ПРИСПАДА от така наложеното на
подс.ХР. СТ. М. наказание ТРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА Лишаване от
1
свобода, времето през което същият е бил задържан, респективно по
отношение на него е била взета мярка за неотклонение Задържане под страж,
а именно от 25.04.2021г. до привеждане в изпълнение на наложеното с
настоящата присъда наказание.

ОСЪЖДА подсъдимия ХР. СТ. М., с установена по делото
самоличност, да заплати на частния обвинител СТ. В. В. с ЕГН **********
сумата от 6000 /шест хиляди/ лева, представляващи направените от нея по
делото разноски за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА подсъдимия ХР. СТ. М., с установена по делото
самоличност, да заплати на частния обвинител Т. В. В. с ЕГН **********
сумата от 6000 /шест хиляди/ лева, представляващи направените от нея по
делото разноски за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА подсъдимия ХР. СТ. М., с установена по делото
самоличност, да заплати по сметката на ОД МВР - С. сумата 887,50 лева
представляваща направените по делото разноски.

Веществените доказателства - хартиен плик, запечатан със стикер №
Г0148/25.04.2021г., съдържащ хартия и 2 бр. парцали със следи и напоявания
с червена засъхнала течност, иззети при огледа на местопроизшествието от
25.04.2021г., след влизане на присъдата в сила да се унищожат като вещи без
стойност.

Веществените доказателства - хартиен плик, съдържащ дрехите на
постр.Василев, предадени с протокол за доброволно предаване от
24.04.2021г., след влизане на присъдата в сила да се върнат на частния
обвинител СТ. В. В. с ЕГН **********.

Вещественото доказателство - газов пистолет „Екол Майор“ 9 мм с №
ЕМ1430430, доброволно предаден при задържането на А.С. М. в гр.С.,
оставен на съхранение в РУ на МВР – С., след влизане на присъдата в сила, да
се върне на А.С. М. с ЕГН **********.

2

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд,
гр. Бургас в 15–дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към присъда № 14/22.11.2021 г. по НОХД № 367/2021 г. на СлОС

Съдебното производство е образувано по повод на внесения от Окръжна
прокуратура гр.С. обвинителен акт п.д. № 64/21г. от 13.10.2021г. против ХР. СТ. М. от с.М.,
общ.С. за престъпление по чл.124 ал.1 предл.1 вр.чл.128 ал.2 от НК.
Производството пред СлОС е по реда на глава двадесет и седма от НПК т.е. с
проведено съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.
В с.з. представителят на Окръжната прокуратура заявява, че поддържа обвинението
против подсъдимия ХР. СТ. М. така както същото е било повдигнато и предявено с
обвинителния акт. Намира, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства /които подкрепят и направеното от подсъдимия самопризнание/ и настоява
подсъдимият да бъде признат за виновен по него и съответно осъден. Предлага на
подсъдимия Х.М. да бъде наложено наказание при условията на чл.58а ал.1 от НК /с оглед
на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК/, като съответно да му бъде определено наказание
при отчитане на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства т.е. в
размер между минималния и средния предвиден в закона и конкретно шест или пет години
лишаване от свобода, което да бъде редуцирано с една трета. С оглед на наличните по
делото обстоятелства имащи отношение към отговорността, както и предвид размера на
наложеното наказание /след неговата редукция по чл.58а ал.1 от НК/, се обосновава извод за
наличие на законова пречка за приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. В тази
връзка прокурорът настоява изпълнението на наложеното на подсъдимия Х.М. наказание
четири години или три години и четири месеца лишаване от свобода /след редукцията по
чл.58а ал.1 от НК/ да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Предлага подсъдимият
да осъден да заплати направените по делото разноски.
В настоящото наказателно производство пострадалите СТ. В. В. и Т. В. В. – дъщери
на починалия В.Р.В., по тяхно искане, бяха конституирани единствено като частни
обвинители. Същите не бяха конституирани в качеството на граждански ищци, тъй като не
предявиха граждански иск против подсъдимия за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди от деянието, предмет на настоящото наказателно
производство.
Пострадалият ИВ. В. Р. – син на починалия В.Р.В., не бе намерен на известните по
делото в страната адреси /постоянен и настоящ/ за да бъде призован. По информация на
сестра му С.В., същият се намирал в чужбина, бил е уведомен за делото от нея, но е заявил,
че няма да присъства. Същевременно, в срока по чл.77 ал.3 респ. чл.85 ал.3 от НПК от него
не постъпиха искания за конституирането му като частен обвинител и граждански ищец.
Конституираните честни обвинители С.В. и Т.В., лично и чрез упълномощения си
повереник, заявяват, че поддържат повдигнатото от прокурора обвинение против
подсъдимия Х.М.. Намират, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства, както и от самопризнанието на самия подсъдим.
Акцентират предимно върху наличните по делото отегчаващи отговорността обстоятелства.
По отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия те
обосновават искане същото да не бъде по-малко от шест години лишаване от свобода преди
редукцията по чл.58а ал.1 от НК и в тази връзка настояват това наказание във всички случаи
да бъде търпяно ефективно. Претендират се и направените по делото разноски за изплатен
адвокатски хонорар както в досъдебното производство, така и в съдебната фаза на процеса.
Частният обвинител С.В. претендира да й бъдат върнати дрехите на баща й – пострадалия
В.Р.В..
1
Подсъдимият ХР. СТ. М., лично и чрез упълномощените си защитници, не оспорва
обвинението, още повече, че прави признание по реда на чл.371 т.2 от НПК т.е. признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие
да не се събират доказателства за тези факти. Заявява, че е бил провокиран от поведението
на пострадалия, че не е искал да причини смъртта му и изразява съжаление за случилото се.
Основната теза на защитата на подсъдимия е свързана с обосноваване на необходимостта на
подсъдимия да бъде определено наказание при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. В тази връзка се претендира определяне на наказание в размер
към минималния предвиден в закона – три години лишаване от свобода, като този размер
бъде редуциран с една трета по реда на чл.58а ал.1 от НК. Навеждат се доводи за наличието
на законовите предпоставки изпълнението на така наложеното наказание да бъде отложено
по реда на чл.66 от НК за подходящ изпитателен срок и се обосновава такова искане.
Защитата на подсъдимия оспорва претенцията на повереника на частните
обвинители за присъждане на направените от последните разноски за платен адвокатски
хонорар в досъдебната и в съдебната фази на процеса. Изразява се съмнение, че посочените
в договорите за правна помощ суми действително са били платени от частните обвинители.
Навеждат се и доводи за прекомерност на размера им и в тази връзка се настоява същите да
бъдат намалени до разумен такъв – в частност до 3000 лв.
Самият подсъдим изразява съжаление за случилото се и също настоява евентуално
наложеното му наказание да не бъде търпяно ефективно поради изложените от защитата му
съображения.
От извършения внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното
съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени
по отделно и в съвкупността си, С.ският окръжен съд приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият ХР. СТ. М. е роден на ****** г. в гр.Т.. С постоянен адрес с.М.,
общ.С. и настоящ адрес гр.С., кв. „С.“, ул. Т.Т.“ № 73. Не е грамотен. Не е женен. Работи
като сметосъбирач в „Чистота С.“. Не е осъждан /реабилитиран по право/.
Той произхождал от многодетно ромско семейство - имал пет братя и пет сестри.
Постоянният адрес на подсъдимия М., както и на повечето му роднини, бил в с.М., общ.С.,
но от повече от десет години той напуснал селото и заживял в гр.С..
На 20.04.2021г. в дома си в с.М., общ.С. починал един от братята на подс. Х.М. -
М.Г.. Когато научил за смъртта му, подсъдимият М. отпътувал за с.М., общ.С. заедно с
приятелката си - свид. А.Н., и с двамата си братя - свид. С.Г. и свид. А. М., които също
живеели в гр.С.. Четиримата пътували с таксиметров автомобил, като по пътя мъжете пили
алкохол.
В дома на починалия четиримата пристигнали късно през нощта - в ранните часове
на 21.04.2021г. Там заварили трупа на М.Г., който бил положен на пода. До него, на земята,
седял зет им – пострадалия В.Р.В., който през последната година живеел заедно с
починалия. В стаята били също така свид. И. Т. и свид. А.Г...
Постр. В.Г. бил пиян и продължавал да употребява алкохол, като пиел водка от
половинлитрова пластмасова бутилка, лежейки на земята. Малко след като братята на
починалия пристигнали, пострадалият В. се изправил за да отиде до тоалетната, но поради
изпитото количество алкохол залитнал и паднал върху трупа.
Това разгневило подс. Х.М.. Той се скарал на зет си на цигански език и започнал да
го удря. Нанесъл му няколко силни удара с юмрук по главата и лицето. Ритнал го със
значителна сила в корема. Пострадалият В. се опитал да се изправи и да се защити, но
подсъдимият продължил да го бие, като същевременно крещял и псувал. Докато
пострадалият се опитвал да се изправи, предните повърхности на коленете му и долната
2
част на левия му крак се охлузили и разкървавили. В продължение на няколко минути
подсъдимият М. ритал с крака пострадалия В., нанасяйки удари в областта на корема и
гърдите. Пострадалият охкал безпомощно без да може да окаже съпротива, молел
подсъдимия да спре. В резултат на ударите с крак в коремната област, които подс. Х.М.
нанасял, предната повърхност на черния дроб и слезката на постр. В.Г. се разкъсали.
Когато видели случващото се свид. А. М., свид. А.Н. и свид. А.Г. излезли от
помещението. Присъстващият в стаята свид. И. Т. не посмял да се намеси, тъй като се
уплашил да не пострада и той.
Свид. А.Н. и свид. А.Г. веднага отишли до дома на дъщерята на постр. В.Г. - свид.
С.В., и я извикали. Казали й, че трябва да даде смъртния акт на починалия на вуйчовците си.
Те обаче не споменали, че подс. Х.М. е бил баща й.
Когато трите жени се върнали в дома на починалия М.Г., побоят вече бил
преустановен. Постр. В.Г., както и по-рано, лежал на пода до трупа и продължавал да пие.
Кръвта от раните по лицето и главата си пострадалият забърсал с хартия и два парцала,
които намерил на земята в стаята. На дъщеря си той не казал нищо за побоя, а и тя не видяла
добре лицето на баща си, защото в къщата нямало ток. Свид. С.В. започнала да разговаря
със своите вуйчовци за формалностите около погребението.
Около 05.00 часа сутринта свид. С.В., както и свид. А.Г. и свид. И. Т. напуснали
къщата на М.Г.. Дъщерята на пострадалия В. се прибрала в дома си, а останалите двама
отишли за кафе. Вече започнало да се развиделява, когато свид. А.Г. занесла кафе в дома на
починалия. Тогава тя видяла, че състоянието на постр. В.Г. е тежко, като той не можел да се
изправи и се наложило да пълзи, за да излезе от стаята.
Същата сутрин, около 09.00 ч.аса свид. С.В. отново отишла в дома на починалия си
вуйчо. На поляната пред кирпичената постройка заварила баща си и вуйчо си - свид. С.Г..
Видяла, че очите на баща й са подути, с кръвоизливи. Попитала го какво е станало, при
което той й отговорил, че подс. Х.М. го е набил „за няма нищо".
На 22.04.2021г. постр. В.Г. пренощувал в един фургон, разположен в центъра на
с.М., общ.С.. Сутринта той успял да се придвижи до градинката пред магазина в центъра на
селото. Там го видяла дъщеря му. Пострадалият В. седял на земята, изглеждал объркан и
говорел несвързано.
Следобед свид. С.В. помолила свид. А.Г. баща й да отседне в нейната къща, защото
не искал да се прибира в дома на починалия М.Г.. Свид. А.Г. се съгласила. Свид. С.В. и още
един неин познат на име И. завели пострадалия В. до къщата на свид. А.Г., като го
подкрепяли от двете страни тъй като той едва се движел.
През нощта на 22.04.2021г. срещу 23.04.2021г. състоянието на постр. В.Г. се
влошило. Цяла нощ повръщал, изпитвал затруднения при дишане. Свид. А.Г. срещнала
свид. С.В. и й казала, че баща й е зле и ще трябва да се потърси медицинска помощ.
На 23.04.202 г., около 14.45 часа, свид. С.В. позвънила на телефон 112. От Центъра
за спешни повиквания „112" предали сигнала в ЦСМП - С.. Около 15,00 часа в с.М., общ.С.
пристигнал екип на ЦСМП - С.. Свид. П. И.а - фелдшер, прегледала пострадалия и
установила, че дишането му било хъркащо - тежко и шумно, в областта на очите имал
кръвоизливи, клепачите му били с кръвонасядания. На въпроса дали го боли нещо постр.
В.Г. посочил дясното подребрие, гърдите и корема. Казал, че го боли силно вдясно и не
може да диша. Предвид данните предоставени от свид. С.В., която присъствала на прегледа,
свид. П. И.а се усъмнила, че може да са налице вътрешни кръвоизливи, което налагало
постр. В.Г. да постъпи в здравно заведение за допълнителни изследвания и евентуално
болнично лечение. Със санитарен автомобил пострадалият В. бил откаран в Спешно
отделение при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински" - С.. Свид. С.В. придружила баща си в
линейката.
3
В Спешно отделение дежурният лекар прегледал постр. В.Г., проведени били
допълнителни изследвания. Не се установили счупвания на черепните кости и гръдния кош.
Установили се данни за контузия на белите дробове. След консултация с дежурния хирург
свид. д-р А. А., в 19.10 часа на 23.04.2021г. постр. В.Г. е бил приет в хирургично отделение
на същата болница. На свид. д-р А. пострадалият В. съобщил, че е бил бит „с ритници и
тупаници".
При постъпването му в ХО пострадалият бил в тежко общо състояние. Коремът му
бил силно болезнен, с намалена респираторна подвижност, не допускал дълбока палпация.
Впоследствие състоянието на пострадалия продължило да се влошава. Възникнало
съмнение за перитонит, установено било наличие на кръв в коремната кухина. По този
повод постр. В.Г. бил опериран на 23.04.2021г. от 21.40 часа, като операцията приключила в
23.40 часа. При отварянето на корема, в коремната кухина било установено наличието на
голямо количество кръв. При евакуацията на кръвта било установено разкъсване на черния
дроб и слезката и наличие на ретроперитониални хематоми. Черният дроб е бил зашит, а
слезката е била оперативно премахната.
Следоперативният период е протекъл затегнато, като състоянието на пострадалия
продължило да се влошава. Въпреки предприетите от медицинския екип терапевтични и
възстановителни мероприятия, постр. В.Г. починал. Смъртта му е била регистрирана в 09,30
часа на 24.04.2021г.
Свид. д-р А. уведомил РУ на МВР - С., че постр. В.Г. е починал в резултат на
нанесения побой. Същият бил разпитан в качеството на свидетел, като с разпита му
започнало досъдебното производство.
С протокол за доброволно предаване от 24.04.202 г. свид. д-р А. предал на
разследващия полицай дрехите и обувките на постр. В.Г.. Разследващ полицай извършил
оглед на трупа на пострадалия В. в секционната зала на МБАЛ "Д-р И. Селимински" АД –
С., за което бил изготвен протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум.
На следващият ден бил извършен оглед на местопроизшествие -къщата, в която на
постр. В.Г. нанесен побой от подс. Х.М.. По време на огледа, разследващият орган открил и
иззел двата броя парцали и хартията, с която пострадалият забърсал кръвта от раните си
след побоя. Същите били запечатани и поставени в плик със стикер № Г0148/25.04.2021г. на
ОД на МВР - С..
На 25.04.2021г. подс. Х.М., както и двамата му братя били установени на
територията на гр.С., задържани и доведени в гр.С. за нуждите на разследването по делото.
При задържането свид. А. М. предал доброволно един брой газ-сигнален пистолет марка
„Екол Майор".
Видно от заключението на назначената в хода на разследването съдебномедицинска
експертиза на труп № 82/21г., била установена тежка съчетана механична травма с
обхващане на корема и ретроперитониално пространства, която се изразява в разкъсването
на черния дроб по предната му повърхност в областта на ръба и разкъсване на слезката.
Разкъсаната слезка е била оперативно премахната. Установени са също така и данни за
ретроперитониални хематоми и данни за остър хеморагичен панкреатит. При огледа на
трупа вещото лице е установило повърхностно охлузване на носа, кръвонасядане в областта
на лявата очница и повърхностни охлузвания в областта на предните повърхности на двете
коленни стави и предната повърхност на лявата подбедрица, които са в процес на
възстановяване, с данни от около 3-4 дни.
Вещото лице обосновава извод, че причина за настъпването на смъртта на постр.
В.Г. е изпадането му в състояние на остър хеморагичен шок вследствие получените
разкъсвания на черния дроб и слезката, както и ретроперитониалните кръвоизливи.
Настъпването на смъртта е пряка и непосредствена последица на получените от пострадалия
4
множествени травматични увреждания в областта на коремните органи. Настъпването на
смъртта на пострадалия е в пряка и непосредствена причинна връзка с причинените на
пострадалия травматични увреждания.
Според експерта, описаните наранявания са причинени вследствие действието на
твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били получени вследствие
нанасяне на множество удари с такива предмети в областта на корема, лицето, поясните
области и долните крайници отпред. Тези удари са били нанесени с твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били нанесени с ръце, свити в юмруци, с
ритници и с други твърди тъпоръбести предмети. Ударите са били нанесени по цялата
повърхност на тялото на пострадалия, но са били нанесени предимно в областта на корема и
поясните области. Множествените травми в областта на лицето, корема и крайниците на
пострадалия от медицинско гледище, представлява проява на жестокост спрямо пострадалия
при нанасянето на побоя над него. Пострадалият е изпитвал мъчителни болки и страдания.
Вещото лице е заключило, че настъпването на смъртта е в пряка и непосредствена
връзка с получените множествени травматични увреждания и настъпилите в тази връзка
усложнения. Настъпването на смъртта е непосредствена последица на настъпилите
усложнения от причинените на пострадалия тежки травматични увреждания в областта на
корема.
Трупната картина отговаря на смърт в първо денонощие и настъпването на смъртта
добре отговаря на посоченото време в медицинската документация.
В хода на разследването е назначена и допълнителна съдебномедицинска
експертиза по писмени данни. Видно от изготвеното заключение № 21/21г., установеното и
описано в съдебномедицинската експертиза на труп № 82/21 г. разкъсване на слезката, което
е наложило нейното оперативно премахване, от съдебномедицинско гледище представлява
„загуба на слезка". Същевременно разкъсването на черния дроб, масивните
ретроперитониални хематоми и травматичния панкреатит, които са довели до дифузен
перитонит са причинили на пострадалия „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно
за живота", като тази опасност се реализирала за няколко дни, въпреки предприетите
оперативни интервенции и проведените реанимационни мероприятия, които са високо
специализирани медицински дейности.
Фактическата обстановка, такава каквато е възприета от съда се покрива с
изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и същата не се оспорва от
страните.
С оглед на разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК съдът прие за установени
обстоятелствата изложени, като се позова на направеното самопризнание от страна на
подсъдимия и на доказателствата събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Така описаното непосредствено по-горе като фактическа обстановка настоящият
съд прие за установено по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда
внимателен и подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното
съкратено съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, съответно
преценени както поотделно, така и в съвкупността си - обясненията на подсъдимия Х.М.,
депозирани в досъдебното производство; показанията на свидетелите А.Г., И. Т., С.В., П.
И.а, А. А., С.Г., А. М., А.Н., Т.В. и Т.К.; заключенията на вещото лица по
съдебномедицинската експертиза на труп и допълнителната съдебномедицинска експертиза
по писмени данни, изготвени в досъдебното производство; писмените доказателствени
материали – протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбуми, протокол за
доброволно предаване, препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници,
справка от НБД „Население", справка съдимост, характеристична справка и декларация
СМПИС , както и представената от страна на Окръжна прокуратура – С. медицинска
5
документация във връзка с лечението на В.Р.В..
Съдът обсъди обясненията на подсъдимия Х.М., депозирани в досъдебното
производство, изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено
средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения представляват и
основно средство за защита на подсъдимия, още повече, че той е в най-голяма степен
заинтересуван от изхода на делото, а и не носи наказателна отговорност в случай, че изнесе
факти, които не отговарят на действителността. В досъдебното производство, след
привличането му в качеството на обвиняем на 25.04.2021г., на подсъдимия е била
предоставена възможност да даде обяснения и той е депозирал такива. Изложил е
твърденията си за случилото се във връзка възникването и протичането на инцидента с
пострадалия, като е заявил, че е бил провокиран от поведението му /пострадалият бил пиян
и паднал върху тялото на брата на подсъдимия/, след което му ударил два шамара и след
намесата на брат си А. спрял да го удря. Обясненията на подсъдимия в тази им част т.е.
относно това какви и колко удара е нанесъл по тялото на пострадалия противоречат на
останалия доказателствен материал вкл. на показанията на разпитаните свидетели очевидци
– в частност свидетелите И. Т. и А.Г., както и на заключенията на съдебно медицинските
експертизи относно характера и естеството на установените телесни увреждания по тялото
на пострадалия и механизма на тяхното причиняване. В тази връзка обясненията на
подсъдимия в тази им част представляват негова защитна теза целяща оневиняването му,
противоречат на останалия доказателствен материал и като такива не следва да бъдат
кредитирани. Същите, обаче, няма пречка да бъдат кредитирани по отношение на повода за
възникване на инцидента – поведението на пострадалия, който в пияно състояние паднал
върху трупа на брата на подсъдимия и това провокирало реакцията на последния.
В съдебната фаза подсъдимият прави признание по реда на чл.371 т.2 от НПК на
фактите съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт. Настоящият съд в
съдебно заседание констатира, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Съдът намира, че принципно следва да се кредитират по-голяма част от показанията
на разпитаните по делото свидетели, доколкото същите са последователни и
непротиворечиви, макар и в различна степен същите са относими към предмета на доказване
и допринасят за изясняването на определени обстоятелства от него.
От тези показания от по-съществено значение са тези депозирани от свидетелите И.
Т. и А.Г.. Тези свидетели са очевидци на инцидента и са възприели възникването и
протичането му до определен момент. Свидетелката Г. е присъствала в стаята, където е
станал инцидента до момента, в който подсъдимия е нанесъл няколко силни удара с юмрук
по главата на пострадалия, след което е излязла. Свидетелят Т. е присъствал по време на
целия инцидент и заявява, че подсъдимият действително първоначално е ударил няколко
пъти пострадалия в областта на главата, а след излизането на жените /вкл. свид. А. ГГ./ е
започнал да го рита силно по корема и гърдите. Показанията им са подробни и
последователни, непротиворечиви и съвпадащи си по отношение на съществените
обстоятелства, които изясняват. В подкрепа на тези показания са и заключенията на съдебно
медицинските експертизи относно характера и естеството на установените телесни
увреждания по тялото на пострадалия и механизма на тяхното причиняване. Именно по тези
съображения показанията на тези свидетели следва да бъдат кредитирани.
От показанията на свидетелите П. И.а и А. А., съответно медицински фелдшер в
ЦСМП – С. и дежурен лекар в Хирургично отделение на МБАЛ „Д-р И. Селимински“ – С.,
се установява каква информация са получили те в тези си качества относно произхода на
нараняванията на пострадалия В.. Свид. И.а е възприела състоянието на пострадалия, в
момента когато е била повикана за оказване на спешна медицинска помощ. От дъщерята на
пострадалия – свид. С.В., тази свидетелка е получила информация, че нараняванията са били
6
причинени от нанесен побой. Свид. А. е възприел състоянието на пострадалия при
извършения му преглед, когато последният е бил доведен в болницата и заявява, че е
получил информация от самия пострадал за нанесен му побой с ритници и тупаници.
Показанията на тези свидетели са последователни и непротиворечиви, подкрепящи се от
останалия доказателствен материал по делото. Именно по тези съображения показанията на
тези свидетели следва да бъдат кредитирани.
Следва да се кредитират и показанията на свид. С.В. – дъщеря на пострадалия В.. Тя
свидетелства, че не е присъствала по време на побоя нанесен на баща й, но е възприела
състоянието му по-късно и той й съобщил, че е бил бит от подсъдимия М.. В показанията й
се съдържат твърдения и за влошаването на състоянието на баща й и необходимостта да
бъде потърсена медицинска помощ. Обстоятелството, че тази свидетелка е дъщеря на
пострадалия по никакъв начин не се е отразило на достоверността на изложените от нея
твърдения, тъй като показанията й се подкрепят от останалия доказателствен материал,
непротиворечиви са и са последователни и логични.
Няма пречка да се кредитират и показанията на свид. Т.В. – също дъщеря на постр.
В.Г., макар същите да не са много относими към предмета на доказване по делото,
доколкото тази свидетелка дори не е било в страната по време на инцидента и свидетелства
единствено са отношенията си с баща си.
Няма пречка да се кредитират и показанията на свид. Т.К., която е работила в
магазин за хранителни стоки в с.М. и познава пострадалия, както и подсъдимия и братята
му. Тази свидетелка депозира твърдения относно поведението на пострадалия в няколкото
дни между погребението на М.Г. и повикването на линейката заради състоянието на
пострадалия.
По отношение на показанията на свидетелите А.Н., С.Г. и А. М., съдът намира, че
същите следва да бъдат преценявани диференцирано и следва да бъдат кредитирани само
доколкото не противоречат на останалия доказателствен материал. Първата свидетелка е
живеела на съпружески начала н с подсъдимия, а другите двама свидетели са негови братя.
Няма пречка показанията им да бъдат кредитирани по отношение на съдържащите се в тях
твърдения за повода на възникване на инцидента – поведението на пострадалия и в частност
падането му върху трупа на М.Г.. Всички тези свидетели, обаче, твърдят, че подсъдимият е
ударил на пострадалия само един шамар. Тези твърдения, обаче, противоречат дори на
обясненията на самия подсъдим, който заявява, че е ударил два шамара на пострадалия и
брат му А. го е възпрял да продължи с ударите. Твърденията на тези свидетели
противоречат и на показанията на свидетелите А.Г. и И. Т., които свидетелстват за доста
повече удари с юмруци по главата, както и за ритници по останалата част на тялото.
Обективно показанията на тези трима свидетели в тази им част противоречат и на
заключенията на съдебно медицинските експертизи относно характера и естеството на
установените телесни увреждания по тялото на пострадалия и механизма на тяхното
причиняване. С оглед на горното и предвид констатираните противоречия с останалия
доказателствен материал, а и заради близките си вкл. роднински отношения на тези
свидетели с подсъдимия, показанията им в частта им относно броя и естеството на ударите,
които подсъдимият е нанесъл на пострадалия не следва да бъдат кредитирани.
Съдът кредитира напълно и заключенията на вещото лице по изготвените от него
съдебномедицинската на труп и допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени
данни експертизи, изготвени в досъдебното производство. Тези заключения са подробни,
пълни, обосновани и не пораждат никакво съмнение по отношение на правилността им.
Същите в действителност и в много голяма степен допринасят за изясняването на
съществени обстоятелства включени в предмета на доказване - механизма на причинените
увреждания и причината за смъртта респ. характера на телесните увреждания на
пострадалия, вкл. обстоятелството, че от страна на нападателя е била проявена жестокост по
7
отношение на пострадалия, а последният е изпитвал мъчителни болки и страдания.
Заключенията са депозирани от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност и
професионални знания съдът няма никакви основания да се съмнява. Тези допринасят в
значителна степен за изясняване на най-съществените обстоятелства от предмета на
доказване по делото, така и с оглед преценката на достоверността на обясненията на
подсъдимия, респ. направеното от него признание по реда на чл.371 т.2 от НПК на фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът намира, че следва да се кредитират писмените доказателствени материали,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните
следствени действия са изготвени в съответствие както с общите изисквания на чл.100 и сл.
от НПК, така и на специалните изисквания за конкретното процесуално действие и
следователно са годни доказателствени средства по отношение на извършеното по време и
установено чрез тези действия.
При така установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и
коментирани доказателствени материали, настоящият съд направи следните правни изводи:
С деянието си, описано подробно по-горе, от обективна и субективна страна
подсъдимият Христо В. М. е осъществил признаците на състава на престъплението по
чл.124 ал.1 предл.1 вр.чл.128 ал.2 от НК, тъй като на 21.04.2021г. в с.М., общ.С. причинил
по непредпазливост смъртта на В.Р.В., настъпила на 24.04.2021 г., вследствие на умишлено
нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в „Загуба на слезка" и „Постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота“.
От обективна страна и с оглед на приетото за установено от фактическа страна въз
основа на коментираните по-горе налични по делото доказателствени материали, е
несъмнено, че подсъдимият е нанесъл многобройни удари с ръце и крака по различни части
на тялото на пострадалия, в резултат на което на последния са били причинени телесните
увреждания подробно описани в заключенията на съдебномедицинските експертизи.
Безспорно е, че видно от заключението на вещото лице по допълнителната
съдебномедицинска експертиза по писмени данни, разкъсването на слезката, което е
наложило нейното оперативно премахване, от съдебномедицинско гледище представлява
„загуба на слезка“, а разкъсването на черния дроб, масивните ретроперитониални хематоми
и травматичния панкреатит, които са довели до дифузен перитонит са причинили на
пострадалия „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота", като тази
опасност се реализирала за няколко дни, въпреки предприетите оперативни интервенции и
проведените реанимационни мероприятия.
Следователно с действията си подсъдимият е причинил на пострадалия две тежки
телесни повреди, в резултат на които и с оглед на възникналите усложнения е настъпила
смъртта на последния.
Причина за настъпването на смъртта на постр. В.Г. е изпадането му в състояние на
остър хеморагичен шок вследствие получените разкъсвания на черния дроб и слезката,
както и ретроперитониалните кръвоизливи. Настъпването на смъртта на пострадалия е в
пряка и непосредствена причинна връзка с причинените му множество травматични
увреждания т.е. настъпването на смъртта на постр. В.Г. е в пряка и непосредствена връзка с
получените при побоя, нанесен на 21.04.2021г., травматични увреждания.
По отношение причиняването на телесната повреда подсъдимят е действал с пряк
умисъл, като е съзнавал обществената опасност на своето деяние и е искал настъпването на
общественоопасните последици, а по отношение на смъртта на пострадалия е действал
непредпазливо /небрежно/, защото не е предвиждал настъпването й, но е бил длъжен и
могъл да я предвиди.
Причинната връзка между изпълнителното деяние и смъртния резултат в настоящия
8
случай е по-далечна, опосредена от умишлено нанесеното на пострадалия телесно
увреждане, което всъщност е довело до смъртта му, поради което деянието на обвиняемия
следва да се квалифицира именно по чл.124 ал.1 от НК.


Като причини и условия за извършване на престъплението съдът преценява
проявеното от страна на подсъдимия незачитане на основни правила и норми отнасящи се
до защитата на личността и телесната неприкосновеност; употребата на алкохол както от
подсъдимия, така и от пострадалия; поведението на пострадалия провокирало предприетото
нападение от страна на подсъдимия.
Съставомерността на деянието на подсъдимия т.е. обстоятелството, че той е
извършил посоченото престъпление и правната му квалификация не се оспорва от страните
по делото.
С оглед на направените по-горе констатации касаещи съставомерността на
извършеното от подсъдимия ХР. СТ. М., същият следва да бъде признат за виновен в
извършването на престъплението по чл.124 ал.1 предл.1 вр.чл.128 ал.2 от НК, а именно, че
на 21.04.2021г. в с.М., общ.С. причинил по непредпазливост смъртта на В.Р.В., настъпила на
24.04.2021 г., вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в
„Загуба на слезка" и „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“.
При определянето на вида и размера на наказанията, което следва да бъдат
наложени на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с
предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на
санкцията за този вид престъпления /със задължителното приложение на чл.58а от НК с
оглед на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК/, отчете степента на обществената опасност
както на дееца, така и на всяко неговото деяние, взе предвид подбудите мотивирали
подсъдимия да извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали
обстоятелства влияещи върху размера на отговорността и съответно спази изискванията
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства бяха отчетени
социалното му положение; проявените самокритичност и съжаление; процесуалното му
поведение в хода на цялото наказателно производство и приноса му за разкрИ.е на
обективната истина; необремененото му съдебно минало; както и приноса на самия
пострадал за възникване на инцидента /доколкото именно пострадалият с поведението си е
провокирал агресията от страна на подсъдимия/.
Съдът отчете и няколко отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства –
недобрите му характеристични данни; проявената жестокост при причиняването на
телесните увреждания; причиняването на повече от една тежки телесни повреди; фактът, че
пострадалият е изпитвал мъчителни болки и страдания при причиняването и вследствие на
причинените му телесни увреждания.
Доколкото проявата на особена жестокост от страна на подсъдимия и изпитването
на мъчителни болки и страдания от страна на пострадалия не са предвидени като
квалифициращи обстоятелства от законодателя относими към престъплението по чл.124 от
НК, същите следва да се преценяват именно като отегчаващи отговорността обстоятелства,
обосноваващи необходимост от налагане на наказание в по-висок размер.
При това положение съдът прецени, че на подсъдимия Х.М. следва да се наложи
наказание лишаване от свобода при лек превес на смекчаващите спрямо отегчаващите
отговорността му обстоятелства т.е. в размер между минималния и средния, предвидени в
разпоредбата на чл.124 ал.1 предл.1 вр.чл.128 ал.2 от НК.
9
С оглед на цитираната по-горе разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК относно
задължителното приложение на чл.58а от НК съдът намира, че на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, а именно лишаване от свобода,
чийто размер да бъде намален с една трета по реда на чл.58а ал.1 от НК.
В този смисъл и съобразно направените констатации относно наличните
обстоятелства имащи значение за размера на отговорността, съдът прецени, че на
подсъдимия ХР. СТ. М. следва да се определи наказание лишаване от свобода за срок от пет
години.
Наличието на коментираните по-горе съществени отегчаващи отговорността на
подсъдимия не само принципно, но и в конкретния случай изключва възможността за
определяне на наказанието в размер на минималния предвиден в закона и в този смисъл
претенциите на защитата на подсъдимия, както и на самия подсъдимия се явяват
неоснователни.
Въпреки наличието на няколко /коментирани по-горе/ смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, а и предвид наличието и на няколко такива, които съществено
отегчават отговорността му, настоящият съд прие, че същите нито са толкова многобройни,
нито имат такъв изключителен характер, че да го мотивират да направи извод за
несъразмерна тежест на предвиденото най-леко наказание т.е. съответно да определи
наказанието при условията на чл.55 от НК.
Определянето на наказание в по-нисък размер вкл. под предвидения в закона
минимум в конкретния случай не би съответствало на степента на обществената опасност
както на конкретното деяние и подсъдим /свързано с причиняване на две тежки телесни
повреди и проява на жестокост /, така и на степента на обществената опасност на този вид
деяния и на техните извършители по-принцип, което налага необходимостта от
провеждането на една по-строга наказателна политика по отношение на престъпленията
свързани с отнемането на човешки живот.
Съгласно разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК така определеният размер на
наказанието лишаване от свобода от пет години следва да се редуцира с една трета и с оглед
на това на подсъдимия Х.М. следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на
три години и четири месеца.
С оглед на вида и размера на така наложеното на подсъдимия след редукцията
наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода, очевидно е, че е налице
формална законова пречка за приложението на чл.66 от НК т.е. за отлагане на изпълнението
на наложеното наказание.
Следователно наложеното наказание следва да бъде търпяно ефективно и при
първоначален общ режим, в съответствие с разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Според настоящия съд, така наложеното на подсъдимия ХР. СТ. М. наказание като
вид, размер и начин на изтърпяване в максимална степен отчита обществената опасност на
подсъдимия и на извършеното от него, както и наличните останали /коментирани подробно
по-горе в настоящите мотиви/ обстоятелства влияещи върху размера на отговорността му и
следователно в максимална степен биха способствали за да се постигнат целите на
наказанието предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК.
Тъй като с настоящата присъда подсъдимият ХР. СТ. М. бе признат за виновен,
съгласно разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК същият следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски, както и разноските направени от частните обвинители,
доколкото последните са направили изрично такова искане.
В този смисъл подсъдимият М. следва да бъде осъден да заплати по сметката на ОД
на МВР - С. сумата 887,50 лв. представляваща направените по делото разноски в
10
досъдебното производство.
Подсъдимият М. следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител СТ. В. В.
сумата от 6000 лв., представляващи направените от нея по делото разноски за адвокатски
хонорар за досъдебното и съдебното производство.
Подсъдимият М. следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител Т. В. В.
сумата от 6000 лв., представляващи направените от нея по делото разноски за адвокатски
хонорар за досъдебното и съдебното производство.
Неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимия за прекомерност на
адвокатските възнаграждения и за съмнение, че същите реално са били платени, както и
искането за намаляване на размера на тези възнаграждения до предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.
Видно от приложените по делото договори за правна помощ, СТ. В. В. и Т. В. В. са
заплатили на упълномощения от тях повереник адв. Д.И. от АК – С. адвокатски
възнаграждения в досъдебното производство в размер на по 4000 лв. /л.70 от досъдебното
производство/, а в съдебното производство – в размер на по 2000 лв. Всички договори за
правна помощ са оформени надлежно и в тях изрично е посочена договорената сума
/съответно 4000 лв. и 2000 лв./, както и това, че същата е платена изцяло и в брой. Надлежно
оформения договор за правна помощ удостоверява факта, че посоченото в него адвокатско
възнаграждение е договорено и платено напълно. Това означава, че в настоящия случай
частните обвинители действително са платили на адв. Д.И. посочените адвокатски
възнаграждения т.е. че действително са направили тези разноски в хода на досъдебното
производство и в съдебната фаза – общо по 6000 лв. всяка от тях. Наведените от защитата
съмнения, че посочените адвокатски възнаграждения действително са платени не се
подкрепят от доказателствата по делото, а напротив – надлежно оформените договори за
правна помощ удостоверяват факта на направените плащания.
Що се отнася до възражението за прекомерност на размера на тези възнаграждения,
съдът намира, че в НПК липсва процедура за установяване на това обстоятелство. В
разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК е записано, че когато подсъдимият бъде признат за
виновен, съдът го осъжда да заплати и разноските направени от частния обвинител и
граждански ищец, ако са направили такова искане. В настоящия случай има изрично
направено искане за заплащане на направените от частните обвинители разноски за
заплатени от тях адвокатски възнаграждения, за което има надлежно оформени договори за
правна помощ.
В наказателния процес няма предвидена възможност за установяване на
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение аналогична на възможността
предвидена в разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК, отнасяща се само за гражданското
производство.
В настоящия случай тази разпоредба не може да бъде използвана, тъй като тя не е
приложима в наказателното производство, още повече, че се касае за направени разноски за
заплатени адвокатски възнаграждения от лица, които са конституирани като частни
обвинители. А разпоредбите на ГПК се прилагат субсидиарно в наказателния процес т.е.
доколкото липсват съответните правила в НПК в случай на предявен граждански иск, а
такъв в настоящото производство не е предявяван и С.В. и Т.В. нямат качеството на
граждански ищци. Впрочем, дори тези лица да бяха предявили граждански иск против
подсъдимия и да бяха се конституирали и като граждански ищци, предвид обстоятелството,
че същите са същевременно и частни обвинители, това отново не би могло да доведе до
намаляване на адвокатските възнаграждения.
По отношение на веществените доказателства - хартиен плик, запечатан със стикер
№ Г0148/25.04.2021г., съдържащ хартия и 2 бр. парцали със следи и напоявания с червена
11
засъхнала течност, иззети при огледа на местопроизшествието от 25.04.2021г., след влизане
на присъдата в сила следва да се унищожат като вещи без стойност.
Веществените доказателства - хартиен плик, съдържащ дрехите на постр. В.Г.,
предадени с протокол за доброволно предаване от 24.04.2021г., след влизане на присъдата в
сила следва да се върнат на частния обвинител СТ. В. В..
Вещественото доказателство - газов пистолет „Екол Майор“ 9 мм с № ЕМ1430430,
доброволно предаден при задържането на А. Стефанов М. в гр.С., оставен на съхранение в
РУ на МВР – С., след влизане на присъдата в сила следва да се върне на А. Стефанов М..

Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :


Мотивите към присъдата са изготвени на 07.12.2021 г.
12
Съобщи за изтекли лични данни