СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
23.12.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 25.02.21г. /с
участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 16243/19г. и констатира следното:
Предявен е иск от Б. А. против СО с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумата 50 000 лева /обезщетение за
неимуществени вреди/. Претендира се /при условията на чл. 86 от ЗЗД/ и законна
лихва върху посочената сума /главница/ за периода след 07.04.19г.
Предмет на делото е и обратен иск /съединен с главния
при условията на евентуалност/ на СО срещу „П.и С.“ ЕАД за същите суми
/главница и лихва/.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Исковете /главен и акцесорен/ са неоснователни:
Настоящият /а и всеки друг/ правен спор следва да бъде
разрешен – след преценка на събраните в хода на делото доказателства, но същите
– следва да бъдат съобразени в контекста на заявените от страните твърдения
/възражения/. С оглед това:
Ищецът твърди /поддържа изрично/, че: е получил
физическо увреждане – травма /и като следствие от това: физически болки и
психически страдания – неимуществени вреди/ при слизане от автобус на градския
транспорт в София и стъпвайки в дупка /находяща се на пътното платно в непосредствена
близост до тротоара/. Именно това твърдение на Б. А. не беше надлежно
/категорично – еднозначно/ доказано в процеса и поради това: имуществената
отговорност на ответниците /по главните и по обратните искове/ не може да бъде
ангажирана в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД – доколкото: в случая не се констатира
противоправно бездействие /по смисъла на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД/ на СО и на „П.и С.“ ЕАД /изразяващо се в неизпълнение на вмененото им по
закон или по договор задължение: да поддържат пътната настилка в състояние –
годно и безопасно за движение на пешеходци/.
В тази връзка:
Целият събран по делото доказателствен материал
/преценен в съвкупност и в контекста на твърденията и възраженията на страните
– съобразно изложеното по-горе/: писмен /в това число констативни протоколи,
изготвени преди и след момента на инцидента/, гласен /показанията на свидетеля
Станев/ и експертен – изготвен след оглед на място /в това число обясненията на
вещото лице от съдебното заседание/ налагат категоричен /еднозначен/ извод, че:
към момента на инцидента не е имало /на процесния участък от пътното платно –
така както е конкретизиран от ищеца/ „дупка“ /съответно съществена неравност –
съгласно констатациите на техническата експертиза/. Единственото доказателство,
което подкрепя застъпваната от ищеца теза са – показанията на свидетеля Ц..
Тези показания обаче не могат да бъдат приети за меродавни – предвид
обстоятелство, че: /от една страна/ същите не се подкрепят от останалия /събран
в процеса – описан по-горе/ доказателствен материал и /от друга страна/ достоверността
на тези показания се явява съществено разколебана /опровергана/ от съдържанието
на писмените доказателства /приложени към молбата на СО от 03.11.21г./.
С оглед изложеното – искът следва да бъде отхвърлен
/като ненадлежно доказан/.
С оглед изхода на спора по главните искове –
евентуалните такива не подлежат на разглеждане.
В полза на ответника /СО/ се следват съдебни разноски
/в това число и юрисконсултско възнаграждение/ за защитата по главните искове
/при условията на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК/ с изключение на посочената в
списъка на Общината сума от 2 000 лева – платена държавна такса по обратните
искове /тези разноски биха се дължали не от ищеца, а от „П.и С.“ ЕАД в хипотеза
на разгледани по същество и уважени обратни искове/.
В полза на „П.и С.“ ЕАД се следват /при условията на
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК/ съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение -
за защитата по обратните искове /предявени от СО/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете /с правно основание чл. 49 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД/ на Б.Д.А. ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА Б.Д.А. *** лева – съдебни
разноски /на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/ и 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение /на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалните искове на С. о.
срещу „П.и С.“ ЕАД.
ОСЪЖДА С. об. да плати на „П.и С.“ ЕАД 200
лева – съдебни разноски /на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/ и 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение /на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: