№ 277
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20211001000622 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 298476/29.03.2021год. подадена от „Екореполаст“
ЕООД срещу Решение № 260107/20.01.2021год. , постановено по т.д. № 243/2020год. по описа на
СГС , в частта му , с която „ Екорепласт“ ЕООД е осъдено да запрати на Община Петрич на
основание чл.3 , ал.5 от Наредба № 7/19.12.2013год. за реда и начина за изчисляване и
определяне размер на обезпеченията и отчисленията , изисквани при депониране на отпадъци вр. с
чл.60 от ЗУО сумата от 8 028.41лева – разходи за обезпечения по чл.60 от ЗУО за периода от
м.09.2016год. –м.07.2019год. /включително / ,ведно със законната лихва от 16.09.2019 год. до
окончателното плащане ,както и в частта му, с която „ Екорепласт“ ЕООД е осъдено да заплати на
Община Петрич на основание чл.21, ал.4 от Наредба № 7/19.12.2013год. за реда и начина за
изчисляване и определяне размер на обезпеченията и отчисленията , изисквани при депониране на
отпадъци вр. с чл.64 от ЗУО сумата от 56 731.39лева –стойност на отчисленията по чл.64 от ЗУО
за периода от м.07.2015год. до м.05.2018год. /включително /, сумата от 9 156.52лева –лихва по
чл.21, ал.5 от Наредба № 7/19.12.2013год. за реда и начина за изчисляване и определяне размер на
обезпеченията и отчисленията , изисквани при депониране на отпадъци ,натрупана за периода от
11.08.2015год.-31.08.2019год. .
Жалбоподателят твърди ,че обжалваното решение е неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Посочва, че
първоинстанционният съд е уважил иска на основата на едно административно по своята същност
притезание, основано на чл. 60 и чл.64 от Закона за управление на отпадъците и по този начин е
излязъл извън обхвата на диспозитивното начало по чр.6 от ГПК , уважавайки го, пренебрегвайки
уточнението на ищеца, че исковата му претенция е основана на договорно основание. Поддържал
е, че третирането на отпадъци и строго регламентирана дейност, че дори и да се приеме ,че на
Община Петрич се дължи някаква сума за процесния отпадък, то тя е в графа публични
задължения и че претенцията на Община Петрич по отношение на него следва да се реализира в
административно, а не в исково производство. Твърди се , че доколкото дължимостта на
1
процесната сума се претендира на договорно основание, то дори и да бъде доказано наличието на
такова, същото би било нищожно като възникнало в разрез със ЗУО, ЗМДТ и ДОПК, поради
публичния характер на вземането. В тази връзка се поддържа, че споразумението между Община
Петрич и Екорепласт “ ЕООД е нищожно на основание чл.26, ал.1 , пр.1 от ЗЗД и чл.26, ал.2,
изр.1,предл.1 от ЗЗД, тъй като е сключено в противоречие на ЗУО и поради липса на предмет.
Искът се оспорени по размер, като се поддържа, че е погасен по давност и следва да се редуцира
до 63 086.82лева , след приспадане на пратената от него сума в размер на 18 580.30лева.
По изложените доводи жалбоподателят прави искане за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната му част и да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен изцяло. При уважаване на жалбата жалбоподателят претендира присъждане на разноски
по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от въззивника -Община Петрич,
ЕООД, който оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно. Оспорва се твърдения от въззивника публичен характер на
процесното вземане , в частност твърдението е че „ ставало въпрос за битов отпадък“. Поддържа
се, че първоинстанционният съд правилно и съобразно наведените в исковата молба твърдения
правилно е определил предмета на спора и допустимостта на образуваното исково производство.
Твърди се, че по делото са налични доказателства за съществуващо между страните договорно
правоотношение за предаване и приемане на отпадъци ,по което въззивникът е неизправна страна
и дължи заплащане на претендираните от него суми.
Апелативен съд-София, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните
и събраните по делото доказателства, приема за установено по делото следното :
Пред СГС е предявен иск от Община Петрич против „Екореполаст“ ЕООД за
заплащане на обезпечение по чл.60 от ЗУО във връзка с чл.3, ал.5 от Наредба № 7/ 19.12.2013год.
за реда и начина за изчисляване и определяне размера на отчисленията, изисквани при депониране
на отпадъци за периода от м.08.2016год. до м.юли.2019год. в размер на 8 189.60 лева, ведно със
законната лихва, считано от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане , както и
на отчисления по чл.64 от ЗУО във връзка с чл.21, ал.3 от Наредба № 7/ 19.12.2013год. за реда и
начина за изчисляване и определяне размера на отчисленията, изисквани при депониране на
отпадъци за периода от м.юли.2015год. – м.май.2018год.в размер на 70 388.71 лева и сумата от
9 156.16лева обезщетение за забава към 31.08.2019 год., считано от 10-то число на месеца.
Ищецът е твърдял ,че е собственик на депо за твърди битови отпадъци, находящо се в
землището на гр. Петрич, м.“ Тумбите“ имот № 044109, че ответното дружество е ползвател на
общинското депо и в това си качество му дължи като на собственик на депото на обезпеченията
по чл.60 и отчисленията по чл.64 от ЗУО. Ищецът е твърдял също така , че като собственик на
депото е внесъл в държавния бюджет обезпеченията и отчисленията по чл.60 и чл.64 от ЗУО,
поради което ответното дружество като ползвател на депото е задължен да му възстанови
заплатените суми ,ведно с лихвата. Поддържал е , че отношенията между Община Петрич и
ответното дружество имат облигаторен характер, че ЗУО и Наредба № 7 не предвиждат ред за
събиране от ползвателя на заплатените от собственика на депото обезпечения и отчисления по
чл.60 и чл.64 от ЗУО за управление на отпадъците, поради което е приложим общия
гражданскоправен ред.
Ответното дружество е оспорило иска с твърдения, че липсва правоотношение , по силата
на което за ищцовата община да възниква притезание. Поддържало е, че задължението за
заплащане на обезпечение по чл.60 от ЗУО и на отчисленията по чл.64 от ЗУО е за собственика на
депото и това задължение е към РИОСВ и има публичноправен характер. Поддържало е също
така , че исковата е претенция е неоснователна и като погасена по давност , както и че не е
доказана по размер.
По така предявения иск СГС е постановил решение, с което е осъдил „ Екорепласт“ ЕООД
да заплати на Община Петрич на основание чл.3, ал.5 от Наредба № 7/19.12.2013год. за реда и
начина за изчисляване и определяне размер на обезпеченията и отчисленията , изисквани при
депониране на отпадъци вр. с чл.60 от ЗУО сумата от 8 028.41лева – разходи за обезпечения по
чл.60 от ЗУО за периода от м.09.2016год. – м.07.2019год. /включително /, ведно със законната
лихва от 16.09.2019 год. до окончателното плащане , както и да заплати на основание чл.21, ал.4
от Наредба № 7/19.12.2013год. за реда и начина за изчисляване и определяне размер на
2
обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци вр. с чл.64 от ЗУО сумата
от 56 731.39 лева – стойност на отчисленията по чл.64 от ЗУО за периода от м.07.2015год. до
м.05.2018год. /включително /, сумата от 9 156.52 лева –лихва по чл.21, ал.5 от Наредба №
7/19.12.2013год. за реда и начина за изчисляване и определяне размер на обезпеченията и
отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци, натрупана за периода от 11.08.2015год.-
31.08.2019год.За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че задължението
на ответното дружество към Община Петрич за заплащане на отчисленията по чл.64 от ЗУО
произтича от сключено между тях Споразумение от 15.01.2019год. , а задължението за заплащане
на обезпечението по чл. 60, ал1 от ЗУО - от разпоредбата на чл.3, ал.5 от Наредба № 7/
19.12.2013год. За да уважи иска в посочените размери се е позовал на признанието, съдържащо се
в цитираното споразумение, изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза и правилата
за тяхното определяне, съдържащи се в цитираната наредба и при съобразяване ,че част от
исковата претенция по чл. 60 от ЗУО е погасена по давност.
Обжалваното решение е валидно и допустимо .
Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че първоинстанционният съд е разгледал
искова претенция , която следва да бъде реализирана в рамките на административно производство,
а не по исков ред. Горното възражение настоящият съдебен състав разчита като оплакване за
недопустимост на обжалваното решение като постановено от ненадлежен съд , но счита за
неоснователно предвид естеството на правото , по което се търси решение. Спорът между страните
е граждански и изводът за това се следва от изложените в исковата молба факти и обстоятелства,
на които ищецът основава исковата си претенция. Ищецът твърди наличието на правоотношение
между него и ответника, възникнало с качеството на последния на „ползвател“ на общинското
депо за отпадъци. Твърди че именно в това си качество ответника е следвало съгласно чл.60 от
ЗУО и във връзка с чл.3, ал.5 от Наредба № 7/ 19.12.2013год. за реда и начина за изчисляване и
определяне размер на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци и
съгласно чл. 64 от ЗУО във вр. с чл.21, ал.4 от Наредба № 7/19.12.2013год. за реда и начина за
изчисляване и определяне размер на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на
отпадъци да заплати обезпечението по чл.60 от ЗУО и отчисленията по чл.4 ЗУО , което не е
направил и тъй като ищецът ги е заплатил, то ответникът му дължи тяхното възстановяване. С
оглед твърдяното правоотношение, пораждащо задължението на ответника да възстанови ищеца
заплатените от него суми като обезпечение по чл.60 от ЗУО и като отчисления по чл.64 от ЗУО, то
безспорно е налице граждански спор, разглеждането на който е в компетентността на гражданския
, а не на административния.
С оглед изложеното по-горе във връзка с естеството на исковата претенция се явяват
неоснователни и оплакванията на въззивника ,че уважавайки иска на две направления – на
основание чл.3, ал.5 от Наредба № 7/19.12.2013год. за реда и начина за изчисляване и определяне
размер на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци във вр. с чл. 60 от
ЗУО и на основание чл. чл.21, ал.4 от Наредба № 7/19.12.2013год. за реда и начина за
изчисляване и определяне размер на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на
отпадъци във вр. с чл.64 от ЗУО , първоинстанционният съд е излязъл извън обхвата на
диспозитивното начало по чл.6 , ал.2 от ГПК, пренебрегвайки уточнението на ищеца- Община
Петрич , че исковата й претенция се основава на договорно основание.В случая
първоинстанционния съд не е разгледал иск на непредявено основание, в която хипотеза
решението би било недопустимо. Действително в с.з. 10.11.2020год. процесуалният представил на
ищеца се е позовал на Договор от 12.11.202012год. за предаване и приемане на отпадъци , което
позоваване е във връзка с твърдяното от него качеството на ответника на „ползвател „ на депо за
отпадъци. Именно с това му качество ищецът свързва задълженията на ответника спрямо него
като собственик на депото , посочени в специалния ЗУО и Наредба № 7 / 19.12.20213год.,
регламентиращ специфичната и обществено значима дейност по депониране и обезвреждане на
отпадъци , в частност със задължението му да възстанови на собственика на депото за отпадъци
заплатените от последния вместо ползвателя обезпечения и отчисления по чл.60 и чл. 64 от ЗУО.
Този извод се потвърждава и позоваването от страна на ищеца в същото съдебно заседание на
Решение от 27.09.2012год. и Решение от 28.09.2020год. на РИОСВ-Благоевград и РИОСВ-София ,
доколкото с тях е дадено разрешение на „ Екорепласт“ ЕООД да извършва дейност по
транспортиране и третиране на отпадъци. Съответства и на изложените в исковата молба и
допълнителната искова молба обстоятелства , както и на обосновката в молба вх.№
3
302189/14.12.2020год.
Вземанията за обезпечения по чл.60 от ЗУО и отчисления чл.64 от ЗУО са публични
вземания, установяването на които се извършва по административен ред. Иницирането и
провеждането на административната процедура предпоставя неплатени към РИОСВ публични
задължения, каквито в случая не са налице. Видно от действащата през исковия период редакцията
на чл.3, ал.5 и чл.21, ал.4 от Наредба № 7/19.12.2013год. за реда и начина за изчисляване и
определяне размер на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци,
задължено лице за заплащане на обезпечението по чл. 60 от ЗУО и на отчисленията по чл.64 от
ЗУО е или собственикът на депото за отпадъци, или неговият ползвател. В зависимост от това и в
случай на заплащане на обезпечението и отчисленията от лицето , на което законът не вменява
задължение задължение за това, то за платилия възниква право да претендира от задълженото лице
да му възстанови извършения разход. Така породеното между платилия публичните задължения и
задълженото лице правоотношение е частноправно , а не публично и вземането на ищеца по него
към ползвателя на депото за отпадъци се реализира по общия исков ред.
Изложените съображения за допустимост на първоинстанционното решение, в обжалваната
му част предпоставя да бъде извършена преценка относно правилността му съгласно чл. 269 от
ГПК въз основа на наведените във въззивната жалба оплаквания .
В тази връзка по делото се установяват следните релевантни за спора факти:
С Договор от 12.11.2001год., сключен между Община Петрич ,в качеството й на възложител
и Консорциум „ Бул –Франс“ в качеството му на изпълнител е сключен договор за възлагане на „
Строителство и експлоатация на площадка за санитарно депониране на твърди битови отпадъци-
/депо за твърди битови отпадъци/- Община Петрич. По силата на сключения договор,
възложителят е възложил , а изпълнителя е приел да извърши строителство и експлоатация на
площадка за санитарно депониране на твърди битови отпадъци-/депо за твърди битови отпадъци/,
находящо се на територията на Община –Петрич .В раздела за строителството договорът е сключен
за срок от 24 месеца, а в раздела за експлоатация на обекта- за срок от 19 години – чл.7 от договора
.
С Разрешение за ползване изх.№ СТ-12-042/02.02.2004год. на Дирекция Национален
строителен контрол е разрешено ползването на строеж: „ Площадка за санитарно депониране на
твърди битови отпадъци от Община-Петрич-клетка № 1, клетка № 2, дига № 1, дига № 2 и
експлоатационен път, находящ се в имот № 044109, местност „ Тумбите“, Община Петрич,
обл.Благоевград, а с Разрешение за ползване изх.№ СТ-12-237/20006год.- ползването на строеж : „
Площадка за санитарно депониране на твърди битови отпадъци от Община Петрич-клетка № 3,
дига № 3, помпена станция № 1, помпена станция № 2 с ретензионен басейн, стопански двор ,
външен водопровод с водоем- 25 куб.м., районно охранително осветление, кабелна мрежа и
охранителна ограда.
С Разрешение за ползване № СТ-12-418/14.10.2004год. е дадено разрешение за ползване на
строеж : „ Електропровод 20 КV /0.4 КV „ обект :“ Площадка за санитарно депониране на ТБО“,
находящ се в поземлен имот 044109, м.“ Тумбите“, община Петрич, обл. Благоевград.
На 12.11.2012год. между „Т. М. –България“ ЕООД , експлоатиращо Регионално депо за
неопасни отпадъци, притежаващо Комплексно разрешително № 266- НО- ИО/2008год. и „
Екорепласт“ ЕООД е сключен договор за предаване и приемане на отпадъци. По така сключения
договор, „Т. М. – България“ ЕООД се е задължило да приема извозените и предадените от „
Екорепласт“ ЕООД отпадъци в площадката за депониране на неопасни отпадъци в м.“ Тумбите“ в
землището на гр. Петрич, в частност отпадъци от категория с код 19 12 12-други отпадъци
/включително смеси от материали / от механично третиране на отпадъци, различни от
упоменатите в код 19 12 11, за които „ Екорепласт“ ЕООД е получил разрешение за депониране
от РИОСВ –Благоевград. Договорът е сключен да срок от една година,като страните са договорили
същият да се счита продължен за всяка следваща година , ако в седемдневен сок преди изтичането
му не постъпи писмено предизвестие от някоя от страните за прекратяването му- чл. 1 и 2 от
договора.
По делото не се твърди и не се установява сключеният между „ Т. М.-България“ ЕООД
договор да е прекратен.
По делото е налично Решение РИОСВ- София , с което и на основание чл. 78, ал.9 във вр. с
4
чл. 35, ал.3 от ЗУО и във връзка с подадено заявление № 3147/29.08.2012год. за регистриране и
издаване на регистрационен документ № 01-РД-8-№ от 27.09.2012год. на „ Екорепласт“ ЕООД е
дадено разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци на следните площадки:
отпадъци с код 020124, код 150102, и код 191204 на площадка № 1 – с.Капатово, обл.
Благоевград, община Петрич, УПИ 1 в кв.31 плана на с.Капатово, площ 2 125 кв.м. , отпадъци с
код 020104, код 150102 и 191204 - на площадка № 2 , находяща се в с.Капатово, обл.Благоевград,
община Петрич, УПИ 059009 по плана на с. Копатово, с площ от 7 001 кв.м.
По делото е налично и Решение РИОСВ- София изх.№ 26-00-9054/01.10.2012год., с което и
на основание чл. 78, ал.9 във вр. с чл. 35, ал.3 от ЗУО и във връзка с подадено заявление № 26-00-
9054/11.09.2019год. за регистриране и издаване на регистрационен документ № 12-РД-18-
00/28.09.2012год. на „ Екорепласт“ ЕООД е дадено разрешение за извършване на дейност по
транспортиране /събиране и транспортиране/ на територията на цялата страна на отпадъци с код
020104, 150102,191204 и 191212.
С Решение № 266-НО-ИО-А1/2020год. на Изпълнителна агенция по околна среда е
актуализирано комплексното разрешително на Община Петрич за експлоатация на регионално
депо за неопасни и инертни отпадъци –имот № 56126.44.109 гр.Петрич.
По делото са представени писмени доказателства във връзка с заявяване и извършване на
проверки на автомобилна везна с производител „ Либра инженеринг“ ЕООД, находяща се на депо
за битови отпадъци гр.Петрич. Приложени са и документи във връзка с доставката на везната и
извършени сервизни услуги.
По делото е представен отчет на „ Т. М. България „ ЕООД за проведени измервания на
контрагенти за периода от 01.01.2018год. до 31.12.2018год. , съдържащ данни за депонирани
отпадъци през този период от „ Екорепласт“ ЕООД. В описа се съдържат данни за датата на
депониране, номера на автомобила, осъществил превоза на отпадъците, вида на извозения отпадък
и неговото тегло. Депонираният за цитирания период от „ Екорепласт“ ЕООД отпадък възлиза на
общо 678.560 тона. Аналогичен опис е представен и за периода от 01.07.2015год. до 31.12.2015год.
, за периода от 01.01.2016год. до 31.12.2016год., 01.07.2018год. до 31.12.2017год..
Представени са по делото платежни нареждания за следното :
- платежно нареждане от 18.01.2019год. за извършен превод от Община Петрич към
РИОСВ гр.Благоевград. Преводът е за сума в размер на 612 20.30 лева, а основанието за превода-
чл.60 ЗУО за м.12.2018год.- 5 592.34лева и чл.64 от ЗУО за м. 12.2018год.-56 627.96лева.
- платежно нареждане от 07.12.2018год. за извършен превод от Община Петрич към
РИОСВ-гр.Благоевград за сумата от 70191.26лева и на основание чл.60 от ЗУО за м.10.2018год.-
5181.87лева
- платежно нареждане от 01.11.2018год. за извършен превод от Община Петрич към
РИОСВ гр.Благоевград за сумата от 66 314.00лева по чл.60 от ЗУО за м.09.2018год.- 4 857.77 лева
и по чл.64 от ЗУО+ 15 % за м.09.2018год.- 61 456.23лева.
- платежно нареждане от 16.08.2018год. за извършен превод от Община Петрич към
РИОСВ-гр.Благоевград на сума м размер на 76 782.59 лева и на основание чл. 60 от ЗУО за
м.07.2018год.- 5 715.35лева и по чл. 64 от ЗУО+ 15% за м. 05.2018год.- 71 067.24 лева,
- платежно нареждане от 14.11.2018год. за извършен превод от Община Петрич към РИОСВ
гр.Благоевград на сума в размер на 263000.94 лева и на основание –чл.60 от ЗУО за м. 06.2018год.-
5108.95 лева и по чл.64 от ЗУО+15% за м.06.2018год.- 257891.99 лева
-платежно нареждане от 03.юли.2018год. за извършен превод от Община Петрич към РИОСВ
на сума в размер на 155232.76лева –по чл.60 от ЗУО за м. 05.2018год.- 5351.30лева и по чл.64 от
ЗУО+15% за м. 05.2018год.-149 881.46 лева.
- платежно нареждане от 08.05.2018год. за извършен превод от Община Петрич към РИОСВ-
гр.Благоевград за сума в размер на 735884.49лева по чл.60 от ЗУО за м. 4.2018год. – 5383.02лева и
по чл.64 от ЗУО+15% за м.04.2018год. -68205.47лева
- платежно нареждане от 11.04.2018год. за извършен превод от Община Петрич към РИОСВ
гр.Благоевград за сума в размер на 73576.08лева по чл.60 от ЗУО за м. 03.2018год. - 5316.79лева и
по чл.64 от ЗУО+15% за м.03.2018год.-68259.29лева
- платежно нареждане от 12.03.2018год. за извършен превод от Община Петрич към РИОСВ-
5
гр.Благоевград за сумата от 53397.01лева по чл.60 от ЗУО за м. 02.2018год. - 3905.38лева и по
чл.64 от ЗУО+15% за м.02.2018год.-49491.63лева
- платежно нареждане 12.02.2018год. за извършен превод от Община Петрич към РИОСВ на
сумата от 65025.15лева по чл.60 от ЗУО за м. 01.2018год.- 4480.75лева и по чл.64 от ЗУО+15% за
м.01.2018год.- 60544.40лева.
- платежно нареждане 09.01.2018год. за извършен превод от Община Петрич към РИОСВ
гр.Благоевград за сумата от 60871.55лева по чл.60 от ЗУО за м. 12.2017год.- 4647.59лева и по чл.64
от ЗУО+15% за м.12.2017год.- 56223.96лева
- платежно нареждане от 03.01.2017год. за извършен превод от Община Петрич към РИОСВ
гр.Благоевград на сума в размер на 71393.62лева по чл.60 от ЗУО за м.11.2017год.-5438.82лева и
по чл.64 от ЗУО+15% за м. 11.2017год.- 65954.80лева
- платежно нареждане от 10.11.2017год. за извършен превод от Община Петрич към РИОСВ
гр.Благоевград на сума в размер на 69524.49лева на основание чл.60 от ЗУО за м.10.2017год.-
5 159.45лева и по чл. 64 от ЗУО за м. 10.2017год.-64 365.04лева.
- платежно нареждане от 16.10.2017год. за извършен превод от Община Петрич към РИОСВ-
гр.Благоевград на сума в размер на 71333.97лева по чл.60 от ЗУО за м. 09.2017год.-5092.13лева и
по чл.64 от ЗУО за м.09.2017год.-66241.84лева.
- платежно нареждане от 07.09.2017год. за извършен превод от Община Петрич към РИОСВ
гр.Благоевград на сума в размер на 81759-59лева по чл.60 от ЗУО за м.08.2017год.-5430.77лева и
по чл.64 от ЗУО за м.08.2017год.-76328.72лева.
- платежно нареждане от 11.08.2017год. за извършен превод от Община Петрич към
РИОСВ- гр.Благоевград на сума в размер на 77 518.66лева по чл.60 от ЗУО за м.07.2017год.-
5448.62лева и по чл.64 от ЗУО за м.07.2017год.- 72070.04лева.
- платежно нареждане от 10.07.2017год. за извършен превод от Община Петрич на сума в
размер на 65952.31 лева на основание чл.60 от ЗУО -5135.71 лева и по чл.64 от ЗУО-
60816.60лева.
- платежно нареждане от 12.05.2017год. за извършен превод от Община Петрич към РИОСВ-
гр.Благоевград на основание чл.60 от ЗУО-5143.34 лева и на основание чл.64 от ЗУО- 61654.72
лева
- платежно нареждане от 09.05.2017год. за извършен превод от Община Петрич към
РИОСВ-гр.Благоевград за сума в размер на 58467.35лева на основание чл. 60 от ЗУО- 51832.80
лева и на основание чл.64 от ЗУО- 4634.55 лева.
- платежно нареждане от 06.04.2017год. за извършен превод от Община Петрич към РИОСВ-
гр.Благоевград за сума в размер на 71587.71лева по чл.60 от ЗУО за м. 03.2017год.- 5672.47лева и
по чл.64 от ЗУО за м.02.2017год- 65915.24лева.
- платежно нареждане от 09.03.2017год.за извършен превод от Община Петрич към РИОСВ-
гр.Благоевград на сума в размер от 60423.25лева на основание чл.60 от ЗУО за м.02.2017год.-
4910.45лева и по чл.64 от ЗУО за м.02.2017год.- 55512.80лева.
- платежно нареждане от 09.02.2017год. за извършен превод от Община Петрич към
РИОСВ- гр.Благоевград на сума в размер на 39335.25лева на основание чл.60 от ЗУО за
м.01.2017год.- 3688.85лева и по чл.64 от ЗУО за м.01.2017год.-35646.40лева.
- платежно нареждане от 24.01.2017год. за извършен превод от Община Петрич към
РИОСВ- гр.Благоевград на сума в размер на 46690.09лева по чл.60 от ЗУО-4612.48лева и по чл.64
от ЗУО за м.12.2016год.- 46690.09лева
- платежно нареждане от 02.02.2017год. за извършен превод от Община Петрич към
РИОСВ- гр.Благоевград на сума в размер на 4612.48левапо чл.60 от ЗУО за м.12.2016год.
- платежно нареждане от 08.12.2016год. за извършен превод от Община Петрич към
РИОСВ-гр.Благоевград на сума в размер на 7666.15лева по чл.60 от ЗУО за м.11.2016год.-
5346.03лева и по чл.64 от ЗУО за м.11.2016год.-71318.12лева
- платежно нареждане от 17.11.2016 год. за извършен превод от Община Петрич към
РИОСВ гр.Благоевград на сума в размер на 4971.78лева по чл.60 от ЗУО за м.10.2016год. и на
сумата от 47190.96лева –по чл.64 от ЗУО за м.10.2016год.
6
- платежно нареждане от 17.10.2016год. за извършен превод от Община Петрич към РИОСВ-
гр.Благоевград на сума в размер от 5095.20 лева по чл.60 от ЗУО и по чл.64 от ЗУО за м.09.2016
год.
- платежно нареждане от 12.09.2016год. за извършен превод от Община Петрич към РИОСВ-
гр.Благоевград на сума в размер на 5440.82лева по чл.60 от ЗУО за м.08.2016год.
- платежно нареждане от 12.07.2016год. за извършен превод от Община Петрич към РИОСВ
гр.Благоевград на сума в размер на 4873.10лева по чл.60 от ЗУО за м.06.2016год.
- платежно нареждане от 20.06.2016год. за извършен превод от Община Петрич към РИОСВ
гр.Благоевград на сума в размер на 4912.77 лева по чл.60 от ЗУО за м.05.2016год.
- платежно нареждане от 18.04.2016год. за извършен превод от Община Петрич към
РИОСВ- гр.Благоевград на сума в размер на 80119 лева разлика на основание чл. 60 от ЗУО
- платежно нареждане от 17.03.2016год. за извършен превод от Община Петрич към РИОСВ-
гр.Благоевград на сума в размер на 4357.92лева по чл.60 от ЗУО за м.02.2016год. и платежно
нареждане от 09.02.2016год. за извършен превод от Община Петрич към РИОСВ-гр.Благоевград на
сума в размер на 3837.00лева по чл.60 от ЗУО за м.01.2016год.
Към всяко едно от платежните нареждания са представени отчет от „ Т. М.-България „
ЕООД за постъпилите отпадъци на Общинското депо за неопасни и инертни отпадъци за
съответния период и справка за приходи от продажби на услуги за съответния месец.
По делото е представен Акт № 531/13.09.2002год. за общинска собственост касателно депо
за твърди битови отпадъци с площ от 106.100дка , находящо се в землището на гр.Петрич, м.“
Тумбите“, имот № 044109
На 20.07.2018год. Община Петрич е изпратила покана до „Екорепласт“ ЕООД за
доброволно плащане на дължими от него отчисления за обезвреждане на депонирани отпадъци за
2015год., 2016год.и 2017год. и за периода от 01.01.2018год. - 30.05.2018год. , която покана е
получена от ответното дружество на 20.07.2018год.
По повод на така получената покана, с писмо изх.№ 92-00-2625-001/07.01.2019год. до кмета
на Община Петрич, „ Екорепласт“ ЕООД е поискало разсрочване на задълженията натрупани до
31.12.2018год., определени с Наредба № 7/19.12.2013год. за реда и начина за изчисляване и
определяне на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци.
Във връзка с цитираното писмо и за уреждане на задълженията помежду си Община
Петрич и „ Екорепласт“ ЕООД са подписали споразумение от 15.01.2019год. споразумение, което
е приложено по делото . В него се съдържа изявление от „Екорепласт „ ЕООД ,че в качеството си
на ползвател на регионално депо за неопасни и инертни отпадъци за община Петрич дължи на
Община Петрич суми за месечни отчисления за обезвреждане на всеки тон депониран отпадък за
периода от 01.07.2015год. до 31.12.2018год. в размер на 96 636 лева , която сума представлява
месечни отчисления на основание чл.64 от ЗУО и е поел задължение да заплаща разсрочено
дължимите суми на равни месечни вноски.
По делото е изготвена съдебно – икономическа експертиза, от която се установява , че
счетоводството на Община Петрич, че процесните вземания към датата на подаване на исковата
молба.- 16.09.2019год. възлизат на сумата от 78 810.56 лева , от които по чл.60 от ЗУ за периода
м.юни.2016год.-м.юли.2019год- в размер на 8 189.61лева и по чл.64 от ЗУО за периода от
м.юли.2015год. до м.май.2018год.-в размер на 70 620.95 лева,като законната лихва върху
отчисленията по чл.64 от ЗУО към 31.08.2019год. е в размер на 14 116.74 лева. Установява се също
така , че сумата от 78 810.56 лева е заплатена от Община Петрич,тъй като не е погасена от
ответното дружество и че плащането е отразено в счетоводството на Община Петрич, както и че
извършеното от „ Екорепласт“ ЕООД плащане на част от претендираните от ищеца суми е
отразено в счетоводството на дружеството.
В експертизата се съдържат данни, че в счетоводството на „ Екорепласт“ ЕООД не са
осчетоводени задължения към Община Петрич по чл.60 и чл.64 от ЗУО като преведената през
2019год. на Община Петрич сума в размер на 18 580.30 лева е осчетоводена по счетоводна сметка
451 като стари задължения по чл.60 от ЗУО.
Съдържат се и данни относно евентуално дължимия се размер на обезщетението по чл.60 от
ЗУО и на отчисленията по чл.64 от ЗУО при приложение на кратката 3-годишна давност, в която
7
хипотеза задължението възлиза на сумата от 63 086.82 лева.
В изготвена по делото допълнителна експертиза се установява, че в търговските книги на „ Т.
М.-България“ ЕООД и „ Екорепласт „ ЕООД са направени записвания за депонирани от
„Екорепласт“ ЕООД 2617.20 тона отпадъци на стойност 26 171. 80 лева. В счетоводствата на двете
дружества е осчетоводена сума за такса за депониране на отпадъци в размер на 26 171.80 лева,
която е заплатена от „ Екорепласт“ ЕООД. Установява се също така , че в счетоводството на „ Т.
М. България „ ЕООД са осчетоводени за периода от м.07.2015год. до м.07.2019год. 2 617.20 тона
отпадъци , както и че количеството отпадъци, предадени от ответника „ Т. М. България“ ЕООД
кореспондира с количеството отпадъци, за които в счетоводството на Община Петрич са
направени записвания за нейни вземания срещу „ Екорепласт“ ЕООД.
В първоинстанционото производство е разпитана като свидетел М. И. М.,която е работила
през процесния период на длъжността „ Кантарист“ в „ Т. М. България“ ЕООД и е била с работно
място –депо за отпадъци в с.Ръжда в близост до гр.Петрич. Свидетелят установява , че „ Т. М.
България“ ЕООД е работило с множество фирми, една от които „ Екорепласт“ ЕООД , както и че
последното дружество е депонирало отпадъци в депото, експлоатирано от нейния работодател.
Сочи , че доставяните отпадъци са претегляни от нея, за което е издавала на служителите на „
Екорепласт“ ЕООД кантарна бележка , една от които е оставала за нейния работодател. Сочи
също така ,че служителят на „ Екорепласт „ ЕООД се легитимирал пред нея с лична карта и с
комплект документи , с които доказвал че отпадъкът е от съответната фирма.Част от тези
документи е бил и сключения между „ Екорепласт“ ЕООД и „ Т. М. България“ ЕООД договор за
депониране на отпадък и разрешително за това. Сочи също така ,че всеки месец нейният
работодател съставял отчети за депонирания отпадък, които представял в Община Петрич .
От така установената фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Съгласно чл. 60 от ЗУО, в релевантната му за исковия период редакция в сила от
13.07.2012год. до 05.03.2021год./ за извършване на дейности по обезвреждане на отпадъци чрез
депониране всеки собственик на депо предоставя обезпечение , покриващо бъдещите разходи за
закриване и следексплоатацияионни грижи на площадката на депото. В ал.2 на чл.60 от ЗУО е
разписано ,че обезпечението по ал.1 може да бъде под формата на месечни отчисления в банкова
сметка за чужди средства на РИОСВ,на чиято територия се намира депото /т.1/, месечни
отчисления в банкова сметка със специално предназначение , блокирана за периода до
приключване и приемане на мерките по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на
депото, с изключение на случаите, когато е разрешено тяхното ползване по реда на чл.62 -/т.2/или
банкова гаранция в полза на съответната РИОСВ,на чиято територия се намира депото-/т.3/ . В ал.
4 е предвидено отчисленията по ал.2, т.1 и т.2 да се определят в левове за един тон отпадък, а в
ал.5 - да се актуализират на всеки три години. По силата на законова делегация е приета Наредба
№ 7/19.12.2013год. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и
отчисленията , изисквани при депониране на отпадъци. Същата регламентира начина на
определяне размера на обезпечението по чл.60, ал.1 от ЗУО и за предоставянето му при
извършване на дейност по обезвреждане на отпадъци чрез депониране. Съгласно чл.3, ал.1 от
Наредба №7/19.12.2013год.при извършване на дейност по обезвреждане на отпадъци чрез
депониране всеки собственик на депо е длъжен да осигури пълния размер от средствата за
закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото съобразно инвестиционен
проекти/или проекта за рекултивация на депото чрез обезпечение по чл.60, ал.1 от ЗУО.В чл.3, ал.3
е предвидено ,че размерът на обезпечението по ал.1 се определя от собственика на депото в левове
на тон отпадък въз основа на инвестиционен проекти/или проекта за рекултивация, а в ал.4 - че
обезпечението се внася от собственика на депото в избрана банкова сметка по чл.4, ал.1,т.1 или 2.В
ал.5 на чл.3 от Наредба № 7/19.12.2013год. е предвидено, че всеки ползвател на депото при
обезвреждане на отпадъци чрез депониране заплаща на собственика на депото направените
разходи за осигуряване на обезпечението по ал.1 на база на депонираните количества отпадъци от
него.
Въз основа на така проследената нормативна уредба ясно и недвусмислено се следва, че
законът вменява в задължение собственика на депото да заплаща обезпечението по чл.60, ал.1 от
ЗУО , чрез което се обезпечават финансово дейностите по закриване и следексплоатационни
грижи на площадката на депото, а за ползвателя на депото, депониращ отпадъци в него- такова да
възстанови на собственика на депото направените от него разходи за осигуряване на обезпечението
по ал.1 на база депонираните отпадъци в него.
8
В случая, събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност и взаимовръзка ,
обосновават категоричен извод че ответното дружество- въззивник в настоящото производство
дължи възстановяване на разходите, направени от Община Петрич за осигуряване на
обезпечението по чл.60, ал.1 от ЗУО във вр. с чл.3, ал.5 от Наредба № 7 / 19.12.2013 год.
Представеният Акт за общинска собственост № 531 /19.03.2020год. легитимира Община
Петрич като собственик на имот № 044109 в м.“ Тумбите“ , находящ се в землището на община
Петрич, върху който имот и по възлагане на общината /Договор от 12.11.2001год./ е изградено
санитарно депо за твърди битови отпадъци, съставляваща площадка за санитарно депониране на
отпадъци от консорциум „ Бул-Франс“, съдружник в който е „ Т. М.-България“ ЕООД. За
ползването на депото са издадени в полза на Община Петрич Разрешения от 2004год. и 2006год.,
като съгласно договора от 12.11.2001год. експлоатацията му е предоставено на консорциум-
изпълнител, респ. на „ТЕО-Морис България“ ЕООД съгласно чл.10 от Договор за учредяване на
консорциум от 11.09.2001год.
Ответникът има качеството на ползвател на процесното депо за отпадъци и това му
качеството произтича от сключения с експлоатиращото депото за отпадъци дружество –„ Т. М.
България“ ЕООД Договор за предаване и приемане на отпадъци от 12.11.23012год. По делото
липсват доказателства , а и не се твърди , че някоя от страните по него да е подала писмено
предизвестие за прекратяването му , поради което и съгласно чл. 2 от Раздел 2 договорът се счита
за продължен след уговорения едногодишен срок и действащ през процесния период. Този извод
се потвърждава и от наличните по делото и описани по-горе Разрешения от РИОСВ-София и
Благоевград от 28.09.2012год. и 27.09.2012год., с които е разрешено на ответника да извършва
дейност по транспортиране / събиране и транспортиране/ на отпадъци с код 020104, 150102,
191204 и 191212 и третиране на отпадъци. Качеството „ ползвател“ на ответника на процесното
депо за отпадъци се установява и от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза
съдържаща категорични констатации за наличие на счетоводни записвания в счетоводството на „
Т. М.-България“ ЕООД и „ Екорепласт „ ЕООД за депонирани в експлоатираното от „ Т. М. –
България“ ЕООД депо за отпадъци от „Екорепласт“ ЕООД 2617.20 тона отпадъци, данните за
което съответстват и на приложените по делото описи. Извършването на дейности по превоз
отпадъци и депонирането им на експлоатираното от „ Т. М. България „ ЕООД общинско депо за
отпадъци се съдържат и в показанията на разпитаната по делото свидетелка, осъществявала
измерването на депонираните отпадъци и отразяването им в кантарни бележки. Конкретността на
тези показания, изпълняваните от свидетелката трудови функции през процесния период и
кореспондирането им с останалия доказателствен материал по делото дават основание на съда да
ги възприема като безпристрастно и обективно дадени и да се позовава на тях при установяване на
релевантната за спора фактическа обстановка.
Обезпечението по чл.60, ал.1 от ЗУО за процесния период и за депонирания от
ползвателя в общинското депо отпадък е заплатен от Община Петрич на РИОСВ и това по
категоричен начин се установява от представените по делото и описани по-горе платежни
нареждания ,както и от цитираната съдебно-икономическа експертиза.
С оглед установеното заплащане от страна на собственика на депото за отпадъци на
дължащото се от ползвателя –„ Екорепласт“ ЕООД обезпечението по чл.60, ал.1 от ЗУО ,то
съгласно цитираната разпоредба и чл.3, ал.5 от Наредба № 7/19.12.2013год. за реда и начина за
изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията , изисквани при депониране на
отпадъци, ползвателят дължи на собственика на депото неговото възстановяване. Разходите за
осигуряване на обезпечението се доказват в посочения в съдебно-икономическата експертиза
размер и те съответстват на исковата претенция ,в частност на претендираните такива за периода
от м.09.2016год. до м.07.2019год.
Вземането за горепосочения период не е погасено по давност и поддържаното в този
смисъл възражение и във въззивното производство имащо отношение към уважения размер на
иска е неоснователно. Задължението по чл.60, ал.1 от ЗУО се заплаща под формата на месечни
вноски/ чл.4, ал.3 от Наредба № 7 /19.12.2013год, поради което по отношение на него се прилага
кратката погасителна давност по чл.111, б.“ В“ от ЗЗД. Първата по-време месечна вноска е за м.
09.2016год. , която е дължима до 10 число на месеца , следващ вземането за м. 09.2016год. или до
10.10.2016год., от който момент до датата на предявяване на иска- 16.09.2019год. не е изтекъл
предвидения в чл.111, б.“В“ от ЗЗД тригодишен давностен срок, респ. вземане за м.09.2016год. и
тези за следващите месеци до края на периода- м.07.2019год./включително/ , не са погасени по
9
давност.
Неоснователни са оплакванията на въззивника относно размера на задължението му по
чл.60 , ал.1 от ЗУО във връзка с чл.3, ал.5 от Наредба № 7/ 19.12.2013год, основани на неточно
измерени количества депониран отпадък. Доказателства за неточност на измервателните уреди не
са събрани по делото като това твърдение се опровергава и от наличните по делото доказателства
за осъществявани проверки на измервателните уреди и констатациите в тях. Опровергава се и от
записванията на количествата депониран отпадък в счетоводството на „ Т. М. България „ ЕООД и
на „ Екорепласт“ ЕООД , на която база са начислени и изплатени от „ Екорепласт“ ЕООД такси за
депониране на отпадъци.
Неоснователно се подържа от въззивника, че размерът на дължимата сума по чл.60 от
ЗУО следва да се редуцира със заплатените от него на това основание 18 580.30 лева. От
констатациите на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза действително се
установява заплащане на от страна на „ Екорепласт“ ЕООД на сума по сметка на Община Петрич в
посочения по-горе размер, но изрично е посочено, че плащането касае стари задължения, различни
от процесните.
По изложените съображения настоящият състав намира ,че предявения от Община Петрич
против „ Екорепласт“ЕООД иск , основан на чл.3, ал.5 от Наредба № 7 / 19.12.2013год. за реда и
начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията , изисквани при
депониране на отпадъци във вр. с чл.60 от ЗУО е основателен и доказан в претендирания размер за
периода от м.09.2016год. до м.07.2019год. включително или за сумата от 8028.41лева , до който
извод е достигнал и първоинстанционния съд. Предвид на това , постановеното по този иск и
обжалвано в настоящото производство първоинстанционно решение е правилно и следва да се
потвърди, а подадената срещу него въззивна жалба-неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Съгласно чл. 64 от ЗУО, в релевантната му за исковия период редакция в сила от
13.07.2012год. до 05.03.2021год./ за обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо
за неопасни отпадъци и на депа за строителни отпадъци се правят отчисления с цел да се намали
количеството на депонирани отпадъци и да се насърчи тяхното рециклиране и оползотворяване.
Размерите на отчисленията са уредени в чл.20 от Наредба № 7/ 19.12.2013год., а в чл.21 от
Наредбата- редът за тяхното заплащане. Така в чл.21 от Наредбата е предвидено ,че отчисленията
по чл.20 се дължат от общините и от всяко друго лице за всеки тон депониран отпадък на депо
чл.2, ал.3, че се превеждат по банкова сметка на общината -собственик на депото като
отчисленията от всяко друго лице ползвател, извън общините, се превеждат ежемесечно до 10 то
число на месеца за предходния месец ,които в последствие се превеждат от Кмета на общината ,
собственик на депото по банкова сметка на РИОСВ- чл.22, ал.1 от Наредбата.
С оглед на изложеното вече по-горе във връзка със собствеността на процесното депо за
отпадъци и установеното ползване на последното от ответното дружество през периода
м.07.2015год. до м.05.2018год. /включително/,то следва да се приеме за установено ,че за него е
възникнало задължение да заплаща на Община Петрич отчисленията по чл.64 от ЗУО за
депонирания от него отпадък .
Признание за наличието на такова задължение и неговия размер се съдържа в
подписаното на 15.01.2019год. между страните споразумение, представено по делото .
Обективираните в него изявления се потвърждават и неизпълнението на това задължение към
датата на подписване на споразумението и кореспондират с данните за това , съдържащи се в
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза. В нея се съдържат данни и за размера на
задължението,за неизпълнението му към датата на предявяване на иска и за съответствието на
размера на задължението с исковата претенция. Изготвената в първоинстанционното производство
съдебно-икономическа експертиза не е оспорена от страните, кореспондира с останалия
доказателствен материал по делото и настоящият състав се позовава на нея като компетентно
дадена.
След като ответното дружество не е изпълнило задължението си да внесе по сметка на
собственика на депото- Община Петрич отчисленията по чл.64 от ЗУО , дължащи се от него като
ползвател на депото през процесния период, то той дължи тяхното заплащане,ведно със законната
лихва съгласно чл.21 , ал.5 от Наредба № 7 /19.12.2013год. за реда и начина за изчисляване и
определяне размера на обезпеченията и отчисленията , изисквани при депониране на отпадъци .
10
По отношение размера на задължението на ползвателя-ответник в първоинстанционното
производство по чл.21, ал.4 от Наредба № 7 първоинстанционният съд е изложил мотиви , които
настоящата инстанция напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 от ГПК.
Неоснователно се подържа от въззивника , че размерът на дължимата сума по чл.64 от ЗУО следва
да се редуцира със заплатените от него на това основание 18 580.30 лева. От констатациите на
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза действително се установява заплащане
от страна на „ Екорепласт“ ЕООД на сума по сметка на Община Петрич в посочения по-горе
размер, но изрично е посочено , че плащането касае стари задължения, различни от процесните.
Настоящата инстанция напълно споделя и препраща на основание чл.272 от ГПК и към
мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението за погасителна давност
и за неоснователност на възраженията за нищожност на Споразумението от 15.01.2019год. , поради
което не счита за нужно да ги преповтаря. Следва да отбележи , че по изложени вече по-горе
съображения във връзка с правното основание на иска и неговата правна квалификация
настоящият състав не споделя единствено извода на първоинстанционния съд, че претенцията на
Община Петрич за заплащане на отчисления по чл.64 от ЗУО се основава на договорно
основание- споразумение от 15.01.2019год. Това обаче не се отразява на правилността на
обжалвания съдебен акт, тъй като направения от първоинстанционния съд краен извод за
дължимост на отчисленията по чл.64 от ЗУО е същият, до който достига и настоящата въззивна
инстанция , но на твърдяното от ищеца правно основание и след извършване на самостоятелна
преценка на събрания по делото доказателствен материал .
Безспорно процесното споразумение от 15.01.2019год. е източник на права и задължения
на страните по него и всяка една от тях ,при неизпълнение на задълженията по него, да основе с
него искова претенция за реално изпълнение. Настоящият случай не е такъв и възприемането на
противното от първоинстанционния съд не съответства на изложените в исковата молба факти и
обстоятелства. Действително сключването на процесното споразумение е посочен като
правнозначим в отношенията между страните факт, но не и като такъв, от който произтичат
задълженията за ответното дружество. Ищецът изрично е посочил че ответното дружество
транспортира и депонира отпадъци в собственото му депо , поради което се явява „ползвател“ на
общинско депо за отпадъци и като такъв законът му вменява задължение да заплаща на
собственика на депото отчисленията по чл.64 от ЗУО.
Поради съвпадане на крайния извод на двете съдебни инстанции за основателност на
исковата претенция по чл.21, ал.4 от Наредба №7 / 19.12.2013год. за реда и начина за изчисляване
и определяне размера на обезпеченията и отчисленията , изисквани при депониране на отпадъци
във вр. с чл.64 от ЗУО първоинстанционото решение, в обжалваната му част касателно
горепосочената искова претенция , следва да се потвърди, а подадената срещу него въззивна
жалба- да се отхвърли като неоснователна.
Мотивиран от горното , Апелативен съд-София, ТО, 9-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260107/20.01.2021год., постановено по т.д.№ 243/2020год.
по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-4 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11
12