№ 14309
гр. *******, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110122654 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба от М. Б. Х. срещу ** с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание по чл. 26, ал.
1, предл. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
В исковата молба са изложени доводи, че на 10.04.2018 г. М. Б. Х. е сключил
договор за паричен заем № ******** Поддържа се, че станите са се договорили за
отпуснатият заем да бъде в размер на 600 лева, видът на вноската е месечен, размерът
на месечния лихвен процент не е посочен.%. Поддържа се, че в чл. 4 от процесния
договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с
гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита. Твърди се, че поръчителите следва да отговарят на
следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на
трудовото възнаграждени, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер
на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да
има чисто ЦКР и д.р. Сочи се, че в ал. 2 на чл. 4, страните са уговорили, че в случай
на неизпълнение на поетото задължение по договора да предостави обезпечение в
срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
300 лв., която се плаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Изложени
са подробни доводи, че обсъжданата неустоечна клауза е нищожна поради
противоречие с разпоредбите на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК. Твъди се, че на ищеца е начислена
неустойка в общ размер на 300 лева, която е платена заедно с цялата дължима сума по
процесния договор за паричен заем. Съобразно изложеното е направено искане съдът
да прогласи за нищожна клаузата на чл. 4, ал. 2 от процесния договор и да осъди
ответното дружество да плати на ответника сума в размер на 140 лв., представляваща
платена при липса на основание – въз основа на твърдяната за нищожна договорна
клауза, в периода 24.04.2018 г. – 24.08.2018 г. неустойка по договора за кредит №
1
******, сключен между страните. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, в който е изложено подробно становище за неоснователност на
предявените искове. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност за
претендираното парично вземане. Съобразно изложеното е направено искане исковете
да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно и от представените доказателства се установява, че
на 09.04.2018 г. е сключен договор за паричен заем с номер **** /л. 81 и сл. от делото/
между */** в качеството на заемодател, и М. Б. Х., в качеството на заемополучател,
при условията на който заемодателят е предоставил паричен заем на заемополучателя
в размер на 600 лв.
Не е спорно и че в чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се
съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен в тридневен срок от сключването му с
гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита, като всеки от поръчителите следва да отговаряна
следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер
на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да
има чисто ЦКР и д.р
В чл. 4, ал. 2 от договора страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на
задължението си да предостави обезпечение в уговорения срок, заемополучателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 384,21 лв., която се плаща разсрочено,
заедно с всяка от погасителните вноска.
По делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна
експертиза /л. 99 и сл./, което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено, и от което се установява, че по счетоводна информация, предоставена от
ответника, ищецът е извършил плащания по процесния договор за заем в общ размер
на 898,12 лв., които са разпределени от ответника по компоненти, както следва:
платена главница в общ размер на 600 лв., платена договорна лихва в общ размер на
44,06 лв., платена неустойка в общ размер на 254,06 лв. по чл. 4, ал. 2 от договора.
Плащанията за договорна неустойка са извършени, както следва: на 23.04.2018 г. –
14,31 лв., 10.05.2018 г. – 71,55 лв., 04.06.2018 г. – 14,31 лв., 06.06.2018 г. – 76,55 лв.,
02.07.2018 г. – 77,34 лв. Посочено е, че изчисленият ГПР, включващ разходите по
кредита за договорна лихва и неустойка, възлиза на 171,11 %.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени установителен иск с
правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи по делото, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с
ответника по сключен договор за паричен заем № **** г., с посочените в исковата
молба параметри, нищожност на договорната клауза на чл. 4, ал. 2 от договора,
предвиждаща неустойка за непредставяне на обезпечение, на твърдените основания.
2
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Типичен случай на начална липса на основание е налице в
случаите, в които е получено нещо въз основа на нищожна сделка, респективно въз
основа на нищожна клауза от договор, в който смисъл са разясненията, дадени в т. 1 от
Постановление № ******* г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС. Следователно, за
основателността на предявената осъдителна искова претенция в доказателствена
тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, факта на
получаване на процесната сума в размер на 140 лв. от ответника въз основа на
сочената за недействителна договорна клауза от процесния договор за паричен заем.
Между страните не е спорно и от изслушаното по делото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза /л. 99 и сл./ се установява, че претендирана от ищеца
сума в размер на 140 лв., представляваща договорна неустойка за непредставяне на
обезпечение е платена на основание чл. 4, ал. 2 от процесния договор за паричен заем
от № **** г.
Спорно между страните е действителна ли е неустоечната договорна клауза,
въз основа на която е начислена и удържана сумата.
Настоящият съдебен състав намира, че клаузата по чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1 от
договора за паричен заем е неравноправна, защото изискването за предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа множество изначално
поставени ограничения и конкретно определени параметри, които предвид характера,
броя и изключително краткия срок, в който следва да бъдат предоставени – тридневен
от подписване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Уговорена
по този начин неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за
връщане на главницата и за плащане на възнаградителната лихва по заема, а
изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена
неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за
главница и лихва, съобразно уговорения погасителен план. Предвид изложеното, съдът
приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна
функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със
задължението, включително е предвидена като размер от погасителните вноски, което
се отклонява от обезпечителната и обезщетителната й функция и противоречи на
принципа на добросъвестността. Обстоятелството, че същата е включена наред с
основното задължение в погасителния план също води до извод, че не цели
обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което
на самостоятелно основание заобикаля закона, с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 4 и
ал. 5 ЗПК вр. параграф 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Отделно от това, с
така уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП
относно оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да
бъде извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на
заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.
По аргумент от чл. 19 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения/, като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при
неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния
предмет на договора услуги заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК /ГПР да не е
по-висок от пет пъти размера на законната лихва, т.е. 50%/. С невключването на
скритото възнаграждение се постига заблуждаваща търговска практика по смисъла на
С-453/10 на СЕС, съответно настоящият съд, анализирайки „неустойката“ стига до
3
извод за неравноправния й характер, съответно за нейната нищожност.
В обобщение, по изложените съображения, съдът намира клаузата на чл. 4, ал. 2
от процесния договор за паричен заем за нищожна поради противоречие с посочените
разпоредби на ЗПК. Доколкото не е спорно и от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установи, че претендираната сума в размер на 140 лв. е
платена въз основа на нея, т.е. при начална липса на основание, предявеният
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен и следва да
бъде уважен. В конкретния случай размера на платената сума въз основа на
нищожната договорна клауза е по-голям от претендирания, но с оглед диспозитивното
начало гражданския процес, това обстоятелство е ирелевантно.
Съгласно разясненията, дадени в т. 7 от Постановление № ******* г. по гр. д. №
1/79 г. на Пленума на ВС, вземанията, произтичащи от фактическите състави на
неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл.
110 ЗЗД, като с оглед на това, че при първия фактически състав на чл. 55,
ал. 1 ЗЗД основанието не е налице при самото извършване на престацията, следва да се
приеме, че давностният срок започва да тече от деня на получаването й. Предвид
изложеното и като съобрази датата на депозиране на исковата молба – 28.04.2023 г., и
датите на извършените плащания въз основа на обсъжданата нищожна клауза на чл. 4,
ал. 2 от договора за заем от 10.04.2018 г., съдът намира, че релевираното възражение
на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на спора и по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право
на разноски. С представен списък по чл. 80 ГПК /л. 95 от делото/ се претендират
разноски за адвокатски хонорар, на основание чл. 38 ЗАдв., като по делото е
представен договор за правна защита и съдействие между ищеца и **** „Д. М.“ /л.
45/. Предвид изложеното и на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. М., сумата от 480 лв. с ДДС –
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца. По аргумент от чл.
78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, каквато е процесната хипотеза, осъденото лице е
длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски в полза на съда. Предвид
изложеното ответникът следва да бъде осъден да плати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски районен съд следните суми: 100 лв. –
държавна такса, и 300 лв. – депозит за вещо лице. С оглед изхода на спора, искането на
ответника за присъждане на разноски е неоснователно.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. Б. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес:
град *******, ***, срещу ответника ***, *********, със седалище в град ******* и
адрес на управление: ****, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
НИЩОЖНОСТТА договорната клауза на чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем №
**** г., предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение, сключен между
ищеца, в качеството на заемател, и ответника, в качеството на заемодател.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ***, *********, със седалище в
град ******* и адрес на управление: ****, да плати на М. Б. Х., ЕГН **********, със
4
съдебен адрес: град *******, ***, сума в размер на 140 лв., представляваща платена
без основание сума – неустойка по чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем № **** г., г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
28.04.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, ***, *********, със седалище в град
******* и адрес на управление: ****, да заплати **** „Д. М.“, с ******* с адрес: град
*******, *, сума в размер на 480 лв. с ДДС – възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ищеца.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ***, *********, със седалище в град
******* и адрес на управление: ****, да плати по сметка на Софийски районен съд в
полза на бюджета на съдебната власт разноски по делото в общ размер на 400 лв., от
които 100 лв. – държавна такса, и 300 лв. – депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5