Присъда по дело №611/2024 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 174 от 03.10.2024 година, постановена по
НОХД № 611/2024 година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт
против подсъдимият Х. Д. /H.J., роден на **********г. в гр. ***, Република Ирак,
гражданин на Република Ирак, по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за
това, че на 08.09.2024 година, в района на 217 гранична пирамида в землището на село
Шарково, общ. ***, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин,
както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат
наложени при условията на чл. 55 от НК наказания лишаване от свобода за срок от пет
месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за
срок от три години.
Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3
от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред
съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. С. М.
от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на
подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до
нарушаване правата на Х. Д..
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. С. М. заявява,
че обвинението е доказано от събраните по делото доказателства и пледира съдът да
постанови присъда като признае Х. Д. за виновен и му наложи наказания в минимален
размер при условията на чл. 55 от НК предвид нА.чието на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Х. Д. /H.J. е роден на **********г. в гр. ***, Република Ирак и е
гражданин на Република Ирак. Подсъдимият живеел в родината си, но решил да я
напусне, като от обясненията му дадени в хода на БП и прочетени в с.з. по реда на чл.
279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК, е видно, че на 05.09.2024г. същият, заедно със свой
приятел Х. Д., напуснА. Ирак и двамата отишли в Република **********в гр.
Истанбул. Заявява, че искА. да отидат в европейска държава – в Германия или ИтА.я,
където да пребивават, но тъй като не разполагА. с необходимата виза за влизане в Р
България или друга страна от ЕС, решили да преминат от Република Турция в
Република България през границата на страната ни не по установения от закона ред -
без съответното изискуемо се по закон разрешение от надлежните органи на властта. В
изпълнение на това намерение, те се свързА. с неустановено по делото лице, което
обещало срещу заплащане на сумата от по 2500 евро на човек, да преведе подс.Х. Д. и
приятелят му нелегално през границата на страната от Р Турция в Р България. На
07.09.2024г. двамата били откарани с автомобил от гр. Истанбул в близост до турско
българската граница, след което те продължили да се движат пеша, водени от едно
неустановено по делото лице. Така те достигнА. до възпрепятстващото съоръжение на
турско-българската границата /т.н. „ограда“/, където пренощувА.. На 08.09.2024г.
водачът им показал срез и отвор във възпрепятстващото съоръжение на турско -
българската граница, след което подсъдимият и приятелят му преминА. през
направения отвор, като по този начин влезли от Република Турция в Република
1

България в района на 217 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Шарково,
община ***, обл.Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта. При
влизането си в страната подсъдимият не носел документи за самоличност, нито е
притежавал документи, даващи му право да влезе в страната ни. След това
подсъдимият и спътникът му сами продължили да вървят няколко дни на територията
на Република България. В един момент, на 15.09.24г. двамата излезли на асфалтов път
и вървели по него. Там същият ден сутринта, в близост до с. Жребино, общ. Елхово,
били забелязани и спрени за проверка от полицейски служители, между които и св. И.
З. – служител на ГПУ-*** при РДГП-Смолян, командирован тогава в ГПУ ***.
Подсъдимият и приятелят му спрели на подаденият им сигнал, а след това били
задържани.
При извършената полицейска проверка на подсъдимия било установено, че той
няма документ за самоличност, впоследствие бил отведен в ГПУ *** и задържан за
изясняване на самоличността му. При задържането на подсъдимия, в него не са били
намерени както документи за самоличност, така и такива, даващи му право да влезе в
Република България, нито впоследствие подсъдимият е представил такива.
От показанията на свид. П. А. – служител в ГПУ ***, се установява, че същият е
бил наряд на 08.09.2024 година и изпълнявал служебните си задължение по охрана на
държавната ни граница в района от 200 до 231 гранични пирамиди, находящи се в
землището на село Шарково и към 18.00 часа при проверка на граничното съоръжение
констатирал нарушение в района на 217 гранична пирамида, което се изразявало в срез
и отвор във възпрепятстващото съоръжение и оставени следи по земята от повече от
един човек, които били с посока от Р Турция към Р България. Свидетелят докладвал по
съответния ред за констатираното от него и продължил да изпълнява служебните си
задължения.
При регистрацията на задържаните две лица било установено, че единият от
тях е подс. Х. Д., който нямал надлежно разрешение, даващо му право за влизане в
Република България.
От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС
към МП на РБ, се установява, че подс. Х. Д. не е осъждан на територията на Република
България към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите П. А. и И.
З., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в
хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2
от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Показанията на свидетелите П. А. и И. З. са правдиви, логични и последователни,
поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и
обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и
механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на
свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по
делото. Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с
останА.я доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите П. А.
и И. З., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се
съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на
деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на
инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на неговото открИ.е и
2

задържане от полицейските служители.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият Х. Д. е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 08.09.2024 година в района на
217 гранична пирамида в землището на село Шарково, общ. ***, област Ямбол, влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта. НА.це е съставомерно деяние по
посочения текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият
граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени
места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е
липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на
свидетелите П. А. и И. З., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от
обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим
и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните
органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай,
открИ.ето на нарушителя след влизането му в Република България и вече на
територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено
„влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е
нА.це, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията,
установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при
пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване.
Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото
разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с
установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни
граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни
граница от територията на Република Турция на територията на Република България,
като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти,
следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния
характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е
предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да
реА.зира крайната си цел – да достигне до територията на Република България, след
което да продължи към Германия или ИтА.я.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Х. Д. за виновен в
извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в
незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена,
дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница
между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно
който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на
3

убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са нА.це доказателства по
делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България,
подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита
му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното
поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е
единствено с цел да достигне територията на страната ни, след което да продължи към
Германия или ИтА.я, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат
основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс. Х. Д. съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока,
предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и
степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това,
че същият не е осъждан на територията на страната ни към момента на деянието, както
и предвид направените от него самопризнания в хода на ДП, способствА. за разкрИ.е
на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за
извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези
фактически констатации, съдът прие, че в случая са нА.це многобройни и
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено съдебно
минало, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на
подсъдимия, същевременно съдът прие, че й най-лекото, предвидено в закона
наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко
за извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимия при условията на
чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от
свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание
лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на
500.00 /петстотин/ лева.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението
на чл.66, ал.1 от НК по отношение на Х. Д., тъй като към момента на деянието той не е
осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК
съдът отложи изпълнението на това наложено наказание на подс. Х. Д. за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не
следва да се присъждат. Други разноски по делото не са направени.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/
4

Номер на акта:	174
Дата:	3 октомври 2024 г. (в сила от 19 октомври 2024 г.)
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20242310200611
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 септември 2024 г.

Присъда по дело №611/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите