Решение по дело №25873/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9211
Дата: 15 август 2022 г. (в сила от 15 август 2022 г.)
Съдия: Неда Неделчева Табанджова Заркова
Дело: 20211110125873
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9211
гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Н. Т. З.
при участието на секретаря ЦВ. Г.
като разгледа докладваното от Н. Н. Т. З. Гражданско дело №
20211110125873 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ф-ма” АД срещу Д. ВЛ.
ВЛ. за признаване на установено съществуването в полза на ищеца срещу ответника на
следните вземания: сумата от 1000 лв., представляваща главница по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка №51РКО-Б-7521/29.08.2007г., ведно със законна лихва от 26.11.2019
г. до изплащане на вземането, просрочена договорна лихва съгласно т.7 от Договора в
размер на 5011,29 лв. за периода от 19.10.2008 г. до 18.11.2019 г., просрочена наказателна
лихва съгласно т. 8 от Договора в размер на 3228,83 лв. за периода от 19.10.2008 г. до
18.11.2019 г., законна лихва начислена върху предсрочно изискуемата главница в размер на
1,96 лв. за периода от 19.11.2019 г. до 25.11.2019 г., годишна такса за поддръжка, начислена
за 2010 г., 2011 г. и 2015 г., дължима на основание т.10 от Договора в размер на 117,00 лв.,
за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
67982/2019 г. по описа на СРС, 24-ти състав. Претендира сторените по делото разноски.
Ищецът „ф-ма” АД твърди, че по силата на Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№51РКО-Б-7521/29.08.2007г. на ответника е предоставен банков кредит под формата на
овърдрафт в размер на 1 000,00 лева, със срок за ползване на овърдрафта до 29.08.2009 г.,
като същият се удължава автоматично при условията и по реда, предвидени в ОУ на
банката. Твърди, че кредитът бил усвоен изцяло посредством тегления на различни по
размер суми и в различни моменти в рамките на срока на договора, и е погасяван на дати и
1
със суми, посочени в исковата молба. Твърди, че кредитът е в просрочие от 14.10.2008 г.
Заявява, че е обявил кредита за предсрочно изискуем, считано от 19.11.2019 г. Сочи, че
съгласно т. 7 от Договора при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо,
формирано до последния отчетен период, титулярът заплаща на банката, след изтичането на
първите три отчетни периода, годишен лихвен процент 16% върху дебитни салда,
формирани в резултат на плащания на ПОС терминал и 18% за всички останали трансакции.
В чл. 8 от договора страните се договорили при неплащане на месечната погасителна вноска
или надвишаване на разрешения кредитен лимит, банката да начислява наказателна лихва в
размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Релевира възражение за погасяване по давност на
претендираните вземания. Сочи, че възможността за едностранна промяна на общите
условия към договора от страна на банката води до нищожност на договора като
неравноправен. Оспорва размерът на начислените лихви. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателност на предявените искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.
чл.430 ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже пълно и главно наличието на
валидно сключен договор за кредит с ответника, предоставяне на заемната сума;
уговореният начин за усвояване и връщане на усвоените суми и падеж на уговорените
дължими вноски за връщане на заема, ведно с договорна лихва в претендирания размер;
настъпване на предсрочна изискуемост; начална дата на забавата и размер на обезщетението
за забава, съществуването на договорни отношения, включващи задължението за заплащане
на такси, както и вземанията си по размер. Ищецът следва да установи също така, че
процесните клаузи от договора са индивидуално уговорени или не нарушават значително
равновесието между страните и не накърняват добрите нрави.
Страните не спорят и от представения по делото договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№51РКО-Б-7521/29.08.2007г., се установява, че по искане на ответника банката приема да
открие и води на негово име картова разплащателна сметка с IBAN BG39
FINV91501000052643 и да издаде към нея на негово име или на други посочени от него
оправомощени държатели револвираща/и международна/и кредитна/и карти/и с чип
MasterCard Standart, а според чл. 2 банката предоставя на титуляря банков кредит овърдрафт
по картовата разплащателна сметка в размер на 1000 лв., който може да бъде усвояван с
ползване на всяка от картите, издадени към картовата му разплащателна сметка. В чл. 3 е
уговорен срок за ползване на овърдрафта до 29.08.2009г., както и че той се подновява
автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия, а съгласно т. 36. 1 от
2
Общите условия срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за
нов едногодишен срок, при условие, че титулярят не е уведомил банката за прекратяване на
договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, респ. при условие че банката не
е уведомила титуляря за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на
текущия срок. Договорено е, че за всички транзакции до размера на кредитния лимит
ответникът има право на гратисен период от 45 дни, но само при условие, че до датата на
падежа за съответния отчетен период е погасил задълженията си по дебитното салдо в пълен
размер /усвоени суми, такси, начислени лихви/. Съгласно т.7 от Договора за кредит при
непогасяване на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на
последния отчетен период, Титулярът заплаща на Банката след изтичане на първите три
отчетни периода годишен лихвен процент в размер на 16% за извършване на безналични
плащания на ПОС – терминал и 18% за всички останали транзакции.
С оглед на представените писмени доказателства, неоспорени от страните – договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка №51РКО-Б-7521/29.08.2007г., съдът приема, че между
страните в настоящия спор са възникнали облигационни отношения по повод сключения
договор, по силата на които банката е предоставила кредит в определен размер на
кредитополучателя – ответник срещу насрещното му задължение да погаси задълженията си
в определения по договора срок. От друга страна, от заключението на вещото лице по
изготвената и приета съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадена се установява, че с Договор № 51РКО-Б-7521 /29.08.2007г.
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка банката е предоставила банков кредит овърдрафт по
картова разплащателна сметка с титуляр Д. ВЛ. ВЛ. и с IBAN BG39 FINV91501000052643 в
размер на 1 000 лева. Усвояването на кредитния лимит е извършвано чрез теглене на суми
на АТМ устройство, плащания на стоки и услуги - ПОС терминал, такси за ползваните
услуги и начислени лихви по банковата сметка на ищцата Д. ВЛ. ВЛ. с IBAN BG39
FINV91501000052643. Кредитният лимит първоначално е усвоен в периода 31.08.2007 г. -
09.10.2007 г. - общо суми в размер на 998,12 лв. По кредитната карта са извършени тегления
на пари в брой и плащания на ПОС терминал общо в размер на 2 510,07 лв. За погасявана на
задълженията по кредита са внесени суми общо в размер на 1 730,42 лв. Към 14.10.2008 г. -
датата на последното усвояване чрез теглене в брой на АТМ и последното плащане по
кредита на 13.10.2008 г. е усвоен изцяло кредитния лимит в размер на 1 000 лв. и остатък от
непогасена лихва в размер на 3,42 лв. След 14.10.2008 г. няма извършени операции с
кредитната карта и няма внесени суми за погасяване на задълженията. По нея са
начислявани само договорни и наказателни лихви до 20.01.2015 г. Общо начислените за този
период договорни лихви са в размер на 4 191,65 лв. и наказателни лихви в размер на 3
228,83 лв. Картата е деактивирана на 21.01.2015 г., след която дата са начислени лихви в
размер на 18,64% върху главницата по кредита в размер на 1 000,00 лв. Начислените лихви
за периода от 20.01.2015 г. до 18.11.2019 г. са общо в размер на 804,11 лв. Към 18.11.2019 г.
(съгласно исковата молба) размерът на задълженията на ищеца към Банката по Договор за
3
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт
по разплащателна сметка № 51РКО-Б-7521 /29.08.2007 г. е в размер на 9 345.01 лв.. която
включва – 1000 лева – главница; 4 195,07 лева – начислена договорна лихва за периода от
21.09.2008г. до 18.11.2019г.; 804,11 лева - начислена договорна лихва за периода 21.09.2008
г. -18.11.2019 г.; 3 228,83 лева - начислена наказателна лихва за периода 20.09.2008 г. -
20.01.2015 г. и 117,00 лева - начислени годишни такси 3 бр. х 39,00 лв. начислени на
21.01.2015 г.
Представена е покана за изпълнение, адресирана до ответника и връчена му лично на
04.10.2019г. при отказ, чрез ЧСИ Стоян Якимов, рег.№844 при КЧСИ и район на действие
СГС, с която ищецът е упражнил правото си по чл.60 ал.2 ЗКИ, като е уведомил ответника,
че поради неизпълнение на задълженията по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№51РКО-Б-7521/29.08.2007г., след изтичане на предоставения 7- дневен срок за доброволно
изпълнение, считано от връчването на поканата, банката ще счита ползваният кредит за
изцяло и предсрочно изискуем.
С установителния иск по чл. 422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред
съществуването на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на
заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно
наличието на вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение, като подаването на
възражението не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за
изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че
производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение, тази пречка отпада
и заповедта за изпълнение влиза в сила. По този специален установителен иск в тежест на
ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането, а на ответника - възраженията си
срещу вземането. Безспорно се установи, че е налице сключен договор за договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт
по разплащателна сметка №51РКО-Б-7521/29.08.2007г. с кредитен лимит от 1 000 лева.
Ответникът е осъществил и множество транзакции, последната от които на 14.10.2008г. и
последно плащане по кредита на 13.10.2008г.
Ответникът е направил изрично възражение за погасяване по давност на
претендираните вземания. По своята правна същност погасителната давност представлява
период от време, свързан с бездействие на кредитора
да упражни притезателното си право на вземане или да поиска принудителното му
изпълнение през определен от закона срок, което води до погасяване на искането за
принудително осъществяване. В случая ищецът претендира главница, договорна лихва и
наказателна лихва. Главницата се погасява с изтичането на общата пет-годишна давност, а
лихвата с тригодишна давност. След изтичането на период от пет, респ. от три години
кредиторът губи притезанието си за принудително изпълнение на тези вземания.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. За да се прецени дали процесните вземания са погасени по
4
давност, следва да бъде определен моментът, в който за тях е настъпила изискуемостта.
Видно от чл. I, т. 1, б. „з ” от действащите към момента на сключване на процесния договор
общи условия за дата на падежа се счита всяко 5- то число от месеца, а ако то е неработен
ден, дата на падежа е първият следващ работен ден. Чл. 14 от гл. V от общите условия
предвижда, че за усвоения овърдрафт титулярът на кредитната карта ползва гратисен период
от 45 дни и ако в този срок погаси пълния размер на дебитното салдо по сметката си,
формирано до края на последния отчетен период, банката не начислява лихва, следователно
лихва се начислява след
изтичането на период от 45 дни от съответната транзакция. Тълкувайки логически двете
разпоредби от общите условия, условия, съдът счита, че падежът за всеки ползван
овърдрафт настъпва на пето число
всеки месец, като след тази дата, главницата става изискуема и кредиторът може да иска
изпълнение. Лихва върху ползвания финансов ресурс страните са се договорили да се дължи
след изтичане на срок от 45 дни, след съответната транзакция. С оглед спецификата на
кредита - овърдрафт, е налице определен кредитен лимит по разплащателната сметка на
ответника, в случая 1 000 лева, който се усвоява по избран начин и период от ответника,
като последният може да дава нареждания и над разполагаемите суми по разплащателната
сметка. Релевантно за началния момент, от който започва да тече давността, е
датата на последното осъщественото усвояване на парични средства от ответника, в случая,
считано от 14.10.2008г. Съгласно определения падеж в чл. I, т. 1, б. „з” от общите условия,
падежът на вземането за главницата следва да се отброява от 5-то число на месеца, следващ
последната транзакция. Така изискуемостта настъпва на 05.11.2008 г., от която дата започва
да тече
петгодишният период за погасяване по давност на вземането за главницата. Същият е
изтекъл на 05.11.2013, като до посочения момент не са осъществявани действия, които биха
прекъснали или спрели изтичането на давността.
Заявлението за издаване на заповед за парично задължение е подадено на
26.11.2019 г. - значително след изтичането на погасителната давност за главницата. Правно
ирелевантно е обявяването на предсрочната изискуемост на кредита от ищеца след
настъпването на погасителната давност. Последното извършено погасяване от длъжника е от
дата 13.10.2008 г., но самите
плащания не прекъснат давността. Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него акцесорни вземания, макар давността за тях
да не е изтекла. Предвид гореизложеното и доколкото се установява, че вземането на ищеца
за главницата е погасено по
давност, то същото се отнася и за акцесорните вземания за договорна и наказателна лихва.
Предвид изложените съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени,
поради погасяване на вземанията по давност.
При този изход на спора на осн.чл.78, ал.3 ГПК разноски се следват на ответника, но
тъй като такива не са поискани, нито са представени доказателства за сторени разноски, то
5
съдът не следва да присъжда.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ф-ма“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д Ц“ № 37 срещу Д. ВЛ. ВЛ. с ЕГН ********** искове по
чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.430 ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД за установяване дължимостта на
сумата от сумата от 1000 лева - главница по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№51РКО-Б-7521/29.08.2007г., ведно със законна лихва от 26.11.2019 г. до изплащане на
вземането, просрочена договорна лихва съгласно т.7 от Договора в размер на 5011,29 лева
за периода от 19.10.2008 г. до 18.11.2019 г., просрочена наказателна лихва съгласно т. 8 от
Договора в размер на 3228,83 лева за периода от 19.10.2008 г. до 18.11.2019 г., законна
лихва начислена върху предсрочно изискуемата главница в размер на 1,96 лева за периода
от 19.11.2019 г. до 25.11.2019 г., годишна такса за поддръжка, начислена за 2010 г., 2011 г.
и 2015 г., дължима на основание т.10 от Договора в размер на 117,00 лева, разноски за
връчване на покана в размер на 60,00 лева, за които вземания е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 67982/2019 г. по описа на СРС, 24-ти
състав.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийският градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6