Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 08.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, XVI- -ти въззивен състав в
публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и
седемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВ
ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
СЕКРЕТАР:ГЕРГАНА ЦВЕТКОВА
ПРОКУРОР:ТАТЯНА САДАЙ
Като разгледа
докладваното от съдия Колева ВНОХД № 4375/2017г., за да се произнесе взе
предвид следното:
С присъда от 11.10.2016г.
постановена по НОХД № 3487/2016г. по описа на СРС, НО, 9- ти състав съдът е
признал подсъдимия Г.К.Г. за виновен в това, че за времето от 24.09.2013г. до
01.10.2015г. в гр.София, ж.к.“******е
държал огнестрелно оръжие- един брой постолет марка „Байкал“, кал.9 мм,с № ******,
без да има за това надлежно разрешение, съгласно чл.56, ал.1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/: чл.56,
ал.1 Лицето по чл.50, ал.1- 3, получило разрешение за придобиване, може да
съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с
изключение на фойервеки от категория 1, или да съхранява, носи и/или употребява
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за
съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от нето
длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонаходението на обекта за
съхранение или по постоянния адрес на физическото лице“, поради което и на
основание чл.339, ал.1 и чл.55,
ал.1, т.1 от НК му наложил
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.
На
основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК съдът е отнел в
полза на държавата един брой постолет марка „Байкал“, кал.9 мм,с № ******.
На основания чл.189, ал.3 от НПК съдът е възложил в
тежест на подсъдимия Г.Г. направените по делото разноски в размер на 185,61
лева по сметка на СДВР и 80,00 лева по сметка на СРС.
Срещу
така постановената присъда е постъпила
жалба от подсъдимия Г.Г., чрез адв.М.Н.,
в която
са
изложени
доводи, че неправилно съдът е приел, че
деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като у подсъдимия била формирана
невярна представа относно изтичането на срока на даденото му разрешение.
Поддържа се, че съдът не е извършил преценка на обществената опасност на
деянието, която била явно незначителна. Предлага се
Решение
по ВНОХД № 4375/2017г., СГС,
НО, XVI-ти въззивен състав, 2 стр.
съдът да приеме,
че са налице основанията на чл.9, ал.2 от НК и оправдае подсъдимия по
повдигнатото му обвинение.
В
съдебно заседание представителят на СГП счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционната
присъда за правилна и законосъобразна. Поддържа, че в случая не е
налице чл.9, ал.2 от НК и предлага присъдата на СРС да бъде потвърдена.
В
съдебно заседание защитата на подсъдимия
поддържа, че от обективна страна престъплението е извършено, макар и формално. Счита, че изводите на съда
отсносно субективната страна са в противоречие със събраните по делото
доказателства, тъй като подзащитният му бил действащ жандармерист и е имал
разрешение за оръжието. Поддържа, че деянието е явно незначително, тъй като
подзащитният му е съхранявал оръжието съгласно инструкциите на МВР. Моли първоинстанционната
присъда да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да признае подзащитния му за невиновен по повдигнатого
обвинение.
Подсъдимият Г.Г. не се
явява пред въззивната инстанция.
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, ХVI- ти въззивен състав, като съобрази
изложените доводи, направените възражения и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От
фактическа страна СРС е приел, че подсъдимият
придобил
пистолет марка „Байкал“, кал.9 мм,с № ******, за което му било издадено разрешение №
186/14.03.2003г. Впоследствие, след представяне на необходимите документи в 09
РУ- СДВР на подсъдимия било издадено разрешение за носене, съхранение и
употреба на оръжие № ****** със срок на валидност до 24.06.2013г. Подсъдимият съхранявал
оръжието си в гр.София, ж.к.“******. Преди изтичане на срока на разрешението
подсъдимият Г. следвало да подаде в 09 РУ- СДВР необходимите документи за
подновяване на срока му или да предаде оръжието в служба „КОС“ при 09 РУ- СДВР.
Подсъдимият Г. не подал изискуемите се документи, нито предал оръжието си в 09
РУ- СДВР. Подсъдимият държал пистолета в периода от 24.06.2013г. до
01.10.2015г. в дома си, без да има за това надлежно разрешение, съгласно чл.56,
ал.1 от ЗОБВВПИ. След като бил издирен на 01.10.2015г. подсъдимият се явил в
служба С „КОС“ при 09 РУ- СДВР, където предал пистолета и бил съставен
протокол.
Досежно
значимите за правилното решаване на делото обстоятелства- факта на извършване
на деянието, авторството, субективната страна на деянието, конкретното своебразие
на обстоятелствата, при които е извършено- фактическата обстановка, е прецизно
изяснена от първоинстанционния съд.
Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен
анализ на събраните по делото доказателства-обясненията на подсъдимия Г.Г., показанията на
свидетелите ******/приобщени
по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК/, К.Й., разрешение № 186/14.03.2003г.,
разрешение за носене, съхранение и употреба на оръжие № ******, заключение на съдебно- балистична експертиза, справка за съдимост, характеристика, както и прибощените по
реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.
От
приложената по делото справка за съдимост съдът е приел за установено, че подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна
Решение по
ВНОХД № 4375/2017г.,
СГС, НО, XVI-ти въззивен състав, 3 стр.
отговорност.
На
базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно и
обосновано е достигнал до извода, че подсъдимият Г.Г. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.339, ал.1 от НК. Преди изтичането
на срока на разрешението за носене, съхранение и употреба на оръжие-
24.06.2013г. подсъдимият е следвало да подаде изискуемите се
документи за подновяване на срока на разрешението или да предаде огнестрелното
оръжие, което не сторил до 01.10.2015г. Изводите
на първоинстанционния съд са обосновани, почиват на вярна интерпретация на
доказателствата по делото, направени са в съгласие със закона, като в тази
насока са изложени убедителни съображения, които въззивната инстанция изцяло
споделя.
Настоящият
съдебен състав намира, че изводите на Софийски районен съд при определяне на наказанието
са правилни и законосъобразни.
Правилно като смекчаващи вината обстоятелства са преценени чистото съдебно
минало на подсъдимия,
добрите характеристични данни, младата възраст и оказаното
съдействие на органите на полицията, а като отегчаващи- моралната укоримост на деянието, поради
което въззивната инстанция счита, че законосъобразно и справедливо е приложена
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
Налице
са предпоставките за проложение на цитираната разпоредба от НК, тъй като
чистото съдебно минало и ниската лична степен на обществена опасност на подсъдимия
позволяват да се направи извода, че за да се предизвикат съответни положителни
промени в съзнанието му към спазване на законите не е необходимо да изтърпи
ефективно наложеното му наказание от шест месеца лишаване от свобода. В тази
връзка, съобразно с целите на наказанието по чл.36 от НК и с приниципа за
справедливост при определяне на наказанието, съдът правилно е отложил
изпълнението на наложеното наказание. Наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова
със своята строгост, за преправяне и превъзпитаване на подсъдимия към спазване на законите
и добрите нрави, т.е. да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и по този
начин. Наказването на подсъдимия
ще подейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на
обществото. Наказването с това наказание е еднакво необходимо, както за
поправяне на подсъдимия
и неговото
предупреждаване, така и на обществото, което трябва да се предпазва от подобни прояви,
като изолира носителите им или поне да предупреждава склонните към такива, че
наказанието е строго и неизбежно, но не и несправедливо.
Съдебният състав намери за
неоснователно възражението, че следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2
от НК. При преценка дали деянието е малозначително и не е обществено опасно,
или обществената му опасност е явно незначителна съдът следва да има предвид
всички обстоятелства. В конкретния казес се касае държане на огнестрелно оръжие
в частен дом за продължителен период от време- почти една година и половина, което сочи, че
обществената опасност на деянието не е явно незначителна.
При
цялостната извършена на основание чл.313 от НПК служебна проверка на присъдата
въззивният съд не
констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.
Решение по
ВНОХД № 4375/2017г.,
СГС, НО, XVI-ти въззивен състав, 4 стр.
Воден
от горното, и на основание чл.334,
т.6 във връзка с чл.338 от
НПК Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда
от 11.10.2016г., постановена по
н.о.х.д. № 3487/2016г., по поиса на СРС, НО, 9-
ти състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно
и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.