Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. В., 21.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр. В., ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
трети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря
Н.П., като разгледа докладваното от съдия Христова гр. д. ***428 по описа за
2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване
и канализация“ ООД – гр. В., ЕИК ***, чрез юрисконсулт А.А., срещу Х.К.П., ЕГН **********.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че
се намира в облигационни отношения с ответника по договор за предоставяне на В
и К услуги, сключен при общи условия, за жилище, находящо се на адрес: гр. В.,
ж. к. „***“, ***. Твърди, че за потреблението за периода от 19.05.2016 г. до
20.10.2017 г. по партидата на процесния имот са начислени за плащане суми по 13
бр. фактури, както следва: главница в размер на 413,18 лева и лихва за забава в
размер на 27,16 лева, начислена върху главницата за периода от 01.08.2016 г. до
13.12.2017 г., които суми не били заплатени от ответника. За ответника била изготвена
покана за доброволно изпълнение, но не бил открит на адреса за връчване. По
депозирано от ищеца заявление била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5712/2017 г. по описа на РС – гр. В., ГО, VII състав,
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление,
което определя правния интерес на ищеца от предявяване на исковете. Иска се
постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът
Х.К.П. дължи на ищеца следните суми: 413,18 лева – главница, представляваща
потребени ВиК услуги за периода от 19.05.2016 г. до 20.10.2017 г. за жилище,
находящо се на адрес: гр. В., ж. к. „***“, ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 19.12.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 27,16 лева – лихва за
забава, начислена върху главницата за периода от 01.08.2016 г. до 13.12.2017
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 5712/2017 г. по описа на РС – гр. В., ГО, VII състав.
Претендира присъждане на сторените в заповедното и исковото производство
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба.
С молба вх. № 16559/13.11.2018 г., депозирана преди
първото по делото съдебно заседание, упълномощеният процесуален представител на
ищеца юрк. А. заявява, че поддържа предявените срещу ответника искове и прави
искане за постановяване на неприсъствено решение, както и за присъждане на
сторените в производството разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът,
редовно призован, не се явява в откритото съдебно заседание, не изпраща пълномощник
и не заявява искане за гледане на делото в негово отсъствие.
Съдът, след като обсъди направените
доводи и доказателствата по делото, намира следното:
От
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. В. против Х.К.П. са предявени кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 413,18 лева – главница,
представляваща потребени ВиК услуги за периода от 19.05.2016 г. до 20.10.2017
г. за жилище, находящо се на адрес: гр. В., ж. к. „***“, ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението – 19.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 27,16 лева – лихва за забава, начислена върху главницата за периода
от 01.08.2016 г. до 13.12.2017 г., за които суми е издадена Заповед №
3857/21.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 5712/2017 г. по описа на РС – гр. В., ГО, VII състав. Претендира се присъждане
на сторените в заповедното и исковото производство разноски.
Съдът
намира, че са налице кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответника. Същият
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, не се е
явил в първото заседание по делото, респ. не е упълномощил процесуален представител,
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е
направил изрично искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Налице
са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им
в съдебно заседание. С Разпореждане № 4051/07.06.2018 г., връчено на ответника
на 01.08.2018 г., е указано, че ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение, в случай че ответникът не подаде писмен отговор и не се
яви в съдебното заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
Съдът
намира, че е налице и условието, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК –
предявените срещу ответника искове са вероятно основателни с оглед изложените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да
бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ООД –
гр. В. против Х.К.П. искове с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат
изцяло уважени.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски. С оглед задължителните указания, дадени в т. 12
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК,
съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и
в заповедното производство съобразно изхода на спора.
В
заповедното производство са присъдени разноски за държавна такса в размер на 25
лева, които ответникът следва да заплати на ищеца.
Съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК в исковото производство ищцовото
дружество претендира държавна такса в размер на 100 лева, но в производството
са заплатени 75 лева /довнесена държавна такса след приспадане на платената в
заповедното производство/. Ответникът следва да бъде осъден да заплати 75 лева
разноски за исковото производство, както и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането следва да се
извърши на касите на дружеството – ищец или по банков път – по банкова сметка ***: ***,
BIC: ***, „Централна
кооперативна банка“ АД.
При горните съображения и на
основание чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Х.К.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. В., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „***“ ***,
представлявано от управителя А.П., чрез юрисконсулт А.А., следните суми:
сумата от 413,18 лева /четиристотин
и тринадесет лева и осемнадесет стотинки/ – главница, представляваща потребени
ВиК услуги за периода от 19.05.2016 г. до 20.10.2017 г. за жилище, находящо се
на адрес: гр. В., ж. к. „***“, ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението – 19.12.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 27,16
лева /двадесет и седем лева и шестнадесет стотинки/ – лихва за забава,
начислена върху главницата за периода от 01.08.2016 г. до 13.12.2017 г., за
които суми е издадена Заповед № 3857/21.12.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5712/2017 г. по описа на РС – гр. В.,
ГО, VII състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и
канализация“ ООД – гр. В., ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. В., ул. „***“ ***, представлявано от управителя А.П.,
чрез юрисконсулт А.А., следните суми: сумата
от 175,00 лева /сто седемдесет и пет лева/ - разноски
в настоящото производство, както и 25,00
лева /двадесет и пет
лева/ - платена държавна такса в заповедното производство по ч. гр. д. № 5712/2017
г. по описа на РС – гр. В.,
ГО, VII състав.
На
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на сумите следва
да се извърши на касите на дружеството – ищец или по банков път – по банкова
сметка ***: ***, BIC: ***, „Централна кооперативна банка“ АД.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Районен съдия: …………………………….