№ 927
гр. Варна, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100501235 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 268 ГПК. Образувано е по:
1/ въззивна жалба на Д. Р. М., с ЕГН **********, чрез адв. Г., против Решение №
260086 от 23.12.2021 година, постановено по гр.дело № 543/2020 година, трети състав, по
описа на ПРС, в частта, с която е била отхвърлена исковата претенция на въззивника
против Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, със седалище и адрес на управление: ***,
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - за разликата от уважения размер от
3000 лева, до предявения размер от 7000 лева, представляващ частичен иск от общо
търсената от ищеца сума, в размер на 40 000 лева.
Аргументите в жалбата се свеждат до неправилна преценка на наличните по делото
доказателства. Твърди се, че претенцията за неимуществени вреди е била доказана в пълен
размер и атакуваното решение следва да се отмени в обжалваната му част, като се присъди
целия търсен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, насрещната страна - АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ и третото лице - помагач на страната на ответника -
"АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ" АД, не са подали отговор на въззивната жалба.
2/въззивна жалба от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, със седалище и
адрес на управление: ***, против Решение № 260086 от 23.12.2021 година, постановено по
гр. д. № 543/2020 година, трети състав, по описа на ПРС, в частта, с която въззивника е бил
осъден да заплати в полза на ищеца Д. Р. М. следните суми: 49.51 лева /четиридесет и девет
лева и петдесет и една стотинки/ - обезщетение за имуществени вреди от непозволено
увреждане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2018 година до
окончателното изплащане, на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, 3 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2017
година до окончателното изплащане, на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
В жалбата се сочи, че съдът неправилно е тълкувал както наличните по делото
1
доказателства, така и материалния закон. Излага се, че Агенцията не носи отговорност за
навлизането в пътното платно на диви животни, а тя следва да се понася от трето лице.
Според жалбата не е доказана исковата претенция по основание и размер в цялост. По
делото не се е установило, че механизмът на ПТП е такъв, какъвто е посочен от ищеца,
както и че е налице причинно – следствената връзка между произшествието и вредите. Д. Р.
М. не е доказал и неимуществените вреди . Намира за неправилни и необосновани изводите
на съда относно възраженията за случайно деяние и съпричиняване от пострадалия. В
заключение счита за обосновано да се отхвърли исковата претенцията изцяло. Моли за
присъждане на разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК против жалбата не е постъпвал отговор от Д. Р. М..
В съдебно заседание, пред ВОС, се явява въззивникът – Агенция „Пътна
инфраструктура“, представлявана от ю.к. Ч., която поддържа въззивната жалба и моли съда
да се произнесе с решение като съобрази изложеното в същата. Претендира разноски,
направени във въззивното производство.
Д. Р. М. и "АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ" АД са редовно призовани, но не се
явяват и не изпращат представители.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
Пред ПРС съдебното производство е било образувано по искова претенция на Д. Р.
М. против Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца, на основание
чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД следните суми: 41.59 лв., представляваща
имуществени вреди, за закупени от ищеца лекарства на 14.02.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 14.02.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата
от 7000 лв., представляваща частичен иск от общия размер 40000 лв. - обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на 19.10.2017 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 19.10.2017 г. до окончателното му изплащане.
Ищецът, посредством исковата молба и последващи уточняващи молби твърди, че на
19.10.2017 г., в 03:40 часа е претърпял ПТП. Движейки се по магистрала Хемус с МПС
марка „Ауди”, модел А6, при км 390, посока Шумен, на пътното платно внезапно излезли
четири диви прасета и е осъществено ПТП. Участъкът не бил обезопасен с преградни
мрежи, които да попречат на животните да излизат на пътя. За случая бил съставен
констативен протокол, в който били констатирани причините за ПТП, които изцяло
съвпадали с твърденията на ищеца и били отразени настъпилите щети. От последвалия удар
върху автомобила били причинени материални щети, които били преценени от
застрахователя ЗК „Лев Инс” като тотална щета. Претърпяни били неимуществени вреди,
изразяващи се в изживяване на силен стрес, болки в гръдната област в резултат на
поставения от него предпазен колан по време на ПТП вследствие на удара, напрекъснато
главоболие и пищене в ушите, в резултат на гръмнал еърбег вследствие на ПТП, безсъние и
напрегнатост. Започнал да се страхува да управлява и да се вози в МПС, сънувал
напрекъснато катастрофата, като описаните по-горе обстоятелства, продължавали и до днес,
въпреки че били по-нарядко. Посетил лекари, за да стабилизира положението си, които му
изписали медикаменти, които продължавал да приема. Започнал да се чувства по – добре, но
и понастоящем изпитвал посочените симптоми, макар и със значително по – рядък
интензитет. Все още изпитвал страх, че случилото се може да се повтори. То оставило
трайна отрицателна следа в съзнанието му. Продължавал да сънува кошмари, макар и по-
рядко. Като последица от стреса бил и фактът, че станал по-затворен, избягвал шумните
сбирки между приятели, често губел концентрация. Отправил бил писмена подана за
2
изплащане на обезщетение до Агенцията, но същата отказала.
Настоява за уважаване на предявените претенции.
Ответникът оспорил исковата претенция по основание и размер. ПТП-то било
реализирано на път от А2, на около километър 390+000, посока от гр. Варна към гр. София
(северно платно). Не оспорва твърдението, че път А2 /Автомагистрала „Хемус“/ е път от
републиканската пътна мрежа и че като такъв се поддържа от Агенция „Пътна
инфраструктура” /чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата/, както и обстоятелството, че на
територията на Варненска област тази дейност се извършва чрез специализираното звено -
Областно пътно управление-Варна /на основание чл. 22, ал. 1, във вр. с чл. 21, ал. 2 от
Закона за пътищата/. Възразил, че Агенция „Пътна инфраструктура” не следва да носи
отговорност за появата на диви животни на пътното платно. Изложил, че съгласно чл. 50 от
Закона за задълженията и договорите, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са
причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е
изгубило. Изрично било посочено в исковата молба, че прасетата са диви животни.
Отговорност за дивите животни по смисъла на чл. 5, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за
лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) носел Министърът на земеделието, храните и горите, на
основание чл. 4, ал. 1 от същия закон, както и Североизточно държавно предприятие, чрез
Държавно ловно стопанство „Шерба” /по аргумент от чл. 9, ал. 9 от ЗЛОД/. Евентусално,
било налице „случайно деяние”, а не неизпълнение на законово задължение, поради което
АПИ не следвало да носи отговорност в конкретния случай. Оспорено било твърдението, че
причинените вреди на ищеца са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на
19.10.2017 г. - удар в диви животни-прасета, внезапно появили се на пътя. На основание чл.
193, ал. 1 от ГПК оспорва истинността на протокол за ПТП в частта, описваща механизма на
ПТП, както и в частта, описваща щетите по МПС, което поддържа в последваща молба вх.
№ 261086/23.06.2021 г. Произшествието, което било описано в протокол за ПТП е станало
между две съоръжения /премостващи препятствия/ - дере на км 389+089 и селскостопански
път на км 390+380. Съгласно разпоредбите на Техническите правила за приложение и
техническата документация за огради /предпазни мрежи/ за автомагистрали, издание на
ГУП, 1995 г. - при мостови съоръжения предпазната мрежа се прекъсвала при отвора на
съоръжението и се затваря при крилата, насипните конуси или подпорните стени, като
отворът на съоръжението оставал свободен, а при пътните възли мрежата се поставяла от
външната страна на връзките съобразно нивелетното им положение и продължавала по
връзката на разстояние най-малко 100 м от мястото на вливане на връзката във
второстепенния път. В този смисъл без правно значение било дали е имало или не предпазна
мрежа в участъка. Още повече, че наличието на такава не можело да се приема като
абсолютна пречка за появата на животни на пътното платно. Агенция „Пътна
инфраструктура“ била изпълнила изцяло задълженията си по чл. 30, ал. 1 от Закона за
пътищата. Извършени били необходимите работи за обезопасяване на движението на
автомобилите по пътя при спазване на разпоредбите на ЗДвП.
Поради изложеното агенцията не следвало да носи отговорност в конкретния случай,
а в условията на евентуалност , че е налице висока степен на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на автомобила. Твърденията са, че същият се е движел със
скорост, несъобразена с пътните условия, както и с особеностите на часовото време, през
което е пътувал.
Агенцията била изпълнявала задълженията си по чл. 30, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата. Между Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Автомагистрали - Черно
море“ АД - гр. Шумен имало сключен договор № РД-38-9/15.05.2015 г. с предмет:
„Извършване на поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно възстановителни
работи при аварийни ситуации/ на автомагистрали „Хемус“ и „Марица“ на територията на
3
ОПУ-Варна, ОПУ-Шумен и ОПУ-Хасково, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1
от Закона за пътищата, за обособена позиция № 1 Автомагистрала „Хемус“ /ОПУ-Варна и
ОПУ-Шумен/. Съгласно чл. 12, ал. 5 и ал. 7 от същия договор, изпълнителят е бил длъжен „в
рамките на своите права по договора да предприеме всички необходими действия за
опазване на пътищата и пътните принадлежности и осигуряване на безопасни условия за
движение“; „да започва работа веднага след появяване на необхоД.ст от това и да поддържа
АМ на договореното ниво, съгласно „Техническите правила и изисквания за поддържане и
ремонт”. През м. март 2016 г. било възложено на дружеството изпълнител опис на
състоянието на магистралата към 31.03.2016 г., вкл. на оградна мрежа. Констатациите били
отразени в предварително приемателен протокол. През месеците април и май 2017 г. в
района на ПТП били извършвани дейности по доставка на материали и монтаж на нова
оградна мрежа с променлива дистанция на хоризонталните телове. От Протокол по позиция
1007 „Охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата” към
30.11.2017 г. било видно, че нямало пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на
автомагистралата, които да са били липсващи или повредени, от подписване на приемо -
предавателен протокол към 31.03.2016 г., т. е. при извършваните проверки не са установени
отклонения в поддържането на пътя, в това число и нарушения в целостта на предпазните
мрежи. За да се приеме за основателен искът на ищеца, той следвало да докаже по
категоричен начин причинно-следствена връзка в конкретния случай между настъпилото
ПТП и наличието на животно на пътя, който следвало да се стопанисва от държавата в
лицето на Агенция „Пътна инфраструктура” - Областно пътно управление - Варна,
респективно поведението на служители на АПИ. Не съществувала причинно-следствена
връзка между настъпилите вреди на лекия автомобил и неизправност на пътя, който
следвало да се стопанисва от агенцията. Претърпените неимуществени вреди били
изключително завишен по размер и не съответствало на степента, и характера на
получените травми. Ищецът не бил получил точно описаните в исковата молба травми, в
претендирания характер и степен на увреждания, както и че извършените манипулации и
закупени медикаменти се отнасят за лечението на твърдените увреждания, поддържано и с
молба от 23.06.2021 г. Искането е било предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло,
евентуално да бъде присъдено обезщетение в по-нисък размер, съобразно данните за
съпричиняване.
Трето лице – помагач „Автомагистрали – Черно море” АД се присъединява към
отговора и твърденията на ответника. Оспорва исковете по основание и размер. Не била
обоснована отговорността на ответника за причинените имуществени вреди.
Републиканската мрежа била поддържана съобразно предназначението си и законовите
изисквания. Налице било и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца –
пътуване през тъмната част на денонощието и вероятно несъобразената скорост. Не
съществувала причинно-следствена връзка между настъпилите вреди на лекия автомобил и
неизправност на пътя, стопанисван от ответника. Съгласно Раздел V. Възлагане на дейности
по договора и по-конкретно чл. 5 от същия „Дейностите по поддържане се възлагат от
възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания.”, за
процесния период било възлагано със задание от Агенция „Пътна инфраструктура” чрез
ОПУ-Варна на дружеството - помагач дейности по изграждане или възстановяване на
предпазна телена ограда, за което били съставени, приети от Агенцията и двустранно
подписани съответните доказателствени документи. Поради това не било налице
бездействие от страна на „Автомагистрали-Черно море” АД, като изпълнител по договор за
обществена поръчка и не следвало да се търси договорна отговорност от третото лице.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
4
убеждение, формира следните фактически изводи:
На 19.10.2017 г., в 03:40 часа, при управление на лек автомобил марка „Ауди”, модел
А6, с ДК № А 0846 МТ, на път А-2 „Хемус”, при км. 390 посока Шумен – републиканска
пътна мрежа, поддържана от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно
управление – Варна, ищецът е претърпял ПТП.
Приобщеният по делото протокол за ПТП № 1448799 от 19.10.2017 г. е съставен при
посещение на място, от компетентен орган, в който е отразен следния механизъм на ПТП-то:
при движение направо на лекия автомобил, същият е блъснал непредвиД. препятствие - 4
броя диви животни /прасета/, след което е настъпило ПТП.
В т. 3.2. и 3.3 от извадка на представените по делото „Техническите правила за
приложение и техническата документация за огради /предпазни мрежи/ за автомагистрали“,
е видно, че при мостови съоръжения предпазната мрежа се прекъсвала при отвора на
съоръжението и се затваря при крилата, насипните конуси или подпорните стени, като
отворът на съоръжението остава свободен, а при пътните възли мрежата се поставя от
външната страна на връзките съобразно нивелетното им положение и продължавала по
връзката на разстояние най-малко 100 м от мястото на вливане на връзката във
второстепенния път.
По делото са представени отчети от 30.04.2017 г. и 31.05.2017 г. за действително
изпълнените и приети ремонтни работи на територията на ОПУ – Варна, Протокол № 1 и
Протокол от 30.04.2017 г., Протокол № 1 и Протокол от 31.05.2017 г., Протокол № 1 и
Протокол от 31.10.2017 г., за установяване завършването и за заплащане на натурални
видове строителни и монтажни работи към месец април, месец май и месец октомври 2017
г., подробни ведомости към протоколите, подписани от представители на Областно пътно
управление /ОПУ/ Варна и „Автомагистрали – Черно море”. Представен е и Протокол от
31.10.2017 г. по позиция 1007 от договора – „Охрана на пътни съоръжения и
принадлежности в обхвата на автомагистралата”, в който за участък: от км. 386+000 до км.
407+000 /включващ процесния участък – км. 390/ е констатирано, че няма пътни съоръжение
и принадлежности в обхвата на автомагистралата, които са липсващи или повредени, от
подписването на приемо – предавателния протокол към 31.03.2016 г., също подписан от
представители на Областно пътно управление /ОПУ/ Варна и „Автомагистрали – Черно
море”.
За установяване на твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди са
представени амбулаторни листове за извършени медицински прегледи на 13.02.2018 г. и на
07.03.2018 г. Снетите от лекаря анамнези описват състояние след преживян силен стрес –
претърпяно ПТП: безсъние, тревожност, напрегнатост и раздразнителност, перманентна
липса на настроение, постоянни кошмарни сънища и стягащо главоболие. Определеното му
обективно състояние е: в съзнание, МРД – липсва, ригидност на перикраниалната
мускулатура, ЧМН – функц. тремор на клепачи, СНР – живи с разширени рефл. зони, без
патолог., без парези, несмутена сетивност. На пациента е препоръчана консултация с
психиатър. Назначена му е терапия с Тилкотил, Баклофен, Ципралекс и Тритико.
5
На дата 14.02.2018 г. ищецът е закупил предписаните лекарства, за което е представен
касов бон, за сумата от 41.59 лв.
В съдебно заседание, пред първоинстанционния съд са разпитани двама свидетели.
Във връзка с причината и условията, при които е осъществено ПТП-то са дадени
показания от свидетеля К. Ж. К.. Същият твърди, че било около 3 часа, в тъмната част на
денонощието и свидетелят спял, когато ищецът му позвънил. Последният казал на
свидетеля, че е катастрофирал, че е блъснал нещо на пътя и го помолил да отиде да го
прибере, защото колата му е цялата разбита и няма да може да се прибере с нея. Казал му, че
е на магистралата преди Провадия и че ще повика полиция. Когато се чули следващия път,
ищецът му казал, че полицаите са дошли и има прасета навсякъде. Пристигайки на мястото
на катастрофата, ищецът бил в колата и полицаите били там. Нямало други коли или
пътници на мястото. Посочва, че на платното имало около 3-4-5 прасета, от които малки
прасенца и около две по – големи прасета. Всички те били умрели. Останали на пътното
платно докато не извозят колата с извиканата от свидетеля пътна помощ – тя не можела да
се движи на собствен ход. Предницата й била потрошена, радиаторите течали, а прасетата
били под нея. Имало черва навсякъде, размазани и разкъсани прасета. В самата кола имало
кожа, изпражнения и черва. Едно по-голямо прасе се било блъснало с дясната част на
колата, там където бил по-големият удар. Цялата кола била надрана от едната страна,
бронята и дистрониците – паднали, като единият от тях бил паднал на земята и бил счупен.
Навсякъде миришело на барут, заради пиропатрона, който активирал еърбеците. И двата
еърбека били издути. Цялата предница на колата била помляна, включително и таблото,
защото единият еърбег бил на таблото, а другият бил на самия волан. Свидетелят, заедно с
полицаите, гледали, че самите колони на мрежата са полегнали навън към пътя, от страната,
където били те. Там имало разкъсани мрежи. Дупките на мрежата не били много големи. Те
били в междуколията. На мястото, където били те, самата мрежа била полегнала и имало
дупка. Явно личало как са минавали прасетата. Патрулката била там и от светлината на
бурканите се виждала мрежата. Пред мрежите имало мантинела. На мантинелата нямало
увреждания. Тя на места прекъсвала, но била изградена по този начин. Имало канавка, която
била обработена и надолу към нея имало лек наклон. До мястото на инцидента имало мост,
като разстоянието от катастрофата до моста било няколко километра.
Същият свидетел, възприел пряко поведението на Д.М. непосредствено след
произшествието. Твърди, че ищецът по телефона бил стреснат и не знаел какво точно се
случва. Не можел да формулира смислени изречения. Като отишъл на място видял, че Д.М.
е наплашен и в паника.
За доказване на неимуществените вреди е дала показания и свиделката М. Г.. Тя
установява, че когато съжителят й се обадил след ПТП, той не бил на себе си и само
повтарял: „Не мога да повярвам, че съм жив”. Не можел да й обясни точно какво се е
случило. Разказал й впоследствие. Когато се прибрал след инцидента не изглеждал добре,
бил много блед и стресиран. След катастрофата той се променил – не можел да спи,
6
събуждал се изпотен, понякога викал. Сънят му бил нарушен. Когато свидетелката го
попитала, той винаги казвал, че сънува катастрофата, животни, сблъсъци. Понастоящем той
също се стряскал насън, но по – рядко. Отишъл на лекар и пиел лекарства, но не искал да
говори за това. Затворил се в себе си, спрял да общува, да се събира с приятели, да излиза, за
период от около 6 месеца след инцидента, а преди това бил много социален. Дори се
отдръпнал от свидетеля до такава степен, че тя не знаела дали ще продължат да бъдат
заедно или не. Твърди, че въпреки лекарствата и специализираната помощ, ищецът вече не е
човекът, който бил преди инцидента. Имал непрестанно главоболие. След като се прибрал
от ПТП имал главоболие и болки в гърдите, бил замаян. Изплашил се, че ще се запали
колата. Болките в гърдите отминали за около две седмици, а главоболието през първите две
седмици било почти непрестанно, а след това се засилвало и намалявало през около два
месеца. И понастоящем ищецът изпадал понякога в криза, като имал по – силно главоболие
за ден-два. В него останал страхът и стресът от катастрофата. Ищецът отказвал много дълго
време след катастрофата да се качи и да управлява кола. Купили нова кола след раждането
на детето – 2019 г., която свидетелят управлявала преимуществено.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Няма твърдения в тази насока, а и от служебния контрол на въззивния съд по чл. 269
ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което предметът на проверка следва да се ограничи съобразно изложените във
въззивната жалба оплаквания по правилността му.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45, вр. чл. 52, вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца парично
обезщетение за претърпени от последния имуществени и неимуществени вреди, както и
законна лихва за забава от датата на вредата за неимуществените, а за имуществените,
считано от 14.02.2018г.
Константната практика на ВКС сочи, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е безвиновна и
гаранционно - обезпечителна, но за да бъде ангажирана, следва вредите да са виновно
причинени от лицето, на което е възложено изпълнението на работата при и по повод на
която същите са настъпили. Тази отговорност е за вреди, причинени виновно от лицата, на
които е възложено извършването на работата, като вината се изразява в умишлено или по
непредпазливост причиняване на вредата. Касае се до неспазване на правилата за
извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за
предотвратяване на увреждането. Бездействието е основание за отговорност, когато то се
изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и
други правила, или от характера на възложената работа. Поради това тази отговорност е за
чужди противоправни действия и възниква, когато има вреди. Следователно винаги, когато
ищеца основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно,
противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че
ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие (неполагане на
7
дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на
ответника и вредите. Вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в
тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът е този, който с всички доказателствени средства,
следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между
тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за
наличието им. С оглед на това ищецът следва да посочи и изложи обстоятелства относно
това в какво се изразява виновното поведение на изпълнителя на възложената работа. Що се
отнася до защитата на ответника, той може успешно да я проведе, ако установи, че
пострадалият не е претърпял вредите или, че тези вреди не са причинени от лицето, на което
е възложена работата, или че вредите не са причинени виновно, или най-сетне, че не са били
извършени при или по повод изпълнение на работата.
На база на приложените доказателства, съдът прави извод, че процесното ПТП е
настъпило на главен път, част от републиканската пътна мрежа, която се управлява от
ответника - Агенция "Пътна инфраструктура", като в тежест на последната е установено
задължението да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища - чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата. С оглед
регламентацията по чл. 19, ал. 1, ал. 2, т. 4 и § 1, т. 4 и т. 14 от ДР на ЗП, на Агенцията, чрез
нейните служители, са възложени задълженията по спопанисването и създаването на
безопасни условия за пътуване по автомагистралата, включително поддържането в
изправност на предпазната ограда и защитната мрежа, препятстващи навлизането на
животни на пътя.
Ответната Агенция отговаря и за поведението на третото лице -"Автомагистрали
Черно море" АД, на което с Договор за обществена поръчка от 15.05.2015 г. е възложила
поддръжката на автомагистрала "Хемус" на територията на ОПУ Варна, съответно
извършването на необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности
към тях за осигуряване на безопасни условия на движение, включително и поддържането в
изправност на предпазната ограда и защитната мрежа, препятстващи навлизането на
животни на пътя. Дейностите по поддържане, съгласно чл. 5 от Договора, се възлагат от
възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания, като от
данните по делото не се установява конкретни задачи в тази насока и в този участък от
магистралата да са поставяни на изпълнителя след 31.05.2017. Действително към 31.10.2021
г. е бил констатирана изправността на съоръженията в процесния участък на 390 км на
автомагистралата, но тази дата е последваща датата на произшествието.
Агенцията не доказва и твърдението за наличието на мостово съоръжение на мястото
на произшествието, за да се обоснове тезата за прекъсване на мрежата в този участък,
съгласно Техническите правила за приложение и техническа документация за огради
(предпазни мрежи) за автомагистрали. Напротив, свидетелят К. установява, че мостът е на
около километър от мястото, където се е осъществило ПТП-то, както и, че мрежа
действително е имало, но тя е била компрометирана – на места имала дупки, между коловете
била полегнала.
Поради това налице е противоправно деяние, с оглед вменените от закона задължения
на Агенция „Пътна инфраструктура“ да поддържа в изправност включително предпазните
огради, представляващи „пътна принадлежност“ към процесния участък на автомагистрала
„Хемус“, като с това осигурява необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година (по арг. т. 13, 14 ДР от ЗП, чл. 29 и чл. 30, ал. 1 от ЗП). В този
смисъл липсват и предпоставки да бъде ангажирана отговорност на трето лице, което би
8
отговаряло при други обстоятелства. Неоснователни са възраженията, тъй като деликвента
дължи да обезщети вредите, които той е причинил със собственото си противоправно
поведение, доколкото то е в причинна връзка с тях. Отговорността на ответника би се
изключила поради действията на трето лице, само когато се прекъсне причинно-
следствената връзка между действията на първия и настъпилите за пострадалия вреди. В
този смисъл е и ориентирана практиката на ВКС, към която се придържа и настоящия
състав.
По делото, обаче се доказва, че ПТП-то е причинено именно поради внезапно излезли
на пътя диви животни. Свидетелските показания и протоколът от произшествието
установяват наличието на прасета, от които е имало следи по целия автомобил. Същият
извод се прави и от описанието, което свидетелят К. дава на местоположението на колата и
прасетата, което напълно кореспондира със схемата и данните в протокола от ПТП-то. Не се
установява да е имало други автомобили или водачи, нито има данни за нарушаване на
нормативни, опитни или обществени правила от страна на пострадалия. Последното
изключва и доказаност на възражението за съпричиняване.
По спорния въпрос за вината и конкретно твърдението за наличието на случайното
събитие, съставът приема следното: По същността си случайното деяние е такова, което не е
могло да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила. Твърдението на
въззивника би било правилно в случай, че той установи, че е спазил всички изисквания на
закона относно изпълнение на задължението си по поддържане на съоръженията в
конкретния участък, но само и единствено поради въздействието на непреодолима сила,
нещастното събитие е осъществено. Вредоносният резултат при непозволено увреждане
обаче не може да бъде следствие на случайно събитие, когато е в резултат на виновно
поведение. Предвид констатираното неизпълнение на законоустановеното задължение на
ответника да обезопаси тази част от републиканската пътна мрежа чрез поставяне и
поддържане в изправност, съобразно изискванията, на защитни мрежи и предпазни огради,
съдът намира, че не е налице случайно събитие.
Доказано е и причиняването на имуществените и неимуществените вреди от ищеца в
резултат на настъпилия инцидент.
Практиката на съдилищата ясно и недвусмислено указва, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се
съизмерява.От своя страна справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по смисъла на закона не е абстрактно понятие, съгласно Постановление №
4 от 1968 година на ВКС – напротив тя се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането,
начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и
социално положение. От друга страна пък самия принцип за справедливост включва в най-
пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие.Самата вреда, като понятие е обективирана с настъпване на непозволеното
увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното засягане на защитените
ценности, поради което дължимото обезщетение следва да се определи към този
момент.Следователно, за да определи размера на обезщетението, съдът следва да съобрази
9
всички обстоятелства, свързани с причиняването на непозволеното увреждане, които
обуславят настъпилите вреди.
В настоящия случай неимуществените вреди се изразяват в претърпени от ищеца
болки и страдания - болки в гърдите, страх, безсъние, главоболие, напрегнатост, както и
допълнителни негативни изживявания от преживените неудобства и социални ограничения -
продължителна социална изолация за около 6 месеца, както и отчуждение в семейната
среда. Част от страданията се появяват и към датата на завеждане на иска, но са с намален
интензитет. Установява се, че ищецът взима медикаменти, от които болките се влияят, като
намалява техния интензитет.
Настоящият състав се споделя мотивите на ПРС в частта относно обосноваване
справедлив размер на обезщетение за неимуществените вреди, поради което препраща към
тях, на основание чл. 272 от ГПК. Съдът намира за необхоД. да допълни, че следва да се
отчете също начина и обстоятелствата, при които са се проявили вредите, а именно, че
пострадалият е бил в съзнание и е усетил дима от пръскането на въздушните възглавници в
колата, като и, че около него, вътре в купето е имало вътрешности от разкъсаните животни,
включително, че събитието се е случило в тъмната част на денонощието. Що се отнася до
продължителността и интензитета на претърпените физически и психически болки, същите
не се отличават с висока степен на интензивност нито са с траен характер, в сравнение с
обичайните вреди, които настъпват при сходни събития. Въпреки това следва да се вземе
предвид обстоятелството, че дори и с намален интензитет някои страдания продължават и
към датата на завеждане на делото, което е необичайно дълго.Пострадалият е бил на 29
годишна възраст, в активно социално положение.
Конкретиката на случая обосновава извод за неоснователност на релевираните
твърдения от двамата въззивници, всяко на собствено основание, че определеното
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв. е несправедливо. То е обосновано
и отговаря на фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за определяне на
размера, както и отразява обществената оценка на засегнатите вреди.
Поради гореизложеното и съвпадане на изводите на въззивния съд с тези в
обжалваното решение, същото следва да бъде потвърдено.
На основание, горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260086 от 23.12.2021 година, постановено по гр.дело
№ 543/2020 година на ПРС, трети състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, чрез Варненски окръжен съд,
пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, по
реда на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11