О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ / 07.2020г., гр.ВАРНА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание, , проведено на 14 юли 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като изслуша докладваното от съдия Бажлекова ч.в.гр.д. №
1298/2020г. по описа на гражданско отделение на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 577, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“
№ 260, п. к. 1766, чрез пълномощника адв. Д.Д., срещу Определение №188/
01.06.2020г., постановено по заявление за вписване с вх. № 11289 от 01.06.2020
г., подадено от жалбоподателя, с което съдията по вписвания при РС-Варна е
отказал вписване на удостоверение по чл. 263в, ал. 1 от ТЗ с изх. №
20200508102541/08.05.2020 г. за вписване на преобразуване.
В частната жалба се навеждат подробни доводи относно
неправилност на изводите на съдията по вписвания, че освен удостоверението за
преобразуване следва да се представят и договор за преобразуването, в който да
са посочени данни за имотите, които преминават в резултат на правоприемството.
Сочи се, че към молбата за вписване следва да се представи единствено
удостоверението за преобразуване, но не и самият договор, доколкото в
разпоредбата на чл. 263и, ал. 6 от ТЗ няма изискване за кумулативното им
представяне в охранителното производство пред СВ. Излагат се съждения, че към
молбата са приложени достатъчно доказателства, от които да се изведе
материалната база за изчисляване на дължимата държавна такса за исканото
вписване, а именно – декларация за данъчната оценка и справка, обективираща
балансовата стойност на имота. Оспорват се и доводите на съдията по вписания
относно необходимостта при вписването да се представи декларацията по чл. 264
от ДОПК в оригинал, доколкото подлежащото на вписване удостоверение има декларативен
характер и не е акт за прехвърляне на собственост по смисъла на правилника,
нито е акт, който може да бъде приравнен на някои от другите описани в чл. 4 б.
„б“ – „з“ от ПВ. Жалбоподателят моли съда да отмени атакувания акт и вместо
него постанови нов, с който да се разпореди вписването
на процесното удостоверение.
Жалбата, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
За да се
произнесе съдът, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
взе предвид представените доказателства, приема за установено следното:
Съдията по
вписванията при РС- Варна е бил сезиран с молба от „Юробанк България“АД, подадена на
01.06.2020г. за вписване на удостоверение по смисъла на чл. 263в, ал. 1 от ТЗ с
изх. № 20200508102541/08.05.2020 г. по описа на Агенция по вписванията, с което
се удостоверява, че в ТР и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на „Юробанк България“
АД в Част „Вписани обстоятелства“, Раздел „Преобразуване“ е вписано вливане на
„Банка Пиреос България“ АД в правоприемника „Юробанк България“ АД, доколкото в
имуществото на преобразуващото се дружество има вещно право върху недвижим
имот. Последното обстоятелство се установява от представеното Постановление за
възлагане на недвижим имот от 13.05.2019 г., влязло в законна сила на
27.05.2019 г., по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова, вписана в КЧСИ под
рег. № 718, с район на действие ОС-Варна, издадено по изп. дело № 309 по описа
за 2016 г. на същия съдебен изпълнител. Видно от описания акт преобразуващото
се дружество е титуляр на субективното материално вещно право на собственост
върху недвижим имот с идентификатор 10135.2570.12.6.138 подробно описан в акта
на ЧСИ, придобит в резултат на успешно проведена публична продан, което
обуславя и
правния интерес на заявителя да обективира искането за вписване на процесното
удостоверение.
Настоящото производство е
охранително по своя характер, доколкото съдът не е сезиран с искане за
разрешаване на правен спор, породен от нарушено субективно материално право, а
с искане за съдебно съдействие във връзка с вписване на удостоверение за вписано
преобразуване. Съгласно чл. 540 от ГПК,
за охранителните производства съответно се прилагат правилата на исковото
производство с изключение на чл. 207-266 ГПК и чл. 303-388 ГПК. Въззивният съд
има правомощията на пълен въззив, доколкото жалбата може да бъде основана на
нови обстоятелства и доказателства – арг. от чл. 538, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Отделно от това, цитирана разпоредба препраща към чл. 278 от ГПК /разглеждане и
решаване на частните жалби/, а съгласно указанията, дадени в ТР № 6/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд,
предвидени в чл. 269, изр. 2-ро от ГПК, не се прилагат в производството по
частна жалба.
Настоящият съдебен състав намира,
че при вписване на удостоверението за преобразуване, заявителят няма
задължението да представи нито договора за преобразуване, нито декларацията по
чл. 264 от ДОПК по следните съображения:
Съгласно
чл. 263и, ал. 6 от ТЗ, когато в имуществото на преобразуващо се дружество има
вещно право върху недвижим имот или върху движима вещ, сделките с която
подлежат на вписване, удостоверението за вписване по чл. 263в, ал. 1 и чл.
263г, ал. 1 от ТЗ се представя за вписване в съответния регистър. От езиковото
тълкуване на цитирания законов текст следва, че единствено удостоверението за
преобразуване се представя за вписване и то в случаите, при които
преобразуващото дружество е собственик или на недвижим имот, или на движими
вещи, но само на онези, при чиято транслативна или конститутивна сукцесия
сделките подлежат на вписване. В разпоредбата на чл. 263и, ал. 6 от ТЗ, законодателят изрично е посочил хипотезите,
при чието наличие се представя и договорът и планът за преобразуване, а именно
при разделяне и отделяне на търговското дружество, какъвто не е настоящият
случай.
Отделно,
декларацията по чл. 264 от ДОПК също не следва да се представи в производството
по вписване на процесното удостоверение. Съгласно тълкувателната практика на
ВКС, на която се позовава и частният жалбоподател, обективирана в мотивите на
т. 3 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, удостоверението за вписване по чл. 263в
ал.1 и чл.263г ал.1 ТЗ не е акт за прехвърляне на собственост по смисъла на чл.
4 б.”А” от ПВ, нито е акт, който може да бъде приравнен на някои от другите
описани в чл.4 б.”Б” – „З” ПВ. То само удостоверява настъпилото правоприемство
и подлежи на вписване по силата на закона, което обуславя крайния извод на
настоящия съдебен състав, че удостоверението не попада в приложното поле на чл.
264 от ДОПК, с оглед на обстоятелството, че с него нито се прехвърлят, нито се
учредяват права върху недвижими имоти, поради което и цитираната разпоредба е
неприложима по отношение на удостоверението за преобразуване.
Наред с
изложеното обаче съгласно горецитираната тълкувателна практика на ВКС,
таксуването на вписването на удостоверението за преобразуване следва да бъде
извършено както в останалите хипотези, когато се вписват актове, свързани с
преминаване на право на собственост или други вещни права от един субект към
друг. Таксата се определя съгласно чл. 2 ТДТСАВ, като се отчита естеството на
удостоверението – то само установява преминаването на правата, което е
настъпило по силата на осъществения смесен фактически състав – преобразуването.
Самото преминаване не е таксувано /по смисъла на чл. 2 ТДТСАВ/, поради което
цената на акта следва да се определи за първи път в производството по вписване,
при аналогично приложение на правилата за определяне на таксите при прехвърляне
на собственост. За такава цена следва да се приеме стойността на преминалото в
резултат на преобразуването имущество по заключителния баланс, който трябва да
бъде съставен съгласно чл. 263з ал. 1 от ТЗ, или данъчната оценка, ако е
по-висока от стойността по заключителния баланс /аргумент от чл. 96 ал. 3 вр.
пар. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за нотариусите и нотариалната
дейност – ЗННД/. Ако от заключителния баланс цената на правото не може да бъде
установена, то държавната такса следва да се изчислява върху данъчната оценка,
определена по реда на чл. 33 от Закона за местните данъци и такси.
В
конкретния случай видно от данните по делото жалбоподателят към подлежащото на
вписване удостоверение е представил удостоверение за данъчна оценка, от която е
видно, че имотът с идентификатор 10135.2570.12.6.138 е с данъчна оценка в
размер на 398 964,30 лева. Заявителят обаче не е представил заключителния
баланс по чл. 263з, ал. 1 от ТЗ, от който да се установи размерът на
балансовата стойност на имота – част от патримониума на преобразуващото се
дружество. Към заявлението е приложена само справка от счетоводния регистър на
„Юробанк България“ АД към 30.11.2019 г., от която справка не може да се
идентифицира имота, за който се иска вписване в СВ, оттам и балансовата
стойност на същия, което обуславя крайния извод на настоящия съдебен състав за
законосъобразността на постановения отказ, поради което и сезиралата съда
частна жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а
атакуваният акт да бъде потвърден.
Поради
съвпадане на крайните изводи на съда с тези на съдията по вписвания, макар и с
различни мотиви, обжалваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран
от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 188 от 01.06.2020 г., постановено по заявление за вписване с вх. № 11289 от
01.06.2020 г. подадено от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, п. к. 1766,
постановено от съдията по вписвания при
РС-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК вр. ТР №
5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1
и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.