РЕШЕНИЕ
№ 1353
гр.Бургас, 21.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 03 ноември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря Десислава Фотева и в присъствието на прокурора Мирослав Илиев, като
разгледа докладваното от съдията-докладчик Белев КАНД № 1609 по описа на съда
за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс. Делото се разглежда за втори път от настоящата инстанция, след като по
първоначалната жалба срещу наказателното постановление е било постановено
решение № 33/07.01.2022г. по АНД № 5096/2021г. но Районен съд Бургас. Това
решение е било отменено, а делото върнато за ново разглеждане от
първоинстанционния съд с решение № 473/11.04.2022г. по КАНД № 427/2022г. на
Административен съд Бургас. При новото разглеждане на делото от
първоинстанционния съд е било образувано АНД № 1331/2022г. на Районен съд Бургас.
Посочените дела са приложени към настоящото.
Касатор е Агроводинвест ЕАД гр.София, ЕИК:*********, със съдебен адрес ***.
Касаторът участва в производството чрез
пълномощник – адвокат П.К. ***.
Ответник по касация е началника на Дирекция за национален строителен
контрол (ДНСК) София. Ответникът по касация взема участие в производството чрез
пълномощник – юрисконсулт Й. А..
Жалбата е насочена срещу решение № 702/29.06.2022г. по АНД № 1331/2022г. на
Районен съд Бургас. С обжалваното решение е изменено наказателно постановление
№ Б-2-ДНСК-34/18.06.2021г. на началника на ДНСК, като размера на наложената
имуществена санкция е намален от 30 000лв. на 5 000лв. С
наказателното постановление на Агроводинвест ЕАД е наложена имуществена санкция
30 000лв. за извършено административно нарушение по чл.237 ал.1 т.6, вр. с
чл.142 ал.5 т.1 и т.7 от Закона за устройство на територията.
За да измени наказателното постановление първоинстанционният съд е приел,
че фактите са установени от административнонаказващия орган в съответствие със
събраните доказателства, не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването
на акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, а материалния закон е приложен правилно, с изключение на
приложението на закона, касаещо размера на санкцията. В тази връзка са изложени
от съда мотиви относно наличието на предпоставки за определяне размера на
санкцията към установения от закона минимум от 5 000лв.
В касационната жалба на привлеченото към отговорност лице се прави оплакване
за допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.170 ал.3 от АПК, изразило се в това, че първоинстанционния съд не е указал на страните
разпределението на доказателствената тежест, както и е допуснато съществено
процесуално нарушение по чл.171 ал.5 от АПК – съдът не уведомил жалбоподателя,
че за конкретни факти и обстоятелства от значение за делото не са посочени
доказателства. Правят се и оплаквания за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че квалификацията на
нарушението във връзка с чл.142 ал.5 т.1 от ЗУТ е неправилна. Такива доводи се
правят и по отношение на квалификацията във връзка с чл.142 ал.5 т.7 от ЗУТ.
Същевременно се излага и мотивира становище, че приложимата разпоредба е тази
на чл.142 ал.5 т.8 от ЗУТ. Излагат се доводи за неправилни мотиви на съда, касаещи
датата на извършване на нарушението, както и непълно и неясно формулиране на
приетата за установена фактическа обстановка в частта относно това значимо за
отговорността обстоятелство. Правят се доводи, че с наказателното постановление
на привлеченото към отговорност лице са вменени две самостоятелни
административни нарушения, а именно по чл.142 ал.5 т.1 от ЗУТ и по чл.142 ал.5
т.7 от ЗУТ, но въпреки това АНО е наложил за тях едно единствено наказание,
което е недопустимо от материалния закон – чл.18 от ЗАНН. Прави се и оплакване,
че нормата на чл.142 ал.5 т.7 от ЗУТ съдържа две самостоятелни хипотези,
очертаващи два самостоятелни състава на административно нарушение, но в НП не е
посочено коя от двете хипотези АНО е приел за приложима. Този пропуск затруднил
правото на привлеченото към отговорност лице да се защити, тъй като за него
останала неясна квалификацията на соченото от органа административно нарушение.
Иска се от съда първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно,
след което касационната инстанция да върне делото за ново разглеждане от нов
състав на първоинстанционния съд или да постанови ново решение по същество, с
което да отмени наказателното постановление. Иска се присъждане на разноски.
Сочат се доказателства.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Счита първоинстанционното
съдебно решение за правилно и иска оставянето му в сила. Иска присъждане на
разноски. Не сочи нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност
на жалбата. Иска решението да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за
която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и
допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази
насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен
акт е валиден и допустим.
Правилността на съдебното решение касационната инстанция проверява в
пределите по чл.218 ал.2 от АПК – в рамките на направените от касатора
оплаквания, а относно правилното приложение на материалния закон и служебно.
От фактическа
страна първоинстанционният съд е установил, че привлеченото към отговорност
лице Агроводинвест ЕАД имало въз основа на удостоверение № РК-0182/15.04.2019г.
на ДНСК качеството на консултант по чл.142 ал.6 т.2 от ЗУТ при извършване на
оценка по чл.142 ал.4 от ЗУТ на инвестиционен проект за строеж „монтаж на
електромерно табло с разпределителна част пред ПИ 095024, землище на с.Руен и
захранването му чрез разкъсване на съществуващ кабел НН от ТП Руен 2 до
електромерно табло пред ПИ 112004, землище на с.Руен“. Оценката следвало да
включи (съгласно чл.142 ал.5 т.1 и т.7 от ЗУТ) съответствието на проекта с
предвижданията на действащия ПУП и други специфични изисквания към строежа,
произтичащи от нормативен акт, ако има такива. Установено е, че проекта засяга
имот № 0.153, представляващ път ІІІ-2085 „Руен – Просеник“, който е публична
държавна собственост. Това обстоятелство не било взето предвид от Агроводинвест
ЕАД при изготвянето на доклада за съответствие, както и не било посочено произтичащото
от обстоятелството нормативно изискване по чл.26 ал.2 т.1 б.Г от Закона за
пътищата за необходимостта от снабдяване с разрешение за специално ползване на
пътя от автомобилната администрация, във връзка с реализацията на обсъждания
инвестиционен проект. Изготвения от консултанта доклад за съответствие бил с
изх. № 54/16.03.2021г. и в него е отразено, че няма специфични изисквания
съгласно нормативен акт.
Фактическата
обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд въз основа на
събраните и обсъдени подробно в мотивите доказателства. Фактическите
констатации на съда обхващат в пълнота обстоятелствата, относими към състава на
административно нарушение, към отговорност по който е бил привлечен
жалбоподателя. В този смисъл оплакванията на касатора за непълно или неправилно
установена фактическа обстановка са неоснователни. Следва да се отбележи, че
доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, визиращи неизпълнение
изискванията по чл. 170 ал.3 и чл.171
ал.5 от АПК са несъстоятелни, тъй като в първоинстанционното производство по
ЗАНН правилата по АПК не се прилагат.
Въз основа
на правилно установените факти първоинстанционния съд е приел правни изводи в
съответствие с материалния закон, които настоящото инстанция споделя изцяло и
препраща към тях на основание чл.221 ал.2 от АПК.
Във връзка
с направените в касационната жалба оплаквания настоящата инстанция намира за
необходимо да отбележи и следното.
Не
представлява нарушение на закона дадената от АНО (и възприета от
първоинстанционния съд) квалификация на нарушението във връзка с чл.142 ал.5
т.1 и 7 от ЗУТ. Приложимата нормата на чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ урежда
наказуемото деяние като извършване на оценка за съответствие на инвестиционен
проект в нарушение на изискванията на чл.142
ал.5. Извършването на оценка се обективира чрез изготвянето на доклада,
независимо колко „броя“ несъответствия с изискванията по чл.142 ал.5 от ЗУТ се
съдържат в него. Нарушението е едно и действията по изготвянето на доклада са
осъществени, а фактическия състав в случая е довършен при поставянето на
изходящ номер и дата, посочени по-горе, правилно установени от АНО и
първоинстанционния съд.
Доводите
на касатора за квалифициране на деянието във връзка с чл.142 ал.5 т.8 от ЗУТ не
се споделят от съда. Според този текст на закона оценката на инвестиционния
проект следва да обхване изпълнението на изискванията на влезли в сила
административни актове. В случая липсва такъв акт, с който да се съобрази
оценявания проект. По делото не е имало твърдения и оплаквания, сочещи
несъобразяване на изготвения доклад с конкретно посочени влезли в сила
административни актове. Посочена е била от АНО необходимостта от издаване на
такъв акт, какъвто е разрешението за специално ползване на пътя, но това
изискване произтича от закона, а не от друг административен акт.
Неоснователно
е оплакването на касатора и адвоката му, че при посочването на квалификацията
АНО в НП не е посочил коя от двете хипотези на чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ счита за
приложима. Действително т.6 съдържа две хипотези на различни състави на
административни нарушения, но в случая цитираното от АНО вербално описание на
нарушението по първата хипотеза „извършило оценка за съответствие на
инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл.142
ал.5“ е пределно просто и ясно,
поради което непосочването на поредността на хипотезата (в случая - първа) не
може да доведе до неяснота лице с нормални когнитивни способности. Не е налице
допуснато в тази връзка съществено процесуално нарушение по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, довело до нарушаване правото на защита на привлеченото към отговорност
лице.
Касационната
споделя и изводите на първоинстанционния съд (и препраща към тях) за неправилно
приложение на материалния закон от АНО при определяне размера на имуществената санкция
на 30 000лв. и наличието на предпоставки за определяне на този размер към
установения от закона минимум.
Касационната жалба е неоснователна, поради което на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.
По повод направеното искане и на основание чл.63д от ЗАНН касаторът следва
да заплати на ответника по касация разноските по делото.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 702/29.06.2022г. по АНД № 1331/2022г. на
Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Агроводинвест ЕАД гр.София, ЕИК:*********, със съдебен
адрес ***, да заплати на Дирекция за национален строителен контрол гр.София
1606, бул. Христо Ботев 47, разноски по делото в размер 80лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :