РЕШЕНИЕ
№ 5439
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря И. Н. М.С.
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110108267 по описа за 2022 година
Ищецът Д. Ц. Д. с ЕГН **********, лично и като ЕТ „Х.м. - Д. Д.“, с ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Х. С.“ № ., е заявил срещу Н. А. ЗА П. гр. С.,
ул. „К. Д.“ № ..., представлявано от изп. директор Р. С., отрицателен установителен иск по
чл. 439 от ГПК.
Ищецът е изложил твърдения, че въз основа на издаден по ч.гр.д. № 757/2010 г. на
Районен съд гр. К. изпълнителен лист е осъден да заплати на НАП сумата от 10768, 20 евро
/21060, 77 лв./ - главница по договор от 30.10.2005 г. за безвъзмездна помощ, 1486, 27 евро
/2906, 89 лв./ - лихва за периода 28.12.2007 г. - 23.03.2010 г.; лихва върху главницата от
23.03.2010 г. до окончателното изплащане на вземането; 929, 35 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 479, 35 лв. - държавна такса и разноски по делото. За събиране на
вземането, взискателят НАП образувал изпълнително дело № 111/2011 г. по описа на ДСИ
при Районен съд К., по което последното изпълнително действие твърди да е било
извършено на дата 28.01.2013 г. Поради неизвършване на изпълнителни действия в
продължение на две години и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с постановление от
28.10.2019 г., изпълнителното дело било прекратено. Подадената жалба от НАП била
оставена без уважение по в.гр.д. № 87/2020 г. на Окръжен съд гр. Д., като определението на
въззивния съд било влязло в сила на 11.03.2020 г. Ищецът излага твърдения, че НАП като
взискател е образувал повторно изпълнително дело № 10/2021 г. по описа на ДСИ при
Районен съд К., като първото изпълнително действие по него - удръжка от трудовото
възнаграждение на ищеца въз основа на наложен запор, било направено на дата - 02.04.2021
г. Ищецът счита, че периода от 28.01.2013 г. до 01.04.2021 г. бил по-дълъг от пет години,
поради което моли да бъде установено, че не дължи на ответника вземанията в размерите,
посочени в изпълнителния лист, поради погасяването им по давност.
В писмения отговор на Н. А. ЗА П. искът се оспорва по основание. В отговора
подробно се описват процесуалните действия в рамките на изпълнителни и искови
производства, които според ответника са прекъсвали давността. Навежда се като основание
и обявеното от Народното събрание извънредно положение и наложения мораториум върху
1
давностните срокове. Моли съда да отхвърли иска и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното по делото Решение № 313 от 07.10.2014 г. на Окръжен съд Д.
по в.гр.д. № 403 по описа на Д. окръжен съд на 03.12.2010 г. по ч.гр.д. № 757/2010 г. по
описа на РС К. е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение за
сумите от 10768, 20 евро /21060, 77 лв./ - главница по договор от 30.10.2005 г. за
безвъзмездна помощ, 1486, 27 евро /2906, 89 лв./ - лихва за периода 28.12.2007 г. - 23.03.2010
г.; лихва върху главницата от 23.03.2010 г. до окончателното изплащане на вземането; 929,
35лв. юрисконсултско възнаграждение и 479, 35 лв. - държавна такса и разноски по делото.
Въз основа на издадения на 06.12.2010 г. изпълнителен лист е образувано изп.д. №
111/2011 г. на ДСИ при районен съд К.. Срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение по чл. 414 ГПК и в законоустановения срок по чл. 415 ГПК на 08.03.2012 г.
НАП е предявила иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение.
На 27.02.2013 г. РС К. постановява Решение № 29 по гр.д. № 351/2012 г. по описа на
КРС, което впоследствие е отменено изцяло с Решение № 313 от 07.10.2014 г. на Окръжен
съд Д. по в.гр.д. № 403 по описа на Д. окръжен съд, с което се признава за установено
вземането на НАП срещу Д. Д. по заповедта за изпълнение.
На 18.02.2016 г. с Определение № 154 от същата дата по т.д. № 297/2015 г. на ВКС не е
допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд.
Следва да се приеме, че последното е влязло в сила именно на дата 18.02.2016 г.
На 10.02.2012 г. по молба на Д. Д. с Определение № 57 по ч.гр.д. № 757/2010 г. от
същата дата КРС спира изпълнението по изпълнително дело № 111/2011 г.
С Определение № 241 от 02.05.2019 г. на КРС по ч.гр.д. № 757/2010 г. по описа на КРС
е отменено допуснатото с Определение № 57 по ч.гр.д. № 757/2010 г. от 10.02.2012 г.
обезпечение спиране на изпълнението.
На 28.10.2019 г. ДСИ при РС К. е постановил прекратяване на изп.д. № 111/2011 г.
поради настъпила перемпция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбата на НАП срещу
това постановление е оставена без уважение с Решение № 238 от 22.10.2019 г. на Д.ОС по
в.гр.д. № 712 по описа за 2019 г. на ДОС.
На 23.11.2020 г. по молба с вх. № 427 е направено от НАП искане за образуване на
ново изпълнително дело. Със Запорно съобщение от 23.02.2021 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца, а със Запорно съобщение от 01.04.2021 г. е наложен
запор върху вземания на същия.
При така описаната фактическа обстановка съдът стига до следните правни изводи:
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че срещу него е предприето
принудително изпълнение на процесните задължения. В тежест на ответника е да докаже, че
са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД вземане, установено с влязло в сила
решение, се погасява с 5-годишна давност. Съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД докато трае
съдебният процес относно вземането, давност не тече. На дата 28.01.2013 г., която е
посочена от ищеца като датата, на която е предприето последното изпълнително действие,
процесът относно вземането е бил висящ. Висящността на процеса е престанала с влизане в
сила на Определение № 154 от 18.02.2016 г. по т.д. № 297/2015 г. на ВКС, с което не се
допуска касационно обжалване на Решение № 313 от 07.10.2014 г. на Окръжен съд Д. по
в.гр.д. № 403 по описа на Д. окръжен съд, с което е отменено Решение № 29 от 27.02.2013 г.
2
по гр.д. № 351/2012 г. по описа на КРС.
По отношение на твърдението на ответника, че за срока до отмяната на обезпечението
„спиране на изпълнението“ с Определение № 241 от 02.05.2019 г. на КРС по ч.гр.д. №
757/2010 г. по описа на КРС не е текла погасителна давност съдът излага следните доводи:
Целта на спирането по чл. 420 ГПК е да се избегне принудително удовлетворяване на
правото, докато е висящ процеса за установяването му, образуван с иск по чл. 422 ГПК. При
това положение съдът приема за правилно становището, че спирането на това основание е
обвързано от произнасянето по иска по чл. 422 от ГПК. Следователно, след влизане в сила
на решението, с което установителният иск е уважен, действието на обезпечението „спиране
на изпълнението“ отпада по право и не е необходим нарочен акт за отмяната му.
Поради гореизложеното следва да се приеме, че давността на процесните вземания е
започнала да тече от 18.02.2016 г. и следва да е изтекла на 18.02.2021 г. със следното
уточнение:
В периода на изтичане на погасителната давност е приет специалният Закон за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020
г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020
г., в сила от 09.04.2020 г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. С Решение на Народното събрание на
Република България от 13.03.2020 г. /ДВ, бр. 22/2020 г./ е обявено извънредно положение
върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020
г. С Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020 г./ срокът на обявеното с Решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение върху цялата територия на Република
България е удължен до 13 май 2020 г. След тази дата, срокът на извънредното положение не
е бил удължаван. По изложените съображения следва да се приеме, че в периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давностни срокове не са текли. Ето защо, към петгодишния
давностен срок следва да се прибавят още 69 дни, следователно процесните задължения
следва да се погасят по давност на 28.04.2021 г.
Дори да се приеме, че първото изпълнително действие след 18.02.2016 г. е извършено
на 01.04.2021 г. - Запорно съобщение, с което е наложен запор върху вземания на ищеца,
както твърди ищецът в исковата си молба, то към 01.04.2021 г. не е изтекла погасителната
давност и именно това действие я е прекъснало, поради което искът на ищеца следва да бъде
изцяло отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да плати разноските,
направени от ответника по настоящото дело. Ответникът претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., което следва да му бъде изцяло възстановено.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, 38 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Д. Ц. Д. с ЕГН **********, лично и като ЕТ „Х. м.
- Д. Д.“, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Х. С.“ № ., срещу Н. А.
ЗА П., гр. С., ул. „К. Д.“ № ..., представлявано от изп. директор Р. С., отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК за призвававе на установено, че ищецът не дължи на
ответника следните суми: сумата от 10768, 20 евро /21060, 77 лв./ - главница по договор от
30.10.2005 г. за безвъзмездна помощ, 1486, 27 евро /2906, 89 лв./ - лихва за периода
28.12.2007 г. - 23.03.2010 г.; лихва върху главницата от 23.03.2010 г. до окончателното
изплащане на вземането; 929, 35 лв. юрисконсултско възнаграждение и 479, 35 лв. -
3
държавна такса и разноски по делото, за които суми на 06.12.2010 г. е бил издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 757/2010 г. на Районен съд гр. Каварна.
ОСЪЖДА Д. Ц. Д. с ЕГН **********, лично и като ЕТ „Х. м. - Д. Д.“, с ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Х. С.“ № ., да заплати на Н. А. ЗА П., гр. С., ул.
„К. Д.“ № .., представлявано от изп. директор Р. С., сумата от 300 лв., представляваща
съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4