№ 108
гр. Монтана, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231630200241 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-0996-000470/ 11.04.2022г. на
Началник Сектор ПП ОДМВР Монтана, на К. М. А. от гр.София са наложени
административни наказания – глоба в размер на 50 лева на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и глоба
в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл.20, ал.2 от с.з.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което, обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, тъй като
административното нарушение не е установено по несъмнен начин и по-
конкретно не е установено, че съзнателно е допуснала извършването му.
Поддържа, че е правоспособен водач на МПС и е собственик на такова
марка и модел Опел Корса с рег.№ ххх. Отрича да е била собственик,
ползвател или владелец на лек автомобил марка Фолксваген Поло с рег.№ххх,
като собственик на същия е Г. И. И., при когото синът й А. А. е бил на гости
на процесната дата, заедно със свои приятели. МПС-то се е намирало в двора,
1
оставено отключено и с ключове на шофьорската седалка, при което синът й
А. запалил автомобила и така се стигнало до ПТП. В съдебно заседание чрез
пълномощника си поддържа жалбата и моли да бъде уважена, ведно със
законните последици и присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна не се явява и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема
следното:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалване и е в
законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.Разгледана
по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателката е съставен акт № GA 573091/02.03.2022г. за това,
че на 27.02.2022г., около 03.00 часа в община Монтана на РП ІІІ-102, км.
61+800, с посока на движение от гр.Чипровци към гр.Монтана, като родител
на А. К. А. с ЕГН ********** допуска същия да управлява лек автомобил
Фолксваген Поло с рег.№ ххх, като при движение с несъобразена скорост с
пътните условия на ляв завой, губи контрол над управляваното МПС, излиза в
дясно на посоката си на движение от пътното платно и блъска последователно
пътни знаци „Б2“ и „В24“, след което автомобила продължава движението си
преминава през пътното платно, излиза в ляво от него и се блъска в
крайпътен отводнителен канал. След настъпилото ПТП, лицето напуска
местопроизшествието без да уведоми и изчака контролните органи на МВР.
Издаден протокол за ПТП с материални щети № 767978.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление за виновно нарушение на чл.123, ал.1, т.1 и чл.20, ал.2 от
ЗДвП.
По същество жалбоподателят оспорва нарушението и констатациите по
издаденото наказателно постановление, като твърди, че моторното превозно
средство, което е управлявал синът й не е нейна собственост, а на друго лице
Г. И. И., при когото синът й бил на гости, с оглед на което нарушението не е
осъществено от субективна страна, тъй като не е доказано, че съзнателно е
допуснала извършването на нарушението.
2
Във връзка с твърденията в жалбата съдът е изискал информация от
сектор ПП Монтана за регистрацията на процесното МПС, марка Фолксваген,
модел Поло, с рег.№ ххх, видно от която че същото е регистрирано на името
на Г. И. И. от с.Г.К., обл.Монтана.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите Ц. В. И. и Ц.
К. Ц., които с показанията си потвърждават изложената фактология в
съставения АУАН, както и обстоятелството, че същия е съставен на
законния представител на А. К. А., а именно неговата майка, която е
допуснала извършването на нарушението.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че
административното нарушение на ЗДвП не е установено по несъмнен начин,
досежно извършването на нарушенията и вината на нарушителя.
Установява се от писмените доказателства, че управляваният от
неправоспособния водач А. К. А. лек автомобил марка Фолксваген, модел
Поло, с рег.№ ххх е регистриран на името на Г. И. И. от с.Г.К., обл.Монтана.
Майката К. М. А. е собственик по регистрация на друго МПС, различно от
процесното, което се установява от приложеното свидетелство за регистрация
на л.6 от делото.
В конкретния случай отговорността на жалбоподателката е ангажирана
на основание чл.26, ал.3 от ЗАНН, съгласно която разпоредба „за
административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на
възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят
съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са
допуснали извършването им.“
Цитираната нормативна уредба води до извода, че специалният закон
ЗАНН изрично регламентира възможността за деяние, обявено за наказуемо с
административно наказание, извършено от един субект (малолетно и
ненавършило 16 години непълнолетно лице, както и поставено под пълно
запрещение лице) да отговаря друг субект, но при условието последният
съзнателно да е допуснал извършването на деянието.
В случая безспорно се установява, че на 27.02.2022 г., непълнолетния А.
К. А. е управлявал МПС – марка Фолксваген, модел Поло с рег.№ ххх,
собственост на трето лице Г. И. И., като в нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП,
съгласно който „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
3
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
губи управлението над управляваното от него МПС и предизвиква ПТП,
както и в нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от с.з., съгласно който „Водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен да спре, за да установи какви са последиците от
ПТП, същият напуска мястото на произшествието без да уведоми и изчака
контролните органи.
Не се установява обаче втората предпоставка за ангажиране
отговорността на жалбоподателя, по силата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, която
макар и да не е изрично посочена в НП цифрово, то е изписан текста на
същата словесно, а именно: последната съзнателно да е допуснала
извършването на нарушението, като родител на непълнолетния А. К. А..
Според Постановление № 10 от 28.09.1973 година на Пленума на ВС,
понятието "съзнателно" допускане на административно нарушение, се свързва
с наличието на пряк или евентуален умисъл у родителите, попечителите или
настойниците, т. е. изпълнителното деяние може да се осъществи само чрез
съзнателно допустителство. От събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателката К. А. не е предоставила на непълнолетния
си син А. да управлява лекия автомобил, тъй като синът й бил на гости на
друго лице и се е качил да управлява автомобила на това лице, което е и
собственик по регистрация на същия, от което не може да бъде изведен
извода, че същата, като родител на непълнолетното дете А., съзнателно е
допуснала синът й, като неправоспособен водач, да управлява МПС по път,
отворен за обществено ползване, в нарушение на разпоредбите на чл.20, ал.2
и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
По несъмнен начин се установи в процеса, че жалбоподателката не е
собственик или ползвател на процесния лек автомобил, управляван от
непълнолетния й син А. К. А., поради което отговорността неправилно е
реализирана по отношение на същата, тъй като не се установи от
4
доказателствата по делото съзнателно да е допуснала извършването на
описаните в съставения акт нарушения от непълнолетния й син, в
съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН.
Наказващият орган издава наказателно постановление, когато установи
по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В конкретния случай извършването на
нарушенията и вината на наказаното лице не са установени по категоричен и
несъмнен начин, с годни доказателствени средства, не се установява
нарушение на цитираната разпоредба на чл.123, ал.1, т.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП
и вината на санкционираното лице. Не се установява съзнателно, при пряк
или евентуален умисъл, допускане извършване на нарушението.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление, следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН вр. с чл.18,
ал.2 вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, въззиваемата страна следва да заплати на
жалбоподателя разноските по делото в размер на 400.00 лева адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 и т.2
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0996-000470/
11.04.2022г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Монтана, с което на К. М. А.
ЕГН **********, гр.София са наложени административни наказания – глоба
в размер на 50 лева на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 200 лева на
основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.20,
ал.2 от с.з. изцяло, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР Монтана, сектор ПП да ЗАПЛАТИ на К. М. А. ЕГН
********** разноските по делото в размер на 400.00 лева адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
5
Административен съд-Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6