№ 114
гр. Кюстендил, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Ваня Др. Богоева
Евгения Хр. Стамова
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20241500500517 по описа за 2024 година
С постановеното решение №558/29.05.2024г. по гр.д.№172/2023г.
Кюстендилският районен съд е извършил разпределение на ползването на
поземлен имот с идентификатор ***, намиращ се в гр.***, ул.“***“№20, с вид
на собственост: частна, вид територия – урбанизирана, НТП ниско
застрояване от 10 метра, с площ от 449 кв.м., стар номер 407, квартал 57,
парцел ХІ, съгласно Заповед за одобрения на КККР № РД18-96/28.10.2008г. на
ИД на АГКК, между Г. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ул.“***“№10, В.
Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ул.“***“№20 и Н. К. С., ЕГН
**********, с адрес: гр.***, ул.“***“№20, в границите, отразени в Проект за
разпределение на реално ползване, съответстващ на вариант №6/ шест/,
находящ се на л.121 от делото, към експертното заключение на вещото лице Р.
С., за което е изготвена скица по заключението на приетата съдебно –
техническа експертиза с вх.№1646/08.02.2024г., както следва: За Г. Г. Л., ЕГН
**********, дял І-ви, оцветен в жълт цвят , от Вариант 6/шест/,
представляващ Приложение №2-2 към Заключение с вх.№1646/08.02.2024г. на
вещото лице инж.Р. С. – на л.121 от делото, с площ от 44.16 кв.м. За В. Д. М.,
ЕГН **********, дял ІІ-ри, оцветен със син цвят, от Вариант 6/ шест/,
представляващ Приложение №2-2 към заключение с вх.№1646/08.02.2024г. на
вещото лице инж.Р. С. – на л.121 от делото, с площ 88.33 кв.м.За Н. К. С., ЕГН
**********, дял ***-ти, оцветен в червен цвят от Вариант 6/ шест/,
представляващ Приложение №2-2 към Заключение с вх.№1646/08.02.2024г. на
вещото лице инж.Р. С. – л.121 от делото, с площ 150,50 кв.м. Съдът е
определил за общо ползване между Г. Г. Л., ЕГН ********** и В. Д. М., ЕГН
**********, площта от 18 кв.м., представляваща гараж, отразен в зелен цвят
1
от Вариант 6/шест/, представляващ Приложение №2-2 към Заключение с вх.
№1646/08.02.2024г. на вещото лице инж.Р. С.- л.121 от делото. Съдът е обявил
Скицата от Вариант 6/шест/, представляващ Приложение №2-2, към
Заключение с вх.№1646/08.02.2024г. на вещото лице Р. С. – л.121 от гр.д.
№172/2023г. по описа на КРС, за неразделна част от решението. В. Д. М., ЕГН
**********, адрес: гр.***, ул.“***“№20 е осъден да плати по сметка на
Районен съд – Кюстендил сума 400.00 лв – разноски за производството,
съобразно идеалните части в съсобствеността, относно изплащане
възнаграждение на вещото лице по съдебно – техническа експертиза, а на Г. Г.
Л., ЕГН **********, с адрес : гр.***, ул.“***“№109, сума в размер на 66.67 лв
– разноски за производството.Н. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр.***,
ул.“***“№20 е осъдена да плати на Г. Г. Л., ЕГН **********, адрес: гр.***,
ул.“***“№10 сума в размер на 700.00 лв – разноски в производството.
В законоустановения срок, жалба срещу решението е подадена от адв.С.
Л., като пълномощник на В. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.***,
ул.“***“№20, ет.2 , съдебен адрес:гр.Кюстендил, ул.“***“№35, ет.2
адв.Сл.Л..В подадената жалба се прави оплакване – за необоснованост,
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт , постановен при съществени
процесуални нарушения.Заявено е, че в първоинстанционното производство, в
подаден писмен отговор на исковата молба, така и в последващ отговор
21.09.2023г. по повод уточнения на исковата молба, са изложени доводи за
неоснователност на предявения иск, по отношение терена на имот с
идентификатор *** ,а именно поради факта, че във връзка с разпределение
ползването на съсобствения терен има влязло в сила решение, постановено на
11.07.2002г. по гр.д.№430/2002г, с което е извършено разпределение на
ползването, съобразно отразеното на скица към заключение с вх.
№1172/07.06.2002г., изготвено от вещото лице инж.Любомир В., която
приподписана от съдията, представлява неразделна част от
решението.Посоченото решение е представено по делото.В жалбата се
изтъква, че другият съсобственик Н. С. също се е позовала на това
решение.Посочено е, че с постановеното решение, за ползване от Н. С. е
определена ½ ид.ч. от терена, състояща се от 126 кв.м., представляваща
пространство, означено на скицата към заключението като дял І-ви , оцветен в
червен цвят.За общо ползване на М. Д. Л., К. Г. Л. и Г. Г. Л. , като
съсобственици на ½ ид.ч. от терена е определена част от дворното място от
126 кв.м., представляваща пространство , означено на скицата към заключение
с вх.№1172/07.05.2002г., на вещото лице В., като дял ІІ-ри, оцветен в син цвят.
Подчертано е, че за разпределение по този начин е било изразено съгласие от
всички съсобственици, включително и Г. Л..Г. Л. има определена част за
ползване на терена 1/3 ид.ч. от Дял Втори, оцветен в син цвят по скицата към
решението, толкова колкото е притежавала заедно с М. Л. и К. Л.,когато този
дял е бил определен за общо ползване от тях - толкова колкото сочи 1/6 ид.ч.
от цялото дворното място – 1/3 ид.ч от дял втори.Отбелязано е, че
съсобственикът С. е представила препис от Протокол за опис на недвижим
имот от 13.12.2002г. по изп.д.№398/2002г., с който е установено, че всички
съсобственици са били въведени във владение на отредените им за ползване
части.При осъществената по изп.д.№119/2012г. публична продан ,с оглед на
представеното Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.02.2017г.
и при въвода във владение, съгласно протокол от 30.03.2018г. е посочено, че в
дял на М. се предоставя 2/3 ид.ч. от ½ ид.ч. от терена на имота с посочен
идентификатор ***, целият с площ 426 кв.м., като изрично е записано, че се
касае за „дворно място което е разпределено с влязло в сила решение от
11.02.2002г. (погрешно посочена дата на съдебния акт) по гр.д№430/2002г.
РС[Кюстендил, между съсобствениците или реално ползване на 2/3 ид.ч. от
дял ІІ по разпределението с площ 126 кв.м. за този дял“.Тъй като М. е получил
притежаваните от М. Л. и К. Л. в имота права, то същият съобразява
ползването на имот с идентификатор *** с предвиденото с посоченото влязло
2
в сила решение.При тези обстоятелства поради липса на нови фактически
основания,след извършеното разпределение, налагащи промяна на
извършеното разпределение, искането на Г. Л. е определено, като
неоснователно.Настъпилото правоприемство в лицето на В. М. предвид
законовите разпоредби свързани с разпределение на ползването, според
въззивника не води до извода, че са налице нови фактически
обстоятелства,обуславящи преразпределение.В подкрепа на това становище се
сочи, даденото в постановеното решение №97/10.07.2013г. гр.д.№866/2012г. , І
г.о на ВКС, където е посочено, че прехвърлянето на притежаваните идеални
част от вещта от един съсобственик на трети лица, при липса на други
промени в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното
разпределение, само по себе си не е основание да се иска нова разпределение,
тъй като разпределението не се извършва с оглед личността на собственика,
като дори и при невъзможност за постигане на съгласие за промяна в начина
на разпределение, обвързаните от решението съсобственици не могат да
инициират ново производство.Като „съществени обстоятелства“ в
представеното решение , са определени такива обстоятелства, които са
свързани с предназначението и състоянието на съсобствената вещ/ като ново
строителство или премахване на съществуваща постройка, намаляване или
увеличаване площта на съсобствения имот , вследствие на регулационни
изменения / или с обема на всички съсобственици/, придобиване по давност на
съсобственост от трето лице, разпоредителна сделка между съсобственици , в
резултат на което се намалява квотата на един съсобственик за сметка на
друг,което прави извършеното разпределение несъответно на фактическото
положение.В жалбата е отбелязано, че промяна в правата на Г. Л. не е
настъпила, правата на новоконституирания ответник Н. С. са същите, както
при извършване на разпределението съгласно представеното по делото
решение от 11.07.2002г по гр.д.№430/2002г. Районен съд – Кюстендил.Изводът
в обжалваното решение, че поради характера на производството, на спорна
съдебна администрация,поради което предишния съдебен акт , няма сила на
пресъдено нещо и разгледания спор винаги може да бъде преразгледан, при
наличие на съответните предпоставки, и че между страните по делото няма
идентичност според въззивника е в противоречие с посоченото решение на
Върховния касационен съд, постановено преди изменението на чл.280, ал.3
ГПК – ДВ бр.86/2017г., когато съдебните производства за искове с пр.
основание чл.32, ал.2 ЗС са подлежали на касационен
контрол.Неоснователността на предявения иск за разпределение ползването
на терена, според въззивника произтича и от факта, че по силата на нот. акт
№*** , том ***, дело №***г. собственик на ½ ид.ч. от терена и реално на
първия етаж от двуетажната масивна сграда, изградена в него е ответницата Н.
С..Вторият етаж от сградата и съответните идеални части от терена,
принадлежат на В. М., а Г. Л. няма никакви права от двуетажната масивна
жилищна сграда.В резултат на тези придобивания, теренът, чието
разпределение се иска е придобил характера на обслужващ сградата - етажна
собственост, съгласно чл.38 ЗС, и не е предназначен за други стопански
нужди.Затова според жалбоподателя, Л. не може да иска разпределение на
ползването на терена, който е предназначен да обслужва двуетажна масивна
сграда, и се позовава на постановеното решение №1169/19.02.2009г. на ВКС
по гр.д.№258/2007г. , Първо г.о, ГК.Обслужването на съсобствения им, с излаз
на ул.“***“, гараж с идентификатор ***.3 не налага необходимост от ползване
на терена.Отсъствието на мотиви и съображения по това възражение, се сочи
като допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл.236, ал.2 ГПК.В
жалбата се твърди противоречие между диспозитив и мотиви на решението,
доколкото в диспозитива съдът е определил за ползване между Г. Л. и В. М.“
площта от 18 кв.м., представляваща гараж, отразена в зелен цвят от Вариант 6
към Приложение №1-2 ( всъщност в решението се сочи Приложение 2-2 )към
Заключение на в.л. инж. С. с №1646/08.02.2024г.“ В съображенията за
3
целесъобразността на този избор, е посочено, че този Вариант 6 се приема,
само защото съгласно този вариант се предоставя възможност за общо
ползване на тази самостоятелна сграда, а при останалите се предвижда
еднолично ползване на сградата , което би довело до обогатяване на един от
съсобствениците,след като със заключението на вещото лице инж.С., с вх.№
1646/08.02.2024г. – стр.4.т.3 в тази сграда е невъзможно обособяване на
самостоятелна част за реално ползване, съответстваща на правото на
собственост на всеки от съсобствениците.Сочат се някои неточности в
мотивите на съдебния акт, при посочване номера на заключението , като
вместо действителният номер 1646/08.02.2024г. е посочен
№31646/08.02.2024г. , а в идентификатора на гаража, вместо действителния
№***.3 е посочен №***.2.Визираното противоречие следва от факта, че в
мотивите се коментира общо ползване на гаража, а в диспозитива се определя
за общо ползване „ площта от 18 кв.м. представляваща гараж“, отразена в
зелен цвят на вариант 6.Жалбоподателят счита, че така формулирано решение,
касаещо гараж, обосновава извод за необоснованост и незаконосъобразност на
съдебния акт, тъй като по същество съдът не е извършил разпределение на
ползването за всеки от съсобствениците, което предвид заключението на
вещото лице инж.С., сочещо че от гаража не могат да се обособят
самостоятелни дялове за Г. Л. и В. М. е невъзможно.В съответствие с
изложеното е искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на постановеното
решение и в частта за разноските, където М. е осъден да плати по сметка на
Районен съд – Кюстендил сума 400.00 лв, съобразно идеалните части в
съсобствеността, относно изплащане възнаграждение на вещо лице ,а на Г. Л.
66.67 лв.Счита, че поради непредставен от Л. списък на направените
разноски, то необосновано и в противоречие с предвиденото в ТР
№6/06.11.2013г. на ВКС по т.д.№6/2012г. ОСГТК на ВКС – т.2 и т.11 от
същото, съдът е приел, че Л. е направила разноски – за държавна такса 50.00
лв и за възнаграждение на вещо лице 1350.00 лв.При това положение е било
разпоредено на вещото лице да бъдат платени 950.00 лв, съгласно
разпореждане л.129 от д, а то е подало молба за дължащи му се още 400 лв –
молба л.130 от д, при което и въпреки липсата на разпореждане за плащане на
тази сума от бюджета на съда, М. е осъден да заплати сумата по сметка на
Районен съд – Кюстендил. По повод на посочените оплаквания, касаещи
решението , в частта за разноските пред първоинстанционния съд и след
дадени указания от съда, и подадена молба – уточнение с вх.
№8033/03.07.2024г. е проведено производство, по реда на чл.248, ал.1 ГПК,
при което е постановено определение №1216/04.09.2024г. Районен съд –
Кюстендил, с което съдът е отхвърлил, като неоснователна молба- становище
с вх.№ 8033/03.07.2024г.- от В. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.***,
ул.“***“№20, подадена чрез пълн-к адв.Сл.Л., с която се иска изменение на
решение №558 от 29.05.2024г., постановено по гр.д.№172 от 2023г., в частта за
разноските, с която В. М. е осъден да заплати направените от ищцата Г. Г. Л.
съдебни разноски, в размер на 66.67 лв, както и в частта, с която същият е
осъден да заплати по сметка на КнРС сумата от 400 ( четиристотин) лева,
представляваща разноски за производството съобразно идеалните части в
съсобствеността, относно изплащане на възнаграждение на вещото лице по
съдебно – техническа експертиза. В срок М., чрез пълн-к адв.Сл.Л. е обжалвал
и посоченото определение.В жалбата е изразено убеждението, че с въззивната
жалба, може да се направи обжалване на първоинстанционното решение и в
частта за разпределение на разноските, без необходимост от представяне на
молба по реда на чл.248 ГПК, нито пък за оставяне на въззивната жалба без
движение.Въпреки посоченото, по повод на проведеното производство по
чл.248, ал.1 ГПК препраща към доводите в жалбата, които са и преповторени
и пояснява, че в с.з. при приемане на заключението на вещото лице, М. не е
задължен да довнесе сумата от 400 лв, липсва разпореждане тази сума да бъде
4
изплатена на вещото лице от сметката на съда, няма изплащане на суми от
бюджета на съда.На л.130 от делото има подадена молба от вещото лице за
дължащите му се 400.00 лв.Междувременно с оглед осъдителното решение за
сумата 400.00 лв, като дължими разноски, инж.С. е подал молба с вх.
№9756/21.08.2024г., за предприемане на законовите процедури, за да бъде
получено дължащото му се възнаграждение от 400.00 лв.В отговор на така
подадената молба, с разпореждане №4486/09.09.2024г. е постановено
изпращане на уведомление за доброволно изпълнение, на основание т.2.1 от
Протокол №1/26.03.2013г. на ВСС и чл.182, ал.2 ДОПК, на основание влязло в
сила определение 1216/04.09.2024г.Този протокол според жалбоподателя не се
открива на интернет сайта на ВСС, а и определението не е влязло в сила, касае
се за обжалваното определение, което е съобщено на 17.09.2024г., като
подадената въззивна жалба изрично е била насочена и срещу осъдителната, за
разноските част от съдебния акт.Въпреки това ново разпореждане за
изплащане на сумата от сметката на Районния съд не е
постановено.Действията по пристъпване към издаване на изпълнителен лист,
при невлязъл в сила съдебен акт са определени като незаконосъобразни, както
незаконосъобразно е изпращането на уведомление по чл.182 ал.2 ДОПК.След
като е приел, че на Л. следва да бъдат възстановени разноски които е
направила и надхвърлящи идеалните й части за сума 766.67 лв , то Н. С. е
осъдена да и заплати 700 лв, а М. 66.67 лв, както 400.00 лв по сметка на
съда.Съпоставени тези плащания според жалбоподателя са необосновани и
вътрешно противоречиви.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на
определението и за заплащане на сторените от М. по обжалването му
разноски.
Преписи от въззивната и частната жалба са връчени на насрещните
страни – Г. Г. Л. и Н. К. С., чрез пълн-ци адв.Д. и В..Писмени отговори не са
подадени.
Жалба срещу посоченото решение е подадена и от адв.А. В., като
пълномощник на Н. С..В жалбата са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради противоречащия с
установената съдебна практика, съгласно решение на ВКС извод, че
производството няма характер на исково, и постановеното решение за
разпределение, няма сила на пресъдено нещо, представлява акт на спорна
съдебна администрация, поради което постановеното по – рано решение от
11.02.2002г. ( решението всъщност е с дата 11.07.2002г.) по гр.д.№430/2002г.
не формира сила на пресъдено нещо, т.е такъв спор винаги може да бъде
преразгледан при наличие на съответните предпоставки.Изводът за
допустимост на разпределението на терена, който е предназначен да обслужва
находящата се в същия сграда – чл.38, ал.2 ЗС, не и за задоволяване на други
стопански нужди в която на основание нот. акт №***, том ***, н.д.№***г.С.
притежава първия етаж и ½ ид.ч. от терена, е определен като неправилен, тъй
като редът на чл.32, ал.2 ЗС не намира приложение в случая, както е посочено
в решение №1169 от 19.02.2009г. на ВКС по гр.д.№258/2007г., І-во г.о , ГК.Г.
Л. , която не притежава собственост в жилищната сграда не може да иска
разпределение на дворното място, в което сградата е разположена, тъй като
теренът обслужва сградата, в която тя не притежава реален
обект.Жалбоподателят се позовава и на посоченото във въззивната жалба на
М. решение на ВКС, в което са разгледани обстоятелствата при промяна на
които е допустимо преразпределение, и тези при което не е допустимо такова,
като поддържа, че в разглеждания случай няма промяна в правата на ищцата,
въпреки придобиването станало в полза на В. М., на основание извършена
публична продан.Правата на Н. С. пък са останали непроменени.Тъй като за
извършеното разпределение на основание решение на КРС от 11.02.2002г.
(грешно посочена дата) по гр.д.№430/2002г. жалбоподателката е заплатила
държавна такса, то тя счита, че не дължи такава за настоящото производство,
при което е поискано присъждане на разноски без да е представен списък по
5
чл.80 ГПК.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, с което предявения иск да бъде отхвърлен,
като неоснователен.Претендира разноски и за адвокатско
възнаграждение.След дадени указания за потвърждаване на искане по чл.248
ГПК, във връзка с оплакванията касаещи разноски, не е потвърдено искане за
изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.
Подадените жалби са допустими, подадени са в законоустановения от
срок, от надлежни страни в процеса, насочени срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
Нови доказателства не се сочат.
На основание чл.269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Решението е
валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в
надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда разбираема.
(Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002
г. на IV г. о. на ВКС.).Относно правомощията на въззивния съд, определени до
оплакванията в жалбата, с редица решения на ВКС решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; №
702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр.
д. № 1246/09 г. на IV г. о) е утвърдено разбирането, което се споделя от
въззивния съд, че съдът се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд.
Като има предвид изложеното и на основание чл.235 ГПК вр. с чл.12
ГПК, съдът намира за необходимо да отбележи, че :
Предмет на разпределение е дворното място, за което отреден поземлен
имот с идентификатор ***, състоящо се от 445 кв.м. , ниско застрояване до 10
м, , в който са разположени сграда ***.1, със застроена площ 106 кв.м., бр.
ет.2, предназначение :жилищна сграда многофамилна, сграда ***.2 застроена
площ 31 кв.м. , брой ет.1 ,друг вид сграда за обитаване, сграда ***.3 застроена
площ 18 кв.м. , брой ет.1, предназначение хангар , депо, гараж.Парцелът е
разположен на ъгъла на ул.“***“ и ул.“***“. Сграда с идентификатор ***.3
гараж е разположена на границата с упи 41112.500.652 и на
уличнорегулационна граница откъм ул.“***“.
Няма спор между страните, както се установява и от нотариален акт за
собственост на недвижим имот , придобит по давност и наследство №***, том
***, н.д.№***г., по описа на нотариата при КнРС собственика на ½ идеална
част от това дворно място и реално първият етаж от двуетажната масивна
жилищна сграда, построена в горецитирания имот , както и ½ ид.ч. от тавана и
общите части на сградата е Н. К. Л., а собственик на реално целият втори
етаж от сградата, и ½ ид.ч. от тавана и общите части на сградата и масивния
гараж е бил Г. К. Л..
Г. К. Л. е починал на 25.11.2000г., видно от удостоверение за наследници
№1822/19.03.2018г. и Община Кюстендил и наследен от М. Д. Л., Г. Г. Л. и К.
Г. Л..
Няма спор между страните, за това, че през 2002г., с решение от
11.07.2002г., постановено по гр.д.№430/2002г. по описа на Кюстендилския
районен съд е извършено разпределение на правото на ползване на
съсобственото дворно място, между Н. К. С. и н-ци Г. Л. – М. Д. Л., К. Г. Л. и
Г. Г. Л., съгласно заключение с вх.№1172/07.06.2002г., и скицата към същото,
като за ползване от Н. К. С. е определена частта от дворното място, състояща
6
се от 126 кв.м., представляваща пространство, отразено, като фигура оцветена
с червено на скицата към заключението на вещото лице, представляващо част
от дворното място разположена откъм упи ХІV 3786 , ХVІ 3787 и ул.“***“.За
ползване от М. Л., К. Л. и Г. Л. е определена частта от дворното място,
състояща се от 126 кв.м., ( празно и застроено с гараж място)която част,
представлява пространството, означено на скицата към заключение с вх.
№1172/07.06.2002г. на в.л. В., като дял ІІ, отразен на горепосочената скица,
като фигура оцветена в син цвят, представлява пространство, разположено
откъм упи ХVІ 3787, ул.“***“ и ул.“***“ включващо и гараж.За общо
ползване от Н. К. С., М. Д. Л. , Г. Л. и Г. Л. е определена частта от дворното
място, състояща се от 47 кв.м. , оцветена на скицата към горепосоченото
заключение, в бяло.В същия цвят е отразена и фигура, означена като МС,
представляваща сегашната сграда с идентификатор ***.2, застроена от 31
кв.м., на един етаж, представляваща друг вид сграда за обитаване- оригинала
на скицата се намира на л.27 от д.
С Постановление за възлагане на недвижим имот вписано в СВ при
КнРС с рег.№797/13.03.2018,акт №65, том ***, дело №327/2018г. в
собственост на В. Д. М., ЕГН ********** от гр.***, ул.“***“№28 се възлага –
жилище с идентификатор ***.1.2, с площ 106.80 кв.м., втори етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ***.1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, 2/3 ид.ч. от самостоятелен обект,
представляващ лятна кухня с идентификатор ***.2 , разположена в същия
поземлен имот, състояща се от бетонова площадка, входно антре, сервизен
възел и стая за живеене , 2/3 ид.ч. от гараж с идентификатор ***. 3 със
застроена площ 15.00 кв.м и 2/3 ид.ч. от ½ ид.ч. от дворно място, състоящо се
от празно и застроено място с площ 426 кв.м., с идентификатор ***, ,
разпределено с решение от 11.07.2002г. по гр.д.№430/2002г. на РС Кюстендил,
между съсобствениците при реално ползване 2/3 ид.ч от дял ІІ. Съгласно
протокол за въвод във владение на недвижим имот на 30.03.2018г. В. М. е
въведен във владение на закупения жилищен етаж и дворно място, като М. Л.
и К. Л. са отстранени от владението върху жилищния етаж, 2/3 ид.ч. от
недвижимия имот , лятната кухня и гаража, отразено е, че 1/3 ид.ч. от същите
са запазени за Г. Л., при уведомяването й със съобщение, че ключове за достъп
до дворното място, гараж и лятна кухня са в кантората на ЧСИ - Протокол за
въвод във владение ЧСИ Николай Славов, рег.№745 на КЧСИ.
С нотариален акт №38, том ІІ, н.д.№***, дело 366/2012г. по описа на
ЧСИ Евгени Павлов, с рег.№188 на КЧСИ Н. К. С. е призната за собственик
на следния недвижим имот, придобит по давност: лятна кухня и изба, със
застроена площ 31 кв.м., разгъната застроена площ 62 кв.м.,имот с
идентификатор ***.2, ведно с прилежащите ид.ч. от пристройката и правото
на строеж към нея.Въззивникът не изразява претенции по отношение на тази
сграда.
При тези обстоятелства, след като е приел, че страните са
съсобственици на дворното място, което извън застроените сгради е с площ
301 кв.м., в отсъствие на спор за това, както и за правата им в дворното място -
1/6 ид.ч. за Г. Л., 2/6 ид.ч. за В. М. и ½ и.ч. за Н. С., а по отношение на гаража
2/3 ид.ч. за В. М. и 1/3 ид.ч. за Г. Л. , лятната кухня - принадлежаща на Н. С.е
е извършено разпределение на ползването на дворното място, по Вариант 6 ,
от заключение с вх.№ 1646/08.02.2024г. на в.л. Р. С., л.121 от делото.Съдът е
определил за общо ползване съсобствения на Г. Ленгарска и В. М. гараж,
индивидуализиран , като площ от 18 кв.м., отразена в зелен цвят от вариант 6 ,
приложение №2-2 към Заключение с вх.№1646/08.02.2024г., съгласно скица
л.121 от делото.Съдът се е позовал на обстоятелството, че останалите
варианти, предвиждащи възможност за еднолично ползване на гаража биха
облагодетелствал една от страните за сметка на друга, като е съобразил, че в
останалите варианти няма съществени разлики в площите предоставени за
7
ползване на страните.
Предвид изложеното и в отговор на доводите в жалбата и предвид
разпоредбата на чл.32, ал.2 ЗС обжалваното решение следва да бъде
отменено.Съображения:
С разпоредбата на чл.32, ал.2 ЗС е указана възможността съдът да
извърши разпределение на ползването на съсобствено дворно място, тогава
когато не може да се образува мнозинство, или ако решението на
мнозинството е вредно за общата вещ.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл.32, ал.2 ЗС и в отсъствие на
твърдения и доказателства, за взето от мнозинството на съсобствениците на
процесното дворно място решение, за начина на разпределението му, то
предявения иск следва да бъде преценен за допустим.
В отговор на доводите в жалбата следва да се посочи, че предвид
установената с Постановление за възлагане промяна в броя на собствениците
на процесното дворно място, жилищен етаж и гараж и на техните права, факт
по който спор между страните няма, то доводите в жалбата за наличие на
съдебно решение, с което е извършено разпределение на ползването на
съсобственото дворно място, обвързващо всички участници в производството
и в този смисъл за неоснователност на предявения иск, поради отсъствие на
нови обстоятелства, следва да бъде преценени, като неоснователни.Както
става ясно, след извършено разпределение на ползването, права в
съсобственото дворно място и гараж е придобил въззивникът В. М..Така ,той
станал собственик на втори етаж от жилищната сграда и 2/3 ид.ч. от ½ от
дворното място и гаража, а собственик на останалите 1/3 ид.ч. от ½ ид.ч. от
дворното място и гаража е Г. Л..Между тях няма родствена връзка, за разлика
от предходно извършеното разпределение на дворното място и гараж, когато
вторият етаж от жилищната сграда, гараж и 1/2 ид.ч. от дворното място са
принадлежали на Г. Л., нейната майка и нейният брат, които поради това са
получили в общ дял за ползване половината от дворното място и
гаража.Настъпилата промяна в броя на съсобствениците и техните права е
обстоятелство, което обоснова извод за допустимост и основателност на
предявения иск.Такава хипотеза е разгледана и в посоченото в жалбата
решение на Върховния касационен съд.Що се отнася до довода за
неоснователност на искането предвид факта, че се касае за разпределение на
дворно място, представляващо обща част на сграда в режим на етажна следва
да се отбележи,че сходна ситуация е разгледана с решение № 28 от 1.02.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 331/2011 г., II г. о., ГК, като е даден отговорът, че когато в
дворното място е построена сграда, в която правото на собственост върху
различни самостоятелни обекти принадлежи на различни лица, т.е. сградата е
в режим на етажна собственост, но не всички собственици на самостоятелни
обекти притежават идеални части от дворното място, а наред с това право на
собственост върху идеални части от дворното място притежава и лице, което
няма вещни права върху самостоятелен обект в сградата, дворното място няма
статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и ползването му следва да бъде
разпределено по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС. Земята не във всички случаи на
застрояване със сграда, в която отделните обекти принадлежат на различни
лица, е обща част, тъй като собствеността върху етажи или части от етажи
може да бъде прехвърлена и без земята съгласно чл. 63, ал. 2 ЗС. В тази
хипотеза собственикът на терена запазва правата си без да притежава
самостоятелен обект в сградата и правото му да ползва терена /при спазване
на ограничението на чл. 64 ЗС/ не може да бъде отречено. При вземане на
решение за начина на ползване на дворното място по реда на чл. 42 ЗС
притежаващото идеална част от земята лице, което обаче не притежава
самостоятелен обект в сградата, не може да вземе участие, което би
съставлявало недопустимо от закона нарушаване на правото му да ползва
вещта според притежавания от него дял.Ищцата Г. Л. не притежава права в
8
жилищната сграда, но притежава права в дворното място и намиращата се в
същото постройка от допълващо застрояване, което логично обосновава
извода, че предявения иск не е недопустим или неоснователен на това
основание.
Възможните начини на разпределение са разгледани със заключение с
вх.№1646/09.02.2024г. изготвено от вещото лице Р. С., погрешното посочване
на номера на заключението в решението не е основание за неправилност на
решението.Представени са няколко варианта за възможните начина на
разпределение, като със заключението на вещото лице се установява, че
процесният гараж откъм ул.“***“, сграда с идентификатор ***.3 на един етаж
със застроена площ 18 кв.м., с квоти на собствеността, както следва за Г. Г. Л. -
1/3 ид.ч., за В. Д. М. -2/3 ид.ч., в сградата е невъзможно обособяването на
самостоятелна част за реално ползване , съответстваща на правото на
собственост на всеки от съсобствениците поотделно.В представеното
заключение на вещото лице, във вариант 5- посочената постройка, гараж с
идентификатор ***.3 е разпределена за ползване, като част от дял ІІ на В. М.,
във вариант 6 – гаража е отреден за общо ползване на Г. Л. и В. М., вариант 7 е
подобен на вариант V, а във вариант 8 гаражът се предоставя за ползване на Г.
Л., която получава за реално ползване площ и на още едно място в дворното
място.Във всички варианти е определена площ за общо ползване, около
сградата и делът на Н. С. е ограничен, като включваща и друг вид сграда за
обитаване и реална площ от дворното място, със сходно както при
предходното разпределение разположение, съответна на правата и в дворното
място ½ ид.ч.Подлежащата на разпределение площ след изключване на
площта заета от жилищната сграда от площта на имота и площ за общо
ползване е определена на 301.00 кв.м., припадащата се площ на
съсобствениците, както следва: за Н. С. -1/2 – 150.50 кв.м., за Г. Л. 1/6 – 50.16
кв.м. и за В. М. -2/6 ид.ч.- 100.32 кв.м. При вариант 7 определената за ползване
площ за съсобственика М. е по – малка от следващата му се, същевременно Г.
Л. получа няколко квадратни метра повече, а при вариант 6 и двамата
получават площ за реално ползване в по- малък размер.Като има предвид, че в
сградата -гараж е невъзможно обособяване на самостоятелни части за реално
ползване, от съсобствениците, съобразно предназначението му, като има
предвид, че по – големи права в гаража има въззивникът В. М., то предвид
изричното му позоваване в жалбата за неправилност на решението, тъй като
на практика ползването на гаража не е разпределено и невъзможността в този
гараж да бъдат обособени дялове за самостоятелното му ползване от
съсобствениците, то съдът намира, че жалбата съдържаща изрично оплакване
за неправилност на решението, поради невъзможно разпределение на гараж,
след като е установено, че той не може да бъде съвместно ползван, следва да
се уважи , като бъде извършено разпределение на ползването на
съсобственото дворно място и гараж, по вариант 5 от заключение свх.
№1646/08.02.2024г. на вещото лице инж.Р. С., съгласно който гаражът попада
в дял за ползване от жалбоподателя.Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС в
този случай Г. Л., ще има право на обезщетение, каквото не може да и бъде
присъдено с настоящото решение, което няма за предмет такова искане – в
този смисъл решение №72/15.07.2015г. по гр.д.№553/2015г., решение
№164/11.07.2014г. гр.д.№247/2014г., І г.о, решение №104/08.04.2014г. гр.д.
№5821/13г. І г.о, на ВКС, които се споделят от настоящия съдебен състав.
По частната жалба -Видно от Протокол от сз., проведено на 16.02.2024г-
е, че за съдебно – техническа експертиза, съдът е одобрил възнаграждение на
вещото лице в размер на 1350.00 лв.За извършване на експертизата Г. Л. е
внесла депозит възлизащ на 650.00 лв( вносна бележка л.40 от делото, след
което е внесла още 300.00лв- вносна бележка – л.99 от делото).Тя е заплатила
9
и държавна такса за производството, възлизаща на 50.00 лв. За начина на
разпределяне на разноските, направени в производство по чл. 32, ал. 2 ГПК, се
приема, пример за което е решение № 275 от 30.10.12 г. по гр. д. № 444/12 г. на
II ГО, посочено и в първоинстанционното решение, че в производството по
разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат
такава част от разноските, включващи заплатени такси и разноски за
експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а
относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат разноските
следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. В този смисъл
и определение № 526 от 5.11.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6142/2013 г., I г. о.,
ГК. Г. Л. следва да заплати 1/3 ид.ч. от всички разноски, В. М. 2/3 , а Н. С. ½ ,
така дължимата сума от В. М. възлиза на 466.67 лв,а за Г. Л.- 233.33 лв. С
определение от с.з. съдът е указал на С., че следва да внесе по сметка на съда
възнаграждение за вещо лице възлизащо на 675.00 лв, като е ясно, че пълния
размер за възнаграждението на вещото лице не е бил внесен, след което е
осъдил М. да заплати по сметка на съда, за възнаграждение на вещо лице
400.00 лв, а на Г. Л. 66.67 лв, също така С. е осъдена за заплати на Л. разноски
за производството 700.00 лв.С присъдените й 700.00 лв от С.,надвнесената
сума от Лангерска възлиза на 300.00 лв –при дължими 233.33 лв т.е остава и
дължима 66.67 лв.Тази сума и довнасянето на дължимия депозит за вещо
лице се следва от М., който не е заплатил никакви разноски за производството,
а дължи такива, като акт на спорна съдебна администрация.Аргумент в
подкрепа на този извод следва и от разпоредбата на чл.355 ГПК, която
регламентира подобна хипотеза.Непредставянето на списък на разноски не е
основание такива да не бъдат присъждани, а представлява пречка за търси
изменение на решението в частта за разноските.Както е посочил в
определението, с което се е произнесъл по възраженията за разноските,
дължимите разноски съобразно дела на всеки от съсобствениците е следвало
да бъдат внесени предварително.Възлагането на разноски с решението не е
лишено от основание предвид разпоредбата на чл.77 ГПК, съгласно която ако
страната остане задължена за разноски, съдът постановяване определение за
принудителното им събиране.Подадената частна жалба, като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение.
С оглед уважаване на жалбата и на основание чл.78, ал.2 ГПК на
въззивника следва се присъдят разноски за въззивното производство, дължими
от ответницата Л., които съдът определя на 25.00 лв, за платена държавна
10
такса и 400.00 лв, за платено адв.възнаграждение-при обжалване
отговорността за разноски се разпределя по общите правила и се понася от
страната чиято жалба е отхвърлена или срещу която жалбата е уважена, освен
когато ответната по жалбата страна не е дала повод за обжалването и признае
основателността й, в който случай и при обжалването разноските се
разпределят както в първоинстанционното производство( решение №275 от
30.10.2012г. по гр.д.№444/2012г., ІІ г.о).
Разноски на въззивницата Н. С. и на въззиваемата Г. Л. не са дължими.
Водим от горното и на основание чл.271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЕНОТО от Кюстендилския районен съд решение
№558/29.05.2024г. по гр.д.№172/2023г. с което е извършено разпределение на
ползването на поземлен имот с идентификатор ***, намиращ се в гр.***,
ул.“***“№20, с вид на собственост: частна, вид територия – урбанизирана,
НТП ниско застрояване от 10 метра, с площ от 449 кв.м., стар номер 407,
квартал 57, парцел ХІ, съгласно Заповед за одобрения на КККР № РД18-
96/28.10.2008г. на ИД на АГКК, между Г. Г. Л., ЕГН **********, с адрес:
гр.***, ул.“***“№10, В. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ул.“***“№20
и Н. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ул.“***“№20, в границите,
отразени в Проект за разпределение на реално ползване, съответстващ на
вариант №6/ шест/, находящ се на л.121 от делото, към експертното
заключение на вещото лице Р. С., за което е изготвена скица по заключението
на приетата съдебно – техническа експертиза с вх.№1646/08.02.2024г., както
следва:
-За Г. Г. Л., ЕГН **********, дял І-ви, оцветен в жълт цвят , от Вариант
6/шест/, представляващ Приложение №2-2 към Заключение с вх.
№1646/08.02.2024г. на вещото лице инж.Р. С. – на л.121 от делото, с площ от
44.16 кв.м;
- За В. Д. М., ЕГН **********, дял ІІ-ри, оцветен със син цвят, от
Вариант 6/ шест/, представляващ Приложение №2-2 към заключение с вх.
№1646/08.02.2024г. на вещото лице инж.Р. С. – на л.121 от делото, с площ
88.33 кв.м.
-За Н. К. С., ЕГН **********, дял ***-ти, оцветен в червен цвят от
Вариант 6/ шест/, представляващ Приложение №2-2 към Заключение с вх.
№1646/08.02.2024г. на вещото лице инж.Р. С. – л.121 от делото, с площ 150,50
кв.м.
-За общо ползване между Г. Г. Л., ЕГН ********** и В. Д. М., ЕГН
**********, площта от 18 кв.м., представляваща гараж, отразен в зелен цвят
от Вариант 6/шест/, представляващ Приложение №2-2 към Заключение с вх.
№1646/08.02.2024г. на вещото лице инж.Р. С.- л.121 от делото, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
Разпределя ползването на поземлен имот с идентификатор ***, намиращ
се в гр.***, ул.“***“№20, с вид на собственост: частна, вид територия –
урбанизирана, НТП ниско застрояване от 10 метра, с площ от 449 кв.м., стар
номер 407, квартал 57, парцел ХІ, съгласно Заповед за одобрение на КККР №
РД18-96/28.10.2008г. на ИД на АГКК, с вид на собственост: частна, вид
територия – урбанизирана и намиращата се в същия сграда с идентификатор
***.3, представляваща гараж на един етаж със застроена площ 18 кв.м. между
11
съсобствениците Г. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ул.“***“№10, В. Д.
М., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ул.“***“№20 и Н. К. С., ЕГН
**********, с адрес: гр.***, ул.“***“№20, като гаража е съсобствен само
между първите двама, в границите, отразени в Проект за разпределение на
реално ползване, съответстващ на вариант №5/ пети/, находящ се на л.120 от
първоинстанционното дело, към експертно заключение на вещото лице инж.Р.
С., за което е изготвена скица по заключението на приетата съдебно –
техническа експертиза с вх.№1646/08.02.2024г., както следва:
-За ползване от Г. Г. Л., ЕГН **********, определя дял І-ви, фигура
тонирана в жълт цвят , от Вариант 5/пет/, представляващ Приложение №1-1
към Заключение с вх.№1646/08.02.2024г. на вещото лице инж.Р. С. – на л.120
от първоинстанционното дело с площ 50.16 кв.м;
- За ползване от В. Д. М., ЕГН **********, определя дял ІІ-ри, фигура
тонирана в син цвят, от Вариант 5/ пет/, представляващ Приложение №1-1 към
заключение с вх.№1646/08.02.2024г. на вещото лице инж.Р. С. – на л.120 от
първоинстанционното дело, с площ 100.33 кв.м включваща и попадащия в
този дял Гараж, представляващ сграда с идентификатор ***.3, застроена
площ 18 кв.м., на един етаж.
- За ползване от Н. К. С., ЕГН **********, определя дял ***-ти, фигура
тонирана в червен цвят от Вариант 5/ пет/, представляващ Приложение №1-1
към Заключение с вх.№1646/08.02.2024г. на вещото лице инж.Р. С. – л.120 от
първинстанционното дело, с площ 150,50 кв.м
- За общо ползване от съсобствениците определя площта означена в бял
цвят, от Вариант 5( пет) , представляващ Приложение №1-1 към Заключение с
вх. №1646/08.02.2024г. на вещото лице инж.Р. С.- л.120 от делото, състояща се
от 42 кв.м.
Скицата от Вариант 5/пет/, представляващ Приложение №1-1, към
Заключение с вх.№1646/08.02.2024г. на вещото лице Р. С. – л.120 от гр.д.
№172/2023г. по описа на КРС, приподписана от състава на съда да се счита за
неразделна част от решението.
Осъжда Г. Г. Л., ЕГН **********, с адрес гр.***, ул.“***“№10 и
съд.адрес гр.***, ул.“Цар Освободител“№64, ет.2, к.13 да заплати на В. Д.
М.,ЕГН ********** от гр.***, ул.“***“№20 разноски за въззивното
производство, възлизащи на 425.00 лв.
Потвърждава определение 1216/04.09.2024г. постановено от
Кюстендилския районен съд по гр.д.№172/2023г с което се отхвърля, като
неоснователна, молба – становище с вх.№8033/03.07.2024г. от В. Д. М., ЕГН
**********, с адрес: гр.***, ул.“***“№20, подадена чрез пълн-к адв.С. Л., с
която се иска изменение на решение №558/29.05.2024г., постановено по гр.д.
№172/2023г. в частта за разноските, в която В. М. е осъден да заплати
направени от ищцата Г. Г. Л. съдебни разноски в размер на 66.67 лв, както и в
частта, в която същият е осъден да заплати по сметка на Кюстендилския
районен съд сумата 400.00 лв, представляваща разноски в производството, за
възнаграждение на вещото лице по съдебно – техническа експертиза.
Решението не подлежи на касационно обжалване – чл.280, ал.3 т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13