РЕШЕНИЕ
Номер 1300, 19 октомври Година
2016
Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд
ІV граждански състав
На 20.09.2016 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Т.З.
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело
номер 2957 по описа за 2015
година
намери за установено следното:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 250 от ЗЗД.
Ищецът - „Дирос
трейд” ЕООД с ЕИК ********* със седалище *** и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Д.Г.М. твърди, че на 01.04.2011 г. е сключил
договор за влог, по силата на който, в качеството на влогодател, е предоставил за пазене и съхранение на
ответника, в качеството на влогоприемател,
следните движими вещи: машина за сушене на дървен материал, комплект от
тави, профили, тръби, ъгли, цилиндри, панели, капаци, мрежи, рамки, кумини,
барабани, ел. двигатели, серпантини, вериги, компресор, съобразно описание по
митническа декларация за внос от Република Турция срещу възнаграждение в размер
на 10 000 лв.. Сочи, че движимостите се намирали за съхранение в недвижим
имот – собственост на ответника, находящ се в ***, а договорът бил сключен за
срок до 01.04.2016 г. с уговорката, че влогодателят има право да получи вещите
и преди изтичането му. Ищецът твърди, че е постигнато съгласие между страните, в случай на погиване или увреждане на
вложените вещи, независимо от вината или обективните причини, ответникът -
влогоприемател да дължи на ищеца - влогодател обезщетение в размер на
17 335 евро, която е тяхната митническа облагаема стойност, респ.
съответна на увреждането част. С анекс към договора от 01.03.2012 г. страните
уговорили, че освен вече вложените вещи, ищецът предава за пазене и съхранение
на ответника и оборудването на машина за сушене на дървесни частици – цилиндри
за прах, вана със спирала, метални тръби, двигател за аспиратор, резервоар за
прах и талаш и постигнали съгласие, че при евентуалното им увреждане или
погиване на влогодателя се дължи обезщетение в размер на 10 000 евро – митнически
облагаемата стойност на същите. Ищецът твърди, че при посещение на склада в
началото на 2015 г., поискал от ответника-влогоприемател да му върне
предоставените по договора движимости. Ответникът обяснил, че не е в състояние
да стори това, тъй като вещите са
погинали. Затова ищецът настоява съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати обезщетение в
общ размер от 27 335 евро, дължимо по договор за влог от 01.04.2011 г. и
анекс към него от 01.03.2012 г., поради неизпълнение задължението на
влогоприемателя да върне дадените му за пазене и съхранение вещи, което
обезщетение е съразмерно на митническата стойност на вещите, ведно със
законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът -
К.Х.М. с ЕГН ********** и адрес *** чрез назначения му особен представител адв.
Р.Д., съдебен адрес:***, * поддържа, че предявеният иск е процесуално допустим,
но неоснователен. Съображенията за това са, че машината, предмет на процесния договор за
влог, не е достатъчно индивидуализирана в договора, за да се прецени
идентичност на същата машина по представената митническа декларация и
по-конкретно липсва посочен размер, мощност, фабричен номер и др. Оспорва и
факта, че ищеца е изпълнил задължението си по договора за влог, а именно заплащане
на възнаграждение на влогоприемателя в
размер на 10 000 лв.. Счита също така, че не е установено погиване на
вещта, тъй като не е съставен констативен протокол от трето независимо лице –
експерт, каквото е законовото изискване. Като твърди, че не се установява
погинала ли е изобщо вещта, ако да – по каква причина, обективна или субективна,
изцяло или частично е погиването, по чия вина е настъпило, настоява искът като
неоснователен да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
С договор от 01.04.2011г.
дружеството ищец, в качеството му на влогодател, е предоставило на ответника, а
последния я приел, в качеството му на влогоприемател, за пазене и съхранение в
недвижим имот, ползван от него в ***, собствената на влогодателя машина за
сушене на дървен материал - комплект тави, профили, тръби, ъгли, цилиндри,
панели, капаци, мрежи, рамкикумини, барабани, ел. двигатели, серпентини,
вериги, компресор, съгласно описанието по митническа декларация за внос от
Република Турция /вж.т.1 и т.2х/ за срок до 01.04.2016г., като изрично е
предвидено право за влогодателя да получи движимата вещ и преди изтичане на
срока – т.3. Влогодателят е поел задължението да заплати възнаграждение за
пазенето и съхранението на предоставената движима вещ в размер на 10 000
лв. в срок най – късно до 31.12.2011г., като плащането е уговорено да бъде
извършено по банкова сметка *** – т.4. Между страните е уговорено – вж. т. 7,
че при погиване или увреждане на предоставената за пазене вещ, независимо от
вината или обективните причини за това, влогоприемателя се задължава да
обезщети влогодателя със стойността на същата, размера на което обезщетение е
равностоен на митническата облагаема стойност от 17 335 евро или
съответната за нея част, която е увредена или погинала.
С анекс от 01.03.2012г. страните по
учреденото облигационно правоотношение са постигнали съгласие към
предоставената и приета за пазене и съхранение движима вещ да се прибави и
оборудване на машина за сушене на дървесни частици – цилиндри за прах, вана със
спирала, метални тръби, двигател за аспиратор, резервоар за прах и талаш, за
което и при евентуалното му погиване или увреждане влогоприемателя ще дължи
обезщетение на влогодателя в размер на 10 000 евро по митническа облагаема
стойност при вноса на описаната движима вещ.
От събраните по делото гласни
доказателствени средства и конкретно показанията на св. Р.Р., които съдът
кредитира като дадени от лице незаинтерисовано от изхода на спора и
същевременно преки и непосредствени се установява, че представляващия
дружеството ищец се запознал с ответника по повод осъществено от последния
съдействие по закупуване на машина от Турция. Свидетелката сочи, че
придружавала Д.М. в качеството й на ***, тъй като ***, както и че били насочени
от ответника към населено място в Турция, където се продавали търсените от Д.
машини. Твърди, че след оглед на машината, К. предложил, след евентуалното й
закупуване, същата да се съхранява в негова база в *** за производство на
фурнири от дървен материал. Уточнява, че Д. приел предложението и след като закупил
машината я откарал в базата на К., а впоследствие същото било сторено и със
закупената от Д. машина за брикети. Заявява, че между страните е бил сключен
договор за влог, по който Д. заплатил на ръка възнаграждение на К. в размер на
10 000 лв.. Твърди, че впоследствие настъпила промяна в намеренията на Д. и
същия предприел действия по намиране на купувач за собствената си машина, което
наложило и посещение на базата на К. през 2015г., когато намерили всичко
„опустошено“. Свидетелката сочи, че от работник на К. разбрали, че ответника е
продал всичко и е заминал за ***, а опитите да бъде намерен там, както и да
бъде осъществен контакт с него останали без успех. Уточнява, че година след
подписване на договора за влог машината била в базата, аналогично било и
състоянието през 2013г., когато свидетелката водила купувач за оглед на
движимата вещ.
Коментираните писмени доказателства
налагат да се приеме, че между страните по спора е учредено валидно
облигационно правоотношение, по силата на което ищеца е предоставил за пазене и
съхранение собствените си движими вещи в базата на ответника в ***, който ги е
приел срещу задължението на ищеца да му заплати възнаграждение за това в размер
на 10 000 лв. не по-късно от 31.12.2011г.
Неоснователно е възражението на
ответника, че вещите, предмет на договора не са конкретизирани в достатъчна
степен, позволяваща тяхната индивидуализация. Следва да се отчете
обстоятелството, че договора е сключен на 01.04.2011г. и препраща към
описанието на процесната машина по митническа декларация за внос от Република
Турция, която и предвид датата й на
съставяне – 25.03.2011г. и при съобразяване показанията на св. Р. в тази посока,
налагат да се приеме, че касаят именно спорната движима вещ.
Договора за влог е реален,
неформален и по правило безвъзмезден и затова едностранен – чл. 250, ал.1 ЗЗД,
като в чл. 250, ал.2 ЗЗД е предвидена възможност да бъде уговорено
възнаграждение за влогоприемателя. В конкретният случай е предвидена възмезност
на поето задължение от влогоприемателя, изпълнение на което влогодателя не е
установил. Доказателства за преведени 10 000 лв. не по-късно от
31.12.2011г. по банкова сметка ***. Събраните гласни доказателства в тази
посока са недопустими, с оглед забраната на чл. 164, ал.1, т. 4 ГПК, а дори и в
аванс за ищеца да се приеме, че са допустими, за което липсват нормативно
признати основания, установяват неточно изпълнение – плащане на посочената сума
на ръка, вместо уговорения начин на плащане – по банков път. Казаното до тук
означава, че заявеното от ответника възражение за неизпълнен договор е
основателно, тъй като ищеца е неизправна страна по учреденото като двустранно и
възмездно облигационно отношение.
По – същественото, за разрешаване на
повдигнатия пред настоящия съд спор е, че задължението на влогоприемателя е с
уговорен срок до 01.04.2016г. – т. 3, като е предвидено право на влогодателя да
получи движимата вещ и преди изтичане на уговорения срок. Правилото е, че с
изтичане на срока договора за влог се прекратява, а влогоприемателя дължи
връщането на веща. Всъщност задължението за връщане на вещта за влогоприемателя
ще възникне и преди изтичане на уговорени срок, в случай, че влогодателя я поиска.
Доказателства за отправена покана до влогодателя преди изтичане срока на
договора не са ангажирани от ищеца. Дори и да се приеме, че исковата молба
кани, то следва да се посочи, че право на влогодателя е да претендира
обезщетение, вместо реално изпълнение като твърди, че дадените за пазене и
съхранение вещи са погинали или увредени, но това твърдение следва да бъде
установено по категоричен начин, което не е сторено в настоящото производство. В
тази посока събраните гласни доказателства и конкретно показанията на
разпитаната св. Р.Р. не установяват този факт. Обстоятелството, че вещите не са
намерени на мястото, на което са оставени да бъдат съхранявани не означава, че
същите са погинали или увредени. Други доказателства в подкрепа твърденията на
ищеца липсват. Затова и предявеният иск за заплащане равностойността на
предоставените от ищеца на ответника за пазене и съхранение движими вещи е
неоснователен и ще се отхвърли.
При този изход на спора на ответника
се дължат разноски, но такива не се претендират, поради което и съдът не
присъжда.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Дирос трейд” ЕООД с ЕИК *********, седалище *** и
адрес на управление *** против К.Х.М. с ЕГН ********** и адрес *** иск за
заплащане на сумата от 27 335 евро, представляваща обезщетение за
неизпълнение задължението на ответника по договор за влог от 01.04.2011г.,
анексиран с анекс от 01.03.2012г. да върне машина за сушене на дървен материал
– комплект от тави, профили, тръби, ъгли, цилиндри, панели, капаци, мрежи,
рамкикумини, барабани, ел. двигатели, серпентини, вериги и компресор и
оборудване за машина за сушене на дървесни частици – цилиндри за прах, вана със
спирала, метални тръби, двигател за аспиратор, резервоар за прах и талаш, което
обезщетение е съразмерно на митническата стойност на вещите, ведно със
законната лихва считано от 11.11.2015г. до окончателното заплащане на сумата.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ПАС.
Съдия: