№ 21076
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И*
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110115190 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес )
Производството е образувано по искова молба с вх. № 87268/15.03.2024
г., уточнена с молба с вх. № 108338/02.04.2024 г. от И. Л. С., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Л*, чрез адв. Ц. Г. А., съдебен
адрес: гр. С*; електронна поща: аtanasova**********@******.*** срещу
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ
Електро България“ АД/, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк Бизнес
Център, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация, както следва:
1. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК
вр. чл. 117, ал.2 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че
И. Л. С., с ЕГН ********** не дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“
ЕАД /с предишно наименование ЧЕЗ Електро България АД/, с ЕИК *:
572.54 лева за ползвана електроенергия за периода от 06.07.2007 г. до
16.04.2008 г., със законна лихва считано от 20.08.2008 г. до окончателното
1
изплащане, 47.21 лева законна лихва за забава за периода 11.09.2007 г. до
15.07.2008 г., лихва от 20.08.2008 г. до изплащане на вземането, 100 лева
разноски по гр.д. 24475/2008 г. по описа на СРС, ГО, 63 състав и 42 лева
разноски по гр.д. 13758/2009 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав, както и
съдебно -изпълнителни разноски, а именно: 142 лева присъдени
разноски, 50 лева разноски по изпълнително дело, 319.76 лева такси по
Тарифата към ЗЧСИ, както и всички останали съдебно - изпълнителни
разноски - всичко общо в размер на 2085 лева,
2. осъдителен иск чл.86, ал.1 ЗЗД, с което ответникът да заплати
обезщетение за забава в размер на сумата от 169.94 лева представляваща
лихва за забава върху сумата от 2 085 лева, събрана в хода на
образуваното срещу ищеца изпълнително дело, претендирана от датата
на сезиране на съда с исковата молба - 15.03.2024 г., до датата на
извършеното плащане на 14.10.2024 г.върху сумата от 2 085 лева, събрана
в хода на образуваното срещу ищецът изпълнително дело, съобразно
направеното уточнение от страна на ищеца в открито съдебно заседание
от 21.10.2024г.
В исковата молба се изложени твърдения, че на 20.02.2024 г. ищецът
установил, че в банковата му сметка са блокирани 1131.51 лева.
Твърди, че на 21.02.2024 г. отишъл до банката да разбера къде са тези
пари, а след това отишъл в кантората на ЧСИ М*. На място при съдебния
изпълнител му връчили Покана за доброволно изпълнение с изх. №
966/13.02.2024 г., с която му дават срок за доброволно изпълнение по изп. д.
53/24 г. с взискател „Електрохолд Продажби“ ЕАД /с предишно наименование
„ЧЕЗ Електро България“ АД/, с ЕИК *. Устно го уведомели, че справка за
адреса му не е извършвана и поканата е била изпращана на адреса, който е
посочен в изпълнителните листове, въз основа на които е образувано делото.
Твърди, че този адрес го напуснал преди около 2 години и надлежно се
регистрирал на адреса, на който се преместил. На място говорил по телефона с
адв. Ц. А., след съвет от нея, запитал дали освен тънката папчица, която му
показали има и друго изпълнително дело, което да е било прекратено преди
това. Служителката в кантората го уверила, че освен това, което вижда
/няколко листа/ няма друго.
Сочи, че от поканата установил, че го канят да заплати задължения, лихви
2
и разноски по два броя изпълнителни листове, издадени въз основа на
производства от 2008 г. и 2009 г. срещу него в качеството му на ЕТ И.М.С. - И.
С., с ЕИК * /дерегистрирано на 01.01.2012 г./ общо на стойност 761.75 лева,
ведно с 369.76 лева разходи по изпълнителното дело.
Твърди, че на място му позволили да снима с телефона изпълнителните
листове. Подал и възражение за изтекла погасителна давност, ведно с искане
изтеглената от банковата ми сметка сума да бъде върната. Веднага отишъл при
адв. Ц. А., запознал я с наличната информация и й издал пълномощно да го
представлява.
Изразява становище, че малко по - късно същия ден получил съобщение
от ЧСИ М*, с което бил уведомен, че молбата му с възражение за изтекла
погасителна давност е оставена без уважение.
Твърди, че адвокат Ц. А. отишла и се запознала в архив на СРС с двете
съдебни дела. Там установила, че заповедното производство /гр.д. 24475/2008
г. по описа на СРС, ГО, 63 състав/ е прераснало в исково /гр.д. 13758/2009 г. по
описа на СРС, ГО, 79 състав/. В последното съдът е приел за установено, че
ищецът като ЕТ И.М.С. -И. С., с ЕИК * дължи на ЧЕЗ Електро България АД, с
ЕИК * сумите. Решението влязло в сила на 15.10.2010 г. На 03.03.2012 г. бил
издаден изпълнителен лист за сумите: 572.54 лева главница, 47.21 лева
законна лихва за забава за периода 11.09.2007 г. до 15.07.2008 г., ведно с лихва
от 20.08.2008 г. до изплащане на вземането, както и 100 лева разноски по
делото. Твърди, че настоящият ответник е получил изпълнителния лист след
малко повече от две години, а именно на 15.05.2014 г. Сочи, че през 2021 г.
ответникът подава молба за издаване на изпълнителен лист тъй като във вече
издадения липсвала сумата от 42 лева и така на 22.07.2021 г. се снабдил и с
втория изпълнителен лист.
Излага обстоятелства, че 13 години и 4 месеца след влизане на съдебното
решение в сила настоящият ответник завежда срещу него изпълнително
производство.
Сочи, че на 11.03.2024 г. се снабдил с извлечение от банката и от него
установил, че по сметка на ЧСИ М* за покриване на дълг по изп. д. 53/24 г. са
преведени две суми: на 07.03.2024 г. - 1900 лева и на 11.03.2024 г. - 185 лева.
Общо наредената сума по изпълнителното дело е в размер на 2085 лева.
Излага доводи, че съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК искът му може да се
3
основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като
вземем предвид, че съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД давността е пет години от
съдебното решение, направеното от него възражение за изтекла погасителна
давност и неуважаването на молбата му, за което е уведомен от съдебния
изпълнител, то твърди, че за него възниква интерес да заведе настоящия
отрицателен установителен иск. Твърди, че давността е изтекла на 15.10.2015
г., изпълнителното дело е заведено през февруари 2024 г. Излага доводи, че
било прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение.
С допълнителна искова молба с вх. № 108338/02.04.2024 г., ищецът
уточнява, че е предявил осъдителен иск само за законна лихва за забава върху
исковата претенция в размер на 2085 лева. От завеждане на исковата молба до
връщането на сумата в банковата сметка на ищеца. Твърди, че сумата е
незаконосъобразно усвояване на сумата от банковата сметка на ответника,
след надлежно и своевременно отправено възражение за изтекла погасителна
давност от страна на ищеца. Твърди, че банката изплатила на съдебния
изпълнител законна лихва за забава, считано от 20.08.2008 г. до окончателното
изплащане, която към 0703.2024 г. е изчислена и платена в размер на 953.49
лева.
Формулира следния петитум: да осъдите ответника “да заплати на
ищеца“ законна лихва за забава, считано от завеждане на настоящата искова
молба до връщането на сумата в банковата му сметка.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор. Счита, че искът е
недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като твърдят, че с молба до
ЧСИ са поискали изпълнителното дело да бъде прекратено. Излага доводи, че
давност не тече по време на процеса, а за периода от 2012-2015 година също не
е текла, тъй като е имало обективни причини кредиторът да бездейства –
грешка и непълнота в изпълнителния лист. Признава, че за периода от 2014-
2021 г. е следвало да бъде по-активен. По осъдителния иск, ответникът не
подава отговор. Моли да се приложи чл.78, ал.2 ГПК.
Ищецът, редовно призован за открито съдебно заседание (о.с.з.), се
представлява от адвокат А.. Поддържа исковата претенция. Моли да се уважи
4
искът за сума в общ размер на 2085 лв., кумулирана съгласно подробно
описаното в исковата молба и уточнение към нея, както и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 169,94 лв., натрупано
за периода от 15.03.2024 г. до 14.10.2024 г. поради бездействие на ответника и
лишаването на ищеца от тази сума за посочения период. Претендира разноски.
Представя списък.
Ответникът, редовно призован за о.с.з., се представлява от юрк. И*.
Поддържа отговора на исковата молба. Заявява, че признава, че вземанията по
изпълнителния лист в размер на 761.75 лв. и законната лихва върху нея, са
погасени по давност, като моли съдът да постанови решение съобразно
направеното признание. По отношение на разликата над тази сума за
претендирани съдебно-изпълнителни разноски в размер на 50 лв. и 319 лв.
разноски по изпълнително делото счита, че искът е недопустим и евентуално
неоснователен, тъй като претенцията за разноски касае такива по
изпълнението и ответното дружество не е титуляр на това вземане. Моли
съдът да не присъжда разноски на ищеца, доколкото ответникът не е дал повод
за предявяване на иска. Претендира разноски в производството за
юрисконсултско възнаграждение.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК
приема за установено следното:
По допустимостта на производството по отрицателния установителен
иск с правна квалификация чл. 439 ГПК вр. чл. 117, ал. 2 ЗЗД
Предметът на делото е спорното материално субективно право
претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и
петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от
съда, съобразно въведените от ищеца твърдения.
Съдът приема, че е сезиран с един отрицателния установителен иск с
правна квалификация чл. 439 ГПК вр. чл. 117, ал. 2 ЗЗД с искане за
установяване недължимостта по отношение на ответното дружество на суми,
за които е образувано и висящо към сезиране на съда изпълнително
производство, образувано за събиране на погасено по давност вземане, за
което е налице изпълнително основание, въз основа на което са издадени два
5
изпълнителни листове.
Страните не спорят, че между тях има образувано изпълнително дело
(ИД) № 53/2024 г. по описа на ЧСИ М*, въз основа на изпълнителни листове
по гр.д. 24475/2008 г. по описа на СРС, ГО, 63 състав, и по гр.д. 13758/2009 г.
по описа на СРС, ГО, 79 състав.
Страните спорят, че вземането, установено по ч.гр.д. № 24475/2008 г. по
описа на СРС, е погасено по давност, с оглед подадената молба от ответника
за прекратяване на производството и искането по чл.78, ал.2 ГПК.
Страните спорят дали са налице предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК и
дали е налице правен интерес за предявяване на настоящото производство, с
оглед факта, че ответникът е поискал прекратяване на изпълнителното
производство и за това е уведомен ЧСИ.
Установява се от приетото по делото решение № 9289/18.05.2024 г. по
описа на СРС, 139 състав, че по отношение на ищеца е допусната промяна на
фамилното му име „С.“ на „В*“, на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР * (л. 48-50 от
делото).
Правото на длъжника в изпълнителното производство да оспори
вземането по изпълнението е признато с разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК.
Искът по чл.439 ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на
материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява
съпътстваща същия процес защита, която е регламентирана в Глава тридесет и
девета „Защита срещу изпълнението“ на ГПК. Правен интерес от предявяване
на иска по чл.439 ГПК е налице, когато съществува изпълнителен титул в
полза на кредитора-ответник, въз основа на който последният може да поиска
образуване на изпълнително производство.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението
чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е
недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането,
предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
6
изпълнителното дело. При уважаване на отрицателния установителен иск за
съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, като в тази хипотеза
взискателят няма право да инициира ново изпълнително производство. Така и
в решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о.,
ГК, е посочено, че длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че
не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице
изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което
е издаден изпълнителен лист и при прекратено изпълнително производство
/на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/. Наличието на изпълнителен титул в полза на
кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време
изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска
установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само
давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител
не може да я зачете. Перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не изключва
принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи
искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже
да изпълни поискания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращия се у него изпълнителен лист. Единствената последица от
настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото
искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по силата на закона.
Съобразно приетото в определение № 634 от 5.10.2009 г. на ВКС по т. д.
№ 479/2009 г., II т. о., ТК, оспорването на изпълняемото право, осъществено
от ищеца чрез отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК (предишен чл.
254 ГПК (отм.) освен с присъщата му сила на пресъдено нещо, се ползува и с
търсената от него допълнителна защита, която се състои в прекратяването на
започналия срещу него изпълнителен процес. Изложеното позволява да се
приеме, че правният интерес на длъжника от упражняването на иска по
чл. 254 ГПК (отм.) е налице само при висящ изпълнителен процес, тъй
като при установяване на неговата незаконност, получената от него защита ще
се състои в обезсилването на издадения срещу него изпълнителен лист и
прекратяване на изпълнението. Когато обаче той е приключил преди или в
хода на производството по чл. 254 ГПК (отм.), установителният иск не
7
може да даде подходящата защита на длъжника, тъй като платените от
него на привидния кредитор суми могат да се върнат обратно в
патримониума му само чрез воденето на осъдителен иск по чл. 55, ал. 1,
пр.1 ЗЗД. Разрешението в посочения смисъл, е и практиката на ВКС,
обективирана в Определение № 152 от 03.05.2007 г. по ч.гр.д. № 464/2007 г.,
III г.о. и Определение № 241 от 25.08.2008 г. по ч.т.д. № 214/2008 г., II т.о.
Ето защо преценката на правния интерес от предявяване на иска по
чл.439 ГПК следва да се извърши не само с оглед факта на прекратяване на
изпълнителното производство, но и конкретните правни последици на това
прекратяване.
По настоящото дело е приобщено ИД № 53/2024 г. по описа на ЧСИ М*,
рег. № 786, с район на действие: Софийски градски съд. което съдът напълно
кредитира.
Изискани са за послужване ч. гр. д. № 24475/2007 г. по описа на СРС, 63
състав, и гр.д. № 13758/2009г., по описа СРС, 79 състав.
По ч. гр. д. № 24475/2007 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от 15.10.2008г. (л. 17 от ч. гр. д. № 24475/2007 г.).
Постановено е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК решение № II-79-85 от
15.10.2010 г. по гр.д. № 13758/2009г., по описа СРС, 79 състав, влязло в
законна сила на 15.10.2010г. С решението са признати за установени следните
вземания: 572.54 лева за ползвана електроенергия за периода от 06.07.2007 г.
до 16.04.2008 г., със законна лихва считано от 20.08.2008 г. до окончателното
изплащане, 47.21 лева законна лихва за забава за периода 11.09.2007 г. до
15.07.2008 г., лихва от 20.08.2008 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 100 лева разноски по делото, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.10.2008 г. по ч. гр. д. №
24475/2008г. по описа на СРС, 63 състав, както и е присъдена сумата от 42 лв.
– съдебни разноски в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК. (л. 89 от гр. д. №
13758/2009 г.).
На 03.03.2012 г. е издаден изпълнителен лист в полза на ответното
дружество против ищеца по реда на чл. 416 ГПК въз основа на влязлата в сила
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
24475/2008г. по описа на СРС, 63 състав, за следните вземания: 572.54 лева за
ползвана електроенергия за периода от 06.07.2007 г. до 16.04.2008 г., със
8
законна лихва считано от 20.08.2008 г. до окончателното изплащане, 47.21
лева законна лихва за забава за периода 11.09.2007 г. до 15.07.2008 г., лихва от
20.08.2008 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 100 лева разноски
по делото (л. 2 от ИД № 53/2024 г.).
На 08.07.2021 г. на основание чл. 404-409 ГПК е издаден изпълнителен
лист за сумата от 42 лева – разноски по гр.д. № 13758/2009г. по описа на СРС,
79 състав (л. 3 от ИД № 53/2024 г.).
На 08.02.2024 г. кредиторът „Електрохолд продажби“ ЕАД е подал молба
до съдебния изпълнител за образуване на изпълнително производство, за
събиране на сумите, посочени в приложените към молбата два изпълнителни
листове, както и е поискал събиране на такси и разноски по изпълнителното
дело. На същата дата частният съдебен изпълнител е издал постановление за
налагане на запори (л. 1 от ИД № 53/2024 г.)
От издадената от ЧСИ сметка от 13.02.2024 г. по изпълнителното дело е
видно, че за образуване на делото по т. 1 от ТТРЗЧСИ е начислена сумата от
20.00 лв., за ПДИ по т. 5 от ТТРЗЧСИ е начислена сумата от 20.00 лв., за
изготвяне на 2 бр. справки по т. 3 от ТТРЗЧСИ е начислена сумата от 10.00 лв.,
за такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е начислена сумата от 1756.18 лв. според
материалния интерес и сумата от 167.13 лв. – пропорционална такса, както и
за налагане на 3 запора е начислена такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ в размер на 45
лв., или общият размер на таксите по изпълнително дело се равнява на сумата
от 319.76 лв. (л. 10 от ИД № 53/2024 г.).
В случая изпълнителното производство е било образувано въз основа на
годно изпълнително основание – издаден във основа на установено със
съдебно решение по гр.д. № 13758/2009г., по описа СРС, 79 състав, влязло в
законна сила на 15.10.2010г. вземания на заявителя, за които е издадена
заповедта за изпълнение за изпълнение по чл.410 ГПК от 15.10.2008г.
Обстоятелството, че вземанията, установени в изпълнителните листове,
въз основа на които е образувано изпълнителното производство по
изпълнително дело № 974/2024 г. по описа на ЧСИ М*, рег. № 786, са
погасени по давност към датата на сезиране на съда с исковата молба, не е
спорно между страните.
На 13.02.2024 г. частният съдебен изпълнител е наложил запор по
банковите сметки на ищеца (л.11-13 от ИД № 53/2024 г.).
9
На 21.02.2024 г. ищецът е депозирал молба до ЧСИ с искане сумите по
изпълнителното дело да му бъдат възстановени по банковата му сметка и е
направил възражение за изтекла абсолютна давност (л.16 от ИД № 53/2024
г.).
На 21.02.2024 г. по изпълнителното дело е постъпило становище от
взискателя „Електрохолд Продажби“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ
Електро България“ АД/, в което последният намира молбата на длъжника за
неоснователна, доколкото същият няма право на възражение за давност в
изпълнително производство, наред с което и изразява становище, че давността
по отношение на вземането не е изтекла и че този въпрос не е от
компетентността на съдебния изпълнител (л.17 от ИД № 53/2024 г.).
С разпореждане от 21.02.2024 г. частният съдебен изпълнител е оставил
искането на длъжника без уважение, като е посочил, че не е компетентен да се
произнася по възражението за изтекла давност (л.16-гръб от ИД № 53/2024
г.).
Въз основа на издадена обезпечителна заповед от 06.03.2024 г. по гр.д. №
12070/2024 г. по описа на СРС, 174 състав, е допуснато обезпечение на
основание чл. 390, ал. 1 ГПК на бъдещ отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК чрез спиране на изпълнително дело № 53/2024
г. по описа на ЧСИ М*, за сумите, предмет на настоящото съдебно
производство (л.21 от ИД № 53/2024 г.).
С Постановление от 07.03.2024 г. на ЧСИ М* изпълнителното
производство е спряно (л.23 от ИД № 53/2024 г.).
На 11.03.2024 г. по изпълнителното дело е постъпило уведомление от
„Алианц Банк България“ АД, от което е видно, че на 07.03.2024 г. по банкова
сметка на длъжника в същата банка BG09BUIN* е извършен превод на сума в
размер на 1900.00 лева по сметка на ЧСИ М* (л. 32 от ИД № 53/2024 г.).
На 15.03.2024 г. по изпълнителното дело е постъпило уведомление от
„Алианц Банк България“ АД, от което е видно, че на 07.03.2024 г. по банкова
сметка на длъжника в същата банка BG09BUIN* е извършен превод на сума в
размер на 1900.00 лева по сметка на ЧСИ М*, както и че на 11.03.2024 г. по
банкова сметка на длъжника в същата банка BG09BUIN* е извършен превод
на сума в размер на 185.00 лева по сметка на ЧСИ М* (л. 37 от ИД № 53/2024
г.).
10
Ищецът представя извлечение от банкова сметка, открита на негово име в
„Алианц Банк България“ АД, от което се установява, че на 14.10.2024г. по
банковата му сметка е постъпила сумата от 2088.27 лева, преведена от ЧСИ
М*, с вписано основание за плащане – прекратено изп. дело 2024786040053
възстановяване на сума (л. 92 от делото). Фактът, че посочената сума е била
принудително събрана и преведена въз основа на наложените по банкови
сметки на ищеца запори на сметки в банки в страна не се оспорва от
ответника. Не е оспорено и обстоятелството, че същата е преведена от ЧСИ и
е постъпила по банковата сметка на ищеца. Това се установява и от
постъпилите по изпълнителното дело уведомления от 11.03.2024 г. и от
15.03.2024 г., както и извлечение от банкова сметка на ищеца.
На 12.03.2024 г. частният съдебен изпълнител е постановил вдигане на
наложените запори по банкови сметки на длъжника (л.34-36 от ИД №
53/2024 г.).
На 12.09.2024 г. взискателят е депозирал молба по изпълнителното дело, с
която заявява, че оттегля изцяло молбата за принудително изпълнение по
представените по делото изпълнителни листове и прави искане да се отменят
наложените обезпечения/запори, както и заявява, че не възразява събраните по
делото суми да бъдат върнати на длъжника (л.38 от ИД № 53/2024 г.).
С Постановление от 12.09.2024 г. на ЧСИ М* изпълнителното
производство е прекратено (л.38-гръб от ИД № 53/2024 г.).
В процесния случай изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК - въз основа на депозирана на 12.09.2024 г.
от взискателя молба по изпълнителното дело, с която заявява, че оттегля
изцяло молбата за принудително изпълнение по представените по делото
изпълнителни листове и прави искане да се отменят наложените
обезпечения/запори, както и заявява, че не възразява събраните по делото
суми да бъдат върнати на длъжника (л.38 от ИД № 53/2024 г.), като с
Постановление от 12.09.2024 г. на ЧСИ М* изпълнителното производство е
прекратено (л.38-гръб от ИД № 53/2024 г.).
Прекратяването на изпълнителното производство по искане на взискателя
на осн. чл.433, ал.1, т.2 ГПК не е свързано с отказ от права и няма за правна
последица погасяване на правото да се иска въз основа на изпълнителния лист
отново да бъде образувано изпълнително производство. В този смисъл е
11
решение № 50041 от 10.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 20/2022 г., I т. о., ТК .
В определение по ч. т д. № 577/2009 г. ВКС, II ТО и определение по ч.
т. д. № 2331/2019 г. ВКС, II ТО, се приема, че искът по чл. 439 ГПК е
предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправни
предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща защита, която
е регламентирана в ХХХIХ ГПК "Защита срещу изпълнението". Предмет на
отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото
материално право, основана на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на изпълнителен лист,
въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на
предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално
легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното
материално право длъжникът като ищец и взискателят като ответник. При
уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител
възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Именно в това се състои правният интерес от
предявяването на иска по чл. 439 ГПК. При приключило изпълнително
производство на основание, изключващо възможността за образуване на
ново поради цялостно изплащане на вземането /макар и въз основа на
реализирани изпълнителни способи/, този интерес отпада. Единственият
способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла
погасителна давност за процесното вземане при условията на приключило
принудително изпълнение е предявяването на иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1во
от ЗЗД, съобразно т. 1 от ППВС № 1/1979 г., тъй като принудителното
събиране на суми след изтичане на погасителната давност не съставлява
изпълнение по смисъла на чл. 118 от ЗЗД. В посочения смисъл е практика на
СГС, обективирана в решение № 2776 от 10.05.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
12560/2022 г.
Правен интерес от провеждане на отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК е налице, докато съществува годно
изпълнително основание в полза на взискателя и същият не е
удовлетворен, като този иск е недопустим, ако изпълнителният процес е
приключил поради събиране на дълга и плащане на взискателя, защото тогава
12
ще е налице интерес от иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за вземанията на взискателя по
процесните два изпълнителни листове за главница, лихви, съдебни разноски и
авансово заплатени от взискателя такси по изпълнението, респ. от иск по чл.
59, ал. 1 ЗЗД за сумата за такси по т. 26 Тарифата към ЗЧСИ, с която такса
ответното дружество се е обогатило за сметка на длъжника, спестявайки си
разходи за тяхното заплащане.
От изисканото и прието по делото копие на изпълнително дело № ИД №
53/2024 г. е видно, че към датата на исковата молба - 15.03.2024г., от
банковата сметка на длъжника с IBAN BG09BUIN* в хода на образуваното
изпълнително дело е била събрана по принудителен ред въз основа на
наложен запор по посочената банкова сметка сума в общ размер от 2085.00
лева, от която: на 07.03.2024 г. е събрана сумата от 1900.00 лева и на
11.03.2024 г. е събрана сумата от 185.00 лева, и посочените парични суми са
преведени по банкова сметка на ЧСИ М*, видно от уведомление от „Алианц
Банк България“ АД (л. 37 от ИД № 53/2024 г.).
В процесния случай сумата в общ размер от 2085.00 лева е събрана чрез
проведеното принудително изпълнение чрез наложен запор на банкова
сметка на ищеца преди образуване на настоящото съдебно производство по
искова молба с вх. № 87268/15.03.2024 г., с оглед на което и предявеният от
ищец отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК е лишен
от правен интерес и поради това е недопустим. Без значение за
недопустимостта на иска по чл. 439 ГПК е установеният в хода на настоящия
процес факт, че частният съдебен изпълнител е върнал на ищеца сумата в общ
размер от 2085 лева, с оглед недопустимостта на иска към момента на
предявяване на исковата молба, като този факт би имал значение единствено
при предявен осъдителен иск за посочените суми, с какъвто настоящият
съдебен състав не е сезиран.
С оглед на горното и доколкото в процесния случай преди предявяване на
исковата молба на 15.03.2024 г. принудата вече е била проведена, а
взискателят – удовлетворен, простото отричане на изпълняемото право със
сила на пресъдено нещо по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК не
се явява адекватна защита и правният интерес на ищеца да установи
несъществуването на изпълняемото право на взискателя е отпаднал към
момента на образуване на настоящото дело. За да получи възстановяване на
13
неоснователното разместване на имуществени блага, длъжникът разполага с
общия исков ред за предявяване на претенция за неоснователно обогатяване
по чл. 55 – 59 ЗЗД, какъвто иск обаче в случая не е предявен.
Само за пълнота следва да се отбележи, че без значение за
недопустимостта на предявения пред съда отрицателен установителен иск по
чл. 439 ГПК е обстоятелството, което и не е спорно между страните, че
процесните вземания са били погасени по давност към 15.10.2015 г. /т. е.
преди образуването на изпълнителното производство/ и на това основание в
полза на взискателя не е съществувало правото на принудително изпълнение
върху погасените по давност вземания. На основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
доколкото вземанията по изпълнителния лист са установени със съдебно
решение, давността за същите е пет години, с оглед на което и от влизане в
сила на съдебното решение на 15.10.2010г. давността изтича на 15.10.2015г.
Изпълнителното производство е образувано след изтичане на предвидения по
чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишен давностен срок, с оглед на което към датата на
предявяване на исковата молба с вх. № 87268/15.03.2024г. вземанията по
изпълнителния лист от 03.03.2021г. и вземанията по изпълнителния лист от
08.07.2021 г. са погасени по давност.
По възраженията на ответника
Ответникът твърди, че не е текла давност за периода 2012 г. – 2015 г.,
поради грешка и непълнота в изпълнителния лист.
Влязлото в сила решение № II-79-85 от 15.10.2010 г. по гр.д. №
13758/2009г., по описа СРС, 79 състав, формира сила на пресъдено нещо по
спора между страните относно вземанията на ответното дружество спрямо
ищеца. Същото съдържа произнасяне по дължимостта на всички вземания, за
които е издадена заповед за изпълнение в производството по чл. 410 ГПК, а
именно: за сумите 572.54 лева за ползвана електроенергия за периода от
06.07.2007 г. до 16.04.2008 г., със законна лихва считано от 20.08.2008 г. до
окончателното изплащане, 47.21 лева законна лихва за забава за периода
11.09.2007 г. до 15.07.2008 г., лихва от 20.08.2008 г. до изплащане на
вземането, 100 лева разноски по гр.д. 24475/2008 г. по описа на СРС, ГО, 63
състав.
Следва да се има предвид, че както решенията, така и заповедите по чл.
410 и чл. 417 ГПК установяват вземания чрез съдебна санкция, като след
14
влизането им в сила е недопустимо искане за присъждане на същото вземане
между същите страни да бъде въвеждано като предмет в друго производство
по реда на ГПК - исково или заповедно, като относно субективните и
обективните си предели те са тъждествени. Така установените вземания
подлежат на преразглеждане по съдебен ред единствено при наличието на
определени предпоставки и по изрично нормативно предвидените извънредни
способи по чл. 424 ГПК относно заповедите за изпълнение, по чл. 303 и сл. от
ГПК за решенията и по чл. 240 ГПК за неприсъствените решения.
Възможността за допълване на съдебното решение е установена в защита на
диспозитивното начало в гражданския процес – за да получи заинтересуваната
страна произнасяне в пълнота по искането си, такова, каквото е отправено до
съда. В процесния случай не се установява да е налице пропуск на съда да се
произнесе по предмета на спора, въведен от ищеца по гр.д. № 13758/2009г., по
описа СРС, 79 състав.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, ВКС, погасителната давност е
установена в обществен интерес и целта е да се стимулира своевременното
упражняване на субективните граждански права. Посочено е, че чрез този
институт на кредитора се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Прието, че на основание чл. 114 ЗЗД
началният момент на течението на давностния срок винаги е свързан с
изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от
който той може да търси изпълнение.
В процесния случай ответното дружество е могло да се снабди с
изпълнителен лист относно съдебно установените си вземания от
постановяване на решение № II-79-85 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 13758/2009г.,
по описа СРС, 79 състав, доколкото същото не е подлежало на обжалване. Не
са налице данни постановеното решение № II-79-85 от 15.10.2010 г. по гр.д. №
13758/2009г., по описа СРС, 79 състав, да е отменено, респ. да е искано
неговото допълване, като за течението на давността е без значение кога е
издаден изпълнителният лист за признатите за установени по силата на влязъл
в сила съдебен акт вземания. Предвид изложеното, следва да се приеме, че от
постановяване на окончателния съдебен акт на 15.10.2010 г. вземанията на
ответното дружество по процесните два изпълнителни листове са установени
със сила на пресъдено нещо и от тази дата е започнал да тече нов давностен
15
срок, който е петгодишен, по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, и същият е изтекъл
преди образуване на изпълнителното производство.
По изложените съображения съдът приема, че исковата молба в частта
относно предявения отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл.439 ГПК вр. чл. 117, ал.2 ЗЗД, с който се иска да бъде
признато за установено, че И. Л. В* (с предишно име С.), с ЕГН **********
не дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД /с предишно наименование
ЧЕЗ Електро България АД/, с ЕИК * сумите: 572.54 лева за ползвана
електроенергия за периода от 06.07.2007 г. до 16.04.2008 г., със законна лихва
считано от 20.08.2008 г. до окончателното изплащане, 47.21 лева законна
лихва за забава за периода 11.09.2007 г. до 15.07.2008 г., лихва от 20.08.2008 г.
до изплащане на вземането, 100 лева разноски по гр.д. 24475/2008 г. по описа
на СРС, ГО, 63 състав и 42 лева разноски по гр.д. 13758/2009 г. по описа на
СРС, ГО, 79 състав, както и съдебно -изпълнителни разноски, а именно: 142
лева присъдени разноски, 50 лева разноски по изпълнително дело, 319.76
лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и всички останали съдебно -
изпълнителни разноски - всичко общо в размер на 2085 лева, следва да бъде
върната и по отношение на посочените суми и производството следва да бъде
прекратено в тази част, на основание чл. 130 ГПК.
По допустимостта на производството по осъдителния иск с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД
С определение № 10721/09.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 6885/2024 г. по
описа на СГС, въззивният съд се е произнесъл по допустимостта на
осъдителния иск. Съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 на
ОСГТК на ВКС, производството по Глава XXI ГПК се развива при условията
на пълен въззив и съдът проверява на всички основания законосъобразността
на обжалвания акт, а не само на въведените в частната жалба. Ето защо с този
акт, допустимостта на настоящото производство, в частта за осъдителния иск,
е решено окончателно.
По новото възражение за допустимост на производството съдът следва да
се произнесе с крайния съдебен акт.
Съдът приема, че исковата молба в частта по осъдителния иск с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е редовна, предявена е от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
16
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора
Предмет на този иск е предявено от ищеца вземане за обезщетение за
забава за сума в размер на 169.94 лева, представляваща лихва за забава върху
сумата от 2 085 лева, събрана в хода на образуваното срещу ищеца
изпълнително дело, претендирана от датата на сезиране на съда с исковата
молба – 15.03.2024 г., до датата на извършеното плащане на 14.10.2024 г.
Установява се в производството, че на 08.02.2024 г. кредиторът
„Електрохолд продажби“ ЕАД е подал молба до съдебния изпълнител за
образуване на ИД, за събиране на сумите, посочени в приложения към
молбата изпълнителен лист, както и за събиране на такси и разноски по
изпълнителното дело. На същата дата частният съдебен изпълнител е издал
постановление за налагане на запори (л. 1 от ИД № 53/2024 г.)
На 07.03.2024 г. въз основа на наложен запор на банкови сметки в хода на
образуваното по молба на ответното дружество изпълнително производство
по изп. дело № 53/2024 г. по описа на ЧСИ М* от банковата сметка на
длъжника в „Алианц Банк България“ АД е събрана чрез запор на сметката на
ищеца сумата от 1900.00 лева и същата е преведена по банкова сметка на ЧСИ
М*. На 11.03.2024 г. по банкова сметка на ищеца в същата банка е събрана
чрез запор и сумата от 185 лв. и тази сума е преведена по банкова сметка на
ЧСИ М* (л. 32 от ИД № 53/2024 г.).
На 15.03.2024 г. по изпълнителното дело е постъпило уведомление от
„Алианц Банк България“ АД, от което е видно, че на 11.03.2024 г. по банкова
сметка на длъжника в същата банка BG09BUIN* е извършен превод на сума в
размер на 185.00 лева по сметка на ЧСИ М* (л. 32 от ИД № 53/2024 г.).
Установи се в производството, че изпълнителното дело е било
прекратено на 12.09.2024 г. по искане на взискателя, на основание чл. 433, ал.
1, т. 2 ГПК (л. 38-гръб от ИД № 53/2024 г.). Искането от страна на взискателя
17
за прекратяване е депозирано на 12.09.2024 г.
С прекратяването на изпълнителното дело е отпаднало основанието за
престиране на сумата в общ размер от 2085 лева.
Към датата на сезиране на съда с искова молба с вх. № 87268/15.03.2024 г.
ответникът не е върнал сумата от 2085 лева в патримониума на ищеца, като
посочената сума е преведена по банковата му сметка на 14.10.2024 г., видно от
представеното от ищеца извлечение от банкова сметка (л.92 от делото),
което обуславя основателността на претенцията в пълен размер.
Доколкото сумата от 2085 лева е била законосъобразно събрана от
частния съдебен изпълнител въз основа на валидно основание за
принудителното събиране на сумата от ищеца, към датата на налагане на
запор на банковата сметка на ищеца и събиране на сумите в общ размер от
2085 лева е било налице основание за получаване на паричните суми, с оглед
наличието на годно изпълнително основание в полза на взискателя - издадени
на взискателя два изпълнителни листове, които към датата на образуване на
изпълнителното дело не са обезсилени, така и подлежащото на изпълнение
вземане не е било отречено с влязло в сила съдебно решение.
Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на
който той може да инициира по всяко време изпълнително производство,
обуславя интереса на длъжника да иска установяване несъществуването на
право на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност. Това
е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение,
но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зечете. В този смисъл е решение №
60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК.
С нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД е въведена необорима презумпция, че при
парично задължение, независимо от неговия произход, гарантираната
подлежаща на обезщетяване вреда за ищеца, размерът на която е освободен да
доказва, е винаги законната лихва, освен ако действително претърпените
вреди са в по- висок размер, който последен подлежи на пълно доказване. В
този смисъл са решение № 156 от 18.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 449/2017 г.,
II т. о., ТК, решение № 281 от 4.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1684/2010 г.,
III г. о., ГК и Решение № 432 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1380/2011
г., III г. о., ГК.
18
В процесния случай основанието за образуване на изпълнителното дело е
отпаданало по изложените вече съображения- с оттегляне на молбата за
образуване на делото и прекратяването му с постановление на ЧСИ от
12.10.2024 г. В процесния случай ищецът се е позовал на изтекла погасителна
давност в хода на принудителното изпълнение, но доколкото съдебният
изпълнител не може да зачете това възражение в хода на изпълнителното
производство, за ищеца е възникнало основание за връщане на принудително
събраната сума едва с волеизявлението за оттегляне на молбата за образуване
на изпълнителното дело от страна на взискателя, а именно – от 12.10.2024 г.
Доколкото естеството на законосъобразно наложените изпълнителни
способи е такова, че сумата от 2085 лева е била извадена от разпоредителната
власт на ответника въз основа на искане на взискателя по изпълнението, това
обстоятелство обуславя невъзможността на ищеца да ползва сумата и да се
разпорежда с нея. Затова при неоправдано имуществено разместване за
процесния период от 15.03.2024 г. до 14.10.2024 г., ответното дружество
следва да заплати на ищеца понесените от него вреди вследствие на
проведеното изпълнение, съизмерими в минимален размер с пропуснатата
полза от ищеца да ползва посочения паричен ресурс в размер на законната
лихва за периода на задържането й - от 15.03.2024 г. до 14.10.2024 г. в размер
на сумата от 169.94 лева.
С оглед изложеното съдът приема, че исковата претенция е доказана по
основание и размер и следва да се уважи напълно.
Ето защо „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД /с предишно
наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл.
БенчМарк Бизнес Център, следва да бъде осъден да заплати на И. Л. В* (с
предишно име С.), с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Л*,
сумата от 169.94 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 2 085
лева, събрана в хода на образуваното срещу ищеца изпълнително дело, за
периода от датата на сезиране на съда с исковата молба – 15.03.2024 г., до
датата на извършеното плащането на 14.10.2024 г., на основание чл.86, ал.1
ЗЗД.
По разноските
Ищецът представя списък по чл.80 ГПК (л.93 от делото), съгласно който
19
претендира:
166.80 лева държавна такса - л.30-31 и л. 47 от делото
400.00 лева адвокатско възнаграждение - л. 7 от делото
С оглед липсата на конкретно разграничаване в представеното по делото
пълномощно, съдът приема, че по всеки от предявените искове ищецът
претендира сумата от 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер от 50.00 лв.
Съдът прие, че към датата на сезиране на съда ищецът не е имал правен
интерес да предяви отрицателен установителен иск за сумите, предмет на
изпълнителното производство, с оглед на което и сторените по делото
разноски от ищеца по този иск следва да останат в негова тежест.
Ответникът е образувал изпълнителното дело на 08.02.2024 г. и в хода на
изпълнителния процес е възразил по отношение на искането за прекратяване
на изпълнителното производство с молба от 21.02.2024 г. по изпълнителното
дело, включително и в хода на настоящото производство заявява становище,
че давност не е текла по време на процеса, а за периода от 2012-2015 година
също не е текла, с оглед на които извънпроцесуални действия на ответното
дружество съдът приема, че не е налице признание на факта на изтекла
погасителна давност преди сезиране на съда с исковата молба. Ответникът е
поддържал висящността на изпълнителното дело чрез налагането на запор на
банкова сметка на длъжника за периода от 15.03.2024 г. до 14.10.2024 г., с
оглед на което и последният е дал повод за предявяване на осъдителния иск за
сумата от 169.94 лева.
С оглед приетия за основателен осъдителен иск за сумата от 169.94 лева
за периода от 15.03.2024 г. до 14.10.2024 г., ищецът има право на разноски по
този иск в общ размер от 250.00 лева, от които: 50.00 лева за държавна такса
за осъдителния и 200 лева за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото по предявения отрицателен установителен иск и
по предявения осъдителен иск, ответникът има право на разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК. Същият претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Същото се
20
определя съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл.
23, ал. 1, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по дела
с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв.
Съдът приема, че юрисконсултското възнаграждение на ответника следва
да бъде определен в претендирания от самия ответник размер. Това е така,
поради факта, че отговорът на искова молба не представлява резултат от
сложен труд, с оглед обстоятелството, че делото не е сложно от фактическа и
правна страна. Делото е протекло в едно съдебно заседание с присъствие на
процесуален представител на ответника, който от името на ответника
претендира юрисконсултско възнаграждение под посечения в разпоредбата чл.
23, ал. 1, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ минимум. При
тези съображения най-справедливото възнаграждение на ответника следва да
бъде 50.00 лева в претендирания от ответника размер.
Ето защо И. Л. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к.
„Л*, следва да бъде осъден да заплати на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“
ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, сумата от 44.11 лева,
представляващи разноски в настоящото производство, на основание 78, ал. 3,
вр. ал.4, вр. ал. 8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 87268/15.03.2024 г., уточнена с молба с вх.
№ 108338/02.04.2024 г., въз основа на която е образувано гр. дело №
15190/2024 г. по описа на СРС, 26 състав, подадена от И. Л. В* (с предишно
име С.), с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Л*, чрез адв.
Ц. Г. А., съдебен адрес: гр. С*; електронна поща:
аtanasova**********@******.***, срещу „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД /с
предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, с ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ №
159, бл. БенчМарк Бизнес Център, в частта по предявения отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК вр. чл. 117, ал.2
ЗЗД за недължимост на следните суми: 572.54 лева за ползвана
21
електроенергия за периода от 06.07.2007 г. до 16.04.2008 г., със законна лихва
считано от 20.08.2008 г. до окончателното изплащане, 47.21 лева законна
лихва за забава за периода 11.09.2007 г. до 15.07.2008 г., лихва от 20.08.2008 г.
до изплащане на вземането, 100 лева разноски по гр.д. 24475/2008 г. по описа
на СРС, ГО, 63 състав и 42 лева разноски по гр.д. 13758/2009 г. по описа на
СРС, ГО, 79 състав, както и съдебно -изпълнителни разноски, а именно: 142
лева присъдени разноски, 50 лева разноски по изпълнително дело, 319.76
лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и всички останали съдебно -
изпълнителни разноски - всичко общо в размер на 2085 лева, на основание чл.
130 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 15190/2024 г. по описа на
СРС, 26 състав, по предявения от И. Л. В* (с предишно име С.), с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Л*, чрез адв. Ц. Г. А., съдебен
адрес: гр. С*; електронна поща: аtanasova**********@******.***, срещу
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ
Електро България“ АД/, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк Бизнес
Център, в частта по предявения отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл.439 ГПК вр. чл. 117, ал.2 ЗЗД за недължимост на
следните суми: 572.54 лева за ползвана електроенергия за периода от
06.07.2007 г. до 16.04.2008 г., със законна лихва считано от 20.08.2008 г. до
окончателното изплащане, 47.21 лева законна лихва за забава за периода
11.09.2007 г. до 15.07.2008 г., лихва от 20.08.2008 г. до изплащане на
вземането, 100 лева разноски по гр.д. 24475/2008 г. по описа на СРС, ГО, 63
състав и 42 лева разноски по гр.д. 13758/2009 г. по описа на СРС, ГО, 79
състав, както и съдебно -изпълнителни разноски, а именно: 142 лева
присъдени разноски, 50 лева разноски по изпълнително дело, 319.76 лева
такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и всички останали съдебно -
изпълнителни разноски - всичко общо в размер на 2085 лева, на основание чл.
130 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД /с предишно
наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл.
БенчМарк Бизнес Център, да заплати на И. Л. В* (с предишно име С.), с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Л*, сумата от 169.94 лева,
22
представляваща лихва за забава върху сумата от 2 085 лева, събрана в хода на
образуваното срещу ищеца изпълнително дело, за периода от датата на
сезиране на съда с исковата молба – 15.03.2024 г., до датата на извършеното
плащане на 14.10.2024 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД /с предишно
наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл.
БенчМарк Бизнес Център, да заплати на И. Л. В* (с предишно име С.), с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Л*, сумата от 250.40 лева,
представляващи разноски по гр. д. № 15190/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И. Л. В* (с предишно име С.), с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. София, ж.к. „Л*, да заплати на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД
/с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, сумата от 44.11 лева,
представляващи разноски по гр. д. № 15190/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал.4, вр. ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК, а в частта с която
исковата молба е частично върната, решението има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
23