№ 415
гр. П., 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20211720103639
по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от „Теленор България”
ЕАД, ЕИК ********* срещу Р. Б. С., ЕГН ********** от гр. С., *** и адрес ***, с която са
предявени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 от ГПК, чл.92, вр. чл.79 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, като се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сума в общ размер на 127.11 лева, от които:
- сумата в размер на 62.49 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури: № ***
от 20.11.2018 г. и № *** от 20.12.2018 г. за периода от 20.10.2018 г. до 19.02.2019 г.;
- сумата от 64.62 лева по Договор за лизинг от 18.08.2018 г., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство
*** на изплащане, платим на 23 месечни лизингови вноски в размер на по 3.59 лева всяка,
от които не е заплатил 17 бр. лизингови вноски на обща стойност от 61.03 лева, дължими за
периода от месец 02.2019 г. до м.07.2020 г., и не е върнал мобилното устройство на
Лизингодателя при условията на чл.1, ал.3 от Договора за лизинг, за което дължи и
допълнителната сума в размер на 3.59 лева по чл.1, ал.2 от Договора,
за които суми е издадена Заповед № 960609 от 24.11.2020 г. по ч.гр.д. № *** г. на
ПРС. Моли да им бъдат присъдени сторените в заповедното и исковото производства
разноски.
1
В законоустановения срок ответникът Р. Б. С. чрез назначения му особен
представител адв. И.А. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените
искове.
В съдебно заседание ищецът не се представлява.
В съдебно заседание ответникът също не се представлява.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410
ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 960609 от 24.11.2020 г. по ч.г.д.№
*** г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се
произнесе по същество.
По основателността:
От приложените в заповедното и исковото производства доказателства е видно, че
страните по делото са сключили договор за мобилни услуги от 18.08.2018 г., с клиентски
номер № *** за мобилен номер ++359*********, като от същата дата между страните е сключен
и договор за лизинг от 18.08.2018 г., за мобилни устройство *** на изплащане чрез 23
месечни лизингови вноски всяка в размер на 3.59 лева.
От приложените по делото фактури № *** от 20.11.2018 г. и № *** от 20.12.2018 г.,
се установява за периода от 20.10.2018г. до 19.02.2019 г. ищеца е начислил на ответника
задължение в размер на 62.49 лева, представляващо дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
От приложената фактура № ********** от 20.02.2019 г. се установява, че на
ответника е начислено и задължение в размер на 64.62 лева, представляващо неплатени
вноски за лизинг.
За основателността на главния иск в тежест на ищеца е при условията на пълно и
главно доказване да установи, че между него и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, по който той
е изпълнил задължението си да предостави далекосъобщителни услуги на ответника, а по
иска за неустойка – че съществува валидно уговорена между страните клауза за заплащане
на неустойка при прекратяване на договора и настъпването на основанието за начисляването
й, както и че договорът е прекратен предсрочно.
Доколкото ответника чрез назначения му особен представител не оспорва наличието
на сключен между страните договор за мобилни услуги и договор за лизинг, а и от
събраните по делото писмени доказателства – договори и приложенията към тях, носещи
подписите на страните и обективиращи техни валидно направени изявления, насочени към
сключване на договора и настъпване на правните им последици, се установява по безспорен
начин съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за
2
предоставяне на мобилни услуги между страните и договор за лизинг, чиято
доказателствена стойност не беше оспорена от ответника.
Това обстоятелство се установява и от приетите по делото фактури за предоставените
услуги. От тях се установява също така, че през процесния период ищецът е изпълнил
задължението си да предостави на ответника договорените мобилни услуги, а ответникът е
ползвал доставените му услуги. Доказателство за това са приложените към всяка една от
фактурите разпечатки (Приложение А), съдържащи данни за стойността на месечната такса
и информация за използваните пакети, броя и минутите на проведените от ответника
разговори, мобилен интернет, брой съобщения и други.
Няма спор, че ответника е закупил от ищеца и устройства на лизинг, които
задължения също са отразени в приетите по делото фактури. Няма спор и, че е настъпил и
срокът за плащане на потребените мобилни услуги, посочен във всяка от процесните
фактури, както и срокът за плащане на месечните лизингови вноски.
Ответникът чрез особения си представител нито твърди, нито ангажира доказателства
да е заплатил ползваните от него мобилни услуги, както и дължимите вноски за устройство
на лизинг през процесния период, поради което съдът намира за основателна заявената от
ищеца претенция за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ
размер на 127.11 лева, от които: сумата в размер на 62.49 лева, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са
издадени фактури: № *** от 20.11.2018 г. и № *** от 20.12.2018 г. за периода от 20.10.2018
г. до 19.02.2019 г. и сумата от 64.62 лева по Договор за лизинг от дата 18.08.2018 г., сключен
във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е взел мобилно
устройство *** на изплащане, платим на 23 месечни лизингови вноски в размер на по 3.59
лева всяка, от които не е заплатил 17 бр. лизингови вноски на обща стойност от 61.03 лева,
дължими за периода от месец 02.2019 г. до м.07.2020 г., и не е върнал мобилното устройство
на Лизингодателя при условията на чл.1, ал.3 от Договора за лизинг, за което дължи и
допълнителната сума в размер на 3.59 лева по чл.1, ал.2 от Договора.
За процесните суми е издадена Заповед № 960609 от 24.11.2020 г. по ч.гр.д. № *** г.
на ПРС.на сумата.
Предвид изложеното предявения иск е основателен и доказан, и като такъв следва да
бъде уважен.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., на
ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в
заповедното и в настоящото производство, следва да се реши с настоящия съдебен акт, при
съобразяване разпоредбите на чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК.
Ищецът е направил разноски в заповедното производство в размер на 145.00 лева за
адвокатско възнаграждение и държавна такса, а в исковото производство в размер на 405.00
лева за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на особен
3
представител, които разноски в общ размер на 550.00 лева следва да бъдат възложени върху
ответника с оглед изхода на делото.
Воден от горното П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Б. С., ЕГН ********** от гр. С., *** и адрес
*** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., *** сумата в общ размер на 127.11 лева, от които: сумата в размер на
62.49 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури: № *** от 20.11.2018 г. и №
*** от 20.12.2018 г. за периода от 20.10.2018 г. до 19.02.2019 г., и - сумата от 64.62 лева по
Договор за лизинг от 18.08.2018 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***,
по силата на който абонатът е взел мобилно устройство *** на изплащане, платим на 23
месечни лизингови вноски в размер на по 3.59 лева всяка, от които не е заплатил 17 бр.
лизингови вноски на обща стойност от 61.03 лева, дължими за периода от месец 02.2019 г.
до м.07.2020 г., и не е върнал мобилното устройство на Лизингодателя при условията на
чл.1, ал.3 от Договора за лизинг, за което дължи и допълнителната сума в размер на 3.59
лева по чл.1, ал.2 от Договора, за които суми е издадена Заповед № 960609 от 24.11.2020 г.
по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.
ОСЪЖДА Р. Б. С., ЕГН ********** от гр. С., *** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
*** сумата в размер на 550.00 лева, представляваща разноски по заповедното и исковото
производство за държавни такси, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на особен
представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д. № *** г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4