Решение по дело №1113/2016 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

311/25.5.2016г.

 

№......................                                   25.05.2016г.                                           гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и пети май през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                   Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Ст. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1113 по описа на ШРС за 2016г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 186084-F192024/14.03.2016г. на Заместник директора на ТД на НАП - гр.Варна, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на “Дибо” АД, с Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велики Преслав, обл.Шумен, ж.к. Промишлена зона е наложена “имуществена санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата. Алтернативно моли съда да постанови решение, с което да измени наказателното постановление, като намали размера на наложената имуществена санкция.

В първото съдебно заседание не се явява управителя на дружеството – жалбоподател, а изпраща упълномощен представител, който поддържат жалбата на посочените в нея основания. Във второто съдебно заседание не се явява управителя на дружеството – жалбоподател и не изпраща упълномощен представител.  

            За Териториална дирекция на НАП - гр.Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в проведените съдебни заседания не се явява представител.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“Дибо” АД, с Булстат ********* е със седалище и адрес на управление: гр.Велики Преслав, обл.Шумен, ж.к. Промишлена зона и се представлява от изпълнителния директор Д. Б.Н., ЕГН **********.

На 20.11.2015г. била извършена проверка от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – гр.Варна в търговски обект – магазин за мебели, находящ се в гр.Шумен, бул. „Симеон Велики“ № 46, стопанисван от “Дибо” АД, гр.Велики Преслав по повод постъпил сигнал от клиент. По време на проверката на база представени писмени доказателства било констатирано, че във връзка с поръчка за изработка на кухненски мебели дружеството е приело авансово плащане /втора вноска/ в размер на 500 лева. Авансовото плащане било заплатено в брой и получено в касата на дружеството на 03.08.2015г., но дружеството след получаване на сумата не е издало фискална касова бележка от наличният въведен в експлоатация и работещ в обекта ЕКАФП. За резултатите от проверката на 20.11.2015г. е съставен Протокол за извършена проверка № 0222153. В същия е отразено, че в момента на проверката в обекта се използват компютърна програма и фискални печатащи устройства, на които се отразяват продажбите. За констатираното нарушение на 25.11.2016г. е съставен акт за установяване на административно нарушение сер.АА, № F192024, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС и чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС. /. Актът е бил съставен в присъствието на представляващия търговско дружество - нарушител, който бил надлежно предявен и подписан от него без възражения. Впоследствие не се е възползвало от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 186084-F192024/14.03.2016г. на Заместник директора на ТД на НАП - гр.Варна, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на “Дибо” АД, с Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велики Преслав, обл.Шумен, ж.к. Промишлена зона е наложена “имуществена санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева, за това, че на 03.08.2015г. в гр.Шумен в качеството си на търговец при осъществяване на дейност – търговия не е изпълнил задължението си да издаде фискална касова бележка от наличния в обекта ЕКАФП за извършеното авансово плащане за направата на кухненски мебели /при авансова вноска от 500 лв./.

            Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.Р.А. и свидетеля Д. П. Д. – свидетел на съставянето на акта за установяване на административно нарушение, както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите В.А. и Д.Д. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.   

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и наказателното постановление нарушение, по следните правни съображения:

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на представляващия дружеството – жалбоподател, както и притежават необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. А съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от същата наредба всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път. Видно от материалите по делото плащането на авансовата вноска за изработването на кухненски мебели в стопанисвания от “Дибо” АД магазин за мебели, находящ се в гр.Шумен, бул. „Симеон Велики“ № 46 на стойност 500 лв. е извършено в брой, но на лицето не е била издадена фискална касова бележка от наличния в обекта ЕКАПФ за прието капаро в размер на 500 лева. Нарушението се потвърждава, както от разпита на актосъставителя В.А. и обясненията на подалия сигнала клиент, а така също и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Поради всичко изложено по-горе настоящия състав намира, че дружеството - жалбоподател действително е осъществил състава на визираното, както в акта за установяване на административно нарушение, а така също и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение.

Относно възражението на процесуалният представител на дружеството - нарушител за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на акта за установяване на нарушението, изразяващо се в обстоятелството, че същият е съставен в отсъствието на представляващия дружеството - нарушител, съдът счита същото за неоснователно, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. От разпита в съдебно заседание на свидетелите – В.А. и Д.Д. и съдържанието на акта става ясно, че е съставен изцяло в присъствието на представляващия дружеството – нарушител и е подписан от него без възражение. В него изрично е вписано, че жалбоподателят няма възражения по акта и това изявление е удостоверено с неговия подпис. Още повече, дори и да приемем, че е налице твърдяното нарушение, настоящият съдебен състав намира, че не е от категорията на съществените, които да са довели до ограничаване правото на защита. Това е така, защото акта е бил предявен по надлежния ред на представляващия дружеството - нарушител и подписан от последния, имал е законовата възможност да депозира възражения срещу акта за установяване на нарушението, т.е. той не е бил лишен от възможността да участва активно в процеса, да ангажира доказателства и да изрази становището си, поради което дружеството - жалбоподател не е бил лишен да реализира в пълна степен своето право на защита.

Съдът намира за неоснователно възражението на представляващия дружеството - жалбоподател, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление не е посочено коректно както името на представляващия дружеството - нарушител, така и не е посочен ЕГН на последния съобразно императивната разпоредба на чл.42, ал.1, т.6 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН. Неточното посочване на лицето представляващо дружеството и неговият ЕГН в акта и в наказателното постановление не е и не може да бъде нарушение от категорията на съществените, тъй като не води до накърняване правата на нарушителя, процедурата по установяването на нарушението и установяването на обективната истина, понеже са налице достатъчно индивидуализиращи данни за дружеството - нарушител. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че дружеството нарушител е индивидуализирано с името “Дибо” АД, с Булстат ********* и със седалище и адрес на управление: гр.Велики Преслав, обл.Шумен, ж.к. Промишлена зона, което е посочено както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление.

Наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от  “Дибо” АД като административно нарушение по чл.185, ал.1 от ЗДДС, във вр. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. За неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда налагане на “имуществена санкция” за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 500 лева до 2 000 лева. В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е “имуществена санкция” в размер над минималния, предвиден в закона без да  изложи никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева.

При преценка размерът на наказанието съдът съобрази и обстоятелството, че в настоящия казус става въпрос за неиздадена касова бележка на авансово плащане на стойност 500 лева. Същата е на сравнително висока стойност и имайки в предвид, че се касае за неизпълнение на задължение към държавата, извършено от търговско дружество, съдът счита, че същото не може да бъде тълкувано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от НК.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъда изменено, като наложената на дружеството - жалбоподател “имуществена санкция” следва да бъде намалена от 1 000  /хиляда/ на 500 /петстотин/  лева. 

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 186084-F192024/14.03.2016г. на Заместник директора на ТД на НАП - гр.Варна, с което на “Дибо” АД, с Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велики Преслав, обл.Шумен, ж.к. Промишлена зона, представлявано от изпълнителния директор Д. Б.Н., ЕГН ********** е наложена “имуществена санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, като намалява размера на наложената “имуществена санкция” от 1 000  /хиляда/ на 500 /петстотин/  лева. 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: