Р Е Ш Е Н И Е
№ 254
гр.Пловдив, 14.02.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на четиринадесети януари, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 7136/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-1030-007603 от 03.09.2019г., издадено от М. В. М., на
длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Г.С.С., ЕГН:**********, с адрес ***.на основание чл.174, ал.3,
пр.2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание –
глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона
за движението по пътищата;
2.на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за нарушение
на чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно –
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в
нарушение на материалния закон. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в съпроводителното писмо взема становище, че
административнонаказателното производство по издаване на обжалваното
наказателното постановление е проведено законосъобразно, като предлага същото
да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от
наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 26.09.2019г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до
РС – Пловдив на 30.09.2019г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ ,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 27.08.2019г., около 17:20 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Копривките“ № 2, свидетелят Г.Х.Х.,
в качеството му на *** в сектор „Пътна полиция“ ОД МВР – гр.Пловдив бил извикан
за съдействие с оглед проверка водача на спряно на същото място от служители на
МВР МПС – лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 320“ с рег.№ „***“, а именно –
жалбоподателят Г.С.С.. При това свидетелят Х. поканил
жалбоподателят С. да бъде изпробван с техническо средство – Дрегер
„DRUG CHECK 3000” с фабр. № ARLF – 0361, като
жалбоподателят С. отказал. Също така свидетелят Х. установил, че управляваното от
жалбоподателят С. МПС с рег.№ „***“ не било представено на технически преглед
до изтичане определения срок.
С оглед на горното, на място свидетелят Х. съставил АУАН с бланков № 442156
от 27.08.2019г. срещу жалбоподателя С. за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона
за движението по пътищата, както и на чл.147, ал.1 от Закона за движението по
пътищата, който последният подписал, без да отрази възражения.
При съставянето на горния АУАН, в 18:30 часа, свидетелят Х. съставил и
връчил на жалбоподателя С. Талон за медицинско изследване № 0055283, в който
било указано, че С. следва да се яви до 45 минути от връчване на същия талон в
МБАЛ – „Св.Г.“ за да даде кръвна проба, от което си право жалбоподателят не се
възползва.
Въз основа на същия АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Г.Х.Х.. Последният помни
случая, подробно описва констатираната фактическа обстановка, включително отказът
на жалбоподателят да бъде изпробван с техническото средство, както и това, че
управляваното от същия МПС не било представено на технически преглед. Съдът
намира показанията на свидетеля Х. за последователни, логични, непротиворечиви
и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и оценява
последните като истинни. От същите показания се установява начина на
констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по
съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
горепосочените доказателства.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-515
от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя
следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30,
ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което Г.С.С., ЕГН:**********, с адрес *** виновно е нарушил разпоредбата
на:
1.чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата – за това, че на 27.08.2019г.,
около 17:20 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Копривките“ №
2, като водач на МПС – лек автомобил „Мерцедес
ЦЛС 320“ с рег.№ „***“ отказал да му бъда извършена проверка с техническо
средство – Дрегер „DRUG CHECK 3000” с фабр. № ARLF – 0361 за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, както и не изпълнил предписанието за вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози.
2. чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата – за това, че на 27.08.2019г.,
около 17:20 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Копривките“ №
2, управлявал МПС – лек автомобил марка „Мерцедес
ЦЛС 320“ с рег.№ „***“, което не било представено на годишен технически
преглед.
В този смисъл установиха се всички съставомерни
за нарушението по чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата
обстоятелства, а именно – че жалбоподателят С. е управлявал описаното МПС,
както и че е отказал да му бъде извършена проверка с техническото средство, след
което и не дал кръв за извършване на химическо лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгласно вече
описаната фактическа обстановка и коментираната доказателствена
съвкупност.
Установява се безспорно още, че същият е управлявал МПС – лек автомобил
марка „Мерцедес ЦЛС 320“ с рег.№ „***“, което не било представено на годишен
технически преглед.
Във връзка с последното нарушение следва още да се посочи, че съгласно
чл.188, ал.1 от ЗДвП – собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, поради което и
липсва основание за тълкуване нормата на чл.147, ал.1 от ЗДвП в смисъл, че тя
предвижда единствено задължение за собственика на МПС да представи същото на
преглед, доколкото видно е, че управлението на такова МПС също представлява
нарушение реда на ЗДвП.
Съдът намери за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че неправилно
– постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в
нарушение на материалния закон. Същите възражения са бланкетни
и не могат да бъдат коментирани от съда.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установените нарушения,
както и обстоятелствата по същите разкриват една степен на обществена опасност
на деянията, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.174, ал.3
от Закона за движението по пътищата, както и на чл.147, ал.1 от Закона за
движението по пътищата, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение. Процесните нарушения са такива на простото извършване и
законодателят е предвидил обществената опасност на подобни деяния, като
последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен
случай. В този смисъл и без значение е колко километра е разстоянието между
двете населени места по пътя на който е извършено нарушението, доколкото
последното е на простото извършване.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3
от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона
за движението по пътищата е предвидено административно наказание – глоба в
размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Също се установява, че съгласно чл.185от Закона за движението по пътищата, за
нарушение на чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата е предвидено административно наказание – глоба в
размер 20 лева. В случая законодателят е предвидил наказания, без да предоставя
възможност на наказващия орган да индивидуализира същите в определени граници.
Санкционните разпоредби са приложена правилно, поради което следва неизбежният
извод, че така наложените наказания отговарят на тежестта на установените
нарушения.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 19-1030-007603 от 03.09.2019г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор
„Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Г.С.С.,
ЕГН:**********, с адрес ***.на основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на
2 000 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за
движението по пътищата;
2.на
основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за нарушение на чл.147,
ал.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.