О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е-8
Видинският окръжен съд,
гражданско отделение
в закрито
заседание на десети
януари,
две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря
и с участието на
прокурора
изслуша докладваното
от съдията М.
търговско дело № 17 по
описа за 2019
година
и за
да се произнесе,
взе предвид следното:
С решение №26/27.08.2019г., постановено по делото,
Видинският Окръжен съд е отхвърлил предявените от „Х.“ ООД гр.С. против М. „С.
П.“ АД гр.В. искове общо в размер на 56 807.24лв, поради заплащане на
исковите суми в течение на производството по делото. С решението М. „С. П.“ АД
гр.В. е осъдено да заплати на „Х. ООД законната лихва върху главницата за
времето от 27.03.2019г. до 25.04.2019г., както и да заплати на ищеца разноските
по делото , от които 2 272.29лв –
ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на 2 700.00лв.
По делото е постъпила въззивна жалба от М. „С. П. АД гр.В.
против решението, като в същата се съдържат оплаквания относно присъдените по
делото разноски за ищеца.
След подаване на въззивната жалба по делото е постъпила
молба от М. „С. П.“ АД гр.В., с която страната е поискала на основание чл.248
от ГПК съдът да приеме подадената въззивна жалба като молба за промяна на
постановеното решение в частта му за разноските.
На основание чл.248, ал.2 от ГПК съдът е изпратил препис
от молбата за становище на ищеца в едноседмичен срок, като по делото е постъпило становище , в което се посочва,
че молбата е неоснователна. Ищецът е представил списък с разноските, направени
в производството по делото като е неоснователно възражението за наличие на
предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК на адвокатското възнаграждение.
Окръжният съд, след като се запозна с постъпилата молба и
становището на противната страна, приема следното:
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради
което е допустима.
По същество молбата е неоснователна.
При решаване на делото в съдебно заседание от
24.07.2019г. процесуалния представител на ответника
е направил възражения относно претендираните от ищеца разноски, като е
поддържал , че са налице условията на
чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като страната не е станала причина за предявяване на иска. Поддържал е и
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5
от ГПК.
С постановеното решение съдът се е произнесъл
по възраженията на ответната страна,
като е приел,
че ответната страна е неизправна
страна по договора за доставки
и е станала
причина за предявяване на иска
поради
незаплащането на дължимите суми по доставените материали. Приел е, че
не
е налице прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение с оглед размера на предявените искове и фактическата и правна
сложност на делото.
В
молбата за произнасяне на съда по постановените с
решението разноски по делото се поддържат същите възражения, по които
съдът се е произнесъл с решението си и които не възприема. Предявените искове
са на обща стойност 56 807.24лв. и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1
за минималните адвокатски възнаграждения, минималния размер на адвокатския
хонорар е в размер на 2 234.21лв. По делото е представен Договор за правна защита и
съдействие, с който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на
2 700.00лв., която сума е
преведена на адвокатското дружество, за
което е представена фактура от 20.03.2019г. за 2 250.00лв. адвокатско
възнаграждение и начислено ДДС – 450.00лв.
От тези обстоятелства е видно, че не е налице прекомерност
на изплатеното възнаграждение за адвокат, а изплатената сума е в минимално
определения размер съобразно размера на претендираните по делото искови суми.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на М.
„С. П.“ АД гр.В. за изменение на постановеното по делото решение
№26/27.08.2019г. в частта относно присъдените на ищеца разноски по делото.
Определението да се връчи на страните.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: