№ 132
гр. Пловдив, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330204804 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-005587/ 15.06.2021г.
издадено от Началника Група, сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив,
при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на А. М. А., ЕГН **********, от гр. С.,
ул. "Л. К." № **, са наложени следните административни наказания: ГЛОБА
в размер на 50 лева за нарушение на разпоредбите на чл.137А, ал.1 от Закон
за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП; ГЛОБА в размер на 10 лева за нарушение на разпоредбите на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, като наред с
това, на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да
отмени процесното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание
и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив, при ОД на МВР
гр. Пловдив – редовно призована, не изпраща представител. До съда е
депозирана писмена молба-становище от страна на началника на сектора, в
която навежда доводи за потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Прави възражение за
1
намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в
наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна с правен интерес и в
законоустановения срок за това, поради което съдът я намира за допустима.
По същество, жалбата се явява неоснователна.
С акт за установяване на административно нарушение от 17.05.2021г. е
констатирано, че на 17.05.2021г. около 10:15 часа в гр. Пловдив, на
кръстовището на бул. „Васил Априлов” с бул. „Христо Ботев“,
жалбоподателят А.А. управлявал л.а. „Мерцедес Е 270 ЦДИ” с Рег. №
********, собственост на М. А.а, като извършил следните нарушения: Не
поставя обезопасителен колан по време на движение на МПС, с който е
оборудван, както и не носи контролен талон към СУМПС. Нарушенията били
установени от свид. П. Люб. Д., на длъжност „мл. автоконтрольор“
при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, който спрял за
рутинна проверка на място процесния автомобил, управляван от
жалбоподателя А..
За така направените констатации свид. Д. съставил срещу А. АУАН с бл. №
974669/ 17.05.2021г за извършени нарушения по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и
чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал без
възражения.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не били
депозирани и писмени възражения срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което на А. били наложени следните
административни наказания: глоба в размер на 50 лева за нарушение на
разпоредбите на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4 т.7, пр.1 от
ЗДвП; глоба – в размер на 10 лева за нарушение на разпоредбите на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1, пр.2 от ЗДвП, като наред с
това, на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените по делото
писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на
актосъставителя Д., разпитан в качеството на свидетеля. Същият потвърждава
2
авторството на АУАН и направените в него констатации.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични,
последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.
От правна страна, съдът намира следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложените
по преписката оправомощителни заповеди и в съответствие със сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно,
точно и ясно, така че жалбоподателят напълно е разбрал за какво свое деяние
е ангажирана административнонаказателната му отговорност и с какъв точно
автомобил, индивидуализиран с марка, модел и регистрационен номер, за да
се разбере категорията му. Сочените в тази посока възражения, целят
единствено отмяна на процесното НП на формално основание, а съдът ги
оценя като неоснователни.
Правилно извършените от жалбоподателя нарушения са квалифицирани по
чл.137а, ал.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, затова че на процесната
дата и място не е носил обезопасител колан, докато е управлявал МПС, което
е било оборудвано с такъв и че не е носил контролен талон към СУМПС.
Правилно са му били определени административни наказания по вид и
размер, съответно на основание чл.183, ал.4 т.7, пр.1 от ЗДвП глоба в размер
на 50 лева за нарушение на чл. 137 а, ал.1, на основание чл.183 ал.1 т.1,
пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП. Наложените наказания са фиксирани от закона и не подлежат на
редуциране от страна на съда. Безспорно от обективна и субективна страна се
установяват нарушенията. Същевременно по отношение на първото
нарушение, не се сочат и доказателства за някои от основанията по чл.137 а,
ал.2 от ЗДвП, които да изключат отговорността му. Не се ангажирани въобще
доказателства, с които да се обори обвинителната теза за така установените
административни нарушения по ЗДвП.
При извършената служебна проверка не се откриха съществени
процесуални нарушения, които да са основания за отмяна или изменение на
атакуваното НП.
Ето защо основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателя А., а
наказателното постановление като правилно и законосъобразно, съдът
намира, че следва да бъде потвърдено изцяло.
По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. за
3
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването, на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.
По отношение на разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на разноски по реда на АПК. Въпреки изхода на делото, а именно
отмяна на обжалваното наказателно постановление, доколкото от
въззивамата страна не е направено искане за присъждане на разноски и не
са представени писмени доказателства за осъществена юрисконсултска
защита, съдът не следва да се произнася по тях.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-005587/
15.06.2021г. издадено от Началника Група, сектор „Пътна полиция“ гр.
Пловдив, при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на А. М. А., ЕГН **********,
от гр. С., ул. "Л. К." № **, са наложени следните административни наказания:
ГЛОБА в размер на 50 лева за нарушение на разпоредбите на чл.137А, ал.1 от
Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1
от ЗДвП; ГЛОБА в размер на 10 лева за нарушение на разпоредбите на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4