№ 78
гр. Плевен, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на пети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско
дело № 20244400900041 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от А. М. М., ЕГН ********** чрез
пълномощника – адв. Й. Д. от САК против ЗАД „***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 1, с която е
предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 50 000,00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП от
27.06.2019 г., поради влошаване на здравословното й състояние, ведно със
законната лихва върху присъдената сума от 28.12.2023 г. - датата на
постановения отказ от страна на застрахователя до окончателното заплащане
на обезщетението, както и на сумата от 4 100,00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, търпени вследствие на
ПТП от 27.06.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
28.12.2023 г. - датата на постановения отказ от страна на застрахователя до
окончателното заплащане на обезщетението.
В исковата молба се твърди, че на 27.06.2019 г. около 12:55 ч., на главен
път II-13, с посока на движение от гр. И. към гр. К., Г.Т.Х. управлявал лек
автомобил „***" с peг. № ***. В същото време в посока, противоположна на
посоката на движението на лекия автомобил „***" се движел автобус по
1
редовна междуградска линия. В района на кръстовището, образувано от път II
-13 с път III-1306 автобусът спрял, за да свали пътници за с. *** и за с. ***,
след което потеглил. След като се убедила, че в близост няма автомобили,
ищцата А. М. предприела пресичане на път II-13. Ищцата твърди, че поради
движение с превишена и несъобразена скорост, както и поради психо-
физиологичното си състояние, вследствие на възрастта, водачът на лекия
автомобил не е възприел своевременно пресичащата пътното платно отляво
надясно по посоката му на движение пешеходка, като направил опит да я
заобиколи отдясно, при което излязъл с десните си гуми на банкета, където
настъпил удар между управлявания от него автомобил и нея, като пешеходец.
Твърди, че ударът е бил толкова силен, че тя се е покачила на предния капак и
след носене от автомобила била отхвърлена напред и надясно в нивата,
находяща се непосредствено до пътя, а автомобилът преустановил
движението си.
Ищцата посочва, че за настъпилото ПТП са били уведомени органите на
реда, като на местопроизшествието са пристигнали екипи на РУП -К. и на
Спешна медицинска помощ, като бил съставен Констативен про¬токол за
ПТП с пострадали лица № 3/28.06.2019 г. Посочва, че било образувано
досъдебно производство № ЗМ 126/2019 г. по описа на РУП-К., пр. пр. №
341/2019 г. по описа на РП - К., по което водачът на лекия автомобил Г.Х. бил
привлечен в качеството му на обвиняем. Посочва, че по внесено от Районна
прокуратура - К. предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, в Районен съд - К. било образувано
НАХД № 6/2020 г. по описа на същия съд. С Решение № 14/30.01.2020 г.,
Районен Съд - К. е признал Г.Т.Х. за виновен за извършването на
престъпление по чл. 343, ал.1, б „б" във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, като на
основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е
наложил наказание „Глоба" в размер на 3 500,00 лв. Решението е обжалвано
от подсъдимия пред Окръжен съд - Плевен, който с Решение от 06.08.2020 г.,
постановено по ВНАХД № 196/2020 г. по описа на същия съд е намалил
размера на определеното на Г.Т.Х. административно наказание, като му е
наложил наказание „Глоба“ в размер на 1 000,00 лв. Решението на ПлОС е
влязло в законна сила на 06.08.2020 г.
В исковата молба се твърди, че вследствие на процесното ПТП, ищцата
А. М. е получила травматични увреждания, посочени в исковата молба, като
2
освен неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, е претърпяла и
имуществени такива, изразяващи се в заплатена метална остеосинтеза, както
и заплатените във връзка с лечението й медицински медикаменти,
потребителски такси и други консумативи в размер на 3 617,92 лв. Към датата
на процесното ПТП - 27.06.2019 г. по отношение на лек автомобил „*** ***"
с peг. № *** е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, полица № BG/30/***, със срок на действие от 01.03.2019 г.
до 39.02.2020 г., сключена със ЗАД „***" АД, поради което дружество се
явява пасивно легитимирано да отговаря за причинените на ищцата А. М.
имуществени и неимуществени вреди. Ищцата е предявила пред ЗАД „***"
АД писмена претенция по чл. 380, ал.1 от КЗ от 23.10.2019 г., но поради
постановен отказ от страна на застрахователя е депозирала искова молба пред
Окръжен съд - Плевен, като е било образувано т.д. 26/2020 г. по описа на
същия съд. С Решение № 260034/16.04.2021 г., Окръжен съд – гр. Плевен е
осъдил ЗАД „***" АД да заплати на ищцата А. М. М. сумата от 100 000,00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за търпените от същата
неимуществени вреди, както и сумата от 3 617,92 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за търпените от нея имуществени вреди.
Решението на ПлОС е било обжалвано от ответника, като с Решение №
48/15.03.2021 г., постановено по в.т.д. № 336/2021 г. по описа на Апелативен
съд – гр. Велико Търново е намалено обезщетението за причинени
неимуществени вреди, като е присъдена сумата от 90 000,00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за първоначално претърпените
от ищцата неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 27.06.2019 г.
Решението на ВтАС е обжалвано от ищеца пред ВКС, който не го е допуснал
до касационен контрол.
В исковата молба, ищцата твърди, че след завеждане на делото пред
първоинстанционния съд е претърпяла нови болки и страдания, свързани с
продължаващото лечение на травмите, получени от процесното ПТП, както и
поради влошаване на здравословното й състояние. Твърди, че след
постановяване на решението на Апелативен съд – гр. Велико Търново
физическите болки и страдания все още не са приключили и поради силно
влошеното й здравословно състояние е била подложена на последващи
медицински манипулации, довели до нови, необхванати от обезщетението
болки и страдания, които следва да бъдат репарирани. Ищцата посочва, че на
3
01.06.2022 г. е посетила специалист ортопед-травматолог, поради силни
болки в дясната тазобедрена става и затруднено придвижване, като й е
поставена диагноза коксартроза и е установено скъсяване на травмирания при
процесното ПТП долен крайник и ограничени до невъзможност движения на
дясната тазобедрена става, поради което е насочена към хоспитализация за
оперативно лечение. Няколко дни по-късно - на 06.06.2022 г., ищцата А. М.
твърди, че е постъпила в УМБАЛ "***" ЕАД - гр. Плевен по препоръката на
посетения по-рано ортопед, като след обстойни медицински прегледи в
лечебното заведение и извършване на клинични лабораторни изследвания е
извършена оперативна интервенция на тазобедрената става на 08.06.2022 г.
Пред¬писани са й противосъсирващи, противовъзпалителни и обезболяващи
медикаменти и е препоръчан хигиенно-диетичен режим и режим на почивка.
Ищцата твърди, че въпреки добре зарастващата оперативна рана и привидно
доброто й състояние след операцията, болката в ставата не е отшумявала,
напротив, ставала е все по-силна и постоянна и трудно търпима, дори в
покой. Посочва, че отново е направила консултация с ортопед-травматолог,
който я е насочил към оперативно лечение и на 25.10.2022 г. е постъпила в
УМБАЛ "***" ЕАД. При направените прегледи е станало ясно, че крайникът
е с още по-голямо скъсяване в сравнение с няколко месеца по-рано, а
движенията в ставата продължават да са все така силно ограничени и
болезнени. Ищцата посочва, че на 27.10.2022 г. е претърпяла втора операция
на тазобедрената става, при която ацетабулума е заменен с тазобедрена
ендопротеза с механична фиксация и винтова стабилизация. Назначена й е
терапия с противосъсирващи, противовъзпалителни и обезболяващи
медикаменти, както и режим на придвижване с помощни средства за период
от два месеца. Препоръчана е физиотерапия след възстановяване на
оперираната става. Посочва, че на 05.07.2023 г. е посетила специалист по
физикална и рехабилитационна медицина, поради продължаващата болка в
тазобедрената става, двигателните затруднения и скъсяването на крайника си,
като са й били назначени различни по вид рехабилитационни процедури.
Ищцата твърди, че въпреки дългия период от време, тя не се е
възстановила, а изключително усложненото й здравословно състояние е
довело до необходи¬мост от две тежки операции на тазобедрената става,
водещи до допълнителни болки и страдания, както и други физически
неразположения, както и невъзможността й да се придвижва самостоятелно.
4
Твърди, че е принудена да разчита на помощта на своите близки за
обслужване на елементарните си житейски нужди, което добавя
допълнителна тежест върху вече крехката й психика.
В исковата молба се твърди, че освен неимуществени вреди, ищцата А.
М. е претърпяла и имуществени такива, изразяващи се в разходи по
лечението за закупуването на тазобедрената ендопротеза в размер на 4 100,00
лв., които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП от
27.06.2019 г.
Ищцата твърди, че с Искане от 23.10.2023 г. е предявила нова
доброволна претенция пред застрахователното дружество за заплащане на
допълнително застрахователно обезщетение за търпените от нея
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на процесното ПТП от
27.06.2019 г., като с писмо изх. № 6512/28.12.2023 г., застрахователното
дружество е отказало да й заплати застрахователно обезщетение.
В исковата молба се посочва, че с оглед разпоредбата на чл.496 от КЗ
вр. чл.409 от КЗ вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите дължи и лихва за забава от
датата на постановения отказ/изтичането на 3-месечен срок от предявяване на
доброволната претенция до датата на плащането на обезщетение.
Ищцата моли, да бъде осъден ответника ЗАД „***" АД – гр. София да й
заплати сумата от 50 000,00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП от
27.06.2019 г., поради влошаване на здравословното й състояние, ведно със
законната лихва върху присъдената сума от 28.12.2023 г. - датата на
постановения отказ от страна на застрахователя до окончателното заплащане
на обезщетението, както и на сумата от 4 100,00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, търпени вследствие на
ПТП от 27.06.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
28.12.2023 г. - датата на постановения отказ от страна на застрахователя до
окончателното заплащане на обезщетението. Претендира направените
разноски по делото.
С оглед разпоредбата на чл.127 ал. 4 от ГПК, ищцата представя лична
банкова сметка, по която ответникът може да изпълни задълженията си.
Постъпил е писмен отговор от ответника ЗАД „***“ АД, ЕИК ***, със
5
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 1, представляван от
изпълнителните директори Б.И. и Т.Т. чрез пълномощника – юрк. И. Ц., в
който се изразява становище, че предявените искове са процесуално
недопустими. Ответникът посочва, че правният спор, предмет на настоящото
производство е разрешен окончателно със силата на пресъдено нещо с
влязлото в сила Решение № 48/15.03.2021 г., постановено по в.т.д. № 336/2021
г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, като твърди, че е налице
пълен идентитет между предмета на двете дела. Ответникът посочва, че
съгласно трайната съдебна практика на ВКС по въпросите за ексцеса, в т. ч. и
от горецитираното решение, следва категоричният извод, че при
претендирано обезщетение за неимуществени вреди за болки и страдания в
резултат на твърдян ексцес, последващото обезщетяване е неоснователно, ако
настъпването им е било взето предвид в предходното производство и е
формирало размера на присъденото обезщетение, като в случая е налице
именно такава хипотеза, тъй като при определяне на дължимия от
застрахователя размер на обезщетението за неимуществени вреди, Окръжен
съд – гр. Плевен по т.д. № 26/2020 г. по описа на същия съд и Апелативен съд
– гр. Велико Търново по в.т.д. № 336/2021 г. по описа на същия съд са взели
предвид и е отчетена напълно възможността за последващо влошаване на
здравословното състояние на ищцата, като е обсъден начинът, по който е
индивидуализиран случая и е определено обезщетението за неимуществени
вреди в полза на А. М. М. в съответствие с критериите за справедливост,
заложени в задължителната практика на ВКС - т.2 на ППВС № 4/1968 г. В
тази връзка, ответникът моли, да бъде прекратено производството по
настоящото дело.
На следващо място, ответникът оспорва изцяло претенциите на ищцата,
както по тяхното основание, така и по размер, както и наведените в исковата
молба твърдения и заявените обстоятелства, като моли, същите да бъдат
отхвърлени изцяло. Претендира направените разноските в настоящото
производство, в т.ч. юрисконсултско/адвокатско възнаграждение. В условията
на евентуалност, ответникът моли съда, да намали евентуално присъденото
обезщетение, тъй като така претендираното е прекомерно завишено по
размер, тъй като същото не е съобразено нито с критерия „справедливост",
нито със съдебната практика с аналогични на процесния случаи.
В отговора на исковата молба се твърди, че предявените искове са
6
неоснователни и недоказани, както и прекомерно завишени по размер. Според
ответника всички претендирани с исковата молба усложнения и
допълнителни негативни здравословни последици по отношение на ищцата не
се намират в причинно-следствената връзка с процесното ПТП от 27.06.2019
г., а същите са в резултат на некачествено проведено лечение. В условията на
евентуалност, ответникът твърди, че тези отклонения от здравословното
състояние са обусловени пряко от наличието на дегенеративни заболявания,
от които ищцата страда отпреди датата на конкретния пътен инцидент.
Здравословните проблеми и извършените по повод на същите оперативни
интервенции, както и заплатените медицински разходи се дължат изцяло на
съществуващите при ищцата дегенеративни заболявания и по никакъв начин
не са обусловени на процесното ПТП, поради което липсва причинно-
следствена връзка между тях и застрахователното събитие, а оттам, липсва и
основание за ангажиране на реципрочната на деликвента застрахователна
отговорност на ответното дружество. В условията на евентуалност, в случай
че съдът намери за установено, че визираните в исковата молба здравословни
проблеми, наблюдаващи се при ищцата са в резултат от процесното ПТП,
както и че се касае за ексцес, ответникът моли, да бъде намален размера на
претендираните обезщетения, съответно на приноса на пострадалото лице за
вредоносните последици, като прави възражение за съприничяване от страна
на ищцата, предвид неглижирането на собственото й здраве, неполагането на
достатъчно грижи за здравословното й състояние, което е довело до
влошаване на същото.
Ответникът оспорва изцяло предявения акцесорен иск за законна лихва
за забава, по аргумент от неоснователността на главния иск. Претендира
направените разноски, в т.ч. заплатено адвокатско възнаграждение, като
моли, да бъде отчетено, че ответното дружество не е дало повод за завеждане
на делото.
В заключение, ответникът моли, да бъдат отхвърлен изцяло
предявените искове, като неоснователни и недоказани, а в условията на
евентуалност, да не бъдат уважени същите в пълния им претендиран размер,
като бъде съобразен размера на обезщетенията с направените възражения за
прекомерност и за съпричиняване. Претендира направените в настоящото
производство разноски, в т.ч. за адвокатско възнаграждение.
7
Постъпила допълнителна искова молба от А. М. М., ЕГН **********
чрез пълномощника – адв. Й. Д. от САК, в която се изразява становище, че
оспорването, направено от страна на процесуалния представител на ответното
дружество относно допустимостта на исковата ни претенция е абсолютно
неоснователно. Ищцата твърди, че присъдените обезщетения по т.д. №
26/2020 г. по описа на ПлОС и в.гр.д. № 336/2021 г. по описа на ВтАС
репарират имуществените и неимуществените вреди, претърпени от същата в
периода от настъпване на ПТП до момента на образуване на
първоинстанционното дело, а претендираните в настоящото производство
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди касаят друг период от
време, а именно периода след завеждане на т.д. № 26/2020 г. пред ПлОС, в
който ищцата твърди, че е претърпяла нови болки и страдания, свързани с
продължаващото лечение на травмите, получени от процесното ПТП, както и
поради влошаване на здравословното й състояние.
Ищцата счита за неоснователно, голословно и бланкетно оспорването,
направено от ответника на основанието и размера на исковата претенция,
като счита за неоснователни и твърденията, че претърпените от същата
имуществени и неимуществени вреди не се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП, както и че са причинени в резултат на
некачествено проведено лечение или са резултат от дегенеративни
заболявания, от които А. М. страда отпреди настъпване на процесното ПТП.
Според ищцата неоснователно и бланкетно е и оспорването на ответника
относно размера на претендираното обезщетение, който не е нито
прекомерен, нито завишен, като счита, че същият напълно кореспондира с
принципа за справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД, както и с претърпените
от нея болки и страдания, затрудненията в ежедневието й, периода на лечение
и възстановяване, както и със съдебната практика по сходни дела и
присъжданите по тях обезщетения. Ищцата намира за неоснователни и
възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
нейна страна на, изразяващи се в неглижиране на собственото й здраве,
неполагане на достатъчно грижи за здравословното й състояние, което е
довело до влошаване на същото. Счита всички наведени твърдения в тази
насока за неоснователни и абсурдни, като заявява, че с поведението си не е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Ищцата счита, че
всички оспорвания на твърденията в исковата молба са неоснователни,
8
голословни и бланкетни.
Постъпил допълнителен писмен отговор от ответника ЗАД „***“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 1,
чрез пълномощника – юрк. И. Ц., с който се поддържат всички направени с
първоначалния отговор на исковата молба твърдения, възражения,
оспорвания и доказателствени искания. Ответникът поддържа всички
оспорвания и възражения по отговора на исковата молба - досежно вината,
противоправното поведение, вредите и причинно-следствената връзка между
тях и ПТП.
В съдебно заседание, ищцата А. М. М. не се явява. Процесуалният й
представител – адв. П. П.а моли съда, да уважи изцяло исковите претенции на
ищцата за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди,
вследствие процесното ПТП и влошаване на здравословното й състояние,
ведно със законните последици. Претендира направените разноски, съгласно
списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание, ответникът ЗАД „***“ АД чрез процесуалния си
представител – юрк. А.С. моли съда, да отхвърли иска, като неоснователен и
недоказан. Претендира направените разноски, съгласно списък по чл.80 от
ГПК.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
Разгледан по същество, същият е частично основателен.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
На 27.06.2019 г. около 12:55 ч., на главен път II-13, с посока на
движение от гр. И. към гр. К., Г.Т.Х. управлявал лек автомобил „***" с peг. №
***. В същото време в посока, противоположна на посоката на движението на
лекия автомобил „***" се движел автобус по редовна междуградска линия. В
района на кръстовището, образувано от път II -13 с път III-1306 автобусът
спрял, за да свали пътници за с. *** и за с. ***, след което потеглил. След
като се убедила, че в близост няма автомобили, ищцата А. М. предприела
9
пресичане на път II-13. Ищцата твърди, че поради движение с превишена и
несъобразена скорост, както и поради психо-физиологичното си състояние,
вследствие на възрастта, водачът на лекия автомобил не е възприел
своевременно пресичащата пътното платно отляво надясно по посоката му на
движение пешеходка, като направил опит да я заобиколи отдясно, при което
излязъл с десните си гуми на банкета, където настъпил удар между
управлявания от него автомобил и нея, като пешеходец.
Във връзка с процесното ПТП и постановен отказ от страна на
застрахователя ЗАД „***" АД по предявена писмена претенция по чл. 380,
ал.1 от КЗ, ищцата е депозирала искова молба пред Окръжен съд - Плевен,
като е било образувано т.д. 26/2020 г. по описа на същия съд. С Решение №
260034/16.04.2021 г., Окръжен съд – гр. Плевен е осъдил ЗАД „***" АД да
заплати на ищцата А. М. М. сумата от 100 000,00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за търпените от същата неимуществени вреди,
както и сумата от 3 617,92 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за търпените от нея имуществени вреди. Решението на ПлОС е било
обжалвано от ответника, като с Решение № 48/15.03.2021 г., постановено по
в.т.д. № 336/2021 г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново е
намалено обезщетението за причинени неимуществени вреди, като е
присъдена сумата от 90 000,00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за първоначално претърпените от ищцата неимуществени вреди,
вследствие на ПТП от 27.06.2019 г. Решението на ВтАС е обжалвано от
ищеца пред ВКС, който не е допуснато до касационен контрол и е влязло в
сила.
С влязлото в сила Решение № 48/15.03.2021 г., постановено по в.т.д. №
336/2021 г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново в производство
по иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ по безспорен начин е установено
противоправното поведение от страна на делинквента, вредата, причинната
връзка между деянието и вредата, вината, наличието на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
настъпването на застрахователно събитие, като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
С настоящата искова молба, ищцата претендира заплащане на сумата
10
от 50 000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП от 27.06.2019 г., поради
влошаване на здравословното й състояние, като твърди, че след завеждане на
делото пред първоинстанционния съд е претърпяла нови болки и страдания,
свързани с продължаващото лечение на травмите, получени от процесното
ПТП, както и поради влошаване на здравословното й състояние. Твърди, че
след постановяване на решението на Апелативен съд – гр. Велико Търново
физическите болки и страдания все още не са приключили и поради силно
влошеното й здравословно състояние е била подложена на последващи
медицински манипулации, довели до нови, необхванати от обезщетението
болки и страдания, които следва да бъдат репарирани. Твърди, че въпреки
дългия период от време, тя не се е възстановила, а изключително
усложненото й здравословно състояние е довело до необходимост от две
тежки операции на тазобедрената става, водещи до допълнителни болки и
страдания и други физически неразположения, както и невъзможността й да
се придвижва самостоятелно. Твърди, че е принудена да разчита на помощта
на своите близки за обслужване на елементарните си житейски нужди, което
добавя допълнителна тежест върху вече крехката й психика. Твърди, че освен
неимуществени вреди, е претърпяла и имуществени такива, изразяващи се в
разходи по лечението за закупуването на тазобедрената ендопротеза в размер
на 4 100,00 лв., които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП от 27.06.2019 г.
С отговора на исковата молба исковете се оспорват с няколко основни
възражения: твърди се, че е налице индентитет между предмета на
първоначално воденото от ищцата дело във връзка с процесното ПТП и
настоящото дело, доколкото фактите, на които се позовава ищцата са такива,
които е могло да бъдат заявени в рамките на производството, по което е
налице влязъл в сила съдебен акт, оспорва се наличието на причинно-
следствена връзка между претендираните с исковата молба последващи
усложнения при ищцата и процесното ПТП, твърди се, че е налице
съпричиняване от страна на ищцата, предвид неглижиране на собственото й
здраве и неполагане на достатъчно грижи за здравословното й състояние,
довело до влошаване на същото, както и че претендираните от ищцата
усложнения и допълнителни негативни здравословни последици са в резултат
на некачествено проведено лечение.
11
За изясняване на делото от фактическа страна са събрани писмени и
гласни доказателства, както и е изслушано заключението по назначената
съдебно-медицинска експертиза.
Видно от приложените писмени доказателства, с Искане от 23.10.2023 г.
ищцата А. М. М. е предявила нова доброволна претенция пред
застрахователното дружество за заплащане на допълнително застрахователно
обезщетение за търпените от нея неимуществени и имуществени вреди,
вследствие на процесното ПТП от 27.06.2019 г., като с писмо изх. №
6512/28.12.2023 г., застрахователното дружество е отказало да й заплати
застрахователно обезщетение.
От приложената по делото Епикриза на А. М. М., издадена от Клиника
по ортопедия и травматология при УМБАЛ „***“ – гр. Плевен се установява,
че същата е приета на 06.06.2022 г. и е изписана на 10.06.2022 г. На 08.06.2022
г. й е била извършена оперативна интервенция, като в епикризата е посочено
КП № 219 – Оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем
и сложност и окончателна диагноза „Коксартрозис декстра посттравматика“.
Ищцата е изписана с посочен статус: „с подобрение“ и изход от заболяването
„с подобрение“. От Епикриза на А. М. М., издадена от Клиника по ортопедия
и травматология при УМБАЛ „***“ – гр. Плевен се установява, че същата е
приета на 25.10.2022 г. и е изписана на 01.11.2022 г. На 27.11.2022 г. й е била
извършена оперативна интервенция, като в епикризата е посочено КП № 218
– Алопластика на тазобедрена или колянна става и окончателна диагноза
„Коксартрозис декстра“. Ищцата е изписана с посочен статус: „с подобрение“
и изход от заболяването „с подобрение“.
По делото са събрани и гласни доказателства, като е разпитан
свидетелят Б. Е. Б.ов, който живее на семейни начала с ищцата А. М. М..
Свидетелят установява, че след като е била блъсната и изписана, ищцата е
била вкъщи на легло, имала е болки от дясната страна и е ходела редовно на
прегледи в Ортопедията, като впоследствие са й казали, че има коксартроза и
ще трябва да се направи операция, за да се смени ставата. Според свидетеля
през месец юли 2023 г. ищцата е влезнала за операция в Ортопедията, като са
открили гной в тазобедрената част и е извършена операция. Свидетелят
твърди, че след изписването, ищцата е била вкъщи на памперси и той я е
обслужвал, защото не е можела да се обслужва сама. Твърди, че ищцата е
12
имала оплаквания от болки в крака и се е движела с патерици, тъй като след
операцията не е можела да се движи, трябвало е да има някой с нея.
Свидетелят твърди, че ищцата не е можела да отиде до тоалетна, да се
обслужва, трябвало е той да й помага. Твърди, че през месец октомври се е
наложило да се прави операция на ставата, да се смени ставата, като за
смяната на ставата са заплатили към пет и нещо по документи и отново е
било същото - обслужване с памперси. Твърди, че при операцията на ставата
кракът е започнал да отича, пак е трябвало помощ, ищцата не е можела да се
обслужва сама, като свидетелят посочва, че е спрял да ходи на работа, за да я
обслужва, защото няма кой. Свидетелят заявява, че впоследствие е започнал
да изкарва ищцата навън с инвалидна количка. Твърди, че болките са били
страшни и понякога ищцата е ревяла от болки. Твърди, че до една година
ищцата се е възстановила, но все още не се е възстановила, като посочва, че
са закупили чорап, защото кракът отича при повече седене на крак. Твърди,
че без негова помощ, ищцата нямало как да движи сама. По отношение на
първата операция, свидетелят заявява, че е била извършена месец юли, но не е
много сигурен дали 2023 г. или 2022 г. Свидетелят посочва, че първия път
ищцата е била около две седмици в болницата и се е нуждаела от помощ, като
той е бил с нея в болницата, за да я обслужва. Посочва, че втората операция е
била месец октомври. Свидетелят посочва, че вкъщи е обслужвал ищцата за
тоалетна, къпане, при сменяне на дрехи, да я облече, дори той е готвел,
защото тя не е можела да извършва тези работи. Посочва, че през този
период ищцата се е оплаквала от болки в крака, като е имало и нощи, в които
не е спала. Свидетелят твърди, че случилото се е отразило психически на
ищцата, емоционално, ревяла е постоянно, като е твърдяла, че е негодна, не
може да свърши нищо. Свидетелят посочва, че в началото ищцата не е
можела да стъпва на десния си крак, но рехабилитаторът й е показал някакви
движения, които тя е правела вкъщи, тъй като не са имали пари да ходят
всеки ден до гр. П., до гр. К. или до гр. Плевен. Свидетелят твърди, че и към
настоящия момент все си я боли крака, отича и са взели ортопедичен чорап за
отока, като се застои много права, кракът отича. Свидетелят заявява, че сега
ищцата ходи на работа, като е започнала да ходи на работа една година, след
като са я оперирали, като преди това не е ходела на работа. Посочва, че
ищцата работи във фирма „***“, като не знае на каква длъжност, знае, че е
работела права, но твърди, че сега са й намерили друга работа, за да може да
13
седи, защото не може права.
По делото е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза от
вещото лице доц. д-р Д. Д., което не е оспорено от страните и съдът
възприема като обективно, компетентно и безпристрастно. Вещото лице
посочва, че в резултат от процесното ПТП, ищцата е получила травматични
увреждания и се лекувала в болница и амбулаторно, като е претърпяла
няколко операции. Посочва, че в резултат на процесното ПТП на ищцата са
били причинени следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в мозъчно сътресение, съпроводено с краткотрайна пълна
загуба на съзнание; гръдна травма, изразяваща се в контузии (натъртване) на
белите дробове и проникване на неголямо количество въздух в дясната
плеврална кухина (т.н. парциален пневмоторакс); многофрагментно счупване
с разместване на фрагментите на костите на тазовия пръстен вдясно в
областта на седалищната кост, хълбочната кост и ставната ямка на главичката
на бедрената кост; счупване (фрактура) на дясната раменна кост с
разместване на фрагментите и голяма разкъсно-контузна рана на дясна ръка;
множество охлузвания и охлузни рани по кожата на гръден кош, корем и
поясно тазовата област, горни и долни крайници; травматично-хеморагичен
шок. Вещото лице посочва, че в конкретния случай медицинските диагнози
„травматична коксартроза" и „скъсяване на десния крак с 1 см." имат
причинно-следствена връзка с настъпилото на 27.06.2019 ПТП, като
усложнения на първоначално причинените травми в областта на тазовия
пръстен. Посочва, че „скъсяването" е документирано в медицински документ
от физиотерапия, на който не фигурира дата, а от прегледа, извършен в
съдебна медицина на 31.05.2024 г. това „скъсяване" е практически
незабележимо и не се отразява върху походката, като ищцата ходи без
помощни средства, походката е нормална, без накуцване. Вещото лице
посочва, че извършваните оперативни интервенции през 2022 г. са правилен и
адекватен опит на медицината за възстановяване на функциите на долния
десен крайник, като извършените две медицински операции са успешни.
Медицинските действия и приложеното лечение съответстват на конкретната
клинична ситуация. След катастрофата пострадалата е откарана в спешно
отделение на УМБАЛ „***“ – гр. Плевен. Там били извършени лекарски
прегледи, консултации със специалисти, образни и лабораторни изследвания.
Пациентката е настанена в клиника по анестезиология и реанимация до
14
стабилизиране на общото здравословно състояние и овладяване на шоковата
симптоматика. Лекувана е с вливания на водно-солеви разтвори и
кръвопреливане. Раните и охлузванията са обработени хирургически.
Направена й е т.нар. торакоцентеза - евакуация на насъбралите се в дясната
гръдна половина въздух и течност. След това е преведена в Клиника по
ортопедия за оперативно лечение на счупването на дясната раменна кост и
консервативно лечение на счупването на таза, посредством т.нар. „директна
скелетна екстензия". Вещото лице посочва, че през месец юни и месец
октомври 2022 г. на ищцата са извършени две ортопедични операции, като
първата установява „гнойно абсцесно образувание в областта на десен
ацетабулум", който е евакуиран а втората операция имплантира (присажда)
изкуствена тазобедрена става в дясно. Според вещото лице, това лечение е
правилно и адекватно на поставените диагнози. От извършения преглед на
ищцата, вещото лице е установило, че се касае за жена на възраст, съответна
на календарната, с правилно развити костна и мускулна система, среден ръст
и нормално охранване. В добро общо състояние, ходи без помощни средства,
не накуцва, не личи „скъсяване" на крайника. Движенията в дясна
тазобедрена става са възможни почти в пълен обем. Оплаква се от болки само
при промяна на времето и при продължително натоварване. В момента работи
на трудов договор във фирма „***". При прегледа, вещото лице е установило
следните белези (ръбци, цикатрикси) от зарасналите рани от ПТП-то и от
извършените операции, а именно: белег по кожата на мишницата на дясна
ръка от извършена ортопедична операция, разположен вертикално в горната
половина, с дължина 16,5 см., еластичен, мек, неболезнен; белег на бедрото
на десен крак от извършена ортопедична операция, разположен вертикално в
горната половина с дължина 18,5 см. мек, неболезнен, еластичен. В горната
му част има леко хлътване на меките тъкани с дължина 5,5 см.; белег в
областта на шесто междуребрие на гръден кош в дясно, с овална форма с
размери 3/3 см. леко хлътнал, и неболезнен; белег по кожата на десен лакът
(от зараснала разкъсно-контузна рана, причинена при ПТП-то), мек и
еластичен с дължина 5 см. с дъговидна форма. Вещото лице посочва, че
описаните белези ще останат завинаги и за цял живот, но те са меки,
еластични, несраснали и не водят до някакви съществени деформации на тези
участъци на тялото. При изследване на мускулатурата на дясна ръка и десен
крак, вещото лице не е установило данни за атрофия (изтъняване) и
15
контрактура (стягане и уплътняване). Според вещото лице, от медицинска
гледна точка е налице практически пълно възстановяване на функциите на
горен и долен десни крайници, на здравето и трудоспособността. Походката е
нормална, ищцата ходи без помощни средства, не личи „скъсяване" на
крайника, като не се очакват усложнения и влошаване. Вещото лице твърди,
че всякакви оплаквания за „влошено здравословно състояние" в бъдеще нямат
никаква причинна връзка с първоначалните травми от ПТП-то. Твърди, че
проведеното лечение е съобразено с актуалните медицински стандарти и
добри лекарски практики. В своето заключение вещото лице е отразило, че
при проведения личен преглед на ищцата, същата е заявила, че месец след
операцията в дома й е ходил рехабилитатор от гр. Тръстеник в продължение
на четири седмици, за да й прави раздвижване, като тя му е плащала на ръка и
няма медицински документ за това. Вещото лице заявява, че усложненията
„гнойно абсцесно образувание в областта на десен ацетабулум" и
„посттравматична коксартроза", които са наложили извършването на двете
ортопедични операции през месеците юни и октомври 2022 г. не са настъпили
в резултат на непровеждане на физиотерапевтични процедури. При разпита
си в съдебно заседание, вещото лице доц. д-р Д. Д. поддържа представеното
писмено заключение, като заявява, че при ищцата няма счупване на крака и
двата й крака са еднакви. При нея има счупване на таза вдясно, на три места
вдясно, което е многофрагментно, така че при зарастването на костите на таза
е възможно да има някаква разлика от 1 см., каквато е установена при
измерване от физиотерапевтите, но практически, при ходене, на нея не й
личи. Вещото лице заявява, че докато я е боляло, ищцата е куцала и то доста,
заради болката, но към момента, от медицинска гледна точка, тя е
практически оздравяла. Посочва, че цял живот при влошаване на времето,
при седене дълго време права или дълго ходене е възможно да отича крака и
да я боли малко, даже с напредване на възрастта тези неща биха могли да се
изострят, но според вещото лице и да не си е чупила таза, след 20 години
ищцата пак ще има подобни болки, не толкова силни. Вещото лице твърди, че
това, което остава за цял живот са няколко белези по краката от раните, които
са били причинени и зараснали, както и от оперативните рани. Според вещото
лице един сантиметър няма как да личи, теоретично е възможно, но
практически ищцата не куца и няма затруднения в ходенето откъм скъсяване.
По отношение на гнойно абцесното образование, вещото лице посочва, че
16
това е усложнение, което може да е вторична инфекция по кръвен път, като е
възможно този гнойник да има общо с това, че ищцата е била със счупена
става, но е възможно и да няма нищо общо с това и произхода му няма как да
бъде установен.
По отношение на възражението на ответника индентитет между
предмета на първоначално воденото от ищцата дело във връзка с процесното
ПТП и настоящото дело, съдът намира същото за неоснователно. Видно от
доказателствата по делото, присъденото обезщетение на ищцата репарира
причинените й неимуществени и имуществени вреди в периода от настъпване
на процесното ПТП до момента на образуване на първоинстанционното дело.
Видно е също така, че след постановяване на решението на Апелативен съд –
гр. Велико Търново на 15.03.2022 г. са налице настъпили усложнения при
ищцата, в резултат на които същата е претърпяла две операции, съответно на
08.06.2022 г. и на 27.10.2022 г. Поради това, не би могло да се приеме, че в
настоящото производство ищцата се позовава на факти, които е могло да
бъдат заявени в рамките на производството, по което е налице влязъл в сила
съдебен акт на Апелативен съд – гр. Велико Търново.
Неоснователно е и възражението на ответника за липса на причинно-
следствена връзка между претендираните с исковата молба последващи
усложнения при ищцата и процесното ПТП, предвид изразеното становище
от вещото лице в заключението по назначената съдебно-медицинска
експертиза, според което в конкретния случай медицинските диагнози
„травматична коксартроза" и „скъсяване на десния крак с 1 см." имат
причинно-следствена връзка с настъпилото на 27.06.2019 ПТП, като
усложнения на първоначално причинените травми в областта на тазовия
пръстен.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за
съпричиняване от страна на ищцата, предвид неглижиране на собственото й
здраве и неполагане на достатъчно грижи за здравословното й състояние,
довело до влошаване на същото. Видно от заключението на вещото лице е,
че усложненията „гнойно абсцесно образувание в областта на десен
ацетабулум" и „посттравматична коксартроза", които са наложили
извършването на двете ортопедични операции през месеците юни и октомври
2022 г. не са настъпили в резултат на непровеждане на физиотерапевтични
17
процедури. Освен това, от заключението на вещото лице се установява, че
извършените оперативни интервенции през 2022 г. са правилен и адекватен
опит на медицината за възстановяване на функциите на долния десен
крайник, като извършените две медицински операции са успешни.
Медицинските действия и приложеното лечение съответстват на конкретната
клинична ситуация. Проведеното лечение във връзка с извършените две
операции е правилно и адекватно на поставените диагнози, както и е
съобразено с актуалните медицински стандарти и добри лекарски практики.
Относно интензитета и продължителността на претърпените от ищцата
нови болки и страдания, свързани с продължаващото лечение на травмите,
получени от процесното ПТП и влошаване на здравословното й състояние,
следва да се вземат предвид констатациите и изводите на съдебно-
медицинската експертиза, както и свидетелските показания.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Досежно
размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се отбележи, че
справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г.
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на причинени телесни увреждания на увреденото от деликт
лице. При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди
следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по
делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на самото
телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените
физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването
им, както и икономическото състояние в страната към момента на
увреждането.
В случая, обективните данни, събрани по делото сочат, че след
постановяване на решението на Апелативен съд – гр. Велико Търново на
15.03.2022 г. са налице настъпили усложнения при ищцата, в резултат на
които същата е претърпяла две операции, съответно на 08.06.2022 г. и на
18
27.10.2022 г.
При определяне на размера на неимуществени вреди съдът отчете
обстоятелството, че ищцата е в млада, работоспособна възраст. Претърпяла е
две операции, които са преминали успешно. Ищцата ходи без помощни
средства, походката е нормална, без накуцване. В добро общо състояние, ходи
без помощни средства, не накуцва, не личи „скъсяване" на крайника.
Движенията в дясна тазобедрена става са възможни почти в пълен обем.
Съдът отчете обстоятелството, че са налице белези (ръбци, цикатрикси) от
зарасналите рани от ПТП-то и от извършените операции, които ще останат
завинаги и за цял живот, но те са меки, еластични, несраснали и не водят до
някакви съществени деформации на тези участъци на тялото. Няма данни за
атрофия (изтъняване) и контрактура (стягане и уплътняване) на
мускулатурата на дясна ръка и десен крак. Съдът взе предвид становището на
вещото лице, според което от медицинска гледна точка е налице практически
пълно възстановяване на функциите на горен и долен десни крайници, на
здравето и трудоспособността. Походката е нормална, ищцата ходи без
помощни средства, не личи „скъсяване" на крайника, като не се очакват
усложнения и влошаване. Съдът отчете, също така, и заявеното от вещото
лице, че цял живот при влошаване на времето, при седене дълго време права
или дълго ходене е възможно да отича крака и да я боли малко, даже с
напредване на възрастта тези неща биха могли да се изострят, но дори и да не
си е чупила таза, след 20 години ищцата пак ще има подобни болки, не
толкова силни. Съдът взе предвид и заявеното от вещото лице, че това, което
остава за цял живот са няколко белези по краката от раните, които са били
причинени и зараснали, както и от оперативните рани, както и че един
сантиметър няма как да личи, теоретично е възможно, но практически ищцата
не куца и няма затруднения в ходенето откъм скъсяване.
Съдът взе предвид и заявеното от свидетеля Б. Е. Б.ов, че по време на
двете операции, извършени на ищцата през месец юни и месец октомври 2022
г. същата се е нуждаела от грижи, както и че се е възстановявала за период от
около една година, след операциите. Взе предвид, също така и заявеното от
свидетеля, че към настоящия момент ищцата ходи на работа.
При определяне на справедливия размер на неимуществените вреди,
съдът съобрази и обстоятелството, че по делото не се съдържат
19
доказателства, от които да се установява трайна или намалена
работоспособност при ищцата, установена с медицинска документация, освен
периода на лечение от около една година, в който същата е била
неработоспособна. Освен това, последиците от травматичните увреждания не
водят до значителна неблагоприятна промяна в начина на живот на ищцата.
Съобразявайки изложените обстоятелства, при преценка на относимите
към определяне размера на обезщетението факти, а именно претърпените
болки и страдания, свързани с извършените две операции на ищцата,
продължилият около една година възстановителен процес и нуждата от грижи
през този период, същевременно отчитайки факта, че при ищцата е налице
пълно възстановяване на функциите на горен и долен десни крайници, на
здравето и трудоспособността, като същата е тръгнала и на работа, няма
установена трайна или намалена работоспособност и последиците от
травматичните увреждания не водят до значителна неблагоприятна промяна в
начина на живот, съдът намира, че в конкретния случай на ищцата А. М. М.
следва да бъде определено обезщетение в размер на 25 000,00 лв. за
причинени неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП от 27.06.2019
г., поради влошаване на здравословното й състояние.
С исковата молба, ищцата А. М. М. претендира заплащане и на
имуществени вреди в размер на 4100,00 лв. Видно от приложената фактура №
***/08.06.2022 г. ищцата е заплатила сумата от 4100,00 лв., представляваща
доплащане на тазобедрена ендопротеза. Ето защо, съдът намира, че
претенцията на ищцата за заплащане на сумата от 4100,00 лв. за причинени
имуществени вреди, търпени вследствие на ПТП от 27.06.2019 г., поради
влошаване на здравословното й състояние е основателно и следва да бъде
уважено.
Ищцата претендира на основание чл.86 от ЗЗД и законната лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на постановения
отказ от страна на застрахователя – 28.12.2023 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Задължението за обезщетение на вреди, причинени от непозволено
увреждане несъмнено е изискуемо от деня на увреждането и съгласно чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава от този ден и без покана. Това
правило важи не само за прекия причинител на вредата, но и за
20
застрахователя. Вярно е, че последният изпада в забава от деня на поканата,
респ. на съобщението по чл. 224, ал. 1 от КЗ. Отговорността на застрахователя
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволеното
увреждане. Тази отговорност е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, а това обуславя и
отговорност на застрахователя за всички причинени от извършителя вреди и
при същите условия, при които отговаря самия причинител на вредите. С
оглед и императивната норма на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, законната лихва върху
обезщетението следва да бъде начислена от датата на установяване на ексцеса
след увреждането, а не от датата на постановения отказ от страна на
застрахователя.
В случая вредите, подлежащи на обезщетение представляват влошаване
на здравословното състояние на пострадалата от ПТП. Това влошаване, макар
и във връзка с произшествието, представлява нова вреда, която поражда ново
право на обезщетение. Ето защо, лихвата за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди е дължима едва след възникването на допълнителните
вреди, подлежащи на обезщетяване /т. 10 от ППВС № 1/1975 г./. В случая,
началният момент на това влошаване е 08.06.2022 г. – датата, на която е
извършена първата операция на ищцата, видно от приложената Епикриза от
Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „***“ – гр. Плевен. Ето
защо, от този момент се дължи и лихва за забава.
Предвид изложеното, следва да бъде осъден на основание чл.432 ал.1 от
КЗ ответникът ЗАД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „***“ № 1, представляван от изпълнителните директори Б.И. и
Т.Т. да заплати на А. М. М., ЕГН ********** сумата от 25 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на ексцес
от настъпило ПТП на 27.06.2019 г., причинено от Г.Т.Х. като водач на
застрахован в ответното дружество автомобил, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 08.06.2022 г. до окончателното й
изплащане, като за разликата до претендираните 50 000,00 лв. следва да бъде
отхвърлен иска, като неоснователен.
Следва да бъде осъден на основание чл.86 от ЗЗД ответникът ЗАД „***“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 1,
представляван от изпълнителните директори Б.И. и Т.Т. да заплати на А. М.
21
М., ЕГН ********** сумата от 4100,00 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, в резултат на ексцес от настъпило ПТП на
27.06.2019 г., причинено от Г.Т.Х. като водач на застрахован в ответното
дружество автомобил, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 08.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото следва да бъде осъден на основание чл.38 ал.1
и ал.2 от ЗА ЗАД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „***“ № 1 да заплати на адв. П. П.а от САК, гр. София, бул. „***“
№ 5, вх.В, ап.25 сумата от 2978,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно уважената
част от исковете.
Следва да бъде осъдена на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищцата А. М.
М., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 1 сумата от 476,89 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лв.,
съгласно чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ и
възнаграждение за вещо лице в размер на 500,00 лв., съобразно отхвърлената
част от исковете.
Следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответника ЗАД
„***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„***“ № 1 да заплати в полза на Плевенски окръжен съд държавна такса
върху уважената част от предявения иск в размер на 1164,00 лв., както и в
полза на Плевенски окръжен съд сумата от 100 лв., представляваща разноски
за вещо лице, направени от бюджета на съда, тъй като ищцата е освободена
от заплащането на такси и разноски по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД ЗАД „***“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 1,
представляван от изпълнителните директори Б.И. и Т.Т. ДА ЗАПЛАТИ на А.
М. М., ЕГН ********** сумата от 25 000,00 лв. /двадесет и пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на ексцес
22
на увреждане от настъпило ПТП на 27.06.2019 г., причинено от Г.Т.Х. като
водач на застрахован в ответното дружество автомобил, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 08.06.2022г. до окончателното й
изплащане, като за разликата до претендираните 50 000,00 лв. ОТХВЪРЛЯ
иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД ЗАД „***“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 1,
представляван от изпълнителните директори Б.И. и Т.Т. ДА ЗАПЛАТИ на А.
М. М., ЕГН ********** сумата от 4100,00 лв. /четири хиляди и сто лева/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на
ексцес на увреждане от настъпило ПТП на 27.06.2019 г., причинено от Г.Т.Х.
като водач на застрахован в ответното дружество автомобил, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 08.06.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.1 и ал.2 от ЗА ЗАД „***“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на адв. П. П.а от САК, гр. София, бул. „***“ № 5, вх.В, ап.25
сумата от 2978,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съгласно
чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК А. М. М., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „***“ № 1 сумата от 476,89 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лв., съгласно чл.25 ал.1
от Наредба за заплащане на правната помощ и възнаграждение за вещо лице в
размер на 500,00 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК ЗАД „***“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Плевенски окръжен съд държавна такса върху
уважената част от предявения иск в размер на 1164,00 лв., както и в полза на
Плевенски окръжен съд сумата от 100 лв., представляваща разноски за вещо
лице, направени от бюджета на съда, тъй като ищцата е освободена от
заплащането на такси и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.
23
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
24