Р Е Ш
Е Н И Е №428/28.6.2018г.
гр.
Ямбол, 28.06.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на пети юни две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря М. М. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 4375/
Подадена
е искова молба от Г.М.С. ***, допълнително уточнена, против “Банка ДСК” ЕАД – гр.София.,
в която се твърди, че на 17.10.2008 г. между страните е сключен договор за
ипотечен кредит в евро. Ищецът се е задължил да заплаща месечни вноски в лева
съгласно погасителен план. Уговорен е бил определен лихвен процент -6,09 за
първите три години от усвояването на кредита, а след това-8,29 % с възможност
за ползване на преференциален лихвен процент „ДСК уют” в размер на 0,5% при
определени условия, при което лихвеният процент е 7,79. Непосредствено след
сключване на договора ответникът е повишил едностранно лихвения процент и е
започнал да събира по 13 евро вповече месечно извън договорените условия. След
третата година от сключване на договора отново е повишил едностранно лихвения
процент на 8,79, без да уведоми кредитополучателя и при липса на обективни
предпоставки за увеличението, като след приспадане на преференциалния лихвен
процент, начислява лихва в размер на 8,29 %. Към 21.05.2014 г. е намалил
размера на възнаградителната лихва, без да намали размера на месечните
погасителни вноски на ищеца. Ищецът е погасил предсрочно кредита на 27.05.2016
г. За периода на погасяване банката е надвзела 14014,21 лв. Сумата е платена
недължимо. Клаузата на чл.7 относно правото на банката да определя базисния лихвен процент периодично
е нищожна на осн. чл. 144 от ЗЗП като неравноправна по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП, като уговорена във вреда на икономически по-слабия субект по
правоотношението и неотговаряща на изискванията за добросъвестност и на добрите
нрави. Едностранната промяна на цената на кредита е без основателна обективна
причина и по повод на обстоятелства, които не са предвидени в договора. Връчена
е покана от 07.04.2015 г. на кредитора за връщане на платеното без основание,
заедно с лихва. Иска се да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата
14014,21 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното издължаване, както и мораторна лихва в размер на 1000 лв. за
периода от 17.10.2008 г.-27.05.2016 г.. Претендират се и направените по делото
разноски.
В с.з. исковете се
поддържат от процесуалния представител. Изрично е уточнено, че се основават на
нищожност на чл.7 от индивидуалния договор –относно
правото на банката едностранно да променя периодично лихвения процент, а не на
нищожност на общите условия. Уточнено е, че сумата 14014,21 лв. представлява
надплатени лихви, от които 2860,44 лв.- в резултат от едностранното увеличение
на лихвения процент от банката, а остатъка- от отказа й да приложи намаления
лихвен процент по ипотечните кредити в евро и към процесния договор.
Предприето е с молба от 15.03.2018
г. увеличение на исковете, като искът за главница да се счита в размер на
17 944,54 лв., а за мораторна лихва- 2679.62 лв..
Ответникът оспорва исковете като
неоснователни. Признава сключването на договора и датата на окончателното му
погасяване. Не оспорва едностранното увеличение от банката на базовия лихвен
процент от 21.10.2008 г. с 1% спрямо жилищни и ипотечни кредити на физически
лица. Твърди, че такова увеличение е извършено само веднъж през процесния
период, като то е основано на обективни фактори (върху които банката не може да
влияе) -промяна на икономическите условия (изменение на индекса на
потребителските цеви в България) и условията на финансовия пазар в България и
Европа, на лихвените индекси LEONIA, LIBOR и EURIBOR. Това е
довело до две изменения на лихвените проценти по процесния кредит, както се
твърди в исковата молба. Счита, че оспорената клауза от договора за кредит не е
неравноправна и нищожна, макар да не е индивидуално уговорена. Тя попада в
изключенията на чл. 144 ал.3 от ЗЗП, при които разпоредбата на чл. 143 относно
неравноправните клаузи при сделки с финансови услуги е неприложима. Претендират
се и направените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. се признава, че ответникът
дължи връщане на сумата от 1545,24 лв. –платена вповече след едностранното
увеличение на БЛП с 0,5 %, а не с 1%.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че на 17.10.2008 г. между страните е сключен договор за
ипотечен кредит за сумата от 39 99 евро, с описаните в исковата молба клаузи. В
чл.7 е уговорено заплащането на лихва за период от три години, считано от
усвояването на кредита, в размер на базов лихвен процент (БЛП) и надбавка от
1,90 %, а за следващите години-в размер на базовия лихвен процент и надбавка,
която може да бъде намалена с отстъпка съгласно Условия за ползване на
преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют”. БЛП е 4,19 %, а
стандартната надбавка -4,10 %”. Уговорено е, че
БЛП се определя периодично от кредитора. Съгласно приложените Условия за
ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют” отстъпката е 0,5%,
приложима при изпълнение на изброените условия за наличие на разплащателна
сметка и извършване по нея на месечни плащания минимум на две услуги (които
условия ищцата е избрала с подписаната Заявка от 17.10.2008 г.).
С Уведомително писмо от 16.10.2008
г. от изпълнителни директори на банката до регионалните й структури същите са
уведомени за взетото решение №*** на Комитета за
управление на активите и пасивите, във връзка с изменение над 1% на лихвените
проценти за LEONIA, EURIBOR и LIBOR за щ. долари, да бъде
увеличен БЛП по кредити, като за жилищни и ипотечни кредити в евро увеличението
е с 0,5 %.
Съобразно Общите условия за
предоставяне на ипотечни кредити в евро (чл.24.3) банката определя условията,
при които се променя базовия лихвен процент, за което уведомява
кредитополучателите по подходящ начин, при наличие на някое от изброените
условия: изменение от поне 1% за месец на стойностите на LEONIA,
EURIBOR, LIBOR; изменение от поне 1 % за месец на
валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; изменение от поне 0.5% за месец на
индекса на потребителските цени в България/СРІ/; изменение от поне 10% за
месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените
депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната
банка и др.. В заключението на
счетоводната експертиза са отразени стойностите на индексите LEONIA,
EURIBOR и LIBOR за
евро и индекса на потребителските цени в България/CPI/, според които има изменение от поне 1% за месец.
На основание увеличението на БЛП за ипотечни кредити в евро от 21.10.2008 г. банката е увеличила с 0.5 процентни пункта месечните вноски по кредита,
без да се променя крайния срок на договора за кредит. Вещото лице не е констатирало други
промени в договорните отношения през целия период на кредита.
За целия период на ползване на
кредита от месец
Според допълнителното
заключение, изготвено след запознаване с предоставените
от
ответника лихвени бюлетини (съдържащи според в.л.
достатъчно данни за изготвяне на заключението), в
периода 2008 -
Съгласно изчисленията на в.л. по приложение № 4, в което са посочени намалените по други кредити
лихвени проценти за процесния период, определената съобразно с тях лихва е в размер на 16885.12 EUR, и се получава надвнесена вноска в размер на 5153.08 EUR, с левова равностойност 10078,55лв., която по същество би била
надвнесена лихва. Мораторната лихва върху сумата е в размер на 1305,60 EUR, с левова равностойност 2553,53 лв.
Ищцата е отправила Искане вх.№ ***
г. до ответника за връщане на надвнесени суми в размер на 8525,60 лв. поради
едностранно и неправилно увеличение на дължимите лихви.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.55 ал.1 пр. 3 и
чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. В процесния случай се претендира връщане на даденото при липса на основание, поради нищожност на клаузата от индивидуалния
договор за кредит, уреждаща право на банката за едностранно изменение на БЛП.
Ищцата счита клаузата за нищожна на
осн. чл. 144 от Закона за защита на потребителите като неравноправна по смисъла
на чл. 143 от ЗЗП, който в т. 10
урежда хипотеза на уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание.
Съдът счита, че оспорената от ищцата
клауза попада в тази хипотеза. В процесния договор за кредит не се съдържа
основанието, даващо право на банката да променя едностранно БЛП. В идентичен с настоящия случай ВКС е приел в Решение № 95 от
13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г., т. к., ІІ т. о., постановено по реда на
чл. 290 от ГПК, че методиката за изчисление на лихвата, респ. БЛП, също се
явява елемент от договора за кредит, което само по себе си изключва
възможността същият да бъде едностранно променян от кредитодателя след
сключване на кредитния договор, независимо дали се касае до фиксиран лихвен
процент (в каквато връзка излага
доводи настоящият ответник) или до променлив такъв. Изтъква се необходимостта от постигнато между съконтрахентите
съгласие за начина на формиране възнаграждението на кредитодателя, т.е. относно
конкретната формула за определяне възнаградителната лихва - съществен елемент
от съдържанието на този вид банкова сделка. ВКС обсъжда разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ, въвеждаща изрично задължение на Банката- кредитодател в условията, при които
предоставя на потребителя - кредитополучател конкретния банков продукт, да се
съдържат кумулативно два елемента - методиката/ метод/ за изчисляване на
съответната лихва и предпоставките за нейната промяна през времетраене на
договора. Множество решения на ВКС,
освен цитираното (Решение № 165 от 02.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г., т.
к., І т. о., Решение № 236 от 20.12.2016 г. по т. д. № 3082/2015 г., т. к., ІІ
т. о. и др., цитирани в Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г., т. к., ІІ т. о.) се позовават на това,
че методът
на изчисляване на съответния лихвен процент, трябва да съдържа ясна и конкретно
разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и/ или
индикатори. В
настоящия случай това не е направено- липсва договорена ясно методика за
промяна на БЛП. Както в
разглеждания от ВКС случай в Решение № 95 от 13.09.2016 г., така и в настоящия, в общите условия (неоспорени от ищцата) се съдържа
като основание за промяната на БЛП изменение на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; на определен валутен курс; на индекса на
потребителските цени в България/СРІ/; на обявявани от БНБ стойности на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените
депозити от нефинансови институции и др. ВКС е приел, че макар в ОУ да се съдържат определени предпоставки, само при наличието на които Банката-
кредитор има право да променя едностранно БЛП, както и че те са свързани с фактори, чиито
изменения не зависят от доставчика на финансови услуги, доколкото са породени
от въздействието на свободния пазар и/или от действия на държавен регулатор,
т.е. обосновани са обективно, в тези клаузи обаче не се съдържа ясно и разбираемо за
средния потребител описание на начина, по който предвид настъпилите изменения в
съответния финансов индекс, респ.валутен курс и др., ще се формира новият БЛП. ВКС изтъква, че доколкото определянето му е въз основа на методика на кредитодателя - част от вътрешните му правила,
която не е публично известна и достъпна, нито е станала достояние на
кредитополучателя, то клаузите са
неравноправни по смисъла на чл. 143 т. 10 от ЗЗП. ВКС
допълва, че е в
противоречие с изискването за добросъвестна търговска практика това, за стойността на лихвата да
не може да се
направи никаква прогноза или самостоятелни изчисления от страна на
кредитополучателя. Това
становище следва да бъде възприето и в настоящия случай, доколкото ищцата не е
могла да изчисли предварително, до какъв размер би нараснала лихвата по кредита
й.
По делото не е спорно,
че клаузата на чл.7 от договора в частта относно едностранната промяна на БЛП
не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146 ал.2 от ЗЗП. Поради това като
неравноправна е нищожна.
Не е налице твърдяното
от ответника изключение, уредено от
чл. 144 ал.3 от ЗЗП, при което разпоредбата на чл. 143 т.10 относно
неравноправните клаузи при сделки с финансови услуги е неприложима. Разпоредбата на чл. 144 ал.3 т.1 урежда такава
неприложимост, когато цената на сделките
с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. ВКС в горецитираното в Решение № 95 от
13.09.2016 г. заключава, че, когато потребителят не е получил предврително достатъчно конкретна
информация, как кредитодателят може едностранно да промени цената на
доставената му финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по най-
уместния начин, както и когато методологията, създадена от Банката- кредитор,
като нейни вътрешни правила не са част от кредитния договор, последният не може
да се счита за добросъвестен по см. на общата
дефиниция за неравноправната клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на
чл. 144, ал. 3, т. 1. Също така според Решение №
205 от 07.11.2016 г. по т.д.№ 154/2015 г., І г.о. на ВКС уговорената неиндивидуално в договора
за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на
първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при необявени
предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила
за условията и методиката, при които този размер може да се променя до пълното
погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради
което по отношение на тази клауза, изключението по чл. 144, ал.
3, т. 1 ЗЗП е неприложимо. ВКС акцентира върху това, че изключението е въведено при
презюмирана от закона добросъвестност на търговеца, т.е. недобросъвестното
му поведение прави неприложимо специалното отклонение от генералната дефиниция
за неравнопоставеност. В
настоящия случая съдът следва да се придържа към трайната, последователна
практика на ВКС и доколкото ответникът не е обявил предварително и не е
включил като част от съдържанието на договора
ясни правила за условията и методиката, при които размерът на БЛП може да се променя до пълното
погасяване на кредита, не
може да бъде считан за добросъвестен.
Ето защо
следва да се уважи иска в частта за връщане на платеното вповече от
първоначално договореното, в резултат от едностранното увеличение на БЛП от
банката. Според вещото лице размерът на тази сума е 3774,03 лв., за която искът следва
да бъде уважен. Ответникът признава вземането за по-малка сума, изчислена въз
основа на погасителния план, но следва да се вземе предвид заключението на
експерта, изходил от фактически платеното, доколкото вноските, направени от
ищцата, са надвишавали определените в погасителния план. Възражението за
погасителна давност е направено извън преклузивния срок по чл. 131 от ГПК-в
последното съдебно заседание, по време на устните прения, поради което не
следва да се обсъжда като недопустимо.
Искът за разликата до предявения размер следва да бъде отхвърлен. Ищцата
счита, че банката е следвало едностранно да намали лихвата й по кредита с оглед
на това, че в определен период от време е започнала да предоставя ипотечни
кредити на други лица с по-нисък лихвен процент. Последният факт не е спорен по
делото, а и е установен от вещото лице. Сам по себе си обаче не е релевантен за
спорните отношения между страните. Правото на банката едностранно да променя
БЛП е уредено с нищожна клауза в договора, която не поражда правни последици.
От друга страна, самата ищца не е изявила воля до кредитора за промяна на
лихвите по кредита. Не е заявила предпочитания начин да се ползва от по-ниски
лихви -чрез предоговаряне или рефинансиране на кредита, каквато е
банковата практика. Вещото лице сочи, че в практиката на банката дългосрочни договори, които не са предоговорени с актуални лихвени
проценти, са по-скоро изключение. По делото е представено
единствено искане от
Искът за мораторна лихва следва да се отхвърли. Съгласно трайната практика
на ЯОС мораторната лихва се начислява от датата на поканата по чл. 84 ал.2 от ЗЗД, съгласно която разпоредба, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада
в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая поканата е от 07.04.2015 г., а се претендира лихва от 17.10.2008 г. до 27.05.2016 г..
Отделно от това обаче окончателното плащане на кредита е станало на 27.05.2016
г., когато е платена предсрочно сумата 34 307,91
евро и не може да се иска обезщетение за неоснователно платени суми
преди те да са били платени. Върху платената тогава сума може да се иска лихва,
считано от плащането (предхождано от поканата) до датата на подаване на
исковата молба, който период обаче не е включен в исковата претенция. На вещото
лице не е била поставена задача да изчисли мораторната лихва считано от
07.04.2015 г. до посочената в исковата молба крайна дата на периода 27.05.2016
г. и то за платените до този момент суми. Съдът е указал на ищеца, че в негова
тежест е да докаже размера на иска си.
При този изход от делото,
искането на страните за присъждане на разноските е основателно и следва да се
уважи, съгласно чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК – съразмерно на уважената,
съответно-на отхвърлената част от исковете, като се присъди и съразмерна част
от исканото юрисконсултско възнаграждение (определено по реда на чл.7 ал.2 т.4
от НМРАВ №*** г. в размер на 1148,72 лв.).
Ето
защо ЯРС
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД- гр.София, район Оборище, ул.
“Московска” № 19, с ЕИК ***, да заплати на Г.М.С. ***, ЕГН **********
сумата от 3774,03 лв., получена без основание по
Договор от 17.10.2008 г. за ипотечен кредит,
ведно със законната лихва върху сумата от 17.11.2017 г. до окончателното
плащане, и направените по делото разноски в размер на 352,25 лв., а
иска за разликата над 3774,03 лв. до 17 944,54 лв., както и
иска за мораторна лихва в размер на 2679.62 лв. за
периода от 17.10.2008 г. до 27.05.2016 г. като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г.М.С. ***, ЕГН **********
да заплати на Банка ДСК” ЕАД- гр.София, район Оборище, ул. “Московска” № 19, с
ЕИК *** направените по делото разноски в размер на 1044,73 лв.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: