ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /12.07.2022 г.
Административен
съд - Русе, четвърти състав,
в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и
втора година, в състав
СЪДИЯ: Диана
Калоянова
като разгледа адм. дело № 27 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 92 от ГПК.
Образувано по молба вх. №
2844/30.06.2022 г., подадена от Г.Т.Т., ЕГН **********, с адрес ***, с която се
иска отмяна на наложена глоба в размер на 300 лева с протоколно определение от
съдебно заседание на 23.06.2022 г.
Административен съд - Русе
намира подадената молба за процесуално
допустима, подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 92 от ГПК, от
легитимирана страна и при наличие на правен интерес от подаването й. Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
От
фактическа страна по делото се установява следното:
Ищецът Г.Т.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, е предявил искова молба против Областна дирекция на МВР Русе, с
искане ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за причинени неимуществени
вреди, подробно описани в Молба – уточнение вх. № 535/11.02.2022 г. Претендира
се обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000,00 лева, причинени от
отменен незаконосъобразен акт – Наказателно постановление № 20-425/22.12.2020
г., издадено от началник сектор „ОП“ – І РУ при ОД МВР Русе. С Решение №
184/19.05.2021 г., постановено по АНД № 47/2021 г., Районен съд – Русе е
отменил посоченото наказателно постановление, като решението е влязло в сила на
09.06.2021 г.
С Определение от 20.04.2022
г. съдът, по искане на ищеца, е допуснал един свидетел при режим на довеждане.
Определението е връчено лично на адв. В.В.,*** в качеството му на процесуален
представител на ищеца.
В съдебно заседание на
19.05.2022 г. адв. В.В. е направил следното изявление: „Доверителят ми, късно снощи ми се обади
по телефона, за да ме уведоми, че свидетелят който трябваше да водим днес е със
симпотоми на Ковид и не може да се яви. Моля, делото да се отложи поради тази
ситуация и моля да се проведе съвместен разпит на свидетелите.“
В същото съдебно заседание адв. В.В. многократно е настоявал за едновременен
разпит на свидетелите – този на ищеца и тези на ответника. В това съдебно
заседание съдът е обявил на страните, че всички допуснати свидетели ще бъдат
разпитани в следващото съдебно заседание и изрично е предупредил страните, че
следващо отлагане на делото за разпит на свидетели по същите причини няма да
бъде допуснато от съда.
В съдебно заседание на
23.06.2022 г. за първи път по делото ищецът Г.Т. се явява лично и заедно с
процесуалния си представител, като е направил следното изявление: „Моля делото да се отложи, тъй като
свидетелят, който трябваше да водим е лекар и сутрин е зает и не може да се
яви, затова моля делото да се отложи за друга дата и да се гледа следобяд.“
Процесуалният представител на ответника (осигурил присъствието на всички негови
свидетели) и прокурорът са заявили, че
искането за отлагане е неоснователно; фактът, че лицето е на работа не е
причина за отлагане на делото и че съдът вече е предупредил страните, поради
което искат да се даде ход на делото. При така изразените становища, съдът е
дал ход на делото със следните мотиви:
„СЪДЪТ по искането за отлагане на делото
поради неявяване на свидетеля на ищеца, намира следното:
Ищецът
е поискал изслушването на свидетел, който да бъде доведен в съдебна зала при
режим на довеждане от него без обявяване на неговото име първоначално. В
съдебно заседание на 19.05.2022 г. този свидетел не беше воден от страната, по
причина някакви здравословни проблеми, които така и не бяха доказани, въпреки
указанията на съда в тази насока. По настояване на процесуалния представител на
ищеца съдебното заседание беше изрично отложено, заради едновременното
изслушване на всички свидетели, както от страна на ищеца, така и на ответника.
В същото съдебно заседание, съдът изрично предупреди страните, че следващо
отлагане на делото за разпит на свидетели няма да се допусне от съда по същата
причина. В днешно съдебно заседание самия ищец лично изтъква факти, които не са
подкрепени от никакви дкаазателства. След като самия той е знаел, че неговия
свидетел е ангажиран сутрин с работата си, в периода от 19.05.2022 г. до днес е
имал достатъчно време да поиска промяна в режима на довеждане на свидетеля,
т.е. същия да бъде осигурен в днешно съдебно заседание в режим на призоваване,
което би му позволило да отсъства от работа.
Като съобрази становището на
ответната страна и на представляващия ОП - Русе прокурор
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО“
В същото съдебно
заседание във връзка с доказателствата, адв. В.В. е направил следното
изявление: „Моля
да допуснете едно, единствено искане все пак да допуснете в режим на
призоваване д-р Г.Х.М., с оглед установяване на неимуществени вреди. Друго
искане нямаме, съобразно професията му очевидно за втори път не можем да го осигурим в режим на довеждане, поради
което моля да бъде допуснете в режим на призоваване в гр. Русе, „Сити мед
Русе“, бул. „Липник“ № 131.“ След изразените протести от процесуалния
представител на ответника и от прокурора в насока шиканиране на процеса, адв.
В.В. е заявил следното: „Ако
се наложиq съдът да наложи глоба на доверителя ми, затова че не е осигурил за
днешното съдебно заседание този свидетел, но изцяло недопускане на едно
единствено искане разпит на този свидител считам, че ни прегражда пътя и
ограничава правото на защита на доверителя ми за доказване на обстоятелствата
по предмета на делото.“
По така направеното изявление съдът е постановил следното:
„СЪДЪТ по
искането на адв. В. за призоваване на свидетел:
Предвид факта, че отново се
иска призоваване на свидетел и вече в две поредни заседания същия не е доведен
от ищеца и предвид обстоятелствата изложени от съда още при даване ход на
делотоq съдът счита, че е налице злоупотреба с процесуални права от страна на
ищеца, поради което и на основание чл. 143а, т. 2 от АПК във връзка с чл. 91,
ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК
ОПРЕДЕЛИ
НАЛАГА
глоба в размер на
300 лв на ищеца Г.Т.Т..
Определението за налагане
на глоба може да се обжалва по реда на чл. 92 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.“
Недоволен от наложената
глоба, ищецът Т. е регистрирал две молби, като е предявил искане за отмяна на санкцията.
Молба вх. №
2845/30.06.2022 г. е адресирана до Върховния административен съд с искане за
отмяна на наложената глоба, като съдът е администрирал същата и с писмо изх. №
495/06.07.2022 г. е изпратил молбата и копие на пълната (до този момент) преписка
по адм. д. № 27/2022 г. до Върховния административен съд.
Предмет на настоящото
производство е другата молба на Т. – вх. № 2844/30.06.2022 г., адресирана до
Административен съд – Русе, четвърти състав, с искане за отмяна на наложената
глоба. В молбата се сочи, че Т. се е явил за първи път в съдебна зала именно с
цел да обясни защо не води допуснатия свидетел. Твърди, че свидетелят е
осигурен за следващо съдебно заседание, делото е специфично, носи в себе си
морален заряд и по тази причина Т. не е злоупотребил с процесуални права.
Посочва още, че подобна злоупотреба относно шиканирането на процеса е
характерна за ответниците. Иска се от съда да съобрази изискванията на чл. 4 и
чл. 6 от АПК, „с
което целите на административния процес вкч. и наказанията по него, следва да
се изпълняват в условия на достатъчност и икономичност. Ако го направите ще
спестим едно дело пред ВАС против процесуалното ви определение за налагане на
глоба,както и други последващи действия и разходи!“
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Правната регламентация на
налагането на глоби от страна на съда, се съдържа в разпоредбата на чл. 143а от АПК във връзка с чл. 85 – чл. 96 от ГПК, субсидиарно приложими по силата на чл.
144 от АПК. Съгласно чл. 143а от АПК Чл.
143а. (Нов
- ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Заседанието се ръководи от председателя на
състава, който може да налага глоби за:
1.
нарушение на реда в съдебно заседание;
2.
неизпълнение на разпорежданията на съда;
3.
използване на нецензурни думи, обиди и заплахи, насочени към съда, лице от
администрацията и участващите в съдебното производство.
Аналогични са основанията за налагане на глоба
за нарушения при разглеждането на дело, предвидени в императивната разпоредба
на чл. 89 от ГПК. По причина, че в АПК не се съдържа норма, която да определя
размера на наложената глоба, приложима е разпоредбата на чл. 91 от ГПК във
връзка с чл. 144 от АПК.
Глобата представлява процесуална
санкция, която е предназначена да дисциплинира участниците в процеса и да ги
мотивира към точно изпълнение на задълженията им да спазват установения в чл. 3
от ГПК (във връзка с чл. 144 от АПК) принцип на добросъвестност. Този принцип е
адресиран основно до страните в процеса, тъй като участващите в процеса лица и
техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват
добросъвестно предоставените им процесуални права добросъвестно съобразно
добрите нрави. Приложение намира и цитирания от самия ищец принцип на
законност, регламентиран в чл. 4, ал. 3 от АПК , съгласно който Субектите на административния процес са длъжни да
упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на
правата, свободите и законните интереси на други лица.
Глобата може да бъде налагана служебно от съда, когато са
налице предвидените в закона основания. Основанията за налагане на глоба могат да бъдат разделени
условно в няколко категории - в зависимост от процесуалното качество на лицето,
което е извършило нарушението и в зависимост от естеството на извършеното
нарушение е значението му за развитие на производството. Тежестта на
нарушението може да бъде критерии само за размера на глобата, а не основание за
налагането и. В случая Т.
е ищец и нарушението се изразява в затрудняване хода на производството в
поредни съдебни заседания чрез непрекъснато отлагане на разпита на поискания от
ищеца свидетел.
Съдът не установява
конкретни причини, поради които се иска отмяна на наложената глоба. Делото не
представлява трудност от специфично естество, тъй като същото се развива по
установен от ЗОДОВ и респ. АПК ред, независимо кой е ответника, тъй като
последния по силата на закона винаги има качеството на административен орган.
Кога ищецът ще се яви лично в съдебно заседание и кога ще бъде представляван от
избран от него процесуален представител, е въпрос на негов личен избор. Не са
ангажирани никакви доказателства относно здравословното състояние на свидетеля
и неговата ангажираност. Както съдът вече е посочил в съдебно заседание, ищецът
е имал възможност и достатъчно време да поиска промяна в режима на осигуряване
на свидетеля – от този при режим на довеждане в такъв на призоваване.
Позоваването на изискванията на чл. 4 от АПК (регламентиращ принципа на
законност) и на чл. 6 от АПК (въвеждащ принципа на съразмерност) е неотносимо
към настоящото производство.
Следва изрично да се
отбележи, че самият ищец (чрез изявление на процесуалния му представител)
напълно е съзнавал собственото си неправомерно поведение в хода на процеса и
сам е предложил на съда да му бъде наложена санкция. Трябва да се съобрази
факта, че волеизявленията
на упълномощения от него процесуален представител се извършват от негово име,
поради което всички процесуални действия и бездействия са от името и за сметка
на ищеца Т. като страна в съдебното производство.
Безспорно е, че с поведението
си ищецът Т. (включително и чрез изявленията на неговия процесуален
представител) неколкократно е затруднил хода на производството. Следва да се
съобрази и поведението на ответника, който в две поредни заседания е представил
за разпит допуснатите негови свидетели, както и изричното настояване на
процесуалния представител на ответника за едновременен разпит на свидетелите,
станало причина за отлагане на делото. По изложените причини съдът счита, че определеният
размер на глобата от 300 лева е към минимума, защото според чл. 91, ал. 2 от ГПК За нарушения, които затрудняват хода на производството или
са извършени повторно, глобата е в размер от 100 до 1200 лв.
Съдът не намира за
необходимо да коментира последното изречение от молбата, с което е пряко
поканен за „спестяване“
на дела, процесуални съдебни актове, „други
последващи действия и разходи“.
В заключение, настоящият
съдебен състав намира, че не са налице уважителни причини за отмяна на
наложената глоба и същата не е прекомерна. Целта на нормата на закона е да
стимулира страните да изпълняват указанията и разпорежданията на съда.
Предвид
изложеното и на основание чл. 92, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането за
отмяна на наложената глоба на основание чл. 143а, т. 2 от АПК във връзка с чл.
91, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК в размер на 300 лева, обективирано
в молба вх. № 2844/30.06.2022 г.
Определението може да се обжалва
с частна жалба в 7 дневен срок от получаването му пред Върховния
административен съд на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК във връзка с чл.
92, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
На основание чл. 138 от АПК във
връзка с чл. 137 от АПК препис от определението да се изпрати на страните и на
Окръжна прокуратура –Русе.
СЪДИЯ: