Решение по дело №1522/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260020
Дата: 4 февруари 2021 г. (в сила от 14 май 2021 г.)
Съдия: Димитрина Николова
Дело: 20201630201522
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

№ 260020 / 4.2.2021 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Монтана, 04.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД–.гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, четвърти наказателен състав, в публично съдебно заседание на 15 януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА

 

 при секретаря Николинка А. и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия Николова АНД № 1522 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

Районен съд –. гр.Монтана е сезиран с жалба от ,,С.” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Монтана против Наказателно постановление № 12 - 001591/ 15.10.2020г. издадено от Директор на Дирекция, Инспекция по труда” –. гр. Монтана, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.3 от КТ за административно нарушение по чл.61 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.

Управителят на санкционираното дружество оспорва законосъобразността на наказателното постановление с твърдението, че отношенията между него и лицето А. П. А. са били уредени посредством граждански договор, поради което и не е следвало същите да бъдат преценявани от административно наказващия орган като трудови. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да уважи жалбата и отмени обжалвания административен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят ,,С.” ООД се представлява от своя управител С. Г. –. К. и упълномощен защитник, който доразвива доводите изложени в жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендират се и разноски.

Административно –. наказващият орган чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като подробни доводи за това излага в писмена защита. Претендират се разноски.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и изложените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Между дружеството-жалбоподател и свидетелката А. П. А. е имало трудови правоотношения, които са били прекратени поради намаляване на работата. Впоследствие помежду им бил сключен Граждански договор № 1/17.08.2020г. със срок на действие до 24.08.2020г. /арг.л.19/. Предмет на договора бил престиране на работна сила от свидетелката А., изразяваща се в ръчна работа –. пускане на детайли и накатване плат в кроялното. С Протокол от същата дата /арг.л.11-12 от делото/ и въз основа на чл.7 от гражданския договор й било възложено за пускане на детайли и накатване на плат за модел 734198-206бр, ВS230-110бр, 734176-311 бр. или общо за изработка 627бр. облекла за срока на договора, със срок от 17.08.2020г. до 24.08.2020г. Свидетелката започнала да изпълнява задълженията си по договора в шивашкия цех, стопанисван от дружеството. 

На 20.08.2020г. служители при Дирекция ,,Инспекция по труда” –. гр. Монтана М.Т. и С.Ш. постили обект, стопанисван от ,,С.” ООД, а именно шивашкият цех, находящ се в гр. Монтана, ул.,,Франческо Соимирович” № 1. При проверката било констатирано, че свидетелката А. П. А. работи като ,,крояч”, престирайки работна сила като почиствала конците на дрехите с работно място ,,шивашки цех”, с фискирано работно време от 08.00ч до 17.00ч., с почивни дни събота и неделя и с трудово възнаграждение от 610,00 лева седмично без правоотношенията да са уредени като трудови. Проверката било обективирана в нарочен протокол от 20.08.2020г. като в т.7 било отразено, че свидетелката А. П. А. работи в обекта без сключен трудов договор. От същата дата била попълнена декларация от свидетелката А., в която същата изрично упоменала, че работи по силата на граждански договор, но с работно време-арг.л.18 от делото. С отделна декларация от 24.08.2020г. /л.11 гръб/, е заявила, че е извършвала трудовата си дейност въз основа на сключения граждански договор. От същата дата бил предоставен Констативен протокол, в който свидетелката А. П. А. предоставила изпълнената й работа, а именно пускане на детайли и накатване на плат за модел 734198-206бр, ВS230-110бр, 734176-311 бр. или общо за изработка 627бр. облекла за срока на договора, със срок от 17.08.2020г. до 24.08.2020г..

На следващия ден от проверката –. 21.08.2020г. бил сключен и трудов договор№128/21.08.2020г. между търговското дружество и свидетелката, който бил регистриран в НАП-арг.л.20 от делото.

Въз основа на констатираното бил съставен АУАН, който бил връчен лично на управителя на търговското дружество „С.” ООД и подписан от него с депозирано възражение подадено в срокът по чл.44 от ЗАНН, че отношенията със свидетелката А. не следва да бъдат уреждани като трудови, а гражданско правни. Същото не било уважено и въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.

 Горната фактическа обстановка следва да бъде възприета от съда за безспорно установена и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства.

Видно от показанията на свидетелите М.Т. и С.Ш. е, че и двете са участвали при извършената проверка в търговския обект и установяване на престираната работна сила от страна на свидетелката А. П. А.. Техните показания следва да бъдат кредитирани от съда в насока, че непосредствено са възприели факта на извършената работа и липсата на трудово правоотношение между санкционираното дружество и свидетелката А.. От друга страна от показанията на самата работеща в обекта, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК, като писмени доказателства –. 2 броя декларации, попълнени лично от А., Граждански договор № 1/17.08.2020г., Протокол от 17.08.2020г. и Констативен протокол от 24.08.2020г. се доказва, че към момента на извършване на проверката от служителите на Дирекция ,,Инспекция по труда” –. гр.Монтана, работещата свидетелка е упражнявала дейност в срока на действие на гражданския й договор. Причината да заяви работно време, съвпадащо с това на търговеца, е незнание от нейна страна какво време да посочи в декларацията от 20.08.2020г. Съдът кредитира показанията на свидетелката А. А., като правдоподобни, тъй като същите се потвърждават от неоспорените писмени доказателства. В конкретния случай следва да се приеме, че същата се е намирала в посетения шивашки цех във връзка с факта, че същата е имала рожден ден и е искала да почерпи своите колеги. Това се потвърждава и от самия ЕГН на свидетелката - ЕГН xxxxxxxxxx. При проверката свидетелката заявила, че е на надомна работа до свършване на поръчката за една седмица, факт, който изобщо не е взет предвид при проверката.

 

При така установената фактическа обстановка и  анализ на събраните гласни и писмени доказателства съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано, поради което и същото следва да бъде отменено, ведно със законите последици от това.

По делото не беше безспорно доказано, че по силата на сключения граждански договор между търговското дружество „С.” ООД и свидетелката А. А. се прикриват трудово правни правоотношения. Наличието на прекратен такъв е индикация, но не и безспорно доказващ този факт. Свидетелката А. се е намирала в шивашкия цех и не е извършвала трудова функция във връзка с изпълнението на сключения договор и в срока на неговото действие, а е била там във връзка с рождения й ден. От събраните по делото гласни доказателства не беше установено същата да е извършвала някаква друга дейност, а и по параметрите на административното обвинение се упоменава единствено престирането на работна сила, впоследствие установявайки, че всъщност се извършва изпълнение на възложената й задача по облигационно правоотношение. За пълнота следва да се отбележи, че както беше посочено по–.горе в мотивите на настоящето решение, представеният и приет по делото граждански договор № 1/17.08.2020г. доказва, че в случая са налице не трудовоправно правоотношение между работник и работодател по силата на КТ, а за облигационни такива по смисъла на ЗЗД. Представеният договор, ведно с подкрепящите го писмени доказателства - 2 броя декларации попълнени от свидетелката А., Протокол от 17.08.2020г. и Констативен протокол от 24.08.2020г. не са оспорени в хода на производство пред съда и липсва индикация за неговата недействителност. ( в този смисъл е  Решение № 329/14.07.2020г. по КАНД № 252/2020г. по описа на Административен съд –. гр.Монтана).

При извършена служебна проверка за законосъобразност на атакувания административен акт, не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна му на процесуално основание.

С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на защитника на жалбоподателя за присъждане на разноски, административно наказващият орган следва да бъде осъден да заплати на търговско дружество ,,С.” ООД сумата в размер на 100.00 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по приложеното по делото пълномощно.   

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 12 - 001591/ 15.10.2020г. издадено от Директор на Дирекция, Инспекция по труда” –. гр. Монтана, с което на ,,С.” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Монтана, с управител С.И. Г. –. К. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.3 от КТ, за административно нарушение по чл.61 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.

НА ОСНОВАНИЕ чл.63, ал.3 от ЗАНН ОСЪЖДА Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда” –. гр. Монтана да заплати на ,,С.” ООД, с ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление: гр.Монтана, ж.к. ,,Младост 2” представлявано от управителя С.И. Г. –. К., с ЕГН: xxxxxxxxxx сумата в размер на 100.00 (сто) лева, представляваща заплатено  възнаграждение за упълномощен адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –. гр. Монтана.

 

 

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: