РЕШЕНИЕ
№ 4249
гр. В., 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 18 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20233110116238 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата Г. И. Д. твърди, че на 29.06.2022 г. около 7:00 часа пътувала от
гр. В. през с. К. в посока с. В. с лек автомобил „Хюндай И20“ с peг. № ****.
Същата се намирала на задната дясна седалка на автомобила. След отбивката
за с. К. и при приближаване Т-образното кръстовище с пътя за с. Д. и с. В.
автомобилът се е движел с скорост 62 км/ч. В същото време от разклона за с.
Д. към Т-образното кръстовище за с. К. и гр. В. със скорост от 70-75 км/ч се
движел лек автомобил „Кия Сийд“ с peг. № ****, управляван от А. И. А..
Когато наближил кръстовището, последният преминал в лентата за насрещно
движение, не спрял на знак „СТОП“ и навлязъл в зоната на кръстовището,
като не пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Хюндай
И20“, в резултат на което настъпил удар между двата автомобила. Поддържа,
че виновен за настъпване на ПТП е А. И. А., който допуснал нарушения на чл.
6, т. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 36, ал. 1 ЗДвП. Сочи, че вследствие на инцидента
й била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно
разгъвно счупване на дясна раменна кост и долна трета, обусловило в
продължителен период от време трайно затруднение в движенията на десния
горен крайник.
За ПТП бил съставен протокол, а впоследствие било образувано и
наказателно производство, по което А. И. А. бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343 НК.
Излага, че лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗАД „О.-З.“ АД,
1
валидна към датата а процесното ПТП.
Ищцата поддържа, че се наложило да претърпи лечение в болнично
заведение, по време на което се нуждаела от придружител, който да я
обгрижва и обслужва. Поради причинената травма не била в състояние да
става от леглото и да се задоволява самостоятелно основните си
физиологични потребности. Поради силните болки в рамото през по-голямата
част от болничния й престой приемала допълнително болкоуспокояващи. След
изписване от болницата трябвало да продължи лечението си, тъй като
продължавала да изпитва болки. През първите месеци след злополуката
избягвала срещи и разговори с когото и да било, защото те я натоварвали
физически и психически. Страдала от безсъние и изпитвала силни болки,
които правели невъзможно изпълнението на ежедневните й домакински
задачи. Твърди, че след процесното ПТП често получава пристъпи на паника,
а звукът на преминаващи автомобили я връща към преживяното. При
пътуване с автомобил изпитва безпокойство и тревога. Сочи, че и
понастоящем изпитва болки.
Заявява, че предявила застрахователна претенция пред ответното
дружество на 04.08.2023 г., но предложеното обезщетение не я удовлетворило.
Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да
заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП,
причинено на 29.06.2022 г. на Т-образно кръстовище за с. Д. по главен път гр.
В. – с. В., от водача на лек автомобил „Киа Сийд“, рег. № ****, за който е
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
ПТП – 29.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „О.-З.“ АД е депозирал писмен
отговор, с който оспорва размера на исковата претенция и прави възражение
за съпричиняване от страна на ищцата.
Признава иска до сумата от 5000 лева, колкото сочи, че е предложеният
размер на обезщетението въз основа на отправената от ищеца извънсъдебна
претенция. Счита, че посочената сума отговаря на интензитета на понесените
от ищцата болки и страдания, при отчитана на степента на съпричиняване на
вредоносния резултат.
Оспорва като недоказани твърденията на ищцата досежно физическото
и психо-емоционалното й състояние.
Оспорва искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на
ПТП, като се позовава на разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ.
Признава наличието на валидно облигационно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Киа Сийд“, рег. №
****, със срок на валидност от 30.09.2021 г. до 29.09.2022 г., както и факта на
настъпване на процесното ПТП. Заявява, че по повод същото ищцата е
отправила застрахователна претенция вх. № 99-5157/04.08.2023 г., въз основа
2
на която е образувана щета № 0411-155-0001-2023, в рамките на която
дружеството отправило предложение към ищцата за сключване на
извънсъдебно споразумение за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и всички описани в исковата молба вреди, както и твърденията на ищеца
относно характера, интензитета и продължителността на претърпените
физически и психически болки и страдания. Счита, че същите не са
подкрепени от медицинска документация. Поддържа, че естеството на
причинената травма не предполага трудности в ежедневието в дългосрочен
план. Навежда доводи, че непредприемането на необходимото лечение на
психическата травма от инцидента следва да се счита за съпричиняване, тъй
като по този начин ищцата е способствала за удължаване на периода, през
който търпи вреди.
Намира за силно завишен претендирания размер на застрахователното
обезщетение.
Оспорва изключителната вина на водача на лек автомобил „Киа Сийд“ за
настъпване на вредите. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на
ищцата, тъй като същата е била без предпазен колан.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен за разликата над признатия
размер на вземането от 5000 лева. В условията на евентуалност моли размерът
на обезщетението да бъде определен при отчитане на процента на
съпричиняване на вредоносния резултат, както и с оглед на действително
претърпените болки и страдания. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
От съдържанието на приложения към исковата молба протокол от
проведено на 17.07.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2887/2023
г. по описа на РС-В., се установява, че е одобрено постигнато между А. И. А. и
РП-В. споразумение, по силата на което Атанасов се е признал за виновен в
това, че на 29.06.2022 г. на Т-образно кръстовище за с. Д. по главен път гр. В. –
с. В., при управление на МПС – лек автомобил „Киа Сийд“, рег. № ****,
нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, както
следва: чл. 6, т. 1, предл. последно, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 36, ал. 1 ЗДвП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г. И. Д., изразяваща се в
многофрагментно разгъвно счупване на дясна раменна кост и долна трета,
обусловило в продължителен период от време трайно затруднение в
движенията на десния горен крайник, поради което и на основание чл. 343, ал.
1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 78а, ал. 1 НК вр. чл. 375а, ал. 2 и ал. 3 НПК
същият е приел да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде
наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева.
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото, че за лек автомобил „Киа
3
Сийд“, рег. № ****, е сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, валидна към датата на ПТП; че ищецът е
подал до ответника застрахователна претенция вх. № 99-5157/04.08.2023 г. по
повод процесното ПТП, както и че механизмът на ПТП съвпада с описания в
исковата молба.
Видно от епикризата, приложената по ДП № 266/2022 г. по описа на
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-В., Г. Д. е била хоспитализирана във
Военномедицинска академия, МБАЛ-В. в периода от 29.06.2022 г. до
07.07.2022 г., като на 05.07.2022 г. й е извършена операция за открито
наместване на фрактура на раменна кост с вътрешна фиксация. С епикризата
са отправени препоръки за смяна на превръзка през три дни, сваляне на
оперативния шев след 14-ти постоперативен ден, мобилизация с ортеза за 3-4
седмици и отстраняването й след 1 месец.
По делото са ангажирани специални знания посредством проведените
комплексни съдебномедицинска и автотехническа експертиза и психиатрична
и психологическа експертиза, заключенията по които съдът кредитира в
пълнота като компетентно изготвени и аргументирани.
Съгласно заключението по първата от посочените експертизи при
процесното ПТП на ищцата са причинени следните травматични увреждания:
счупване на долния край на раменната кост на дясна ръка с разместване на
фрагментите и травма на лъчевия нерв в мястото на счупването, което е
довело до трайно затруднение движението с дясна ръка за период от 3-4
месеца. Сочи се, че по време на възстановителния период пострадалата е
могла да се движи свободно и да се обслужва с лява ръка, като понастоящем
същата се оплаква от тръпнене в областта на палец, показалец и среден пръст,
които са следствие от травмата на лъчевия нерв, без да е налице ограничение в
движението на пръстите. Вещото лице д-р В. Д. излага, че по делото не са
представени медицински документи за възникнали усложнения по време на
възстановителния процес. Д-р Д. изразява становище, че увреждането най-
вероятно е получено при изпъната дясна ръка в момента на пътно-
транспортното произшествие. Сочи, че по повод травмата ищцата е
претърпяла лечение в ортопедично отделение, където е извършена операция с
фиксиране на костните фрагменти. Заявява, че предвид характера на
получената травма за пълното възстановяване безусловно е необходимо
извършването на контролни прегледи и рехабилитация след приключване на
болничния престой, но по делото липсват медицински документи в тази
връзка. Вещите лица не се ангажират с категоричен извод по въпроса била ли
е ищцата с поставен предпазен колан по време на настъпване на ПТП. Вещото
лице – автоексперт инж. С. М. излага, че предвид наличните по делото данни
относно механизма на ПТП ищцата е била ударена в дясната част на тялото от
разположените вдясно от нея твърди елементи на автомобила. Същевременно,
предпазният колан е конструиран така, че да удържа тялото от политане
напред, поради което и той не би могъл да предпази тялото от страничен удар.
В съдебно заседание вещите лица Д. и М. поддържат заключението.
Вещото лице Д. пояснява, че зависи от волята на пациента дали поставените
при операцията метална плака и винтове ще бъдат премахнати, доколкото
4
интервенцията крие рискове. Сочи, че при подобно счупване без поставянето
на плака не би се възстановила функцията на ръката, което именно е наложило
използването на такава.
От заключението по комплексната съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза става ясно, че вследствие на процесното ПТП в
периода на възстановяване от физическата травма /около 6 месеца/ ищцата е
изпитвала физическата безпомощност, чувството за малоценност, усещане, че
е в тежест на близките си, неудобство от зависимото положение, в което
изпадала, както и тревожни преживявания, свързани с продължителния
възстановителен процес и неясните перспективи за пълноценно
възстановяване. Вещите лица сочат, че описаните симптоми са признаци на
разстройство в адаптацията. Заявяват, че понастоящем липсват данни за
психопатологични симптоми или признаци на психично разстройство, но е
налице остатъчна тревожност при ситуации свързани с ПТП, която е в
рамките на нормалпсихологична реакция към събитието. Констатирали са, че
липсват данни за провеждано лечение, в т. ч. медикаментозно или потърсена
психологична и/или психиатрична помощ.
От събраните по делото гласни доказателствени средства, преценени
съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установява следното:
Свидетелят Н. К. К., близък семеен приятел и съсед на ищцата, излага,
че узнал за процесното ПТП в деня на настъпването му от съпруга на Г. Д..
Заявява, че отишъл в болницата на същия ден, като в следващите дни
поддържали връзка по телефон и посещавал болницата неколкократно. Сочи,
че операцията била извършена на четвъртия или петия ден от болничния
престой на ищцата поради необходимост от предварителното извършване на
множество изследвания, като в този период тя приемала само
болкоуспокояващи. Непосредствено след болничното лечение Д. се чувствала
много зле психически и изпитвала силни болки, които продължават и
понастоящем. Св. Киров сочи, че и сега тя получава крампи, което налага
обичайно да хваща предмети и с двете си ръце, за да не ги изпусне. Излага, че
възстановителният период бил продължителен – около шест месеца, през
които ищцата била в болничен. В този период тя имала затруднения в
движението на ръката, което наложило съпругът й да поеме домакинските й
задължения, а в първите два-три месеца се налагало дори да я къпе. През този
период тя преминала и през физиотерапия. Свидетелят обяснява, че ищцата
няма намерение да премахва поставената при операцията метална плака, тъй
като за целта следва да бъде извършена нова операция и да бъде проведен нов
курс на рехабилитация.
Като свидетел е разпитан и съпругът на ищцата Г. Р. Д.. Последният
излага, че веднага след процесното ПТП ищцата му се обадила и той
пристигнал на местопроизшествието преди екипа на Спешна помощ. Заявява,
че заварил съпругата си на задната дясна седалка на автомобила, като викала
„Рамото ми, рамото ми“. След проведените изследвания тя била
хоспитализирана за извършване на операция. Тъй като костта била счупена на
две места, при операцията я фиксирали с „шина“ и „14 пирона“, които не са
премахнати, тъй като това налага извършването на оперативна интервенция и
5
повторно преминаване през физиотерапия. След операцията съпругата му
изпитвала много силни болки и приемала болкоуспокояващи медикаменти.
Операцията била последвана от раздвижване, премахване на конци и
физиотерапия, като възстановителният период продължил шест месеца, в
които Д. била нетрудоспособна. Същият излага, че в първите месеци след
инцидента й помагал да се облича и я къпел. В продължение на около три
месеца ръката била обездвижена с турникет. Според св. Димитров ищцата и
понастоящем изпитва болки, движението на ръката й е ограничено и споделя
за спазми в пръстите на ръката. Излага, че досега съпругата му изпитва страх
при пътуване с автомобил.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелите, като
логични и кореспондиращи помежду си и с останалия доказателствен
материал. Не следва да бъде дадена вяра само на изложеното от св. Димитров
досежно наличието на ограничение в движенията на засегнатата ръка и
понастоящем, доколкото в тази част показанията му се опровергават от
заключението на вещото лице-съдебен лекар.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка „Гражданска отговорност“; 2) настъпило
застрахователно събитие, причинено по вина на застрахования делинквент; 3)
претърпени вреди, които да са в пряка причинна-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования.
В случая между страните е безспорно наличието на гореописаните
материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователя във връзка с процесното ПТП, като спорът е съсредоточен
върху размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост, като в ППВС № 4/1968 г. се приема, че понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД няма абстрактен характер. В
посоченото ППВС се излага, че „то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението“. В процесния
казус при определяне размера на обезщетението следва да бъдат отчетени, от
една страна, видът и тежестта на претърпяното физическо увреждане,
приложеното лечение и продължителността на възстановителния период, а от
друга страна – интензитета и продължителността на преживените психически
страдания.
По безспорен начин от заключението на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че вследствие
на претърпяното ПТП Г. Д. е получила счупване на долния край на раменната
кост на дясната ръка с разместване на фрагментите и травма на лъчевия нерв в
6
мястото на счупването, което е довело до трайно затруднение движението с
дясна ръка за период от 3-4 месеца. Увреждането има характера на средна
телесна повреда и е наложило извършването на оперативна интервенция, при
която за фиксиране на костта са използвани метална плака и винтове.
Съгласно показанията на разпитаните свидетели Д. е ползвала болничен за
срок от шест месеца. Видно от приобщената към доказателствата по делото
епикриза, болничният престой на ищцата е продължил девет дни. Същият е
бил последван от възстановителен период и рехабилитация за пълно
възстановяване функцията на засегнатата ръка. Установява се, че в първите
дни след инцидента Д. е изпитвала много силни болки поради
невъзможността операция да бъде извършена веднага, което наложило приема
на болкоуспокояващи медикаменти. От събраните гласни доказателства става
ясно, че в първите месеци след ПТП-то ищцата не само не е могла да
изпълнява обичайните домакински дейности, но и се е нуждаела от помощта
на съпруга си, за да се къпе и облича. Налице са данни и за продължаващи
оплаквания вследствие засягането на лъчевия нерв, описани от вещото лице
като тръпнене, а от свидетелите като спазми в областта на пръстите.
Що се отнася до преживените психически страдания, от заключението
по комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза се
изяснява, че през 6-месечния възстановителен период Г. Д. е изпитвала
психически страдания, изразяващи се в чувство за малоценност, физическа
безпомощност, неудобство и усещане, че е в тежест на близките си, както и
тревожност поради неясните перспективи за пълно възстановяване, като
изброените съставляват симптоми на разстройство в адаптацията. Макар
понастоящем /почти две години и половина след инцидента/ същата да не
демонстрира признаци на психично разстройство, е налице остатъчна
ситуативна тревожност, което кореспондира и с показанията на свидетеля
Димитров, който заявява, че съпругата му изпитва стрес при пътуване с
автомобил.
При съобразяване на всичко изложено настоящият съдебен състав счита,
че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца болки и
страдания възлиза на 15 000 лева
Недоказано се явява възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, релевирано с отговора на исковата молба.
Независимо от разпределената на ответника доказателствена тежест, същият
не установи при условията на пълно и главно доказване твърденията си, че
ищцата не е била с поставен предпазен колан при настъпване на ПТП. Нещо
повече, вещото лице – автоексперт изразява становище, че обезопасителният
колан не би могъл да предпази тялото от страничен удар, т.е. дори и с
правилно поставен колан процесните увреждания биха настъпили.
Поради така изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че предявеният иск следва да бъде уважен.
В съответствие с разпоредбата на чл. 429, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 2 КЗ на
ищеца следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва върху
обезщетението, считано от 04.08.2023 г., когато същият е предявил
7
застрахователната си претенция.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане от ищеца на
последния следва да бъдат присъдени извършените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева.
Предвид уважаването на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд - В. държавна такса в размер на 600
лева, както и разноски за експертизи в размер на общо 400 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД О.-З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. „В.“, ул. „С. С.“ ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., бул. „В. В.“ ****, СУМАТА ОТ 15 000
/петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП, причинено на
29.06.2022 г. на Т-образно кръстовище за с. Д. по главен път гр. В. – с. В., от
водача на лек автомобил „Киа Сийд“, рег. № ****, за който е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.08.2023
г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1
КЗ, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода от 29.06.2022 г. до
03.08.2023 г., включително.
ОСЪЖДА „ЗАД О.-З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. „В.“, ул. „С. С.“ ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., бул. „В. В.“ ****, СУМАТА ОТ 1800 /хиляда и
осемстотин/ лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАД О.-З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. „В.“, ул. „С. С.“ ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В. сумата от 1000
/хиляда/ лева, представляваща държавна такса за производството и разноски
за съдебни експертизи, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
УКАЗВА на ответника „ЗАД О.-З.“ АД, че може да преведе сумите,
присъдени в полза на ищеца Г. И. Д., ЕГН **********, по банкова сметка с
IBAN **************.
8
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9