№ 9
гр. Търговище, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
при участието на секретаря СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Търговско дело №
20213500900074 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове по чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът „Ново Финанс" ООД-гр.Варна, ЕИК ********* твърди в
исковата си молба, че ответниците Л.И.Я. от гр.Търговище и
„Косовалъ“ЕООД-гр.Търговище, ЕИК ********* са нарушили договорните
си задължения по договор за заем №154-ТЩ/26.04.2018г., за което по реда на
чл.417 от ГПК кредиторът е снабден със заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№545/2021г. на РС-Търго-вище за сумите 30 000 лв.-
изискуема главница, договорна лихва в размер на 3 333.33 лв. по чл.2.2, б.“ж“
и б.“з“ от договора, наказателна лихва в размер на 27 600 лв. по чл.2.6 и чл.2.8
от договора, договорна неустойка в размер на 18 000 лв. по чл.2.7 от договора,
законната лихва върху главницата от 30 000 лв. от датата на прекратяване на
договора-06.04.2021г. в размер на 66.67 лв., законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане и 4 080 лв. разноски в
заповедното производство, срещу която заповед длъжниците са възразили по
реда на чл.414 от ГПК.Моли съда да постанови решение за установяване
съществуването на посочените вземания, както и за присъждане на
направените по делото разноски.
С писмени отговори по реда и в сроковете по чл.367, ал.1 и чл.373 от
ГПК ответниците оспорват основателността на предявените искове по чл.422
1
от ГПК с възражения за нищожност на договора за кредит, поради нарушения
на закона, предвид липсата на лиценз за извършване на кредитна дейност от
ищеца, евентуално-накърняване на добрите нрави, както и недействителност
на неравноправни клаузи- чл. 2.2, б. „ж“, б. „з“, б. ,,и“, б. „к“, б. „м“, чл.2.4.;
чл.2.5.; чл. 2.6, чл. 2.7, чл. 2.8, чл.2.9 и чл.2.12 от договора по смисъла на
чл.143, ал.1 и ал.2, т.5, т.10 и т.19 от ЗПК във вр.с чл.10, ал.1, чл.11, т.20 и 26,
чл.11, ал.2, чл.21-23 и чл.33 от ЗПК, както и за липсата на предсрочна
изискуемост.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
По силата на договор №154-ТЩ/26.04.2018г., по който ответникът
„Косовалъ“ЕООД-гр.Търговище е солидарен и ипотекарен длъжник, ищецът
„Ново Финанс" ООД-гр.Варна, регистриран по чл.3а от ЗКИ в регистъра на
небанковите финансови институции па БНБ под №152, предоставил в заем на
ответницата Л.И.Я. от гр.Търговище сумата 30 000 лв., за срок от 60 месеца-
до 28.04.2023г., при фиксиран ГЛП в размер на 25%, при дължимост на
лихвата на равни месечни вноски от 625 лв., платими на 28-мо число и при
дължимост на главницата в края на договорения срок, освен при забавена
вноска с повече от 30 дни, когато целият дълг става предсрочно изискуем-
чл.2.7 от договора.При забава на вноска страните договорили наказателна
лихва от 5% месечно върху остатъчната заемна сума-чл.2.6 от договора, а
когато забавата е повече от 30 дни-и неустойка в размер на 60 % върху
пълния размер на заемната сума-чл.2.7 от договора.Съгласно заключението на
назначената съдебно-счетоводна експертиза, до 03.11.2020г. заемателят
погасил месечни вноски в общ размер на 18 750 лв., след което преустановил
плащанията и с изявление на кредитора до длъжника от 06.04.2021г.
договорът е прекратен, като целият дълг е обявен за предсрочно изискуем.
Предвид клаузите на договора за заем и разпоредбите на чл.240, ал.1-2
от ЗЗД, налице е неизпълнение на договора от страна на заемателя, довело до
предсрочна изискуемост на целия дълг, обуславящо задължение за връщане
на заетата сума в размер на 30 000 лв., ведно с неплатената до прекратяване
на договора възнаградителна лихва в общ размер на 3 333.33 лв. за периода
28.10.2020г.-06.04.2021г. и със законната лихва върху главницата, считано от
07.04.2021г. до датата на предявяване на исковата молба-15.04.2021г. в размер
на 83.33 лв., съгласно заключението на вещото лице.Договорът е сключен в
писмена форма, носи подписите на страните, комплектован е с необходимите
приложения, вкл. Стандартен европейски формуляр, предоставено е
предложение на кредитора, посредством приложения предварителен договор,
както и общи условия на договора, подписани от заемателя, поради което
липсва нарушение по чл.38 във вр.с чл.23-24, т.5-9, чл.25, ал.3 и чл.29, ал.9 от
ЗКНИП по отношение остатъка от дълга-главница и възнаградителна лихва,
която е фиксирана на 25% годишно.По довод от чл.29, ал.9 от ЗКНИП,
последната е под максималния 5-кратен размер на законната лихва и не може
да се приеме за уговорена в противоречие с добрите нрави.При тези
обстоятелства, налице е валидно задължаване в посочената част, претенциите
относно тези суми са основателни и предявените искове по чл.422 от ГПК
следва да бъдат уважени в тази им част, като следва да се прецени дали
останалите суми по чл.2.6 в размер на 27 600 лв. и чл.2.7 от договора в размер
2
на 18 000 лв. не са претендирани въз основа на неравноправни клаузи.
С оглед естеството на договора, чието изпълнение е обезпечено с
ипотека върху недвижим имот-ид.№72626.505. 125.1-5 по кадастралната
карта на гр.Търговище, собственост на ответното дружество, в отношенията
между страните е приложима регламентацията на Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребители.
Съгласно разпоредбите на чл.43, ал.1-2 от ЗКНИП, при забава
кредиторът има право на обезщетение само върху размера на просрочената
сума, което не може да надвишава законната лихва.
В конкретния случай, претендираните обезщетения по чл.2.6 и чл.2.7 от
договора са извън посоченото императивно ограничение и тези клаузи са
нищожни-чл.37 от ЗКНИП, обуславящо приложение разпоредбата на чл.39 от
закона, предвиждаща потребителят да върне сума, равняваща се на общия
размер на кредита, но без лихва или други разходи.
Независимо от тези доводи, двете претенции са за една и съща забава,
каквото кумулиране е недопустимо и в противоречие с обезпечителната,
обезщетителната и санкционната функция на неустойката-т.4 от ТР
№1/15.06.2021г. по т.д.№1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.Клаузите не държат
сметка за изплатената част от задължението, както и за вече предоставеното
обезпечение-ипотека, а необосновано завишеният им размер от по 60 %
годишно цели единствено неоснователно обогатяване на заемодателя, който
срещу предоставена сума от 30 000 лв., подлежаща на връщане с лихва от
3 333.33 лв., се домогва да получи още 45 600 лв.Т.е., посочените клаузи
накърняват изискванията за добросъвестност и са неравноправни по смисъла
на чл.146 във вр.с чл.143, т.5 от ЗЗП, поради което нямат за последица
възникване на задължения за заемателя.
При тези доводи, исковете по чл.422 от ГПК относно вземанията за
наказателна лихва в размер на 27 600 лв. по чл.2.6 и чл.2.8 от договора и
договорна неустойка в размер на 18 000 лв. по чл.2.7 от договора са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените от ищеца
разноски в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение в
размер на 1 724.96 лв., както и направените в настоящото производство
разноски в размер на 2 528.25 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземанията на
ищеца „Ново Финанс" ООД-гр.Варна, ЕИК ********* против ответниците
Л.И.Я. от гр.Търговище, ул.“***, ЕГН:********** и „Косовалъ“ЕООД-
гр.Търговище, ЕИК 2041 26016 по договор за заем №154-ТЩ/26.04.2018г., за
което по реда на чл.417 от ГПК кредиторът е снабден със заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№545/2021г. на РС-Търговище за
сумата 30 000 лв.-изискуема главница, договорна лихва в размер на 3 333.33
3
лв. по чл.2.2, б.“ж“ и б.“з“ от договора за периода 28.10.2020г.-06.04.2021г.,
законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2021г. до датата на
предявяване на исковата молба-15.04.2021г. в размер на 66.67 лв. и законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, на
осн.чл.422, ал.1 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Ново Финанс" ООД-гр.Варна,
ЕИК ********* против ответниците Л.И.Я. от гр.Търговище, ул.“***,
ЕГН:********** и „Косовалъ“ЕООД-гр.Търговище, ЕИК 2041 26016 искове
по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване вземания по договор за заем №154-
ТЩ/26.04.2018г., за което по реда на чл.417 от ГПК кредиторът е снабден със
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№545/2021г. на РС-
Търговище, за сумите наказателна лихва в размер на 27 600 лв. по чл.2.6 и
чл.2.8 от договора, както и договорна неустойка в размер на 18 000 лв. по
чл.2.7 от договора, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Л.И.Я. от гр.Търговище, ул.“***, ЕГН:********** и
„Косовалъ“ЕООД-гр.Търговище, ЕИК ********* да заплатят направените от
„Ново Финанс" ООД-гр.Варна, ЕИК ********* разноски в производството по
издаване на заповед за незабавно изпълнение в размер на 1 724.96 лв., както и
направените в настоящото производство разноски в размер на 2 528.25 лв.,
определени съразмерно на уважената част на претенциите, на осн.чл.78, ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
4