РЕШЕНИЕ
№ 2637
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20211110217398 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Р*******“ ЕООД, с ЕИК ************, срещу
наказателно постановление изх. № РД-05-0176/06.10.2021 г., издадено от директор на
Столичната РЗИ, д-р Д********, с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл.
212, ал. 3 и чл. 231, ал. 1 от Закон за здравето (ЗЗ) е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на сумата от 4000 (четири хиляди) лева за нарушение на
чл. 44 ЗЗ.
Срещу НП, в законоустановения срок, е подадена жалба от санкционираното
дружество, в която се прави искане за отмяна на така издаденото наказателно
постановление. Сочи се, че от словесното описание на нарушението в оспореното
наказателно постановление, не става ясно кой е нарушителят - дружеството или погрешно
сочената като негов представител – Р*********. С оглед на това, се допълва, че не е
установено дали лицето К******** е имала виновно поведение, както и дали същата е
имала задължението да отговаря за правилното функциониране на проверявания обект.
Допълва се, че фактите по извършване на нарушението са бланкетно описани и контролните
органи не са положили необходимата активност за правилното им възпроизвеждане.
Навежда се, че липсват доказателства, които да обосноват твърденията в НП за наличието на
клиенти, които са обслужвани на място в ресторанта. Относно размера на наложеното
административно наказание, намират, че неоснователно е наложено наказание в условията
на „повторност“. Алтернативно молят, случаят да бъде определен като „маловажен“ по
смисъла на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, представлява се
от адв. Д********, която поддържа изложените в жалбата съображения, допълва се, че
проверката на място в ресторанта, е осъществена от некомпетентен орган. Сочи, че
дружеството-жалбоподател е спазил предписанието на здравните органи, като са предлагали
единствено доставка на храна, с опция същата да бъде взета на място от заведението. Моли
1
за присъждането на разноски.
Въззиваемата страна – Директор на СРЗИ, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок,
от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол.
След анализ на събрания по делото доказателствен материал, поотделно и в
неговата съвкупност, съдът намира от фактическа страна следното:
Жалбоподател е „Р*********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С********, управител Е*******. В качеството си на управител, Е*******,
упълномощила Р*******, ЕГН **********, да представлява дружеството пред всички лица,
организации и учреждения, с пълномощно № 5782/11.07.2019 г., издадено от нотариус
А********, с № ****, район на действие София. Дружеството стопанисвало заведение
„Б******“, находящо се в гр******.
Поради епидемиологичната обстановка в страната, министърът на здравеопазването,
издал Заповед РД-01-173/18.03.2021 г., чиято т. 12 забранява посещението на заведения за
хранене до 31.03.2021 г., като единствено се допускало доставки или взимане на храна за
дома и офиса.
На 24.03.2021 г., служители на СРЗИ, съвместно със служители на 01-РПУ,
извършили проверка в заведението стопанисвано от „Р*******“ ЕООД и съставили
Констативен протокол, в който приели, че в нарушение на Заповед РД-01-173/18.03.2021 г.,
дружеството обслужвало клиенти на място в заведението. На същата дата било издадено и
предписание за спиране експлоатацията на обекта до 31.03.2021 г., а на 25.03.2021 г.,
директорът на СРЗИ, издал Заповед за потвърждаване на предписание за спиране на
експлоатация на обекта, за период до 31.03.2021 г., което било връчено на Р********.
На 30.03.2021 г., около 21:40 ч., екип на 01 РУ-СДВР, част, от който и свидетелят
П.П., се отзовал по подаден сигнал за работещо заведение на адрес гр. С********. За
посещението си, същият съставил Докладна записка, в която посочил, че в заведението има
две маси, а на място били барманът на заведението – Г*******, управителят на заведението
Р********. В докладната записка записал и имената на присъстващите клиенти – Л.Д., ***,
В.Н., А.Р., Ж.Н. и Т*******.
На 12.04.2021 г., въз основа на докладната записка, съставена от свидетеля П.,
свидетелят Л.Д., съставила АУАН № 29/12.04.2021 г., като приела, че стопанисваното от
„Р*****“ ЕООД, заведение „Б******“ работи с клиенти – на две маси е имало клиенти,
които са консумирали храни и напитки, с които са нарушили Предписание, изх. № ЗП-
004/24.03.2021 г. – нарушение на чл. 44 от Закон за здравето. Актът бил връчен на
представител на дружеството, който възразил относно неговата законосъобразност.
Въз основа на цитирания АУАН, било съставено обжалваното наказателно
постановление изх. № РД-05-0176/06.10.2021 г., издадено от директор на Столичната РЗИ, д-
р Д***** с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 212, ал. 3 и чл. 231, ал. 1
от Закон за здравето (ЗЗ) било наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на сумата от 4000 (четири хиляди) лева за нарушение на чл. 44 ЗЗ.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Л.Д.
- актосъставител, П.П., Р******, Л.Д., Д.М., А.Р., както и писмени доказателства – Заповед
№ 436/27.08.2018 г. (л.15), длъжностна характеристика (л.16-20), пълномощно (л.21),
2
справка Търговски регистър (л.36-44), справка от нотариус В******** (л.52-54), докладна
записка, Заповед № РД-03-1/25.03.2021 г., предписание 24.03.2021 г., както и останалите
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
При обсъждане на показанията на свидетелите Л.Д. и П.П., от една страна и тези,
изхождащи от допуснатите до разпит свидетели, надлежно посочени в докладната записка,
като клиенти на заведението, от друга, съдът констатира съществени противоречия относно
релевантните към „административното обвинение” факти, които налагат обсъждането на
доказателствените източници поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед удовлетворяване
изисквания на чл. 305, ал. 3 от НПК за отделяне на спорното от безспорното.
Съдът кредитира показанията на св. Д., като логични и последователни, като от тях
на първо място се изведе, че същата е съставила АУАН въз основа на изготвената от св. П.,
докладна записка, като няма непосредствени възприятия при установяване на „вмененото“
за осъществено нарушение. От друга страна св. П., споделя непосредствените си възприятия
относно извършената от негова страна проверка, при която е установил, че въпреки
наложените мерки, заведението осъществява търговска дейност с клиенти на място, които са
консумирали храна, така посочените факти намират упора в приложената докладна записка.
В абсолютна противоположност са показанията на останалите, непосредствено
разпитани пред настоящия съдебен състав, свидетели – Р****** и Г*******, както и Л.Д. и
А.Р.. Показанията на свидетелите Д. и Р., съдът кредитира, като същите изхождат от
напълно незаинтересовани от изхода на настоящия процес лица, а от същите безспорно бе
установено, че на процесната дата, час и място са се намирали в заведението, което се
подкрепя и от приобщената докладна записка. От показанията на същите, еднозначно се
извежда, че те са били клиенти на заведението, като са изчаквали своята поръчка за дома,
когато в заведението са влезли униформени лица. Същите с категоричност посочват, че в
заведението не се е консумирало храна или напитки. Съдът намира, че посочената група
свидетелски показания е напълно безпристрастна и необвързана с развоя на настоящото
производство, поради което приема споделените от тях факти за достоверни.
От друга страна, съдът постави на внимателен анализ, показанията на свидетелите
К******** (пълномощник на управителя на дружеството) и Г******** (служител на
заведението), с оглед възможна тяхна заинтересованост, но съдът им даде вяра, тъй като
същите се подкрепят от показанията на свидетелите Д. и Р. и не се опровергават от други
събрани доказателства, с които да се потвърди изложеното в АУАН. Свидетелите споделят,
че в периода на пандемията са обслужвали клиенти, като същите са вземали поръчките си на
място от ресторанта, без да се консумира храна в него.
Най – сетне съдът кредитира и останалия по делото доказателствен материал, видно,
от който на процесната дата е действала заповед на министъра на здравеопазването.
Въз основа на така установено от фактическа страна съдът, намира от правна
страна следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В
изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и оспорваното НП са
издадени от надлежни органи при спазване на установения за това ред и в преклузивните
срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, надлежно са връчени на
нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права.
На следващо място, съдът констатира липсата на точно, прецизно и разбираемо,
описание на нарушението, обхващащо всички обективни и субективни признаци на
посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт, в разрез с чл. 42, т.3 и 4 от
ЗАНН. Обвинителната теза е необоснована, неподкрепена с доводи, като същевременно
3
възпрепятства и адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето,
срещу което се насочва административнонаказателната принуда. Тези пороци са пренесени
и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, доколкото в последното,
дословно са възпроизведени фактическите констатации, отразени в АУАН, без да е
предприет самостоятелен анализ и да е обективирано, с коя деятелност точно дружеството е
реализирало елементите на състава на вмененото му нарушение, което обосновава
незаконосъобразността на санкционния акт. Тук е моментът да бъде посочено, че
жалбоподателят, дори не е възприел дали се санкционира дружеството или лицето, което го
представлява.
По нататък, съдът намира, че съвкупността от липсата на акуратно изпълнение на
задълженията на АНО по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, относно проверката за законосъобразност и
обоснованост на АУАН, съчетана с прибързаното налагане на санкция, без да бъде
проведено обективно, пълно и всестранно разследване, води до единствения възможен изход
в настоящия процес, а именно - отмяна на обжалваното наказателно постановление. В
настоящото производство, предмет на доказване е извършеното административно
нарушение и авторството му, което се извежда от разпоредбата на чл. 102, т. 1 НПК вр. чл.
84 ЗАНН. Тежестта на доказване, обаче лежи върху наказващия орган, поради което и той
следва да прояви достатъчна процесуална активност, за да бъде доказано с категоричност
осъществяването на административно нарушение.
На практика, по делото се събраха достатъчно доказателства, които да доказват с
категоричност липсата на извършено от страна на санкционираното юридическо лице
административно нарушение.
Воден от горното, настоящият съдебен състав намира, че от обективна страна
„Росана Капитал“ ЕООД не е осъществило състава на така вмененото му административно
нарушение с правна квалификация чл. 44 ЗЗ.
Разпоредбата на чл. 44 ЗЗ, вменява задължение на физическите и юридическите лица
да изпълняват задължителните предписания на държавните здравни инспектори и
заповедите на органите за държавен здравен контрол. Към материалите по делото,
действително е налично предписание, с адресат дружеството-жалбоподател, с което е
наложено преустановяване на посещенията в заведенията в срок до 31.03.2021 г., поради
неспазване на Заповед № РД-01-173/18.03.2021 г. на министъра на здравеопазването. Така
посочено лаконично описание на предписанието, обаче не поставя ограничения заведението
да работи с доставка на храна на клиенти или същите да я вземат на място от заведението.
Следва да бъде посочено, че в свидетелските показания на Коцева, същата говори за
проверка в единствено число, не споделя да й е било връчено предписание за ограничаване
на дейността й, 5 дни преди това, както и констативен протокол за извършена проверка. От
друга страна съдът констатира и сходство в описанието в АУАН/НП, както и
предписанието, доколкото във всички е посочено, „на две от масите в търговската част на
заведението клиенти консумират на място“. Следва да бъде допълнено, че не е посочена
дата и органи, които са извършили първоначалната проверка, въз основа, на която е
издадено предписанието, липсват и надлежно приложени доказателства, от които да се
изведе дата на връчване на същите.
От друга страна, дори и да бъде прието, че такова предписание е било надлежно
съставено и връчено, то безспорно бе доказано, че в заведението не е имало клиенти, които
да консумират храна. Липсват доказателства, които да затвърдят твърдението на АНО за
извършено нарушение. Разпитът на клиентите, чието идентифициращи данни са записани в
докладната записка при извършване на проверката, са еднозначни, че не е консумирана
храна в заведението, липсват доказателства – касова бележка за начало и край на заведена
4
сметка за всеки от клиентите, наличието на друг персонал, който да обслужва същите,
единствено присъствието на така установените лица на място в заведението, не може да
бъде достатъчно основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството.
Само за пълнота и за да бъде отговорено на възраженията на жалбоподателя, съдът
следва да посочи, че АНО е приел за субект на нарушението – дружеството „Р*******“
ЕООД, а въз основа на представено пълномощно, описват за представител, лицето –
Р********. А тъй като юридическите лица, носят обективна безвиновна отговорност, АНО
не е коментирал липсата или наличието на вина в нарушителя, или субективната страна на
нарушението. Изхождайки от това, в случай, че бе доказано извършване на нарушението, то
правилно е да бъде приложена санкционната разпоредба на чл. 212, ал. 3 ЗЗ, така както е
посочено в НП. Но абсолютно неоснователно и без каквито и да е доводи, АНО е наложил
размер на „имуществената санкция“ от 4000 лв., което е в границите на размерите за
нарушения извършени в условията на „повторност“ (от 2000 лв. до 5000 лв.), без да бъде
посочено кое/какви са другите нарушения, за които дружеството е било санкционирано, в
какъв период са извършени същите.
С оглед изхода на настоящото производство, то и искането на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение се явява
основателно на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложения по делото договор
за правна помощ, жалбоподателят е заплатил за въззивното съдебно производство
адвокатско възнаграждение, сумата в размер на 780 лева, което над минималния размер на
адвокатско възнаграждение съобразно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения - чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2, липсва възражение
за прекомерност на същото от страна на АНО.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление изх. № РД-05-0176/06.10.2021 г., издадено от
директор на Столичната РЗИ, д-р Д*********, с което на „Р*******“ ЕООД, с ЕИК
**********, на основание чл. 212, ал. 3 и чл. 231, ал. 1 от Закон за здравето (ЗЗ) е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на сумата от 4000 (четири
хиляди) лева за нарушение на чл. 44 ЗЗ., като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА СРЗИ на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, да заплати в полза на
„Р*******“ ЕООД, с ЕИК******* сумата в размер на 780 (седемстотин и осемдесет) лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София-град, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5