№ 1405
гр. София, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000500623 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение от 02.09.2020г., постановено по гр.д. № 8396/2017г. на Софийския
градски съд, ГО, 16 състав, са отхвърлени исковете, предявени от ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД срещу Р. В. Л., С. М. Б. и Й. П. К. с правно основание
чл.213, ал.1, от КЗ (отм.) за солидарното осъждане на ответниците да платят на
ищеца сумата 29 010,38 лева, представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение на „Райфайзен Ауто Лизинг България” ЕООД по
застрахователна полица „Бонус Каско” № 50300750054 от 08.09.2010г., по щета
№470310111110549, за настъпило на 17.07.2011г. застрахователно събитие-
противозаконно отнемане на застрахования л.а.„Тойота РАВ 4”, с рег. №********,
рама № JTMBA31V906038017, извършено от тримата ответници, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба-30.06.2017г.
С определение от 30.09.2020г., постановено по гр.дело № 8396/2017г. на
Софийския градски съд, ГО, 16 състав, е оставена без уважение молбата с правно
основание чл. 248 ГПК, подадена от ответниците, с искане за изменение на
постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските-да бъдат
присъдени на Р. В. Л., С. М. Б. и Й. П. К. сторените от тях разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер по 1450 лева на всеки.
Въззивна жалба против решението е подадена от ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” АД, чрез пълномощника адв.З.К.. Жалбоподателят смята, че при
постановяване на решението съдът е допуснал процесуални нарушения, както и
неправилно е приложил материалния закон. Сочи, че дори в случая тримата
ответници да не са преки причинители на вредата, същите косвено са допринесли
1
за нея, тъй като са придобили чужда движима вещ от несобственик, за която са
знаели, че е предмет на престъпление. Поддържа, че дори ответниците да не са се
обогатили със сумата 34 763,38 лева-стойността на изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение и представляваща пазарната стойност на отнетото
МПС, то същите са придобили автомобила с цел да си набавят имотна облага,
упражнявали са фактическата власт върху автомобила и в този смисъл имат пряк
принос в обезценката на откраднатото МПС. Предвид това жалбоподателят
твърди, че ответниците, наред с прекия причинител на вредата следва да
отговарят солидарно, на основание чл. 53 ЗЗД, тъй като в хипотезата на вещно
укривателство, се явяват съизвършители на вредата. Предвид изложеното се иска
да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което
предявените искове бъдат уважени. Претендират се и разноски.
От въззиваемите ответници Р. В. Л., С. М. Б. и Й. П. К., в срока по чл. 263,
ал.1 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като
неоснователна.
Постъпила е частна жалба от Р. В. Л., С. М. Б. и Й. П. К., чрез адв. З.Д.,
против постановеното от СГС определение от 30.09.2020г.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс груп” АД, с която против Р. В. Л., С. М. Б. и Й. П. К. са
предявени искове с правно основание чл. 213, ал.1, от КЗ(отм.) за солидарното
осъждане на ответниците да платят на ищеца сумата 29 010,38 лева,
представляваща платено от ищеца застрахователно обезщетение на „Райфайзен
Ауто Лизинг България” ЕООД по застрахователна полица „Бонус Каско” №
50300750054/08.09.2010г., по щета №470310111110549, за настъпило на
17.07.2011г. застрахователно събитие – противозаконно отнемане на
застрахования л.а. „Тойота РАВ 4”, с рег. № ********, извършено от тримата
ответници, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 30.06.2017г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът и „Райфайзен Ауто Лизинг България”
ЕООД са сключили застраховка със застрахователна полица „Бонус Каско” №
50300750054 от 08.09.2010г. по отношение на л.а. Тойота РАВ4 с рег. № ********,
със срок на валидност от 27.10.2010г. до 27.10.2011г. Твърди се, че на
17.07.2011г.-в срока на действие на застрахователния договор застрахованият
автомобил е бил противозаконно отнет, като по подадено от водача на автомобила
заявление от 18.07.2011г. ищцовото дружество е образувало щета №
470310111110549 и въз основа на събраните документи, удостоверяващи
настъпването на застрахователното събитие, е изготвен доклад и е одобрено
изплащането на застрахователно обезщетение. Сочи се, че на 15.08.2011г.
ищцовото застрахователно дружество е платило на собственика на автомобила
обезщетение в размер 34 763,38 лева.
2
Ищецът твърди, че във връзка с противозаконното отнемане на
застрахования автомобил било образувано ДП №10/2015г. по описа на ГД „БОП“-
МВР, пр.пр. №498/2014г. по описа на Специализираната прокуратура, като
автомобилът бил намерен и предаден на ищеца, който на 12.04.2016г. го продал за
сумата 5 753 лева, определена като остатъчна стойност по експертна оценка на
застрахователя. Сочи, че по образуваното досъдебно производство, като
обвиняеми били привлечени ответниците Р. В. Л., С. М. Б. и Й. П. К..
Според ищеца с изплащането на застрахователното обезщетение на
собственика на автомобила е встъпил в правата на застрахования срещу тримата
ответници, които, като причинители на вредата следва да бъдат осъдени да му
платят разликата между изплатеното застрахователно обезщетение и остатъчната
стойност, на която автомобилът е продаден, а именно - сумата 29 010,38 лева,
ведно със законната лихва.
В срока за отговор на исковата молба ответниците Р. В. Л., С. М. Б. и Й. П.
К. оспорват предявените искове. Сочат, че не са представени доказателства, от
които да се установява вината им за настъпилото застрахователно събитие-
противозаконно отнемане на МПС. Смятат, че дори против тях да е образувано
досъдебно производство и да са им повдигнати обвинения, които не са за кражба
на МПС, то не е налице влязла в сила присъда, доказваща причинно следствена
връзка между тяхно противоправно поведение и причинената на ищеца вреда.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото няма спор, че на 08.09.2010г. е сключен договор за имуществена
застраховка по застрахователна полица „Бонус Каско” №
50300750054/08.09.2010г. между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД и
„Райфайзен Ауто Лизинг България” ЕООД, със срок на действие от 27.10.2010г.
до 27.10.2011г. за л.а. „Тойота РАВ 4” с рег. № ********.
Не се спори, че на 17.07.2011г. застрахованият автомобил противозаконно е
отнет от водача С. А. Т., която на 18.07.2011г. е уведомила застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие. Не се спори и че по образуваната при
ищеца щета № 470310111110549, на 16.08.2011г. е изплатено на „Райфайзен Ауто
Лизинг България” ЕООД- собственик на автомобила, застрахователно
обезщетение в размер 34 763,38 лева.
Установява се от представените в първоинстанционното производство
писмени доказателства, че във връзка с противозаконното отнемане на л.а.
„Тойота РАВ 4” с рег. № ******** е образувано ДП № ЗМ 2299/2011г. по описа на
06 РУП-СДВР, по описа на ГД „БОП”-МВР е образувано ДП №10/2015г., пр.пр.
№498/2014г. по описа на Специализирана прокуратура, като противозаконно
отнетият лек автомобил е намерен и върнат на застрахователя (прокурорско
постановление № 498/09.03.2016г. за връщане на веществено доказателство и
приемо-предавателен протокол от 18.03.2016г.). Не се спори, че на 12.04.2016. с
договор за покупко-продажба на МПС, ищцовото дружество е продало на трето за
спора ЮЛ процесния лек автомобил за сумата 5 753 лева.
В първоинстанционното производство е допуснато и прието заключение на
САТЕ, изготвено от вещото лице инж. А. М., според което действителната
3
пазарна стойност на л.а „Тойота РАВ 4” към датата на кражбата-17.07.2011г. е 30
500 лева.
Не се спори по делото, а и видно от представения в първоинстанционното
производство обвинителен акт по пр.пр.№ 498/2014г. по описа на СпП по ДП №
10/2015г. против ответниците са повдигнати обвинения за участие в организирана
престъпна група-чл. 321, ал.3,т.2 НК и за вещно укривателство-чл. 215, ал.2, т.1
НК по отношение на процесния лек автомобил. Според обстоятелствената част на
обвинителния акт през месец юли 2011г. ответникът Р. В. Л. провел среща с
неустановено лице, което му обяснило, че има на разположение противозаконно
отнет от собственика л.а. Тойота; ответникът Л. взел от това лице автомобила, за
който знаел, че е незаконно придобит и че собственик на колата е „Райфайзен
Ауто Лизинг България” ЕООД; че тримата ответници променили номерата на
рамата на автомобила, сложили временни регистрационно табели, снабдили се от
неизвестно лице с комплект документи от Швейцария по отношение на
автомобила и го обявили за продажба.
От служебно изисканите от СпНС и СпП справки се установява, че по
внесения обвинителен акт в СпНС е било образувано нохд № 92/2021г. с
подсъдими Р. В. Л., С. М. Б. и Й. П. К., което с протоколно определение от
14.05.2021г. е било прекратено и делото е върнато на СпП за доразследване.
Установява се, че на 23.07.2021г. Специализираната прокуратура е внесла в СпНС
обвинителен акт против ответниците по който е било образувано нохд №
2335/2021г. по описа на 18 състав, които са обвинени за извършване на
престъпления по чл. 321, ал.3, пр.2 НК, чл. 215 НК, чл. 206 НК, чл. 210 НК.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ(отм.). Съгласно
посочената норма, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне. Както е посочил и съставът на СГС за да се ангажира
отговорността на прекия причинител на вредата - деликвента, по чл. 213, ал. 1,
изр. 3 от КЗ(отм.) по делото е необходимо да се установи валидно застрахователно
правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружество - ищец
по застраховка „Автокаско”, заплащане на застрахователното обезщетение от
застрахователя на противозаконно отнетия автомобил, както и наличието на
предпоставките по чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на делинктвента, а
именно: противоправно деяние, настъпили от него вреди и причинно - следствена
връзка между поведението на дееца и причинените вреди. Вината по смисъла на
чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага. В тежест на ищеца, по общите правила на
разпределение на доказателствената тежест, е да установи пълно и главно всички
кумулативни предпоставки на претенцията. Указания в посочения смисъл са
дадени на ищеца с доклада по делото, изготвен от първоинстанционния съд-
определение от 08.02.2019г.
Обсъдените писмени доказателства в тяхната съвкупност установяват
безспорно, че л.а. „Тойота РАВ4” с рег. № ******** е бил застрахован при ищеца
по застрахователна полица „Бонус Каско”; че в срока на действие на
застрахователния договор, застрахованият автомобил е бил противозаконно отнет;
че застрахователят е оценил вредите и в полза на собственика на МПС е изплатено
4
застрахователно обезщетение. Посочи се вече, че основните елементи на
деликтната отговорност, които следва да се установят са извършване на
противоправно деяние, от което са причинени вредите, предмет на обезщетяване,
механизма на причиняване на вредите и установяването на причинно-следствена
връзка между вредите и деянието.
Въззивният съд напълно споделя становището на състава на СГС, че по
делото не са ангажирани доказателства, че вредите, за които е платено
застрахователно обезщетение са причинени от противоправни действия на
ответниците.
Съгласно ТР № 5/05.04.2006г. постановено по тълк. дело № 5/2005г. на
ОСГТК, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с
налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд, съгласно
чл. 413 НПК (ДВ, бр. 86/2005г.) и чл. 222 ГПК(отм.), са задължителни за
гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта.
Разпоредбата на чл. 222 ГПК (отм.) е възпроизведена изцяло в чл. 300 на новия
ГПК.
В случая влязъл в сила от изброените съдебен акт на наказателен съд против
тримата ответници за противозаконното отнемане на процесния лек автомобил не
е представен. Както вече се отбеляза, повдигнатите против ответниците
обвинения по отношение на процесния лек автомобил не са за неговата кражба, а
за участие в ОПГ и за извършване на престъпления по чл. 215 НК-вещно
укривателство. Това означава, че дори и по така повдигнатото обвинение да бъде
постановена осъдителна присъда силата на пресъдено нещо ще се разпростира по
отношение на признаците на престъпния състав и по отношение на правната
квалификация на деянието по чл. 215 НК. В случая, обстоятелството, че против
ответниците са повдигнати обвинения за вещно укривателство по отношение на
застрахования автомобил не доказва, че именно те са осъществили
противозаконното му отнемане. Вещното укривателство за разлика от другите
престъпления против собствеността е една производна престъпна дейност.
Нейният основен състав е очертан в чл. 215, ал. 1 НК: „Който с цел да набави за
себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат
отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити
от другиго чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние, се
наказва с...”. От дефиницията е видно, че вещното укривателство е не просто
вторична, а винаги и само последваща престъпна дейност, като неин предмет е
онази движима вещ, фактическата власт върху която е била получена чрез друго,
първоначално престъпление. Повдигнатите обвинения на ответниците за вещно
укривателство не им придават качеството „причинители на вредата”, тъй като
причинител на вредата е именно неизвестното лице, което е отнело
противозаконно вещта на 17.07.2011г.
Предвид изложеното въззивният състав намира, че не се установяват
съществените предпоставки за уважаване на иска, поради което същият следва да
се отхвърли.
Изводите на САС съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, поради
което атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
САС намира за частично основателна частната жалба на ответниците против
определението на СГС от 30.09.2020г., с което е оставена без уважение молбата
5
им с правно основание чл. 248 ГПК.
В кориците на първоинстанционото производство се съдържа договор за
правна защита и съдействие от 04.05.2019г. по силата на който ответниците са
възложили на адв. З. Д. защитата по гр.дело № 8396/2017г. на СГС и за уговорили
адвокатско възнаграждение в общ размер 4 350 лева-по 1 450 лева от всеки от
ответниците. Доказателство за извършеното плащане е приложения договор от
04.05.2019г., подписан от ответниците и адвоката Д., с характер на разписка за
платената сума. Въззивният съд намира за частично основателно своевременно
направеното пред СГС от процесуалния представител на ищеца възражение за
прекомреност на адвокатското възнаграждение, доколкото с оглед материалния
интерес и разпоредбите на Наредба №1/2004г. същото е в размер 1400,30 лева.
Ищецът е предявил исковете си срещу тримата солидарни ответници, а съгласно
чл.122, ал.1 от ЗЗД, в случаите на солидарна отговорност ищецът кредитор може
да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, поради
което в случая всеки един от ответниците е отговарял за цялата претенция,
предвид това всеки от ответниците има право на защита в обем, съответстващ на
целия иск.
Изложеното води до извод, че определението на СГС от 30.09.2020г. следва
да бъде частично отменено и вместо това да се уважи частично молбата на
ответниците за присъждане на разноските за платено адвокатско възнаграждение
в производство пред СГС в размер по 1400 лева на всеки.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, въззиваемите
ответници имат право на разноските за платено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред САС в размер 4500 лева, според представения
пред въззивния съд договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ
плащане на сумата и списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.09.2020г., постановено по гр.д. № 8396/2017г.
на Софийския градски съд, ГО, 16 състав.
ОТМЕНЯ определение от 30.09.2020г., постановено по гр.дело №
8396/2017г. на Софийския градски съд, ГО, 16 състав, в частта, с която е оставено
без уважение искането на Р. В. Л., С. М. Б. и Й. П. К. за присъждане на разноски в
размер по 1 400 лева на всеки от тях и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ЗАД Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД да плати на Р. В. Л., С. М. Б. и Й. П. К. по 1400 лева на всеки от тях –
разноски, сторени в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ЗАД Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД да плати на Р. В. Л., С. М. Б. и Й. П. К. разноските, сторени във
въззивното производство за платено адвокатско възнаграждение в размер 4 500
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7